Награди, конфликти, постмодернизъм

ОКОЛО ЛИТЕРАТУРНАТА 2013 г. В БЪЛГАРИЯ

"Награди, конфликти, постмодернизъм", в. "Култура", брой 24 (2773), 27 юни 2014 г.

„Награди, конфликти, постмодернизъм“, в. „Култура“, брой 24 (2773), 27 юни 2014 г.

Българският литературен постмодернизъм, „Сестри Палавееви” от Алек Попов като комикс, конфликтите около литературните награди, издателските задачи, социалните мрежи като място за дебати – това бяха някои от основните теми, дискутирани на националната конференция „България и българската литература през 2013 година”, организирана на 9 юни т.г. от Департамент „Нова българистика” на Нов български университет и Сдружение на българските писатели. За разлика от други години, този път бе проследено развитието на българската литература в рамките на една само календарна година.

Постмодернизмът в българската литература

проф. Михаил Неделчев. Снимка: от екрана на БНТ

проф. Михаил Неделчев. Снимка: от екрана на БНТ

Проф. Михаил Неделчев подчерта, че всъщност обособяването на Сдружението на българските писатели като независима от Съюза на българските писатели формация съвпада и с големия възход на българския постмодернизъм, проявен най-вече в областта на поезията. Той заяви, че това се случва с изгряването на ярката звездна четворка от „Литературен вестник” Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Георги Господинов и Бойко Пенчев, но припомни и фигурите на техните ментори Ани Илков, Кирил Мерджански и Миглена Николчина. На твърдението на Йордан Ефтимов, че една от основните характеристики на постмодернизма е близостта му с масовата култура, Неделчев противопостави разбирането, че българският постмодернизъм става все по-елитарен с годините – като се започне от „Физика на тъгата” на Георги Господинов и се стигне до новия роман на Емилия Дворянова „При входа на морето”; като не пропусна обаче да включи и романовата трилогия на Владимир Зарев. Според него, в тези книги се случва синтез на постмодернизма с високия модернизъм. „Все по-често постмодерните автори се оглеждат назад в търсене на свои по-дълбоки корени в 70-те и 80-те години, а по-старите автори са привлечени към световете на постмодернизма”, убеден е Михаил Неделчев. Като илюстрация той даде новите две книги на Любен Петков – книгата с пътеписи „Отвътре и отвъд” и сборника с разкази „Недоказани убийства”. Неделчев засегна и темата за драматичното възкресяване на Георги Божинов и книгата му „Калуна Каля”, направено от Деян Енев в онлайн среда. Той допълни, че се „наблюдава ползотворна употреба на димитърталевските повествователни конвенции в епическия роман „Бежанци” на Весела Ляхова”, който, според него, модерно осмисля тази уж регионална трагична история на беломорските българи.
Според думите на Неделчев, налице е утвърждаване на нов литературен консерватизъм, чийто най-видим израз са множеството силни творби с религиозна тематика – „Марма, Мариам” и „Влакът за Емаус” на Теодора Димова, притчите на Деян Енев в „Малката домашна църква” и дори новият роман на Емилия Дворянова „При входа на морето”. В тази група влизат и философските и религиозните търсения извън канона на Илко Димитров в стихотворно-есеистичните му книги „Бог в Ню Йорк” и „Това едно/ Можеш ли го”, както и в „Тотемът на вълка” от Пламен Антов.

„Наблюдава се нарастване на моралистичния патос в най-новата ни есеистика и публицистика”, смята проф. Неделчев, като визира авторските сборници „Невидимите кризи” на Георги Господинов, цитираната вече „Малката домашна църква. Съвременни притчи” на Деян Енев, „Един след полунощ” на Керана Ангелова, „Четири вида любов” на Теодора Димова… Към тях се включват и далеч по-традиционните като изказ книги „Хамово семе” на Йордан Атанасов и „Нейде между” на Румен Стоянов, а също „Подлите времена” на Едвин Сугарев. Проф. Неделчев вярва, че най-после наблюдаваме реализирана пълноценно консервативната езикова ретроутопия на Ани Илков, която архаизира и същевременно прославя Възраждането. Професорът уточни, че тази ретроутопия добива най-силен литературен израз в романа „Възвишение” на Милен Русков. Въпреки че този роман излезе още през 2011 г., в конференцията за българската литература през 2013 г. той продължи да бъде в центъра в дискусиите. Йордан Ефтимов припомни тезата на Яна Букова във в. „Култура”, според която българската литература се случва само през националната проблематика. Такава книга е именно „Възвишение” на Милен Русков, казва Букова, твърдейки, че в предишните си две книги Милен Русков не е по-лош писател, но те не постигат същата популярност. Като потвърждение на същата теза бяха дадени примери с книгите „Черешата на един народ” на Георги Господинов и „Мисия Лондон” на Алек Попов.

„Сестри Палавееви”: възхвала на партизаните или литературен комикс?

"Сестри Палавееви" от Алек Попов

„Сестри Палавееви“ от Алек Попов

За разлика от „Мисия Лондон”, последната книга „Сестри Палавееви” на Алек Попов породи спорове доколко представя партизанското движение като национален проблем – и доколко е просто една пародия. Според проф. Михаил Неделчев, „с романа си „Сестри Палавееви” със сюжет върху прокомунистическото партизанско движение от края на Втората световна война, Алек Попов е направил истински пастиш”. Според учения, именно това е причината голяма част от публиката да не разбира дали това е гавра с партизаните или съвсем дискретна тяхна възхвала.

Доц. Борис Минков изрази мнението, че романът „Сестри Палавееви” на Алек Попов не принадлежи към историческите четива. Той смята, че присъствието на тази книга е свързано с природата на комикса. „Жанровата матрица на комикса прави възможни произволните прекъсвания и свързвания на различни времена към общото цяло”, заяви Минков. Той смята, че самоназоваването „партизански роман” е чисто провокативно. „Подобно обвързване, което критиката и публиката обичайно охотно подемат, е един от характерните блъфове на Алек Попов”, каза той. И подкрепи тезата си с твърдението, че „елементите на „буржоазния” произход на сестрите не представляват стилизирани изрази от речника на никоя епоха. За присъствието си в романа те са събрани нарочно от макрорамката на комикса, която изчиства елементите от всяка разпознаваема действителност, изчиства ги от натрупаната им биография. Според доц. Минков, именно безразличието към всеки възможен произход и всяка възможна история трябва да породи смешното. И заключи, че „в крайна сметка, никой не разбира какво прави този партизански роман. Никой не разбира защо е направено това произведение?! Има я идеята за очевиден пастиш, но в същото време има и нещо, което не е последователно прокарано”.

„Сестри Палавееви” прилича на американския филм „Гадни копилета”, коментира на свой ред Йордан Ефтимов. Разказва ли филмът на Тарантино някаква истина за Втората световна война?! Именно комиксът е това, което задвижва този филм. Това е типичен постмодерен микс, в който имаме пародиране на клишета. Същото е и при „Сестри Палавееви”.

