Утре ще бъда голям (разказ)

Малка, мръсна и тъжна

Дебютният сборник разкази „Малка, мръсна и тъжна“ на Бистра Величкова излиза през октомври 2014 г.

Аз съм едно малко момче и всичко, което искам, е да бъда голям. Искам да съм голям, но не искам да съм възрастен. Възрастните са скучни! Когато ме попитат на колко съм години, с една ръка скривам палеца на другата и показвам четири пръста. Понякога лъжа, че съм на четири и половина, понеже половинката с пръсти не може да се покаже. Искам хората да мислят, че съм по-голям. Татко ми е шофьор на тир, а мама е майка. Татко рядко го виждам, защото все е на работа, а когато не е, ме взима при него и в събота и неделя съм в неговата къща. Там другата ми баба – Елена – ми прави бухтички и ме води в планината да берем гъби. А когато и тя е на работа, ме гледа чичо ми Григор – по-малкият брат на татко, защото татко ми пък е отишъл на разходка с кака Мина. Кака Мина ми подари вчера пластмасови букви и цифри с маг-а-нит и каза, че е от любов към мен и също, защото съм много сладък. Кака Мина е много добра и ми купува и шоколад. Казва, че обича татко, защото и той е много сладък – като мен и като шоколада. А другата ми баба пък – баба Севда – казва, че чичо Григор бил лен-е-тяй. Аз я попитах какво значи „ленетяй”, а тя каза, че е такъв, който не иска да работи. „Такъв като мен ли?“, казвам, а тя: „Да, такъв като теб, но голям!”. Аз затова искам да стана голям, за да бъда лен-е-тяй като чичо Григор. И също защото не искам да работя, защото, като работиш, и те няма. Ето например: татко, като е на работа, и го няма. Аз не искам да ме няма. Искам да съм като чичо Григор, защото него го има и защото си играе с мен на колички и ми майстори човечета от дърво. Най-обичам да го ядосвам, като му дърпам мустаците или му крия цигарите. Тогава той се прави на сърдит и ме гони и така пак си играем. А виж баба ми Елена какво ми купи – ком-пас! Виждаш ли го? Чакай, ще го отворя. Уф, че заяжда! „Чичо Григореее, отвори ми компаса да го покажа на каката!” Чичо ми вика, че стрелките му били развалени. Аз обаче не му вярвам, защото той не разбира нищо от ком-паси и иска да развали магическите му способности. Готово, отворих го! Ето, това тук са му стрелките и ми показват накъде да ходя. И също в този ком-пас има и една специална магия. С нея мога да ставам лоша котка и тогава другите котки бягат от мен. Ето, гледай сега как онази котка ще избяга, като отида при нея. Видя ли? Уплаши се! А ти, како, имаш ли си ком-пас или други играчки? Защо нямаш? И ти ли не обичаш да си играеш, също като татко? Аз имам много играчки, но те са при мама и при другата ми баба, баба Севда. Аз обичам баба Севда повече от баба Елена, защото, защотооо… не знам защо, обаче я обичам повече. Тя, като спи, и малко хърка, ето така: Хъъър, хъъър… И мама обичам! И кака Мина също обичам! И татко я обича. Той обича и мама, ама понякога. Така казва мама. Обаче това лято бяхме на море всичките: мама, татко, кака Мина и аз. Толкова беше хубавооо! С кака Мина правихме замък от пясък на брега, докато мама и татко се караха под чадъра. Всъщност мама се караше, а татко мълчеше. Или спеше. Не знам. Той, когато не е на работа, винаги спи и не трябва да го без-о-по-коя. И аз не го без-о-по-коя. Аз искам татко да си живее при нас, обаче мама казва, че не можело. Като я питам защо, тя казва: „Така! Не може!”. „Ама защо?“ „Защото така!” „Ама аз искам! Защо не може?“ „Защото така е по-добре за теб, Емиле!” (Мама, като се ядоса, и ми вика Емиле, иначе ми казва Еми). „На мен и преди ми беше добре!“ „Да, но сега ти е по-добре”, отвръща мама. „А какво значи да ти е по-добре?“, питам, а тя: „Ами сега, като изядеш тоя шамар, и ще разбереш, че преди ти е било по-добре!”. Така ми каза мама. „А преди да ме донесат щъркелите, татко нали е живял вкъщи? Тогава също ли ти беше по-хубаво?” „Млъкни, Емиле!” Млъкни, Емиле, млъкни, Емиле! Само едно знае тя! „А ти обичаше ли татко? А защо казваше, че преди си го обичала? Защото преди си обичала щъркела ли?” Казва, че преди било друго, защото имало огън. Нас в детската градина ни учиха, че огънят е много опасен и се гаси с вода или с одеяло или се вика пожарната с червените чичковци! Казвам ѝ го това, а тя пак започва да ме нарича „Емиле“! „Мамо, ядосана ли си? Добре, отивам да гледам детските, но да знаеш, че искам татко да живее при нас, дори и да има пожар. Аз ще питам в детската градина за телефона на пожарната”. А ти, како, какво правиш? Пиеш кафе? Аз хич не обичам кафе. Само възрастните го пият, защото обичат да им е горчиво. И също обичат да седят много дълго около една маса. Толкова са скучни тия възрастните! Седят, пият горчиви неща и не спират да приказват всички заедно в един глас. Понякога се смеят много, друг път се карат много, ама винаги е толкова скучно с тях! Чудя се как не им се играе на нещо? Аз не искам да ставам възрастен, защото не ми се седи на една маса и искам винаги да си играя и да тичам. Обаче също искам и да съм голям, за да мога да си правя каквото си искам. Нали така правите вие възрастните? Правите каквото си искате и никой не ви наказва после, защото сте големи. Чудя се само колко голям мога да стана? Ти как мислиш, како? Ееей толкова ли? Колкото от земята, чак горе до пръстите на ръката ми? Толкова ли голям? А как разбираш, че си станал голям? Когато няма други по-големи от теб ли? Чичо Григор каза, че по-голям от големите е само животът, ама аз не разбирам как така? Аз мислех, че като си голям, и няма по-големи от теб. А аз кога ли ще порасна? Татко казва, че един ден ще порасна. Да, ама кой е този ден? Питах чичо Григор и той каза, че е утре. На следващия ден го питах дали съм вече голям и той каза: „Не, нали ти казах, че ще пораснеш утре!”. Хайде, како, чичо Григор ме вика да си ходим. Сигурно татко вече се е върнал от разходката с кака Мина и сега ще ме заведе на сладкарница, ама не като тази тука, където има само горчиво кафе за възрастни, а на истинска – с торти. Татко винаги прави така преди да ме остави обратно при мама. Купува ми торта и после ме качва с него на тира и ми дава да го карам. Държа волана и карам целия тир, точно като него! А ти, како, обичаш ли шоколадови торти? Уф, забравих, че ти си възрастна и обичаш само горчиви неща. Хайде чао, и ако ти потрябва компаса ми, обади се на чичо ми Григор и той ще ми каже и аз ще ти го дам. Чу ли? Ще ти дам компаса ми за един ден – до утре! Само гледай да ми го върнеш, преди да съм пораснал, защото утре може да съм вече голям!

* Разказът е публикуван за първи път в онлайн изданието „Вечерни новини“, на 28 септември, 2014 г.


Бистра ВеличковаБистра Величкова е родена през 1986 г. в София. По професия е журналист, а по съдба – търсач на съдби. Като такъв тя неуморно следва своите герои по прашните пътища на света: от България и Македония, през Холандия, Белгия и Германия, до Скандинавия и САЩ. В своето търсене, тя винаги се завръща там, откъдето започват и свършват всички нейни истории – на малките, сиви улици и булеварди на София. Разказът „Утре ще бъда голям“  е част от дебютния ѝ сборник разкази „Малка, мръсна и тъжна“ (ИК Рива), който излиза през октомври 2014 г.


 

„Господи, помогни ми да ся возвися!” или „Възвишение”-то на Милен Русков

ВъзвишениеВъзвишение” е събитие. Не само в литературата, но и в живота на всеки един българин, който го е прочел. И ако тези, които още не са чели романа на Милен Русков и имат известни предубеждения, че това е една от онези книги за Освобождението от турско робство, за възхвала на революционните борби и т.н., много се лъжат. За много хора (може би предимно по-младите), училището е изиграло сериозна роля в това да изпитват особен неприязън към българската литература, особено тази от Възраждането. Не за друго, а заради писането на безумни литературни анализи, в които се задължават учениците да цитират сложни, неразбираеми изречения, написани от литературните критици. Едва като завършат тези хора, след години, някои от тях успяват сами да намерят пътя си до тази наша интересна възрожденска литература. И въпреки това – чуем ли Вазов, Ботев, турско робство и Oсвобождение, и започва да ни мирише на класна стая и теми по литература. Именно от това усещане и предразсъдък трябва да се освободи всеки читател, когато става дума за романа „Възвишение”.