Литературни награди и конфликти

Сериозен акцент бе поставен върху литературните награди, обективността на журитата и конфликтите около отличените. Един от последните казуси е наградата „Христо Фотев” в Бургас, присъдена на Йордан Ефтимов за стихосбирката „Сърцето не е създател”. След церемонията в местната преса и интернет се разрази недоволство от факта, че наградата е дадена на човек, който, според цитираните от проф. Неделчев критики, е „чужд, така да се каже, писател, при това автор, който не се отнася благоговейно към патрона на наградата; писал е за него студия с неблагопристойни пасажи в сборник на НБУ”. Проф. Неделчев припомни и конфликтите относно наградата за роман на годината, присъждана от НДФ „13 века България”…

За да се предотвратят подобни ситуации, според доц. Пламен Дойнов,

Доц. Пламен Дойнов. Снимка: teatri.bg

Доц. Пламен Дойнов. Снимка: teatri.bg

организаторите на литературните награди трябва да предлагат максимална степен на публичност, като оповестяват мотивите и процедурите, според които се излъчват номинациите. Той подчерта, че нито една българска литературна награда не включва в себе си подразбиращи се техники – като предварителна пресконференция, след като са излъчени номинациите, и запознаване на публиката с това какви са били мотивите на журито. Доц. Дойнов, член на журито на наградата „Иван Николов” за 2013 г., сподели, че 58 книги са се състезавали за тази най-престижна награда за поетична книга на годината, за роман на годината са се състезавали 46 заглавия, като подчерта, че „трябва да знаем не само колко книги са участвали, но и кои са тези книги”. Дойнов не пожела да коментира причините за неоповестяване на участниците, но каза, че една от тях е вероятно целта да се опази авторитета на някой утвърден писател, който е бил сред разглежданите, но не е стигнал до номинация.

Мейнстриймът като висока литература

По време на конференцията се обърна внимание на ролята и функцията на издателствата. Според Йордан Ефтимов, симптоматичен е фактът, че много от издателствата, които доскоро са отказвали да издават българска литература, вече се преориентират и стават по-отворени към български автори. Като пример той даде издателство „Колибри”, което обаче издава български пълп фикшън, залагайки на автори, които не са писатели, а всъщност са „мрежовици”. Тоест, компютърни специалисти, които са прописали книги изцяло в духа на екшъните – като, например, авторът на „Български психар” Андрей Велков.

Ефтимов обърна внимание на факта, че „българските издатели, които се опитваха да повярват в българската литература, залагайки на идеята за висока литература – като „Фама”, спряха да издават български автори”. Според него, издателство „Сиела” през 2013 г. „не е направило нищо повече, освен да продължи да издава авторите, които е избрало, без да предлага някакви специални условия, за да диверсифицира българските автори”. Ефтимов подчерта, че това е основен проблем на повечето издателства. Той смята, че липсата на ясно определение и изобщо отношение от страна на издателите към издаваните книги води до настоящата ситуация, в която „автори на мейнстрийм литература, като Георги Господинов и Алек Попов, биват представяни като автори на висока литература. Това пречи на представата кое какво е, каза още Ефтимов.
Новата форма на литературните дебати

Конференцията приключи с дискусии относно феномена, свързан със социалните мрежи и в частност, фейсбук, където, по думите на Йордан Ефтимов, „се създаде нов вид валидизиране в литературата, нов вид общности и власт в литературата”. Освен медиите, социалната мрежа вече въвлича автори и читатели в публични критически полемики върху събитията в литературата – предимно нови книги и литературни награди. Това ново явление изобщо не трябва да бъде подценявано, съгласиха се участниците в конференцията.

Бистра Величкова

* Статията е публикувана във в. „Култура“, брой 24 (2773), 27 юни 2014 г.

Градушката в София – снимки и видео

Снимки от градушката и бурята продължила близо 20 минути във вторник следобяд (08.07.) в София. Освен реките образували се по ценрталните улици са нанесени много щети, счупени клони и паднали дървета, множество счупени прозорци на жилищните апартаменти, счупени са и много стъкла на леки автомобили.

Хора джапат боси по улиците на столицата, в реки над глезените, минути след градушката ударила София

Хора слизат от трамвай No. 1 преди последната спирка на пазара „Иван Вазов“, заради водния потоп, трамваят не може да продължи. Хората събуват обувките си и пресичат боси, през създалата се река между тротоарите, след бурята и градушката в София

Снимки след градушката в София, в  жилищните квартали „Иван Вазов“ и „Стрелбище“

„Жената през…” очите на художници дърворезбари и жени писатели

Изложбата „Жената през…” на „Група 9” се открива на 9 юни, 2014 г. в Галерия „Гъбенски”, град Трявна, от 17.30 ч.

Изложбата „Жената през…” на „Група 9” ще бъде открита на 9 юни, 2014 г. в Галерия „Гъбенски”, град Трявна, от 17.30 ч.

Изложбата „Жената през…” организирана от „Група 9” (сдружение от художници дърворезбари) и Национален дарителски фонд „13 века България“, ще бъде открита днес (9 юни, 2014 г.) в Галерия „Гъбенски”, град Трявна, от 17.30 ч. В нея произведенията си ще представят художници дърворезбари и млади жени писатели. Изложбата ще бъде отворена за посетители в рамките на един месец. След това ще бъде представена в Добрич и Балчик. В София се очаква да бъде открита през есента.

Изложбата е единадесета поред в Галерия „Гъбенски” и е част от четвъртия проект на „Група 9”, чиято цел е популяризиране изкуството на съвременната пластика от дърво, през универсални теми, каквато е темата за жената.

В изложбата сред пластиките от дърво ще има и художествени текстове посветени на жената, от жени писатели и поетеси.

В проекта участват художници дърворезбари – Георги Великов, Даниел Мирчев, Теодор Дуков, Явор Танев, Николай Мартинов, Иван Ушев, Евгений Григоров, Стелиян Стелиянов, Митьо Митев, Димитър Митков, Георги Митев, Христо Кирилов и специалните участнички – Лилия Поборникова, Диана Василева, Деница Дакова.

Поизведение на Лилия Поборникова

Произведение на Лилия Поборникова

Куратор на изложбата е Ивайло Пеев. Всеки от участниците представя индивидуална визия и подход към темата и реализиране на своето произведение.

С художествени текстове, посветени на жената, ще се включат и младите жени писатели – Тодора Радева, Белослава Димитрова, Зорница Гъркова, Надежда Дерменджиева, Поли Муканова, Бистра Величкова, Диана Петрова, Петрана Петрова.

Идеята на групата е да се представи и популяризира творчеството на съвременните творци през многоликостта на женския образ чрез езиците на пластиката и словото.

Произведение на Христо Кирилов

Произведение на Христо Кирилов

Женският образ е вдъхновявал човека на изкуството през вековете и винаги вплита в себе си красотата и естетиката, мистиката и неизчерпаемостта от интерпретации.

Изложбата в Трявна ще бъде открита от един от големите автори и радетели за изкуството на българската дърворезба – Орфей Миндов, директорът на НГПИ „Тревненска школа”.

Изложбите реализирани от сдружение „Група 9″ през последните три години са съответно: „Свободата.net“ (2013 г.), „Изкуството на словото – словото на изкуството“ (2012 г.) и

Пластика от дърво, част от изложбата "Жената през..."

Пластика от дърво, част от изложбата „Жената през…“

„Recycle“ (2011 г.). Те са представени в различни градове из България.

Повече информация за сдружението на художници дърворезбари „Група 9”, можете да получите на официалния сайт на сдружението. За контакти, можете да пишете на следния имейл: grupata9@gmail.bg.

 

Премиера на сп. „Гранта“ 4. „Без тема“

Новият брой на българския вариант на световноизвестното списание за съвременна литература – „Гранта“ 4. „Без тема“ излезе от печат по време на Панаира на книгата в София (3-8 юни, 2014 г.), с марката на издателство „Жанет 45″.