Възвишение” е забавна и мъдра книга. Тя е уникална със своя автентичен, възрожденски език. Увлекателна е. Тя разсмива и натъжава. Тя е и мост към онази възрожденска литература, която сме чели в училище, но романът представя по оригинален и нов начин, осмисляйки обективно, събитията от онова време.

Възвишение” е книга, която разказва за българското възраждане и борбите за освобождение от Османското иго, но за разлика от други подобни книги до момента, този роман разказва през погледа на обикновения човек (главния герой Гичо), през неговите най-човешки чувства и терзания. Не, тази книга не възхвалява борбите за национално освобождение, нито ги критикува, тя ги осмисля обективно през погледа на простодушния, но някак природно мъдър Гичо и неговия спътник – младият и наивен Асенчо. Понякога душата на Гичо залита към някой грях – като например ограбването на френецът и сдобиването с „европейски опнати дрехи”, но от друга страна става ли дума за предателство и надхитряване на ближния, дълбоко в него се вижда чистота и мъдрост: Живот в позор не струва пет пари.

Книгата е изпълнена с много хумор, предаден на автентичен диалект. Толкова е автентичен езикът, че човек не би могъл да предположи, че е писана в наши дни. До такава степен авторът се е потопил в стила на говорене, че сякаш е живял в онова време. Човек се смее с глас, докато чете, но и често плаче поради дълбоките прозрения, валидни и днес. Именно през този хумор и уж леко говорене се казват, и големите мъдрости за живота. А когато кажеш нещо мъдро през хумора, то се подсилва още повече, а и натъжава повече.

Гичо и Асенчо – „малко революционери, малко разбойници”, са тръгнали и те да се борят за Делото, за голямата цел за Освобождението на България. Попаднали сякаш малко случайно сред „юнаците”. Но и в техните души има нещо юначно и достойно, макар и не съвсем съзнато. И докато обикалят из балканските градове и села в изпълнение на задачата дадена им от Димитър Общи, четат „Рибния буквар” на Петър Берон и поемата „Горски пътник” на Георги Раковски. Това са основните им източници на мъдрост и самообразование. И от весел и хумористичен,

Романът "Възвишение" беше поставен на театрална сцена от Драматичен театър - Пловдив. Драматизацията е на Иван Добчев и Александър Секулов

Романът „Възвишение“ от Милен Русков, през 2013 г., беше поставен на театрална сцена от Драматичен театър – Пловдив. Драматизацията е на Иван Добчев и Александър Секулов

постепенно наближавайки края, романът става все по-задълбочен, осмислящ събитията и докосващ със своята проникновеност. Сякаш самият Гичо израства и започва да разсъждава все по-дълбоко, и да изразява прозренията си за смисъла на живота, за смисъла на тази революция, която е за народа, но какъв народ? Има ли въобще народ? Чорбаджиите живеят добре с турската власт, абаджиите продават абите си скъпо на турците. Ако искаш свобода, ще им развалиш алъш-вериша на тези хора. А ти си тръгнал да се бориш за Делото, да умираш за свободата?!

Голяма лъжа е май свободата, брате!”, казва Гичо, горе на възвишението, където всички революционери са избити от турската армия. Единствен той и Асенчо са останали живи. Асенчо обаче го подканя да се предадат. Оказва се, че неговата наивност го е довела до там, да издаде на каймакамина и турците от къде ще минат с дружината. Обеща ли му, че ако ги издаде няма да го убият. И за това армията ги е атакувала като са се качили на възвишението. Гичо му казва, че да се предадат това е равно на позор. На Асечно, обаче му се живее, вдига бяла кърпа, изправя се и тръгва надолу срещу потерята. Посрещнат е с дъжд от куршуми! И тук остава въпросът, до колко Асенчо е по младежки наивен и вярва, че ако предаде дружината наистина него ще оставят жив, и до колко у него инстинкта за оцеляване и желанието да не бъде убит надделяват над моралните човешки ценности, и той извършва предателство, което в крайна сметка води до гибелта на всички…

Накрая на възвишението остава единствен Гичо, който мисли и разсъждава за революцията и за живота:

„…Без свобода животът не е тъй сладък. А все ся ти към сладкото накланяш… Суета е туй. На нежна младост мечтата (…) Неусетно суетата е в смелост преминала, а лекомислието в саможертва (…) Като увиснеш тъй под гредата (обесен), накъдето духне вятърът на случая, натам заминаваш и ти. Ако духне на едната посока – ти си един хаирсъз и обесник забравен. Ако духне в другата, ще те славят народите. Как ся случи. Ей туй на е най-мъчителното, че всичко е както ся случи. Няма справедливост, няма правда, дори на тая цена (…) Но животът ти заминава, туй е сигурно…”

Боли от мислите на Гичо, който е обречен да загине. В най-тежките и драматични минути, смъртоносно прострелян, героят отново проявява своята природна човешка мъдрост. Казва истината, която е разбрал от опита си, съвсем естествено и не назидателно. И я приема, каквато е. Такъв е животът. „Всичко е, както ся случи”. Няма излишен драматизъм. И именно тук, на символичното място – възвишението, героят се возвисява и се вижда най-ясно героизмът му. Героизмът и проникновенията за живота. Защото той утре вероятно ще бъде забравен, както много други герои загинали за свободата, но най-важното за Гичо е, че той се е возвисил. Последното за което моли Бог не е да остане да живее, последните му думи са: „Господи, помогни ми да ся возвися!”

Възвишение” е книга, която трябва да се прочете – не, защото е голямото събитие в новата българска литература, не защото е класика и всички казват, че е важно да се прочете. Както го съветва бащата на Гичо – не прави нищо заради народа, защото той няма да направи нищо за теб. Не четете „Възвишение” заради другите. „Възвишение” трябва да прочетете заради самите себе си, за да се „возвисите” и да се преоткриете – и като българи, и като личности.

Достойна за възхищение е творбата на Милен Русков и на Възвишението, което той прави в най-новата ни българска литература с този роман. Той ще остане в историята и тепърва този труд ще се преосмисля все по-задълбочено и аналитично. И ако някой си мисли, че няма надежда за България и всичко е загубено, романи като „Възвишение” и хора като Милен Русков показват точно обратното. Има светлина в тунела, и нас ни има там – стига да имаме очи и сърце да видим това, и да можем да ся возвисим! Господи, помогни ни да ся возвисим!

Бистра Величкова

Котка в клетка (разказ)

Разказът „Котка в клетка“ на Бистра Величкова е публикуван във в. „Стършел“, бр. 29, 18 юли, 2014 г.

Разказът „Котка в клетка“ на Бистра Величкова е публикуван във в. „Стършел“, бр. 29, 18 юли, 2014 г.

Добре облечена, възрастна дама се качи в самолета за презокеански полет – Вашингтон – София. Стюардът я поздрави на входа с усмивка, а тя му подаде клетка, с котка вътре. Според инструкциите, той сложи клетката в специалното отделение за домашни любимци. След над 10 часов полет, самолетът кацна. Всички пътници слязоха уморени и се насочиха към лентите за пристигнал багаж. Възрастната дама взе двата си тежки куфара и започна да чака – трябваше да ѝ донесат котката. С нея тя беше живяла през последните десет години като с верен приятел.

Заоглежда се наоколо, никой не идваше. Хората се разотиваха, дори тези с домашни любимци, вече доволно крачеха към изхода, понесли клетките си. Възрастната дама ставаше все по-притеснена и неспокойна. Отиде да попита на „Информация”, какво се случва.

В това време екипажът на самолета се суетеше. Мъж и жена стюарди гледаха притеснено клетката.
– Ами сега? Как ще я върнем така? – попита жената.
– Ами, ще кажем, че котката е избягала… – отвърна несигурно мъжът.
– Глупости! Ще напише жалба… Ще ни уволнят за едното чудо!
– Е! Не можем да кажем: „Ами ето, заповядайте, котката ви пристигна умряла!”
На мъжа внезапно му проблесна идея, взе клетката и рече на стюардесата:
– Измислих нещо…

В чакалнята възрастната жена продължаваше да чака все така притеснена. Изведнъж видя да се приближават две сини униформи и широки усмивки, стюардът и стюардесата – с клетката.

- Госпожо, моля да ни извините, имаше малък проблем. Котето излязло по време на полета и се скрило в самолета, та докато го намерим… – докладва мъжът, поднасяйки клетката.

Възрастната жена погледна с недоумение. После се наведе и надникна през пластмасовата решетка. Оттам мърляво коте измяука в лицето ѝ.
Дамата бавно вдигна глава и каза:

- Това не е моята котка, младеж! Моята не беше жива! Специално я пренасях, милата, от Щатите, за да я погреба в родината…

Starshel_18july2014* Разказът „Котка в клетка“ на Бистра Величкова е публикуван във в. „Стършел“, бр. 29, 18 юли, 2014 г.
Друг хумористичен разказ от автора – „Богатство на езика“, може да прочетете в бр. 40 на в. Стършел, от 2013 г. 

 

 

Изложбата „Жената през“ се открива в София

Изложбата "Жената през" ще бъде в галерия "Червената точка" от 19.09. до 13.10.2014 г., в София.

Изложбата „Жената през“ ще бъде в галерия „Червената точка“ от 19.09. до 13.10.2014 г., в София.

Изложбата „Жената през…“ на „Група 9″, която представлява 15 скулптури от дърво, към които има и поетични текстове, посветени на образа на жената ще бъде открита на 19 септември (петък) в галерия „Червената точка“ (ул. „Дякон Игнатии“ 19) в София, от 19.00 ч. Произведенията ще бъдат представени в галерията до 13 октомври 2014 г.

Седмица след това втора серия от проекта ще бъде изложена в галерия „13 века България“.
Изложбите са част от едно цяло, свързано от една концепция и видео, излъчвано паралелно в двете галерии.
Изложбата „Жената през“ ще открие Камен Симов, председател на секция „Дърворезба“ към Съюза на българските художници (СБХ). На събитието в петък ще се състои и премиерата на видеото към проекта, заснето от режисьора Галина Георгиева, с участието на актрисата Ивета Контрерас.
Изложбата е дело на дърворезбарската група от творци „Група 9″, чиято цел е популяризиране изкуството на съвременната пластика от дърво, през универсални теми, каквато е темата за жената. В изложбата сред пластиките от дърво ще има и художествени текстове посветени на жената, от жени писатели и поетеси.
В проекта участват художниците дърворезбари Георги Великов, Георги Митев, Даниел Мирчев, Димитър Митков, Евгений Григоров, Иван Ушев, Митьо Митев, Николай Мартинов, Стелиян Стелиянов, Теодор Дуков, Христо Кирилов и Явор Танев. Специално участие в изложбата имат скулпторите Лилия Поборникова, Диана Василева и Деница Дакова, а куратор е Ивайло Пеев.
С авторски текстове, посветени на жената участват младите жени поетеси Тодора Радева, Белослава Димитрова, Зорница Гъркова, Надежда Дерменджиева, Поли Муканова, Бистра Величкова, Диана Петрова, Петрана Петрова.
На откриването на изложбата "Жената през" ще се състои и премиерата на видеото към проекта, на режисьора Галина Георгиева, със специалното  участието на актрисата Ивета Контрерас

На откриването на изложбата „Жената през“ на 19 септември, ще се състои и премиерата на видеото към проекта, на режисьора Галина Георгиева, с участието на актрисата Ивета Контрерас

Целта на проекта е да потърси съзвучието на слово с пластика, отразено в многоликия образ на жената – съвременна и вечна. Изложбата се превръща в предизвикателство за аудиторията, давайки възможност за откриване както на връзката между образ и слово, така и между идеите на различните автори. „Образът на жената е вдъхновявал художника през вековете, защото вплита в себе си красота, естетика, мистика и женската неразгадаемост, които са неизчерпаем източник на интерпретации.“, обяснява избора на темата кураторът на групата Ивайло Пеев.

Изложбата "Жената през" представя образа на жената през скулптури от дърво и поетични текстове

Изложбата „Жената през“ представя образа на жената през скулптури от дърво и поетични текстове

Процесът по реализиране на проекта – от идеите, концепцията, скиците и макетите до конкретната реализация на артефактите, отнема на авторите от „Групата 9″ девет месеца.

Изложбата „Жената през“ вече беше представена в градовете Трявна, Добрич и Балчик. От 19.09. до 13.10.2014 г. може да бъде видяна и в София.

„Жената през…” очите на художници дърворезбари и жени писатели – в Трявна през юни 2014 г.

W:O:A 2014 или 25-тото поклонение на метъл братството

“There’s beauty In The heart Of The beast
Fear behind The eyes Of The thief
I know you know we’re all incomplete
Let’s get together and let’s get some relief”

All we are, Doro & Warlock

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Вакен щеше да бъде един тих, спокоен, леко невзрачен и завинаги никому неизвестен град. Случайно изпаднал от торбата на Създателя в края на седмия ден, той се беше търколил лениво сред дъждовните полета на една далечна провинция в северна Германия. С население наброяващо едва 10 000 души, повечето от Които трудолюбиви и скромни фермери, всъщност Вакен беше именно един такъв тих, спокоен, леко невзрачен и завинаги никому неизвестен град… през 362 дни от годината. През останалите три обаче, които тази година се случиха на 31 юли до 2 август, Вакен не беше просто Вакен. В тези три дни той беше WACKEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEN!!!!!! – мястото, на което се провежда най-големия метъл фестивал в света: Wacken Open Air или още W:O:A.

WACKEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEN!!! беше и бойния вик, който се носеше като стадо диви глигани по зелените полета край малкия немски град, които за три дена се бяха превърнали в истинска метъл касапница! Няма и как да бъде иначе в присъствието на професионални, едро-калибрени главорези от ранга на Slayer, Sodom, Kreator, Megadeth, King Diamond, W.A.S.P. и Motörhead както и на орди по-млади, но доказали се наемни убийци като Hatebreed, Behemoth, Children Of Bodom, Emperor и Arch Enemy.

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Тази година се честваше 25-тата годишнина от фестивала и за три магически дена околностите на малкото градче щяха да бъдат светото място за поклонение на метъл братството. Йерусалима на метъл религията. Меката на стържещите китари. Голготата на светия метъл дух. Като един от близо 100-те хиляди поклонници аз имах честта да бъда част от тази духовно пречистваща церемония. И макар думите да не стигат, когато метълът говори, ще се опитам да направя съпричастни и вас към това събитие поне за няколко страници.

Преди това, моля да се уговорим само за едно: текстът, който следва, представлява (не)подредено изложение на личните и дълбоко субективни впечатления на един прокажен метъл от поколението ’77. Поради това написаното по-долу няма претенции за изчерпателност, аргументираност, обективност и така нататък. Всъщност няма никакви претенции. Рискът от четеното си остава ваш, както и удоволствие (било то и съмнително). Да не кажете, че не съм ви предупредил!

И така…

ATTACKEN WACKEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEN!!!!!!

Slayer – прераждане на юг от рая

Вие знаехте ли, че Jeff Hanneman е жив? Истина е! Видях духа му, или по-точно го чух – идваше от посока на юг от рая. Точно където се беше преместила и True Metal сцената на Wacken на 1 август, когато убийците от Slayer съсякоха главите на десетки хиляди куфеещи фенове като истински палачи. А палачите си бяха все същите като в златните години на Hell Awaits, Reign In Blood и South Of Heaven: брутални, безмилостни и до болка истински. Като живота.

За едни безкрайни 60 минути полетата на Вакен бяха окъпани от кървавия дъжд на “Raining Blood” и хиляди гърла пригласяха на военния ансамбъл в “War Ensemble”. Изтънчeния вкус към средновековни мъчения на слейърите, разбира се, далеч не се изчерпа с това. Поредицата от последвали кървави извращения като “Angel Of Death”, “Mandatory Suicide”, “South Of Heaven”, “Black Magic” и “The Antichrist” оставиха след себе си поле от трупове с пулсиращи, гъргорещи гърла прегризани от яростни хищници. А също и един незабравим спомен за една вечна земя на юг от рая, в която всеки грешен метъл се надява да се пресели след смъртта.

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

W.A.S.P. – пурпурни идоли завинаги

За дърт метъл изрод като мен беше истинско изживяване да видя героите си от W.A.S.P. на живо. За дърт метъл изрод като мен беше истинско разочарование да видя героите си от W.A.S.P. на живо изпълняващи само четири парчета от златните си години. Именно: “L.O.V.E. Machine” (за загрявка!), “Wild Child”, “I Wanna Be Somebody” (разбира се!) и вечния пирон – разкъртващото “Blind In Texas”.

И все пак истината е, че остаряващия бях аз. Защото Blackie Lawless и метъл дружината му се развиваха. По-новият материал, с който се представиха (разбирайте парчета след 1990-а), беше концептуален, ретроспективен, социално ангажиран и представен под формата на сбор от албума Crimson Idol. Внушението на музиката беше допълнено с визуална инсталация с препратки към теми като трудностите на израстването под деспотизма на родителите, фалша на религията, както и събития от по-новата история. Особено запомнящи се измежду последните бяха черно-бели кадри от Гражданската война в САЩ с жертвите и страданията, които е причинила. Под звуците на стържещите китари черно-белите картини постепенно се оцветяват в кадри от войната в Ирак, придружени от снимките на загинали войници и безкрайни редици от лъскави ковчези. W.A.S.P. наистина се развиваха!

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Wacken Open Air 2014. Снимка: Бистра Величкова / Bistra Velihckova

Kreator – вечните обединители

На Kreator им бях загубил дирите след паметната тава Coma Of Souls. Ето защо успях истински да изтрещя единствено на “Tormentor” и “Endless Pain” – единствените по-стари парчета, които изпълниха. Като цяло обаче, ако изключим някои според мен насилени изцепки като “Civilization Collapse”, при които очевидно е търсена комерсиална нисша за развитие, шоуто им беше пирон. Като живо изпълнение Kreator-ите все още са в отлична форма и окончателно ме върнаха на тяхна страна с посланието си: “Религията разделя хората, вместо да ги обединява! Политиката разделя хората, вместо да ги обединява! Ние вярваме само в обединяващата сила на музиката и сме тук, за да правим музика!”