Премиерата на „Гранта“ ще бъде на 17 юни в София – бар Трип Тен, от 19.30 ч. и на 19 юни, в Пловдив в „Конюшните на царя“.

Новият брой беше представен за първи път в Лондон, на 4 юни, от главния редактор Светлозар Желев и редактора на оригиналното английско издание на „Гранта“ – Юка Игараши.  За допълнителна информация, следете страницата на „Гранта“ във Фейсбук, както и официалния сайт на „Гранта“ (България).

Излезе сп. "Гранта" 4 - "Без тема". Премиерата на новия брой предстои до края на юни, 2014 г.

Излезе сп. „Гранта“ 4 – „Без тема“. Премиерата на новия брой ще бъде на 17 юни в София и 19 юни в Пловдив, 2014 г. Снимка: Официална страница на сп. „Гранта“

Изданието се състои от над 400 страници. Цената му е 14.99 лв. В „Гранта“ 4 можете да прочетете текстове от следните чуждестранни и български съвременни автори:

АВТОРИТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА „ГРАНТА“ 4:

Разходка до Кобе – Харуки Мураками
Железният мост – Георги Илиев
Кръгът – Дейв Егърс
Именник на въображаемите ханове – Мирослав Пенков
Принцеси от „Славейков“ – Александър Шпатов
Избухващата планета на Джуно Диас – Ивлин Чиен
Куфарчето – Яница Радева
Обществото в мен – Георги Гочев
Кучетата и войната – Александър Хемон
Цвета – Катя Атанасова
Сексът и комунизмът – Милена Фучеджиева
Фабрика – Филип Маркулиев
Нощ – Алис Мънро
Срещи между редовете – Бистра Величкова
28 април 2011 - Стефан Русинов
Сталкери – Хари Кунзру
Животните - Владимир Полеганов
Усмивката на Кучето – Димана Трънкова
Бразилия в седем картини - Илия Троянов
Офисът – Калоян Тодоров
Синдромът на Рембо – Светослав Тодоров и Иван Райков
С прилива и отлива – Елинор Катън
Ще си дойдат за Великден – Александър Христов
поезия – Иван Ланджев
поезия – Кирил Василев
Приказки без тема – Райчо Станев

Списание „Granta“ излиза за пръви път в Кембридж, преди над 120 г.

Оригиналното списание „Granta“ е основано през 1889 г. от студенти в университета в Кембридж, Англия. Редактор тогава е Р. Лехман. Изданието е започнало като периодично студентско списание за политика и литература. Скоро обаче се превръща в утвърдено издание за нова, съвременна литература от цял свят.
Изданието публикува много млади автори, които в последствие стават известни писатели. Някои от тях са Michael Frayn, Ted Hughes, A. A. Milne, Sylvia Plath, Bertram Fletcher Robinson, John Simpson, Stevie Smith и много други.

Сп. „Granta“ в България излиза от 2012 г.

В България, списание „Granta“ излиза от 2012 г., благодарение на основния инициатор и негов главен редактор – Светлозар Желев, както и на целия редакторски и издателски екип, който стои зад него. Списанието излиза два пъти в годината и публикува световна преводна и съвременна българска литература. Предишните три броя на списанието, бяха посветени на различни теми: „Гранта. Бъдеще“ 1 (2012 г.), „Гранта. Секс“ 2 (2012 г.), „Гранта. Революции“ 3 (2013 г.) и най-новият брой „Гранта. Без тема“ 4 (2014 г.)

Всички четири броя на сп. "Гранта" (България) излезли до момента. Снимка: Светлозар Желев

Всички четири броя на сп. „Гранта“ (България) излезли до момента. Снимка: Светлозар Желев

Редакторският екип и редакционната колегия на сп. „Granta“ 4 (България) са:

Главен редактор: Светлозар Желев
Почетен редактор: Илия Троянов
Отговорен редактор: Валерия Иванова

Редакционна колегия:

Алек Попов
Ангел Игов
Ани Илков
Георги Господинов
Дарин Тенев
Йордан Ефтимов

Художествен редактор: Райчо Станев
Редактор: Жени Божилова
Коректор: София Несторова

Издател:
ИК „Жанет 45″

Списание „Гранта“ може да се намери в добрите книжарници, в цялата страна. Също може да се поръча от онлайн книжарниците и да бъде доставена до дома ви.

Стихове отличени с II-ра награда на конкурса „Димитър Бояджиев“ – 2013 г.

РЕСТО*

Поетичен сборник от конкурса за поезия "Димитър Бояджиев" - 2013 г.

Поетичен сборник от конкурса за млади поети „Димитър Бояджиев“ – 2013 г.

Като ученичка пробила ушите си
с нагорещена игла,
на лагер на Игликина поляна,
после
се прибрала в къщи
с обръсната глава.
Баща ѝ я изгонил,
след това
ѝ купил перука,
за да може да ходи на училище.
Престилката винаги
закопчана
до горе
и дълга
до под
коляното,
иначе бият печат
и намаляват поведението.
А тя си татуира,
отлитаща
птица,
заради гаджето,
което отива
в казармата.
Когато излезе от там,
тя вече беше женена
за онзи мъж,
който ѝ обеща да ѝ
направи фризьорски салон,
в който тя щеше да разказва за
първата си
любов,
която отишла в казармата
и после…
реже кичури и ги хвърля на пода
и после…
с пластмасова метла и лопата
измита
мъртвите
спомени
и поднася огледалото

„Готово! Харесва ли ви така?!”

Клиентите плащат
за историята ѝ,
а тя вместо ресто
споменава за сина си -
Емигрант в Щатите.

„Пет години няма право да се връща.
После, ако събере пари за билет…”

излиза пред салона,
пали цигара,
докосва
дупките
на ушите си
по навик,
напипва липсата
на обици,
а птицата
застинала
в полет
в зеленикаво мастило
под кожата,
горе над китката,
продължава
да маха с крила
и да отлита
все
по-надалеко

Поетът Димитър Бояджиев

Поетът Димитър Бояджиев

 

 

 

 

 

 

 

МАЛКО ПРЕДИ КРАЯ

                      По текст и мотиви от пиесата
                      „Заболяване на младостта”
                      от Фердинанд Брукнер

„В последния момент да се решим
и да станем еснафи,
това е единственото спасение
от катастрофата”,
каза Фредер
на Дезире,
в „Заболяване на младостта”,
докато тя беше стъпила
на ръба на прозореца
с разперени ръце.
„Само една малка стъпка отвъд,
каза тя,
„отвъд удоволствието,
отвъд болката
и…”,
Човек повече никога
не се събужда.
Идеалът за нея беше
да свърши в някой бардак
с опиум,
но дори
това не успя да направи,
защото отдавна знаеше,
че всичко тленно
ще я разочарова….

РÓЗА БЕЗ БОДЛИ

нищо не знам за него,
не съм го виждала преди,
няма да го видя,
след това
нищо не знам за живота му
къде и как живее
при кого се прибира вечер

не знам

нито от какво е дълбокият белег
на лявата му бузата,
нито защо едното му око е
притворено, синьо,
със засъхнала кръв,
нито кога и как са отрязани
пръстите
на едната му ръка.