Motörhead – мост между поколенията

“We are Motörhead and we play rock’n’roll!” – дрезгавия глас на Lemmy е наелектризиращ и заразителен. На преклонната възраст от 68 години, нито треперещите му пръсти, нито отслабващия глас не могат да отнемат неповторимата му харизма. С вечната черна шапка с периферия, с косматата брадавица на бузата и врат изпънат нагоре към високо вдигнатия микрофон, легендарният фронтмен на една от най-емблематичните метъл групи виеше пресипнало като степен вълк по-силно от всякога. Lemmy и героите от Motörhead взривиха True Metal сцената на Wacken с деситилирана рокендрол емоция, пречистена в дебрите на времето. Запомнящи се парчета от сета им бяха “Rock It”, размазващият блус “Lost Woman Blues”, “Killed By Death” с гост-участието на Doro Pesch (единственото й участие във феста), както и унищожителната смъртна присъда наречена “Overkill”: “Rock ‘n’ roll ain’t worth the name if it don’t make you strut – don’t sweat it, get it back to you!”.

Sodom – мръсен траш и содомия

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

За добро или за лошо траш извергите от Sodom на чело с изкормвача на ангели Tom Angelripper не са се променили много от времето на Agent Orange и Persecution Mania. Мръсен траш, доизглаждащ и последните останали ви мозъчни гънки. Разбира се, “аз съм си от там”, както пее Светльо Хиподилски! Ето защо не ми беше трудно да се самовзривя поне няколко пъти със самоделни експлозиви като “Agent Orange”, “Sodomy And Lust”, “Remember The Fallen” и “Ausgebombt”. И все пак, за разлика от други метъл мастодонти, в Sodom не видях особено развитие за последните години. Все едно, Sodom са Sodom! Нищо не може да заличи славата им от 80-те, така че – шшшт! – за Sodom или добро или нищо!

Megadeth – има такава група

Както за всеки уважаващ себе си (и James Hetfield) верен почитател на Metallica (имам предвид онази “другата” Metallica от преди 91-ва), така и за мен беше валиден следния железен закон имащ силата на омертата на сицилианската мафия: не слушай Megadeth, не гледай Megadeth, Megadeth – няма такава група! Кавгата между двамата лидери Dave Mustaine и James Hetfield, довела до напускането (изгонването?) на първия от Metallica в далечната 82-а година, отдавна беше станала част от метъл фолклора на 80-те. Ето защо отидох малко насила и с много предубеждения на концерта на Megadeth на Black Metal сцената във Wacken. Е, срам, не срам, трябва да призная, че такава група не само че има, но трещи и реже като остриетата на струг – в буквален и преносен смисъл. Самият Mustaine, въпреки вроденото си надменно излъчване, е в по-добра музикална форма от всякога. Китарата се превръща в течна стомана под бързите му пръсти и солата му летят като железни ястреби в “Hangar 18”, “Skin O’ My Teeth”, “Symphony Of Destruction” и “Peace Sells”.

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Accept – losers and winners

Може би аз остарявам и оставам заключен в ретроградните си вкусове отпреди 20 години, но Accept ми се видяха някак изкуствени. Шоуто беше на ниво, енергията също, стари хитове като “Restless And Wild”, “Fast As A Shark” и “Balls To The Wall” също бяха майсторски изпълнени. И все пак нещо липсваше. И това не беше легендарния фронтмен Udo Dirkschneider. Макар и да не притежаваше сценичното присъствие на Udo, Mark Tornillo се справяше не по-зле от него на вокалите. Но Accept бяха станали някак лъскави, някак модерни, някак пазарно конвертируеми… Знам ли, може би мнението ми е субективно, или е дори откровено погрешно. Надявам се да е така. Тъй или иначе за мен все пак беше чест да видя тези метъл герои на живо – ако не заради това което са, то поне заради това което са били. Accept винаги ще заслужават уважението ми, така че – шапки долу!

Saxon – кръстоносци на метъла

“Crusader, crusader, please take me with you!” – Saxon-ите все още смело коват ортодоксален хеви метъл, издържан в строгите канони на класици като Iron Maiden и Manowar. И го коват добре: от крилатите китари през имиджа и чистите вокали до бързите барокови сола. Никога не съм бил техен заклет фен, но концертът им беше приятно и романтично завръщане в праисторическата епоха на метъла.

King Diamond – кръстниците на блек-а

Не зная дали съществуват жанрове като “noir metal theater” или “black metal opera”, но ако има, то със сигурност King Diamond са техните създатели. Групата представи театрален метъл с разиграване на цели сцени с “ведра” средновековна тематика. Ритуалното изгаряне на вещица на сцената, както и убийството на нейното новородено посредством нежно размазване на черепчето му в земята, бяха само някои от постановките в които достолепния чичко King Diamond взе дейно участие. Облечен в традиционния си вампирски фраг и цилиндър, с емблематичната черно-бяла маска боядисана върху лицето, Kind Diamond доказа, че както гласът му така и енергията му за нови метъл подвизи не са намалели дори и с капчица вампирска кръв през годините. Сценичното шоу на групата беше истински пир за сетивата и заслужава да се види не само от верни олдскул почитатели на групата, но и от ценители на естетиката на жанра noir както и на изкуството на съчетанието на театър и музика.

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Hatebreed – метълкор ураган

Hatebreed бяха моето лично откритие. Знаех групата само по име и за пръв път ги чух именно в този ден на Party Metal сцената в Wacken. Изпълнението им ме захвърли със страшна сила във кросоувър водовъртежа на 90-те, когато метълът преживяваше поредната си метаморфоза, съюзявайки се с братята от хардкор лагера. Hatebreed се оказаха чеда на същото онова време, създало легенди като Biohazard, Suicidal Tendencies и Madball: енергични, заразителни и истински! В края на сета си ме спечелиха окончателно за пламенната си метълкор кауза като изразиха благодарност към Slayer – “групата, която ни изтегли през годините като техен съпорт и която остава нашето най-голямо вдъхновение”. Съвсем уместно последва почит към паметта на покойния Jeff Hanneman с разкъртващ кавър на “Ghosts Of War”.

Amon Amarth – скандинавска митология и викингски идеализъм

С риск да бъда обявен за пълен профан ще ви призная съвсем откровено, че бях абсолютно незапознат с творчеството на Amon Amarth. По всичко личеше обаче, че също така бях и единственият подобен пишман-фен измежду цяла орда десетки хиляди верни почитатели. С абсолютна сигурност мога да заявя, че Amon Amarth бяха групата, която събра най-многобройната публика на фестивала. Редиците от хора, дошли да чуят викингите от Швеция, стигаше чак до постовете на охраната. При това всички до един бяха правостоящипросто, защото нямаше и половин квадратен метър празна земя, на която да се седне. Не мога да кажа, че Amon Amarth е моята музика, но определено можех да разбера причината за многобройните им поклонници. Освен с музикалната си виртуозност, групата неудържимо привличаше с идеализма и вярата си излъчвани от харизматичния фронтмен – огромен, 120 килограмов викинг с обезоръжаваща усмивка и вероятна родствена връзка с нордския бог Odin.

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Другите луди касапи

Освен древните палачи, за които ви разказах по-горе, на феста присъстваха и дузина по-млади, но достойни метъл килъри. Ще се опитам да споделя впечатленията си за някои от тях в по-сбита форма.

Emperor: с уговорката, че блек метълът не е моята стихия и с предварителното извинение към някои верни фенове, които могат се почувстват засегнати от това, че изказвам ерес, трябва да призная, че Emperor ми се видяха скучни, еднообразни и насилени. Но както се казва – на всекиму своето. Може би просто не съм разбрал за какво иде реч.

Steel Panther: Steel Panther са забавна група, замислена като пародия на глем метъл жанра. С други думи разбирайте андрогинни персонажи подобни на глем “актове” като Mötley Crüe, Cinderella и L.A. Guns. В същото време Steel Panther са и леко циркаджийска група, която се опитва да тегли дивиденти, като напудря изпълненията си с (не)доволна доза евтин американски хумор с генезис – слънчева Калифорния: “C’mon, let me see all ye girlies show ‘em them titties!” Иначе, чисто музикално, те се справят професионално и стилът им е напълно издържан в традициите на глем жанра. Според скромното ми мнение обаче не казват нищо ново. Все едно, ако си падате по този тип забавление, ще се забавлявате и със Steel Panther.

Wacken Open Air 2014. Снимки: Бистра Величкова / Photos: Bistra Velichkova

Wacken Open Air 2014. Снимка: Бистра Величкова / Photo: Bistra Velichkova

Prong: стар култ, който за пореден път показа, колко много са изпреварили времето си, когато са се сформирали в края на 80-те. Твърдо останали верни на алтърнатив метъл стила си през годините, те все още се радват на вярна, макар и не многобройна група почитатели. Респект!