единственото,
което знам за него е
усмивката без зъби,
която видях, докато
ми подаряваше розата
без бодли

продавачът
на цветя
на улицата

УЛИЦА ПОД НАЕМ

На улица без изход
наематели
от онези
с брадите,
опърпаните дрехи
и бездомни кучета
около тях.
Трима си подават
бутилката с червено вино,
двама инвалиди
разреждат с водка
сутрешното
си кафе.
Срещу тях
холандски багер
разбива и копае
под асфалта,
Нова улица,
чиста и красива
като зад витрина
на празен магазин.
Акордеонистът
с трите пръста
(бивш джебчия)
свири
„Одата на радостта”,
докато
виното и водката
изтичат между вкопчените
в спасението ръце

на онези наематели
на улица без изход

* Стихотворенията „Ресто“, „Малко преди края“, „Роза без бодли“ и „Улица под наем“ на Бистра Величкова са отличени с II-ра награда на второто издание на Националния литературен конкурс за поети на възраст до 30 г. „Димитър Бояджиев“ – 2013 г. Стиховете са включени в общ поетичен сборник „Няма да се извиня за младостта“, заедно с още 10 отличени автори от конкурса. Другите автори в сборника са: Мартина Вичева, Иван Вълев, Владислав Дацов, Нели Кацарова, Дафин Козарев, Габриела Русева, Виктор Топалов, Даниел Тунев, Гала Цонева. I-ва награда – издаване на стихосбирка е присъдена на Лилия Кашукеева от Благоевград.

Още стихотворения на Бистра Величкова можете да прочетете във в. „Литературен вестник“ (2012 г.), в. „Литературен вестник“ (2013 г.),  и сп. „Кръстопът“ (2013 г.)

MoodMe – photos with emotional living portraits

MoodMe_logo2Have you ever thought of having a live photo avatar? Shooting a photo that afterwards smiles at you as if it is alive? Or watching your favorite football team playing and get emotional with your favorite football player? You can control your mood, putting either a smile or a sad face, only by clicking few buttons on the brand new application in the Apple store – MoodMe. The main goal of MoodMe App is to bring smiles to emotional engagement. It creates living emoticons with your face. Its value is to enrich engagement through emotions. MoodMe application transforms pictures into emotional interactive 3D Living portraits. The company also focuses on Sport Fans engagement and Consumer Apps.

Remember the first emotional expressions online, when internet, the online chats and virtual social life were young! On one of the first chat programs ICQ – we have learned how to show smiles or sad emotions composing them by combining brackets, commas, fullstops and other punctual signs, like this -> smile – : ), wink – ; ), sad – : (, angry – >:-/. Then all these expressions developed and we had the cartoon emoticons that we could paste next to our sentences online, like this: :-), :-(, ;-). By and by, we come to nowadays when the emotional engagement is super highly developed thanks to an international team of really creative people, establishing MoodMe. With MoodMe App there are no more emoticons, it uses photos of your real face and animate it in 3D version, expressing how you feel, online! Isn’t it amazing?

Have you ever been mooded?

“Have you been mooded?” – this is the question all the acquainted fans with the App ask all the others. “No?! Ok, let me take a shot of your face, and then I will animate it and put whatever mood you want – happy, sad, angry, playful. In addition, I can put you the shirt of your favorite football player or singer, even his hair, tattoos or bracelets”. All these is made possible thanks to this new application for living emoticons, created by MoodMe.
MoodMe is relatively young and new company. MoodMe_apple_app_picIt is existing on the market since almost 3 years. Recently its playful and enjoyable application started to attract the attention of photo maniacs, football fans, social network and mobile users. Its popularity is spreading so fast, that some say that soon the emotional photos that MoodMe produces will be implemented on social networks, such as Facebook, making them even more attractive. It means that, for example, your profile photo on Facebook with your face on it, won’t be still and boring anymore, staring at you with frozen look. With MoodMe it will be animated and will smile, could be also angry, sad, agitated, responding completely to your mood at the moment.

The office of MoodMe is based in… the World

Originally, the company MoodMe, was established in Luxembourg, 3 years ago. In March 2014, it opened also an office in Belgium. MoodMe Belgium is incorporated in Nivelles, following investment from Wallimage Entreprises. It has many other branches in different countries in Europe, in the Silicon Valley – in the USA and in Brazil. The company is planning to open even more offices around the world in the future.

Chandra de Keyser, CEO and co-founder of MoodMe

Chandra de Keyser, CEO and co-founder of MoodMe

We are talking about offices and branches, but if you ask the CEO and co-founder of MoodMe, Chandra de Keyser, he would tell you: “What does it mean “office” in nowadays super high tech world? Every place on Earth, where there is an Internet connection, can be your office!” He is not just saying it, he is really putting these words into practice. Every week, Chandra is in a different city, country or continent – either for presentation of the application and the work of MoodMe, for pitch, for meetings with investors or building partnerships. And no matter where he is, every week he has a meeting with the whole team of MoodMe, each one of the members, based in different country. Then how does it all work out? Where these meetings are happening? There is only one place where everybody can be in the same time, as Chandra said – no matter where on Earth each one is situated, this place is called Internet. So, if you wonder where exactly the real office of MoodMe is based, the answer is simple – in the World.

Chandra is making conference calls with the team online. Everyone gives a report of the work that is already done and the problems that appeared along the way. Also all the new tasks and working plans are discussed. What is more interesting is that all this completely new system and working style really works. If Google became legendary for its cozy and feel-like-home working environment, making you unwilling to leave the office, companies like MoodMe take it even further into that direction. They say: “Just let the people work at their homes”. And definitely, it looks like this is the future of the working policy and conditions of the modern businesses and companies. No more old school 9 to 5 working hours, pushing yourself to stay on your desk and waiting impatiently the day to finish. Companies like MoodMe establish the new philosophy – every hour is working, every hour is a break. It is because, everyone who decided to work for such a company really enjoys it and have fun while working.

Of course, the energetic, full of ideas and genuine citizen of the world Chandra de Keyser, does not exclude the need of real meetings in live with the whole team and talks in person. He smiles and says: “Of course, it is important to meet in person, because work can be done from distance, online, but drinking beer is something that should be done really in live”. May be this viewpoint is not surprising having in mind Chandra’s Belgian origin.

MoodMe_logoMoodMe inherited Mach-3DMach-3D-Logo

MoodMe inherited another company called Mach-3D. This happened in mid 2012 when Mach-3D was rebranded as MoodMe, a US and EU Trade Mark. Mach-3D inspires great speed of delivery and 3D animations and was Founded by Massimiliano (the Ma of Mach) & Chandra (the Ch) in early 2011 and incorporated as SàRL in Grand Duché de Luxembourg. Alessandro joined them as co – Founder. Mach-3D core technology is a Cloud Platform which creates, stores and animates 3D models of human faces, the Living Portraits (TM). Mach-3D was one of the first 4 startups selected to participate in the europe4startups programme which offers free Cloud for 1 year thanks to SecureIT as well as a package of marketing, legal & IP advisory services. Mach-3D opened a Silicon Valley office in October 2012 and benefited from a Grant from the Ministry of Economy to setup its office in Plug & Play Tech Center in Sunnyvale, CA.

If you would like to become one of the many fans and users of the brand new application MoodMe, you can download it from Apple store.

Or you can also try it, directly on your PC, online.

MoodMe managed to put a smile even to the great Bulgarian football player Hristo Stoichkov. Check it out:

Stay updated with all the news around MoodMe on the Official web page of MoodMe, Facebook, YouTube and Twitter.

„Double Delusion“ 2013 – review

Statistical review of the most read articles on the blog Double Delusion for 2013.

This blog was viewed about 19,000 times in 2013.

The concert hall at the Sydney Opera House holds 2,700 people. This blog was viewed about 19,000 times in 2013. If it were a concert at Sydney Opera House, it would take about 7 sold-out performances for that many people to see it.

In 2013, there were 54 new posts on the blog, growing the total archive of this blog to 90 posts.

The busiest day of the year was December 17th with 167 views. The most popular post that day was Невена Дишлиева-Кръстева: Избирам „свободата“ с рисковете и плодотворната мъглявина, пред „гарантирания“ месечен доход.

The posts that got the most views in 2013:

The blog was visited from 73 countries. Most visitors came from Bulgaria. The United States & Belgium were not far behind.

Click here to see the complete report.

Невена Дишлиева-Кръстева: Избирам „свободата“ с рисковете и плодотворната мъглявина, пред „гарантирания“ месечен доход

Невена Дишлиева-Кръстева, преводач. Снимка: Личен архив

Невена Дишлиева-Кръстева, преводач. Снимка: Личен архив

Невена Дишлиева-Кръстева е един от тазгодишните носители на наградата за превод „Кръстан Дянков” 2013 г., връчена от Фондация „Елизабет Костова“, на официална церемония през ноември тази година. Наградата беше дадена за превода на книгата „Творците на памет“ от Джефри Мур („Жанет 45″).

Невена Дишлиева-Кръстева е родена в Ботевград, през 1971 г. През 1998 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с магистър по Българска филология и втора специалност Английски език и литература. Същата година, завършва семестриално и магистър по История на изкуството в Нов български университет. От 1997 г. работи на свободна практика като преводач на художествена литература.

В биографията си има множество преведени книги. Някои от последните заглавия включват „Възмущение“ от Филип Рот (Колибри, 2013), „Писмата на Джон Ленън“ от Хънтър Дейвис (Сиела, 2012), „Неохотният фундаменталист“ от  Мохсин Хамид (Жанет 45, 2012), „Моментът“ от Дъглас Кенеди (Колибри, 2012), „Непорочните самоубийства“ от Джефри Юдженидис (Жанет 45, 2011) и др.

През 2008 г. и 2013 г. Невена Дишлиева-Кръстева печели конкурс за участие в преводаческа резиденция в Банф, Канада. Три години подред е била финалист на наградата „Кръстан Дянков“ (2008 г., 2011г., 2012 г.)

През 2010 г. създава и свое издателство за художествена литература - ICU, от което до момента са излезли заглавия в авторство на Елин Рахнев и Керана Ангелова.    

В специално интервю за блога Двойна измама, Невена разказа за усещането, след получаването на наградата „Кръстан Дянков“, за трудностите с които се сблъсква преводача, когато се бори да пренесе посланието на думите и чувствата, от един език на друг, за избора ѝ да работи на свободна практика, за което някои „се заблуждават, че като си работиш вкъщи, значи си айляк“  и накрая разказа за най-новите книги от младото българско издателство ICU.  

- Невена, тази година получихте специалната награда „Кръстан Дянков“ за превода на „Творците на памет“ от Джефри Мур („Жанет 45″) от английски на български език. Какво означава тази награда за вас?

- Това е първата награда, която получавам за петнайсет години работа като

Книгата, за превода на която Невена Дишлиева-Кръстева получи наградата "Кръстан Дянков" 2013 г., връчена от Фондация "Елизабет Костова"

Книгата, за превода на която Невена Дишлиева-Кръстева получи наградата „Кръстан Дянков“ 2013 г., връчена от Фондация „Елизабет Костова“

преводач. Ще излъжа, ако кажа, че не съм радостна и развълнувана. Признанието за вложени усилия неизменно носи удовлетворение. Особено в култура като нашата, където рядко се случва да получаваш обратна връзка за работата си. Радостта ми е още по-изпълваща, защото е признание и за труда и професионализма на редактори, художник, консултанти, страньор… – един много силен екип.

- Преди това три пъти сте била финалист за наградата „Кръстан Дянков“ (2008 г., 2011г., 2012 г.), според вас защо именно с „Творците на памет“ успяхте да спечелите журито тази година?

- Мисля, че в случая немалка заслуга за решението на журито има сложността и литературните качества на оригинала. „Творците на памет“ е изключителна книга във всяко едно отношение. Разбира се, аз си обичам всичките „деца“, особено при положение че през последните години се радвам на привилегията сама да избирам текстовете, които превеждам. В този смисъл наградата си посвещавам и на другите свои автори и преводи – Рана Дасгупта, Зейди Смит, Мохсин Хамид.

- Казвате, че за превода на „Творците на памет“ сте работила две години. Това голям или малък период е за превод на подобна книга? С какви трудности се сблъскахте по време на работата си върху нея?

- Това е най-дългият период от време, което съм отделяла за работа върху превод. Разбира се, през това време съм вършила и много други неща. Оставях текста да отлежава, връщах се към него, стигах до страници, които не ме пускаха да премина нататък. Не знам дали времето е малко или много. Вероятно е точно толкова, колкото ми е било нужно. За мен беше важно да преодолея страховете си, че този текст ми е непосилен. За огромен късмет, имах на кого да разчитам за подкрепа.

Фондация "Елизабет Костова",

Фондация „Елизабет Костова“, от 2007 г. връчва всяка година наградата за превод „Кръстан Дянков“

Що се отнася до трудностите, свързани с превода на тази книга, те бяха от всякакъв характер: идиоми и езикови игри, жаргон, анаграми, панграми, азбучни списъци, изобилие от скрити и явни цитати, включително поетични (преведени от Манол Пейков), разказ от името на петима протагонисти, чиито гласове се редуват, терминология в различни области: химия, биология, медицина, литература, изкуства, литературни препратки. Много тежка и натоварваща в човешки план тематика.

- Кое е изречението, което беше най-трудно за превод?

- Трудностите в тази книга далеч не са в превода на конкретни изречения, както споменах и по-горе. Те по-скоро са съвкупност от много фактори. Но, за илюстрация, ето два примера:

NXB’s drug-induced synaesthetic forms include these four, along with twenty-three others: lazy tongs (extensible frameworks with scissor-like hands), swastikas, scutiforms (shield shapes), galeiforms (helmet shapes), rowlock arches, lumbriciforms (like earthworms), cochlears (like snail shells), quadrants (quarters of a circle), doughnut shapes, amygdaloids (almond shapes), anchor shapes, botryoidals (like a bunch of grapes), clothoids (tear shapes), ensiforms (sword shapes), infundibuliforms (funnel shapes), moniliforms (string of beads), pinnate shapes (feathers), sagittates (arrowheads), unciforms (hook shapes), villiforms (resembling bristles or velvet pile), virgates (shaped like a rod or wand), scroll shapes, and sigmoids (curved in two directions, like the letter S).

Провокираните от медикаменти синестетични форми при НКБ включват горните четири, наред с двайсет и три други: пантографски клещи (разтегаеми щипци с дръжки като на ножица), свастики, щитовидни, с форма на каска, като зидани арки, глистообразни, кохлеарни (като черупка на охлюв), квадранти (четвъртина от кръг), с форма на поничка, амигдалоидни (с форма на бадем), като котва, гроздовидни, капковидни, мечовидни, фуниевидни, като наниз мъниста, подобни на пера, като връх на стрела, извити като кука, четинести (като повърхност на кадифе), пръчковидни, като свитък и сигмоидни (извити в двата края, като буквата S).

Изброяванията и дългите изречения са обичаен препъни-камък във всеки превод.