Hammerfall: герои на пауър метъла и вечни победители!

Children Of Bodom: завидна техника на Аlexi “Wildchild” Laiho. Зная, че са могъщи, но простете – не е моята музика.

Avantasia: помпозен, мелодичен пауър метъл; внушителен двучасов спектакъл.

Behemoth: “интересен” блек метъл с концепция.

Arch Enemy: има ли смисъл да се коментира група, която ви е впечатлила основно с вокалистката си? Абсолютно! За съжаление обаче, синекосата Alissa Gluz, присъединила се към Arch Enemy едва тази година, не може да бъде описана с думи. Тя трябва да се види и преди всичко да се чуе. Така че направете го! Преди това, само един тийзър: представяте ли си как звучи разярен френски булдог? Добре, а сега си го представете със синя коса.

Russkaja: метъл/пънк/ска веселяци от… не познахте! … – Виена! Купонджийска музика, която много добре влиза с литър (или три) Franziskaner.

Hellyeah: мислех, че никога няма да стъпя на концерт на група с подобно идиотско име! И щях да изпусна. Hellyeah бяха приятна изрод-метъл изненада от Щатите. [Чували сме, че там свирят и някои известни музиканти – бел. ред.]

Red Hot Chili Pipers: метъл експерименти с Шотландски гайди. Абсолютно успешни при това. Чуйте ги, ако ви се отдаде случай!

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

“We are all, all we need” или нещо като заключение

Двадесет и пет годишният рожден ден на легендарния фестивал Wacken Open Air беше моят личен Woodstock на 21-и век. С тази разлика, че напълно в духа на нашето прокълнато време, W:O:A не беше лятото на любовта, а лятото на “омразата”. Нека поясня!

След като през ’69-а хипарите на Woodstock не успяха да променят прогнилия ни свят с любов, през 80-те техните метъл братовчеди взеха факела на промяната от ръцете им и решиха да борят огъня с огън или по-точно: “Fight Fire With Fire”. Със своята привидна омраза, агресия и морбидни обсесии за смърт, унищожение и апокалипсис, метъл братството поднесе огледалото на своето изкуство към един лицемерен свят, в който зад усмивката, костюма и куфарчето е прикрита истинска, жлъчна омраза. Омраза, която сее реална смърт и цели терминално унищожение. През 80-те години метъл братството се вдигна на война именно срещу този свят. Тази война продължава и до днес, a W:O:A 2014 беше нейния 25-ти рожден ден.

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev

Напуснах свещената Вакен-ска земя с възобновена надежда за спасение и победа, въоръжен с посланието на Kreator-ите:

“Религията разделя хората, вместо да ги обединява! Политиката разделя хората, вместо да ги обединява! Ние вярваме само в обединяващата сила на музиката и сме тук, за да правим музика!”

WACKEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEN!!!

Ще се видим отново догодина! Rain or shine!

Още снимки можете да видите в галерията публикувана в сп. „Metal Hammer“

Автор: Неор Начев
6 Август 2014г.
Вакен, Германия

* Статията е публикувана в сп. „Metal Hammer“, на 16 август, 2014 г.

Повече информация за организацията на фестивала във Вакен, къмпинга и атмосферата във фестивалното градче, можете да прочетете в статията „25 години – метъл, къмпинг и бира във Вакен“ от Бистра Величкова.

25 години – метъл, къмпинг и бира във Вакен

Wacken Open Air 2015. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Wacken Open Air 2015. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Хеви метъл музика, стържещи китари и бира събраха за 25-ти път близо 100 000 посетители на най-големия метъл фестивал в Европа и света – Вакен (Wacken Open Air), Германия. Тази година той отбеляза 25-та годишнина от създаването си през 1990 г. По традиция фестивалът се състоя 3 дни – тази година от 31 юли до 2 август. Събитието застъпва всички жанрове на метъла – от традиционните хеви и спийд метъл, симфоничен и готик метъл, през по-тежките жанрове като траш и блек метъл, до екстремните грайнд кор и дет метъл.

По-бърз : По-силен : По-шумен

“По-бърз : По-силен : По-шумен” (Faster:Harder:Louder) е мотото на тазгодишното издание на фестивала. И действително, групите участници доказаха това, както и самите посетители, куфеещи на тежката музика. На общо 6 сцени, за три дни излязоха над 130 музикални групи. Тази година хедлайнери бяха Accept, Hammerfall, Steel Panther, Saxon, Apocalyptica, Slayer, W.A.S.P., Children of Bodom, Motorhead, King Diamond, Sodom, Amon Amarth, Avantasia, Arch Enemy, Behemoth, Emperor, Megadeth, Kreator.

На метъл къмпинга: “Вакен!” вместо “Добро утро!”

Каравана в хипарски стил на фестивала във Вакен. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Закуска пред караваната на къмпинга, на фестивала във Вакен. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Фестивалът във Вакен се провежда на площ от около 200 хектара, което съответсва по размер на 270 футболни игрища. За целта всяка година организаторите наемат земята от местни фермери. А самите местни в малкото северно градче вече са свикнали с тридневните стържещи китари и викове на фенове, и дори с усмивка се включват в купона.

Именно на тази огромна площ, освен сцените се обособяват и места за къмпинг, където посетителите разпъват палатки или паркират караваните си. Хората са толкова много, че палатките се нареждат буквално една до друга, с приблизително разстояние помежду им около 2-3 метра максимум. И това предразполага към спонтанни нови приятелства и споделена бира.

Българското знаме се вее съвсем близо до сцената, на концерта на Sodom във Вакен 2014 г. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Българското знаме се вее съвсем близо до сцената, на концерта на Sodom във Вакен 2014 г. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Силните звуци на музиката от сцените достигат ясно до всички палатки. А когато концертите приключат, купонът продължава на къмпинга. След последния концерт към 2 часа сутринта могат да се видят събрани на групи фенове продължаващи да куфеят под звуците на як метъл от уредби захранвани от генератори до колите им. След тежък ден на един метъл фен, започнал в 11 часа сутринта, с първата група и изгледал поне 10 концерта до края на деня, заспиването под мощно дране на вокала на Slayer или Kreator е като лека приспивна песен. Заспиваш дълбоко и се събуждаш под същите звуци, при изгрев слънце. Когато излезеш от палатката, съседът отсреща, миещ зъбите си с бира (защото няма вода), те поздравява бодро със знака на метълите и вместо “Добро утро!” изкрещява силно “Вакеееееен”!

Бира и средновековие

Освен метъл и множество фенове облечени в черно, другият най-силно присъстващ елемент на фестивала е бирата. Все пак сме в Германия. А тук, както стана ясно, май има повече бира, отколкото вода. В малкото фестивално селце направено

Бирааа! Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Бирааа! Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

близо до сцените – Wackinger village, което наподобява събор, се предлага храна – вурстове, наденици, огромни шишчета, пържени картофи и литри бира. На дървени пейки големи групи от хора вдигат наздравици, което малко напомня на известния Октобер фест в Германия. Във Wackinger village, освен разнообразна храна, се предлагат и различни забавления – борба с чували, удряне с чук, жени и мъже облечени във футуристично средновековни облекла, с които посетителите могат да се снимат. Също така, в друга част на фестивалното градче има кеч и стриптийз.

Разбира се, при толкова много бира, да останеш трезвен на фестивала, е повече от предизвикателство. Именно за това не една бяха жертвите, буквално паднали в неравната борба с алкохола. Сред алеите на къмпинга, докато тълпи от фенове вървят и пеят развеселени, често се срещат прегърнати “добри” приятели, които се подкрепят един друг. В един момент, единият неочаквано се свлича на земята. Опитват се да го вдигнат, но той остава там и просто заспива. Това се оказва често срещана

Фен изтощен от метъл и бира, заспал между палатките. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Фен изтощен от метъл и бира, заспал между палатките. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

гледка – проснати някъде пред сцените, сред тълпата или между палатките заспали в пиянски унес фенове. Разбира се, понякога се налага намесата на медицинските екипи, които когато положението е по-сериозно, изнасят човека на носилка, в линейка. И въпреки множеството подпийнали хора, нямаше сериозни побоища или инциденти в резултат на употребата на алкохол. Всички посетители са много приятелски настроени, отворени за купон, нови запознанства и раздаващи безплатни прегръдки.

Организация и подготовка в немски стил

Къмпинга на метъл фестивала във Вакен. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Къмпинга на метъл фестивала във Вакен. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Впечатляваща е добрата подготовка и организация на фестивала. За всичко беше помислено. Вярно, фестивалът се прави за 25-ти път и организаторите имат опит, и все пак си заслужават възхищението и поздравленията за всичко. Подобно събитие с близо100 000 хора предразполага към всякакви ситуации, инциденти, побоища, кражби, здравословни проблеми и т.н. Медицинските екипи пристигаха бързо при необходимост, полиция патрулираше постоянно из къмпинга, бодигардовете стриктно проверяваха багажите на входовете при влизане във фестивалното селце и преди сцените. Имаше забрана за внасяне на всякакви стъклени бутилки. И наистина никъде нямаше стъкло в къмпинга, което е важно, защото много хора се разхождаха боси, а и седяха и лежаха на земята. Освен това, всеки ден минаваше камион за боклук, който раздаваше чували за боклук. И да, въпреки броя на хората и морето от палатки – на къмпинга е чисто и хората си изхвърлят боклука в предназначените за това места.

Фенове насядали рпед метъл сцената, в очакване на любимите си банди. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Фенове насядали пред метъл сцената в очакване на любимите си банди. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Също така, на фестивала беше забранено воденето на всякакви домашни любимци. И действително нямаше никакви кучета, говорим за домашни, а за улични е излишно да се споменава, когато сме в Германия. Интересно е, че стриктните правила за престой на къмпинга и на фестивала, се спазваха от посетителите и никой не смяташе себе си за по-специален, за когото правилата не важат, както например се случва много често в една позната балканска страна… Такъв фестивал, отново напомня колко много има да се учим от германците, по отношение на организираност, точност и спазване на правила…

Crowd surfing on Wacken 2014. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Crowd surfing on Wacken 2014. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Друг пример за добрата организация е това, че групите излизаха точно под час, както бяха обявени в програмата. Все пак на ден, на всички сцени излизаха над 30 групи. Това означава, че дори една група да закъснее, цялата програма ще се обърка и ще настъпи хаос. И още – посетителите бяха информирани, че след последния концерт в последния ден до 12 на обяд всички трябва да са напуснали къмпинга. И наистина, веднага след финалните песни на закриващата група, хората бързо и организирано се отправиха към палатките си и започнаха да стягат багажите си. Изведнъж, всичко затихна, от палатките не се чуваше музика, хората притихнаха – фестивалът свърши! И тук сякаш важи онази фраза за германците – когато работят – работят, когато се забавляват – се забавляват.

Душове, тоалетни, вода

Метъл си мие косата на чешмите за питейна вода в къмпинга. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Метъл си мие косата на чешмите за питейна вода в къмпинга. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Сигурно се питате на събитие с близо 100 000 човека, как точно се решава проблемът с тоалетните, душовете и питейната вода. Из целия къмпинг във Вакен има няколко пункта за тези нужди. Тоалетните са два вида – химически, които са безплатни, и – платени, които са направени като нормални тоалетни с канализация. За тях се плаща 0.50 евро. Препоръчително е да ползвате платените. Те се почистват

Опашка в 11 ч. сутринта за платените тоалетни във фестивалното градче, във Вакен. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Опашка в 11 ч. сутринта за платените тоалетни във фестивалното градче, във Вакен. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

редовно, след всеки човек. Вярно опашките пред платените тоалетни са по-големи, но бързо вървят. Подобни опашки стават и за душовете, които са разделени на мъже и жени. Душовете са около 20 на пункт и не са обособени в отделни кабинки. Цената за ползване на душ еднократно е 2.50 евро. По отношение на водата, има няколко обособени района с чешми, с чиста вода за пиене, която е безплатна.

Фестивал отвoрен за инвалиди и пенсионери

Пенсионери и инвалиди на фестивала във Вакен, Германия. Снимки: Бистра Величкова

Пенсионери и инвалиди на фестивала във Вакен, Германия. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Още един знак, че се намираме в развит и цивилизован свят е фактът, че организаторите на събитието бяха помислили и за хората, които са инвалиди. Посетители, които са инвалиди можеха да присъстват на фестивала, благодарение на организираната за тях помощ от служители на събитието. Имаше пункт, където тези хора можеха да получат необходимата помощ от асистент, който да ги придружи до сцените и концертите.

Освен това, в един от дните, малка група от възрастни хора от старчески дом, в инвалидни колички, също бяха дошли. За миг те се сляха напълно с групата приятелски настроени метъл фенове, които ги наобиколиха с прегръдки и весели викове. В отговор, някои от възрастните хора дори показваха метълския знак. Вниманието към тези две групи – хора със здравословни проблеми, с инвалидни колилчки и възрастните хора, които остаряват в самота, направи силно впечатление и за пореден път германците доказаха, че заслужават уважение.

Фестивалът във Вакен на 25 г. – история

Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Фестивалът в малкото северно градче Вакен, в Германия е проведен за пръв път през 1990 г. Тогава присъстват около 800 посетители, а групите участници са само немски. С годините, популярността на фестивала се разраства и през 1997 г. вече са близо 10 000, а групите – 47. В началото фестивалът се е провеждал само 2 дни, като са участвали предимно класически метъл групи. През годините във Вакен са поканени да свирят някои от най-известните метъл банди, които след участието си на фестивала записват албум с живото си изпълнение. Сред групите излизали на сцената във Вакен са легенди като Iron Maiden, Sepultura, Judas Priest, Blind Guardian, Amorphis, Kreator, Sodom, Slayer, Twisted Sister, W.A.S.P., Annihilator, Motörhead, Helloween, Hammerfall, Nightwish, Crematory, Dimmu Borgir, Cradle of Filth, In Flames, Gamma Ray и други.

За да се стимулират нови метъл групи, на много места се организират т.нар. “метъл битки” (от англ. „Metal Battle“), за които прохождащите групи могат предварително да се запишат. Тези “битки” се провеждат в по-малки клубове с местни групи. Победителите, избрани с жури, имат шанса да свирят пред голямата публика във Вакен.

Wacken 2015 - Sold out!

Wacken 2015 – Sold out!

Билетите за Вакен 2015 г. – вече са свършили

Фестивалът е толкова популярен, че билетите за следващата година, свършват няколко дни след края на предишния фестивал. Например, билетите за 2015 г. бяха изкупени в рамките на 24 часа след последния ден на събитието. На самия фестивал могат да се видят хора, които продават билети, но ако човек иска да е сигурен, че ще успее да види любимите си групи по-добре е да не разчита на това. Цената на билета на човек, за фестивала във Вакен за 3 фестивални дни е 160 евро.

Бистра Величкова
Вакен, Германия

Още снимки от фестивала във Вакен – 2014 г. може да видите в галерията публикувана в „Metal Hangar 18″

* Статията е публикувана в онлайн списанието „Metal Hangar 18″, на 7 август, 2014 г.

По-специализирана статия за музикалните изпълнения на групите на метъл фестивала във Вакен, можете да прочетете в статията „W:O:A 2014 или 25-тото поклонение на метъл братството“ от Неор Начев.

Маргинализираните писателки

„Неслученият канон. Част 2. Българските писателки от 1944 година до наши дни” (Алтера, С., 2013)

„Неслученият канон. Част 2. Българските писателки от 1944 година до наши дни” (Алтера, С., 2013)

Слабото присъствие на писателките в българската литература между 1944 и 1989 г., маргинализирането им спрямо мъжете, митологизираната от тоталитарната власт Елисавета Багряна и изобщо канонът „Багряна” са някои от проблемите, разгледани в сборника „Неслученият канон. Част 2. Българските писателки от 1944 година до наши дни” (Алтера, С., 2013). Изданието стана повод за дебатите „Българските писателки и тоталитарното време” на 1 юли т.г. в Червената къща.

Изследване показва, че присъствието на жените писателки в българската литература в тоталитарния период е между 5% и 25%. „Колкото по-близо сме до 1944 г., толкова са по-ниски процентите на жените писателки, а колкото по-близо сме до 1989 г. – броят се увеличава. В белетристиката има по-малко жени, отколкото в поезията”, каза проф. Милена Кирова. „В първия том стигнахме до извода, че в периода между двете световни войни жените са публикували три пъти повече белетристични, отколкото поетични книги”, сподели наблюденията си проф. Кирова. „След 1944 г. обаче белетристиката не се съвзема. Причината е, че една част от писателките умират, други се отказват да пишат, а много изчезват по политически причини – като Фани Попова Мутафова и Яна Язова”. А и след 1944 г. белетристиката става много по-престижен жанр. Изследване от 1970 г. показва, че предпочитанията на публиката са 60% в полза на романа, а за разказа и новелата – едва 7%. Романът доминира. „И точно от него жените са най-силно изтласкани”, смята проф. Кирова. „След първите 15 години от 1944 г. насам се създава един невидим, неписан процес на гетоизиране на жените. Жените, които се опитват да пишат белетристика, минават през жанра на очерка. И по-специално – през очерка за жени като Пенка Краварката и т.н.” Второто място, в което попадат жените писателки е детската литература. Тя е мястото, където писателките се оказват по-подходящи, по-умели и по-добре вписани. „Интересен е фактът, че толкова добри поетеси, като Елисавета Багряна и Дора Габе, през първите 15 години след 1944 г. пишат почти само литература за деца”, каза Кирова.

Статията е публикувана във в. "Култура", брой 26 (2775), 11 юли 2014 г.

Статията е публикувана във в. „Култура“, брой 26 (2775), 11 юли 2014 г.