Или тази анаграма:

M  is for the miseries of Menopause

O   is for the road to Oblivion

   is for the Tailspin of ageing

H   is for the feeling of Helplessness

  is for the feeling of Emptiness

R   is for my Rage over losing my Role of M O T H E R

М бележи злочестината на Менопаузата
А бележи пътя към Апатията
Й бележи Йезуитската природа на надеждата
К бележи приближаването към Края
А бележи Агресията ми, че губя ролята си на майка

 

Тук ключовият момент е Й. За колко думи с Й се сещате в българския език? Йероглиф, йога, йод… А думата „Майка“ е абсолютно задължителна в тази анаграма. Тоест, дума с „Й“ при всички положения трябва да има в нея.

Годишната награда „Кръстан Дянков” е учредена през 2007 г. от Фондация „Елизабет Костова“ и се дава за превод на съвременен роман от английски на български език.
Годишната награда „Кръстан Дянков” е учредена през 2007 г. от Фондация „Елизабет Костова“ и се дава за превод на съвременен роман от английски на български език.

- Има ли цитат или момент от книгата, които най-силно са ви впечатлили?

- В самото начало на романа се описва как Ноел, един от петимата главни герои, приема новината за смъртта на баща си – какво се случва в главата му. Обрисуването с думи на цветовите възприятия на един синестет е уникално. И Джефри Мур тук е невероятно картинен. Много силни са и дневниците на Стела, болната от Алцхаймер майка на Ноел. Паралелно с разпадането на паметта й, се разпада и нейният език – буквално е разглобен на парчета, които се разместват като блокчета от детски строител. Да се преведе такава реч означава първо да бъде реконструирана на оригиналния език, след което преведена буквално и разглобена наново на целевия език.

- Проблемът на главния герой Ноел Бурун в „Творците на памет“ е, че има много силна памет и не може да забрави нищо. Предимство или недостатък е неспособността да забравиш?

- В романа една от основните линии на противопоставяне е липса на памет – свръхпамет. И двете крайности водят до разпад на личността. Непосилно е за човек да носи бремето на цялото си познание, емоции, преживявания, без да има механизми на освобождаване.

- Като човек познаващ в дълбочина, колоритността и на двата езика – английския и българския, можете ли да кажете какви основни разлики намирате помежду им? Емоцията и чувствата различно ли звучат на двата езика?

- Благодаря ви за ласкавата оценка. Да кажа, че познавам колоритността и на двата езика в дълбочина, означава да изгубя хъса си за по-нататъшно ровене в дълбочина. Слава богу, още го имам. Според мен най-лесно се усеща разликата между двата езика, когато човек превежда собствени текстове. Тогава се чувстваш достатъчно свободен да изразиш една и съща емоция посредством различни думи и не се притесняваш толкова, че фигурата за нещо, което ти е на сърцето, е различна на двата езика. С чуждите текстове е по-сложно, защото интерпретираш. Затова и най-добрите преводи се получават, когато си достатъчно освободен да надскочиш графиката на думите и да превеждаш посланието между редовете. Разбира се, твоята версия за това послание.

Невена Дишлиева-Кръстева, преводач. Снимка: Личен архив
Невена Дишлиева-Кръстева, преводач. Снимка: Личен архив

- Как протича един работен ден на преводача?

- Гледа замислено през прозореца, пуши цигара от цигара, скрит зад дебели речници, и на пристъпи изтраква откоси от думи по клавиатурата. Шегувам се. През последните две години съм забравила какво е да отдавам цялото си време на преводите. Защото работя и други неща – било то поради влюбване в нови и интересни начинания, било защото преводач къща не храни. Така че денят ми минава разпиляно, а времето, което отделям за превод, не е по график. При всички положения предпочитам да е в по-безлюдната част на денонощието, по възможност без двете ми деца да ми скачат по клавиатурата.

- Бихте ли се радвала, ако децата ви наследят професията ви?

- Общо взето, натам е тръгнало. Синът ми е запален читател и често си отбелязва в книгите лошо звучащи на български изрази, или намира грешки и тича да ми ги покаже. А е едва на десет. Не знам дали ще се превърне в професионален интерес, но засега надава ухо. Бих се радвала, да. Преводът ми носи голямо удовлетворение и вярвам, че е достойно занимание. За дъщеря ми все още не мога да правя прогнози.

- От 1997 г. до сега работите на свободна практика. Това по-скоро желание за свобода ли е или принуда на времето?

- През този период съм работила и в издателство на щат, и в студио за превод и субтитри – с постоянен ангажимент, в офис. Студиото напуснах, когато се родиха децата ми, за да бъда повече вкъщи с тях. А издателството – беше драстично разминаване на интереси, ценности и приоритети. Оценявам, че работата там ме запозна с издателския свят, научих много за правенето на книги, ориентирах се кой кой е в бранша не само у нас, а и в световен мащаб. Но разминаванията със собственика постепенно взеха да придобиват застрашителни за душевния ми комфорт размери. И се махнах. Така че краткият отговор е: „От желание за свобода“.

Невена Дишлиева-Кръстева. Снимка: Личен архив
Невена Дишлиева-Кръстева. Снимка: Личен архив

- Има ли наистина толкова свобода в свободната практика, колкото всеки си мисли?

- И да, и не. Свободен си да разпределяш времето и ангажиментите си (стига да ги има), да решаваш кога ти е празник и кога делник. Но колкото и да си на свободна практика, книгите ги превеждаш за издател, с чиито срокове и изисквания се съобразяваш; съобразяваш се и с авторите си. Лично аз обаче се чувствам относително свободна по отношение на най-важните за мен неща – в човешки и професионален план. Тази свобода включва например силата да откажеш да се видиш с приятел, който се заблуждава, че като си работиш вкъщи, значи си айляк. Въпреки относителността на понятието „свобода“ обаче, без колебания избирам неговите рискове и плодотворна мъглявина пред „гарантирания“ месечен доход, регламентираният работен делник и Коледният банкет с колежките.

- Започнала сте да работите на свободна практика в доста трудни години за България, особено за преводачите. Имало ли е моменти, в които сте мислила да се откажете от тази професия и да се занимавате с нещо друго?

- Не съм мислила да се откажа. Как да се откажеш от любовта си току така. Работа, бизнес можеш да зарежеш, но за мен преводът е език. Моят език. То е като да рисуваш картини, или да имаш друг адекватен на натюрела ти начин на изразяване. Налагало се е обаче да работя и друго, за да оцелявам. Била съм учител по английски, продавала съм вестници, превеждала съм технически и всякакви други безумни текстове, правила съм книги по поръчка, подготвяла съм тръжна документация… Но аз съм преводач на художествена литература и всичко друго съм приемала за странични занимания или временни спасителни мерки.

- След толкова години детайлна и задълбочена работа с двата езика, не сте ли се изкушавала самата вие да напишете художествено произведение?

- Аз си пиша. Много от преводачите, които познавам, пишат. Но то е за лична употреба, рядко излиза от компютъра ми. Единствените случаи, в които съм споделяла написаното, е било пред колеги преводачи. Правили сме си такива вътрешни четения, като тайно общество на съмишленици. И, странно, текстовете ни си кореспондират по много особен начин. Не тематично, а като усещане, като регистър.

„Кукувицата“ от Елин Рахнев (ICU, 2012)
„Кукувицата“ от Елин Рахнев (ICU, 2012)

- От 2010 г. имате и собствено издателство ICU. Можете ли да разкажете малко повече за него? Защо решихте да го създадете? Към какъв тип книги сте насочени? Колко и какви книги имате издадени до момента?