Изследователката разказа как през периода след 1944 г. тече официален процес на джендър унифициране. Именно този процес ражда жените кранистки, жените капитанки на кораби, жените летци. Тя твърди, че се укрепват неписани предпочитания към това какво и как трябва да пише една жена. Изключения са авторки като Вера Мутафчиева. Вглеждането в нейното творчество обаче показва, че тя полага всички усилия да пише като мъж. Проф. Кирова припомня как през 1975 г., когато Блага Димитрова издава стихосбирката „Как”, е подложена на политически натиск. Всички, които се опитват да я защитят, излизат с важните аргументи, че нейната стихосбирка е написана с „мъжки добродетели”. В лириката, която според изследователката става „епидемично” разпространена сред жените поетеси след 1956 г., започват да се появяват жанрове, като „Женска поезия” и „Дамска поезия”. „Жанрът „Дамска поезия” е назован от Атанас Свиленов с изключително презрителен тон”, споделя проф. Кирова. По думите на Свиленов, да правиш дамска поезия означава като да се срещаш на жур фикс в буржоазно време.”
„Литературата през тоталитарното време в България изковава два много важни андрогинни образа – жената трябва да бъде и жена, и мъж”, казва още проф. Кирова. „До 60-те години това е образът на ударничката мъжкарана, ТКЗС-арка, комбайнерката, кранистка и т.н. 1960-те и 1970-те години изваждат много по-рафиниран образ на мъжкото момиче. Появява се много особена, андрогинна фигура, която се опитва да извади поезията от канона „Багряна”. Защото от 60-те докъм 80-те години Елисавета Багряна се превръща в еталон за това какво означава да пишеш като жена, при това въз основа на книга, която е написала 50 години по-рано”, убедена е проф. Кирова.

Според проф. Михаил Неделчев, писателките се делят на чисти отличнички и на отличнички хулиганки. „Истинските писателки са отличнички хулиганки”, убеден е той. „Елисавета Багряна, след своето ранно хулиганство, се превръща в една добропорядъчна отличничка. Нещо подобно става и с Дора Габе”. „Багряна е Поетесата с главна буква, която е абсолютно необходима на една идеология”, смята проф. Милена Кирова.

Авторите на книгата „Неслученият канон. Част 2. Българските писателки от 1944 година до наши дни” споменаха и за значимата роля на забравените поетеси Яна Язова и Ваня Петкова. Ваня Петкова е смятана занай-силната българска еротична поетеса от 60-те години. Проф. Неделчев я определи като радикално продължение на Багряниния модел и допълни, че „това е и в руслото на назоваваната като „хулиганка” Миряна Башева”. Доц. Пламен Дойнов подчерта, че Екатерина Йосифова е единствената жена преди 1989 г., която има място в алтернативния канон, който се противопоставя на социалистическия реализъм. Поетесата изгражда различен женски лирически герой от този, създаден от Багряна. Проф. Амелия Личева допълни, че „при Йосифова наблюдаваме самодефиниране на жената. Това се вижда и при най-важните поетеси, формирали женското писане след 90-те: Малина Томова, Федя Филкова, Рада Александрова, Мирела Иванова, Миглена Николчина”.

Бистра Величкова

* Статията е публикувана във в. „Култура“, брой 26 (2775), 11 юли 2014 г.

Видео от дебатите по повод книгата „Неслученият канон. Част 2. Българските писателки от 1944 година до наши дни” (Алтера, С., 2013), на 1 юли, 2014 г. в Червената къща, в София.

Награди, конфликти, постмодернизъм

ОКОЛО ЛИТЕРАТУРНАТА 2013 г. В БЪЛГАРИЯ

"Награди, конфликти, постмодернизъм", в. "Култура", брой 24 (2773), 27 юни 2014 г.

„Награди, конфликти, постмодернизъм“, в. „Култура“, брой 24 (2773), 27 юни 2014 г.

Българският литературен постмодернизъм, „Сестри Палавееви” от Алек Попов като комикс, конфликтите около литературните награди, издателските задачи, социалните мрежи като място за дебати – това бяха някои от основните теми, дискутирани на националната конференция „България и българската литература през 2013 година”, организирана на 9 юни т.г. от Департамент „Нова българистика” на Нов български университет и Сдружение на българските писатели. За разлика от други години, този път бе проследено развитието на българската литература в рамките на една само календарна година.

Постмодернизмът в българската литература

проф. Михаил Неделчев. Снимка: от екрана на БНТ

проф. Михаил Неделчев. Снимка: от екрана на БНТ

Проф. Михаил Неделчев подчерта, че всъщност обособяването на Сдружението на българските писатели като независима от Съюза на българските писатели формация съвпада и с големия възход на българския постмодернизъм, проявен най-вече в областта на поезията. Той заяви, че това се случва с изгряването на ярката звездна четворка от „Литературен вестник” Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Георги Господинов и Бойко Пенчев, но припомни и фигурите на техните ментори Ани Илков, Кирил Мерджански и Миглена Николчина. На твърдението на Йордан Ефтимов, че една от основните характеристики на постмодернизма е близостта му с масовата култура, Неделчев противопостави разбирането, че българският постмодернизъм става все по-елитарен с годините – като се започне от „Физика на тъгата” на Георги Господинов и се стигне до новия роман на Емилия Дворянова „При входа на морето”; като не пропусна обаче да включи и романовата трилогия на Владимир Зарев. Според него, в тези книги се случва синтез на постмодернизма с високия модернизъм. „Все по-често постмодерните автори се оглеждат назад в търсене на свои по-дълбоки корени в 70-те и 80-те години, а по-старите автори са привлечени към световете на постмодернизма”, убеден е Михаил Неделчев. Като илюстрация той даде новите две книги на Любен Петков – книгата с пътеписи „Отвътре и отвъд” и сборника с разкази „Недоказани убийства”. Неделчев засегна и темата за драматичното възкресяване на Георги Божинов и книгата му „Калуна Каля”, направено от Деян Енев в онлайн среда. Той допълни, че се „наблюдава ползотворна употреба на димитърталевските повествователни конвенции в епическия роман „Бежанци” на Весела Ляхова”, който, според него, модерно осмисля тази уж регионална трагична история на беломорските българи.
Според думите на Неделчев, налице е утвърждаване на нов литературен консерватизъм, чийто най-видим израз са множеството силни творби с религиозна тематика – „Марма, Мариам” и „Влакът за Емаус” на Теодора Димова, притчите на Деян Енев в „Малката домашна църква” и дори новият роман на Емилия Дворянова „При входа на морето”. В тази група влизат и философските и религиозните търсения извън канона на Илко Димитров в стихотворно-есеистичните му книги „Бог в Ню Йорк” и „Това едно/ Можеш ли го”, както и в „Тотемът на вълка” от Пламен Антов.

„Наблюдава се нарастване на моралистичния патос в най-новата ни есеистика и публицистика”, смята проф. Неделчев, като визира авторските сборници „Невидимите кризи” на Георги Господинов, цитираната вече „Малката домашна църква. Съвременни притчи” на Деян Енев, „Един след полунощ” на Керана Ангелова, „Четири вида любов” на Теодора Димова… Към тях се включват и далеч по-традиционните като изказ книги „Хамово семе” на Йордан Атанасов и „Нейде между” на Румен Стоянов, а също „Подлите времена” на Едвин Сугарев. Проф. Неделчев вярва, че най-после наблюдаваме реализирана пълноценно консервативната езикова ретроутопия на Ани Илков, която архаизира и същевременно прославя Възраждането. Професорът уточни, че тази ретроутопия добива най-силен литературен израз в романа „Възвишение” на Милен Русков. Въпреки че този роман излезе още през 2011 г., в конференцията за българската литература през 2013 г. той продължи да бъде в центъра в дискусиите. Йордан Ефтимов припомни тезата на Яна Букова във в. „Култура”, според която българската литература се случва само през националната проблематика. Такава книга е именно „Възвишение” на Милен Русков, казва Букова, твърдейки, че в предишните си две книги Милен Русков не е по-лош писател, но те не постигат същата популярност. Като потвърждение на същата теза бяха дадени примери с книгите „Черешата на един народ” на Георги Господинов и „Мисия Лондон” на Алек Попов.

„Сестри Палавееви”: възхвала на партизаните или литературен комикс?

"Сестри Палавееви" от Алек Попов

„Сестри Палавееви“ от Алек Попов

За разлика от „Мисия Лондон”, последната книга „Сестри Палавееви” на Алек Попов породи спорове доколко представя партизанското движение като национален проблем – и доколко е просто една пародия. Според проф. Михаил Неделчев, „с романа си „Сестри Палавееви” със сюжет върху прокомунистическото партизанско движение от края на Втората световна война, Алек Попов е направил истински пастиш”. Според учения, именно това е причината голяма част от публиката да не разбира дали това е гавра с партизаните или съвсем дискретна тяхна възхвала.

Доц. Борис Минков изрази мнението, че романът „Сестри Палавееви” на Алек Попов не принадлежи към историческите четива. Той смята, че присъствието на тази книга е свързано с природата на комикса. „Жанровата матрица на комикса прави възможни произволните прекъсвания и свързвания на различни времена към общото цяло”, заяви Минков. Той смята, че самоназоваването „партизански роман” е чисто провокативно. „Подобно обвързване, което критиката и публиката обичайно охотно подемат, е един от характерните блъфове на Алек Попов”, каза той. И подкрепи тезата си с твърдението, че „елементите на „буржоазния” произход на сестрите не представляват стилизирани изрази от речника на никоя епоха. За присъствието си в романа те са събрани нарочно от макрорамката на комикса, която изчиства елементите от всяка разпознаваема действителност, изчиства ги от натрупаната им биография. Според доц. Минков, именно безразличието към всеки възможен произход и всяка възможна история трябва да породи смешното. И заключи, че „в крайна сметка, никой не разбира какво прави този партизански роман. Никой не разбира защо е направено това произведение?! Има я идеята за очевиден пастиш, но в същото време има и нещо, което не е последователно прокарано”.

„Сестри Палавееви” прилича на американския филм „Гадни копилета”, коментира на свой ред Йордан Ефтимов. Разказва ли филмът на Тарантино някаква истина за Втората световна война?! Именно комиксът е това, което задвижва този филм. Това е типичен постмодерен микс, в който имаме пародиране на клишета. Същото е и при „Сестри Палавееви”.

Литературни награди и конфликти

Сериозен акцент бе поставен върху литературните награди, обективността на журитата и конфликтите около отличените. Един от последните казуси е наградата „Христо Фотев” в Бургас, присъдена на Йордан Ефтимов за стихосбирката „Сърцето не е създател”. След церемонията в местната преса и интернет се разрази недоволство от факта, че наградата е дадена на човек, който, според цитираните от проф. Неделчев критики, е „чужд, така да се каже, писател, при това автор, който не се отнася благоговейно към патрона на наградата; писал е за него студия с неблагопристойни пасажи в сборник на НБУ”. Проф. Неделчев припомни и конфликтите относно наградата за роман на годината, присъждана от НДФ „13 века България”…

За да се предотвратят подобни ситуации, според доц. Пламен Дойнов,

Доц. Пламен Дойнов. Снимка: teatri.bg

Доц. Пламен Дойнов. Снимка: teatri.bg

организаторите на литературните награди трябва да предлагат максимална степен на публичност, като оповестяват мотивите и процедурите, според които се излъчват номинациите. Той подчерта, че нито една българска литературна награда не включва в себе си подразбиращи се техники – като предварителна пресконференция, след като са излъчени номинациите, и запознаване на публиката с това какви са били мотивите на журито. Доц. Дойнов, член на журито на наградата „Иван Николов” за 2013 г., сподели, че 58 книги са се състезавали за тази най-престижна награда за поетична книга на годината, за роман на годината са се състезавали 46 заглавия, като подчерта, че „трябва да знаем не само колко книги са участвали, но и кои са тези книги”. Дойнов не пожела да коментира причините за неоповестяване на участниците, но каза, че една от тях е вероятно целта да се опази авторитета на някой утвърден писател, който е бил сред разглежданите, но не е стигнал до номинация.

Мейнстриймът като висока литература

По време на конференцията се обърна внимание на ролята и функцията на издателствата. Според Йордан Ефтимов, симптоматичен е фактът, че много от издателствата, които доскоро са отказвали да издават българска литература, вече се преориентират и стават по-отворени към български автори. Като пример той даде издателство „Колибри”, което обаче издава български пълп фикшън, залагайки на автори, които не са писатели, а всъщност са „мрежовици”. Тоест, компютърни специалисти, които са прописали книги изцяло в духа на екшъните – като, например, авторът на „Български психар” Андрей Велков.

Ефтимов обърна внимание на факта, че „българските издатели, които се опитваха да повярват в българската литература, залагайки на идеята за висока литература – като „Фама”, спряха да издават български автори”. Според него, издателство „Сиела” през 2013 г. „не е направило нищо повече, освен да продължи да издава авторите, които е избрало, без да предлага някакви специални условия, за да диверсифицира българските автори”. Ефтимов подчерта, че това е основен проблем на повечето издателства. Той смята, че липсата на ясно определение и изобщо отношение от страна на издателите към издаваните книги води до настоящата ситуация, в която „автори на мейнстрийм литература, като Георги Господинов и Алек Попов, биват представяни като автори на висока литература. Това пречи на представата кое какво е, каза още Ефтимов.
Новата форма на литературните дебати

Конференцията приключи с дискусии относно феномена, свързан със социалните мрежи и в частност, фейсбук, където, по думите на Йордан Ефтимов, „се създаде нов вид валидизиране в литературата, нов вид общности и власт в литературата”. Освен медиите, социалната мрежа вече въвлича автори и читатели в публични критически полемики върху събитията в литературата – предимно нови книги и литературни награди. Това ново явление изобщо не трябва да бъде подценявано, съгласиха се участниците в конференцията.

Бистра Величкова

* Статията е публикувана във в. „Култура“, брой 24 (2773), 27 юни 2014 г.

Градушката в София – снимки и видео

Снимки от градушката и бурята продължила близо 20 минути във вторник следобяд (08.07.) в София. Освен реките образували се по ценрталните улици са нанесени много щети, счупени клони и паднали дървета, множество счупени прозорци на жилищните апартаменти, счупени са и много стъкла на леки автомобили.

Хора джапат боси по улиците на столицата, в реки над глезените, минути след градушката ударила София

Хора слизат от трамвай No. 1 преди последната спирка на пазара „Иван Вазов“, заради водния потоп, трамваят не може да продължи. Хората събуват обувките си и пресичат боси, през създалата се река между тротоарите, след бурята и градушката в София

Снимки след градушката в София, в  жилищните квартали „Иван Вазов“ и „Стрелбище“

„Жената през…” очите на художници дърворезбари и жени писатели

Изложбата „Жената през…” на „Група 9” се открива на 9 юни, 2014 г. в Галерия „Гъбенски”, град Трявна, от 17.30 ч.

Изложбата „Жената през…” на „Група 9” ще бъде открита на 9 юни, 2014 г. в Галерия „Гъбенски”, град Трявна, от 17.30 ч.

Изложбата „Жената през…” организирана от „Група 9” (сдружение от художници дърворезбари) и Национален дарителски фонд „13 века България“, ще бъде открита днес (9 юни, 2014 г.) в Галерия „Гъбенски”, град Трявна, от 17.30 ч. В нея произведенията си ще представят художници дърворезбари и млади жени писатели. Изложбата ще бъде отворена за посетители в рамките на един месец. След това ще бъде представена в Добрич и Балчик. В София се очаква да бъде открита през есента.

Изложбата е единадесета поред в Галерия „Гъбенски” и е част от четвъртия проект на „Група 9”, чиято цел е популяризиране изкуството на съвременната пластика от дърво, през универсални теми, каквато е темата за жената.

В изложбата сред пластиките от дърво ще има и художествени текстове посветени на жената, от жени писатели и поетеси.

В проекта участват художници дърворезбари – Георги Великов, Даниел Мирчев, Теодор Дуков, Явор Танев, Николай Мартинов, Иван Ушев, Евгений Григоров, Стелиян Стелиянов, Митьо Митев, Димитър Митков, Георги Митев, Христо Кирилов и специалните участнички – Лилия Поборникова, Диана Василева, Деница Дакова.

Поизведение на Лилия Поборникова

Произведение на Лилия Поборникова

Куратор на изложбата е Ивайло Пеев. Всеки от участниците представя индивидуална визия и подход към темата и реализиране на своето произведение.

С художествени текстове, посветени на жената, ще се включат и младите жени писатели – Тодора Радева, Белослава Димитрова, Зорница Гъркова, Надежда Дерменджиева, Поли Муканова, Бистра Величкова, Диана Петрова, Петрана Петрова.

Идеята на групата е да се представи и популяризира творчеството на съвременните творци през многоликостта на женския образ чрез езиците на пластиката и словото.

Произведение на Христо Кирилов

Произведение на Христо Кирилов

Женският образ е вдъхновявал човека на изкуството през вековете и винаги вплита в себе си красотата и естетиката, мистиката и неизчерпаемостта от интерпретации.

Изложбата в Трявна ще бъде открита от един от големите автори и радетели за изкуството на българската дърворезба – Орфей Миндов, директорът на НГПИ „Тревненска школа”.

Изложбите реализирани от сдружение „Група 9″ през последните три години са съответно: „Свободата.net“ (2013 г.), „Изкуството на словото – словото на изкуството“ (2012 г.) и

Пластика от дърво, част от изложбата "Жената през..."

Пластика от дърво, част от изложбата „Жената през…“

„Recycle“ (2011 г.). Те са представени в различни градове из България.

Повече информация за сдружението на художници дърворезбари „Група 9”, можете да получите на официалния сайт на сдружението. За контакти, можете да пишете на следния имейл: grupata9@gmail.bg.