- Идеята за издателството дойде в процеса на опитите ми да направя следващата стъпка към постигане на по-голяма лична свобода. За мен всеки елемент от раждането на една книга, е много, много важен. Всеки човек от екипа, всяка дума, корица, шрифт, избор. Отговорността и рискът да създадеш собствена издателска марка, да обгрижваш книгите от тяхното зачеване до разпространението им на пазара, да обменяш светове с авторите и да получаваш обратна връзка от читателите – искаше ми се да го изживея. Идеята си зрееше у мен бавно и напоително, докато един ден с Елин Рахнев не решихме да превърнем една негова пиеса, в чието написване участвах косвено преди доста години, в приказка. Андрей Кулев и Ася Кованова започнаха да я рисуват и преди да се запитам време ли е, готова ли съм да издавам, ще се получи ли, имах пред себе си страхотно красива история с великолепни илюстрации. Оттам насетне връщане назад няма.Книгите на издателство Ай Си Ю са нежни, безкомпромисно мои, такива, от които ме обзема топлина. Още преди да започна да издавам, си обещах, че мине ли ми през ум да примижа за нещо – все едно дали е качеството на хартията или на литературата, – ще спра.Книгите ми засега са само три. Освен „Кукувицата“, излязла в края на 2012 г., през

"Слънчогледи за Мария" от Керана Ангелова (ICU, 2013)
„Слънчогледи за Мария“ от Керана Ангелова (ICU, 2013)

2013 г. се появиха две книги на Керана Ангелова. „Един след полунощ“ е сборник с фрагменти, които се наместват в едно междинно пространство, на границата между художествената и документалната проза. Част от фрагментите са развити, опровергани от или по друг начин пренаписани в романите на Керана. Техни миниатюри. Другата книга се казва „Слънчогледи за Мария“ и е роман. Една читателка написа, че това е катарзисна книга. В нея има ужасно много болка, насилие, горчивина, неосъщественост, героите се лашкат между различни времеви и географски пояси, но в крайна сметка преминават през „игленото ухо на любовта“ и се пречистват. Грижата за този роман, извървяването на целия път от грубата идея за него, през живата връзка с читатели, обмена на енергии, чак до премиерата в София в края на ноември, ме изпълни с удовлетворение, каквото не съм очаквала, че може да донесе книга. До голяма степен това се дължи и на Керана Ангелова, с която всичко е любов. Занапред плановете ми са умерено оптимистични. Имам следваща книга в процес, дори две. За по-нататък не си позволявам да мисля, за да не се размечтавам твърде.

- И накрая, кои са творците на памет днес?

- Всеки човек на изкуството е творец на памет. Езикът на изкуството остава задълго.

* Интервю на Бистра Величкова с преводача и носител на тазгодишната награда „Кръстан Дянков“ 2013 г. – Невена Дишлиева-Кръстева

Бойко Ламбовски: Поетът е поет в някои мигове от живота. Иначе е мъж, жена, шофьор или безработен

Бойко Ламбовски. Снимка: Личен архив

Поетът Бойко Ламбовски. Снимка: Личен архив

Каменоделство

Ръката и длетото методично
почукват Идеала. Става скучно.
Това е жилав навик – да си камък,
и бавен, мъчен подвиг – да обичаш.

Stone cutting

Hand and chisel carve methodically
The Ideal. It is a boring work.
A stubborn habit – to be a stone,
and a slow, hard exploit – to love.

Автор: Бойко Ламбовски
Превод: Анета Денчева-Манолова

Стихотворението „Каменоделство“ на поета Бойко Ламбовски представи България на ежегодния фестивала Транспоези (Transpoesie) в Брюксел, през септември тази година. Като част от фестивала, неговата творба, заедно със стиховете на още осем съвременни поети от цяла Европа, бяха поставени на спирки на метрото и градския транспорт, давайки възможност на повече хора да се докоснат до поезията на международно признати поети. Стихотворението на Ламбовски е избрано за участие в събитието под общата тема „Ангажиментът“. Освен на български, стихотворението е отпечатано на афишите и в превод на френски, фламандски и английски език. Стихотворението „Каменоделство“ е посветено на Едварда – героиня от роман на Кнут Хамсун, публикувано във втората книга на Ламбовски. Преведено е на 14 езика.

Бойко Ламбовски e роден в София, през 1960 г. Завършва Френската гимназия, а висшето си образование по Литература, получава в Москва. Той е автор на девет книги, лауреат на различни награди за поезия, между които „Владимир Башев“ – за дебютна книга, „Гео Милев“ – за принос в съвременното изкуство, „Дървената роза“ – за книгата му „Ален декаданс“ и др. Негови стихове са преведени на 20 езика. Отскоро поетът е и председател на българския ПЕН-център.

- Г-н Ламбовски, Ваше стихотворение вдъхва духовност на една от спирките на метрото в Брюксел, как се чувствате?

- Е, тази дума „духовност“ малко ме напряга. Разбира се, приятно е чувството текстът ти да става повод за размисъл на случайни минувачи, но не вярвам това да качва общото равнище на „духовността“ особено. Просто е хубаво да мислим повече, и да не го правим по стаден, а по индивидуален начин, да провокираме и изобличаваме щампите. А поезията е добър начин за подобно поведение, защото обикновено концентрира провокативност на интелектуално ниво.

- Бихте ли ми разказали малко по-подробно как се стигна до Вашето участие в ежегодния фестивал „Transpoesie“ в Белгия? Защо избрахте да участвате именно със стихотворението „Каменоделство“? Какво послание бихте искали да поднесете на публиката в Брюксел с него?

- Българският ПЕН-Център в лицето на дотогавашния му председател Георги Константинов предложи участието ми, заедно с Националните институти за култура на Европейския съюз (EUNIC) в Брюксел, и това бе подкрепено от нашето Министерство на културата, вероятно поради дотогавашните ми интензивни участия в международни прояви и наличието на доста преводи. Аз пък предложих „Каменоделство“, защото е кратко, и отчасти отговаря на темата на тазгодишния фест – „Ангажиментът“. Посланието ли какво е – нищо не е розово и романтично априори, дори любовта е труд.

Transpoesie Festival in Brussels

Transpoesie Festival in Brussels

- Стихотворението „Каменоделство“ е посветено на Едварда – героиня от романа „Пан“ на норвежкия писател Кнут Хамсун. В книгата героинята има романтична връзка с лейтенантът Томас Глан, бивш военен, отшелник и ловец. Връзката им обаче се оказва невъзможна. С какво ви впечатли тази героиня и защо решихте да й посветите стихотворение?

- Аз имам цяла книга „Едварда“, така се нарича третата ми книга. Кнут Хамсун е един от любимите ми писатели, а отношенията в романа „Пан“ между Едварда и Глан са за мен символ на земната любов – стремеж към идеала и невъзможност за постигането му, ерго – обратното на сладникавите представи за романтичен хепиенд, но и красота на живота тук и сега с неговите сурови противоречия. Едварда е илюстрация на антитезата любов-омраза, забележителна героиня, харесвам я.

- Стихотворението Ви е преведено на три езика – френски, фламандски и английски език. До колко според Вас превода на друг език променя посланието на стиха?

- О, това не знам, езикът е много сложна структура, и това могат да кажат само големи познавачи на френския, фламандския и английския. Големи познавачи на всеки език са впрочем поетите.

- Вие сте писател и поет, творящ на българския език, който е, нека го наречем „малък“ език. В световен мащаб се говори от много малък брой хора. Можете ли да кажете какви са предимствата и недостатъците на това и как такива езици могат да излязат на световната литературна сцена и да достигнат до по-широка, международна аудитория? 

- Трудно се излиза на широка аудитория. Но когато четях на български в „Паса Порта“ (в Брюксел, по време на фестивала Транспоези – бел.а.) стихотворения, които в същото време излизаха на видоестена зад мен едновременно на английски, френски и фламандски, чувах как публиката реагираше с „ах“ или с „оу“, точно в моментите, в които се казваше нещо парадоксално и важно, и на български. Повярвайте, тогава разбрах, че тази инициатива има смисъл, и че с добър превод и поезията може да прекрачи границите на езика си.

transpoesie- Забелязвате ли някакви общи тенденции в съвременната поезия и литература в Европа и в света днес? Във време на криза, в каквото живеем в момента, къде е мястото на поезията? Има ли въобще място за нея или и тя е в криза?

- Поезията не е масово изкуство, в редките случаи, когато се е превръщала в такова, обикновено е била товарена и с политически, дори публицистични функции. Докато е жив езикът, ще е жива и поезията, защото тя е и игра с езика, и възможност на човека на думите да живее втори живот, често по-смислен от първия.

- Европа е населена от много и разнообразни националности, всички със свои собствени характеристики, манталитет, начин на възприемане на живота, какво според вас е най-важното и същественото нещо, което обединява всички хора и нации?

- Хората се обединени от тайната на живота, от желанието си да надникнат в нея. А тази тайна има конкретни специфики, които правят живота толкова разнообразен.

- Как един поет оцелява в днешния материален свят?

- Не обичам хората, които се кичат с определението „поет“ непрекъснато. Поетът е поет в някои мигове от живота си, иначе е мъж или жена, или зъболекар, или журналист, или безработен, или шофьор и разносвач на пици, или учител, или пияница…Той не е нещо по-висше от другите хора, просто понякога му е дадена дарбата да извлича енергия от думите, която служи като кратък или дълъг проблясък. Този проблясък осветява част от тайната на житието, както за него, така и за някои други хора. През останалото време поетът оцелява като всички останали – така и трябва да бъде, впрочем. Така че бих приел по-лесно въпроса „Как един човек оцелява в днешния материален свят?“ И бих му отговорил – както понякога става, или остава поет.

IV-logoИнтервюто на Бистра Величкова с поета Бойко Ламбовски е публикувано първо на английски език в белгийското издание „Internal Voices“, 18 Nov, 2013 г.

English_flag_small2Английската версия на интервюто можете да намерите ТУК. The interview is available in English language HERE

Boiko Lambovski: „The poet is a poet only in certain moments in his life“

Written by Bistra Velichkova for Internal Voices

In September, poems were placed in metro, tram and bus stations throughout the city of Brussels, giving every passenger the chance to discover the work of international artists and providing everyday life with a new source of inspiration.

The poem Stone Cutting by Boiko Lambovski from Bulgaria, was one of eight poems written by European poets and presented at this year’s poetry festival, Transpoesie, in Brussels.

Transpoesie Festival in Brussels

Transpoesie Festival in Brussels

Boiko Lambovski is one of the most famous contemporary Bulgarian poets. Born in Sofia in 1960, he graduated from the French Language High school there and acquired his university degree in Literature in Moscow, Russia. He has published 9 books and is a laureate of many literary awards for poetry. His work has been translated into 20 languages around the world and he has recently become the president of the Bulgarian PEN centre.

I talked with Lambovski about his participation in Transpoesie, the position and possibilities for lesser-known languages in global literature and about how a real poet survives in the harsh economic climate of today.

„It is a very nice feeling to know that your poem allows casual passersby to read and think about it“, says Lambovski about his poem, which is now displayed in a metro station in Brussels. But rather than consider the effect his poem might have of on this broad audience as a whole, Lambovski sees poetry as more of an individual experience: „It’s better to think less about how it affects a group as a whole, and more about how it provokes and exposes a generally accepted framework on an individual basis. Poetry is good in this sense, because it provokes people to engage on an intellectual level“.

Boiko Lambovski was encouraged to participate in the Transpoesie festival by the chairman of the Bulgarian PEN centre at the time, Georgi Konstantinov, and the European Union National Institutes for Culture (EUNIC), in Brussels. He chose to present the poem Stone Cutting because he felt it corresponded well with the topic of the festival: Engagement. When asked what kind of message the poem was intended to impart, the Bulgarian author replied: „It is about this: that nothing is bright, pink and romantic a priori; even love requires hard work“.

Бойко Ламбовски. Снимка: Личен архив

Boiko Lambovski. Photo: Personal archive

Lambovski has dedicated this poem to Edvarda, a heroine from the novel Pan, by the Norwegian writer Knut Hamsun. In the book, the heroine has a romantic relationship with Lieutenant Thomas Glahn, an ex-military man and a hunter, who lives alone in a hut in the forest. Their relationship, however, is fated to fail. „Knut Hamsun is one of my favourite authors”, explained Lambovski. “The relationship between Edvarda and Glahn in the novel Pan is a symbol of the real love that happens in life; the one that strives for the ideal of the best love, but faces the impossibility of achieving it“, explains Lambovski. „This is the opposite of the sweet, romantic idea of love with a happy ending. It represents the beauty of life here and now, with its severe contradictions. Edvarda illustrates the antithesis represented in love and hate. She is a remarkable heroine. I like her.“

Stone Cutting, was originally written in Bulgarian, but has since been translated into English, French and Flemish. When asked about the issue of language, Lambovski admitted that it is difficult for literature written in a language that is spoken by only a small number of people to reach a wider global audience. At Transpoesie, he read his poem in Bulgarian, but with translation into English, French and Flemish appearing on a video wall at the same time as he spoke, Lambovski was able to hear people’s reactions to certain phrases and words; an experience he clearly appreciated. Thanks to good translation and international festivals such as Transpoesie, he strongly believes that „even poetry can cross language boundaries.“

When pressed on the relevance of poetry in a world beset by economic difficulties Lambovski conceded that „Poetry is not an art for the masses“ and that „in the few cases that it has been turned into such an art, it has been burdened with a political or even publicity function“. But he believes that as long as language is alive, poetry will be alive too, no matter in what kind of times we are living. For him, it is a language game and an opportunity for people to discover a second life, one which is „often more meaningful than the first“.

But then how does a poet survive in today’s world?

„I am not fond of those people who constantly ‘honour’ themselves with the title ‘poet’“, admits Boiko Lambovski. „The poet is a poet only in certain moments in his life. Otherwise, he is a man or a woman, or a dentist, or a journalist, or unemployed, or a driver, or he delivers pizzas, or he is a teacher, or just a drinker… He is not something more than or superior to other people, it is just that sometimes he is given the gift to derive power out of words and thus to provide illumination. This illumination lights part of life’s mystery, both for the poet and for other people“. „The rest of the time“, he says, „the poet survives as all others do. And it has to be like this. In that sense, it is more appropriate to ask to the question: „How does a man survive in today’s world?“ And here is my reply: either as I said above, like everybody else, or he remains a poet.“

Stone cutting

Hand and chisel carve methodically
The Ideal. It is a boring work.
A stubborn habit – to be a stone,
and a slow, hard exploit – to love

Author: Boiko Lambovski
Translation: Anetta Dancheva-Manolova

IV-logo* The article by Bistra Velichkova was published in the Belgium journal Internal Voices, 18 Nov, 2013

bulgarian_flag_smallThe interview is available in Bulgarian language HERE.