Стихове отличени с II-ра награда на конкурса „Димитър Бояджиев“ – 2013 г.

РЕСТО*

Поетичен сборник от конкурса за млади поети „Димитър Бояджиев“ – 2013 г.

Като ученичка пробила ушите си
с нагорещена игла,
на лагер на Игликина поляна,
после
се прибрала в къщи
с обръсната глава.
Баща ѝ я изгонил,
след това
ѝ купил перука,
за да може да ходи на училище.
Престилката винаги
закопчана
до горе
и дълга
до под
коляното,
иначе бият печат
и намаляват поведението.
А тя си татуира,
отлитаща
птица,
заради гаджето,
което отива
в казармата.
Когато излезе от там,
тя вече беше женена
за онзи мъж,
който ѝ обеща да ѝ
направи фризьорски салон,
в който тя щеше да разказва за
първата си
любов,
която отишла в казармата
и после…
реже кичури и ги хвърля на пода
и после…
с пластмасова метла и лопата
измита
мъртвите
спомени
и поднася огледалото

„Готово! Харесва ли ви така?!”

Клиентите плащат
за историята ѝ,
а тя вместо ресто
споменава за сина си –
Емигрант в Щатите.

„Пет години няма право да се връща.
После, ако събере пари за билет…”

излиза пред салона,
пали цигара,
докосва
дупките
на ушите си
по навик,
напипва липсата
на обици,
а птицата
застинала
в полет
в зеленикаво мастило
под кожата,
горе над китката,
продължава
да маха с крила
и да отлита
все
по-надалеко

Поетът Димитър Бояджиев

 

 

 

 

 

 

 

МАЛКО ПРЕДИ КРАЯ

                      По текст и мотиви от пиесата
                      „Заболяване на младостта”
                      от Фердинанд Брукнер

„В последния момент да се решим
и да станем еснафи,
това е единственото спасение
от катастрофата”,
каза Фредер
на Дезире,
в „Заболяване на младостта”,
докато тя беше стъпила
на ръба на прозореца
с разперени ръце.
„Само една малка стъпка отвъд,
каза тя,
„отвъд удоволствието,
отвъд болката
и…”,
Човек повече никога
не се събужда.
Идеалът за нея беше
да свърши в някой бардак
с опиум,
но дори
това не успя да направи,
защото отдавна знаеше,
че всичко тленно
ще я разочарова….

РÓЗА БЕЗ БОДЛИ

нищо не знам за него,
не съм го виждала преди,
няма да го видя,
след това
нищо не знам за живота му
къде и как живее
при кого се прибира вечер

не знам

нито от какво е дълбокият белег
на лявата му бузата,
нито защо едното му око е
притворено, синьо,
със засъхнала кръв,
нито кога и как са отрязани
пръстите
на едната му ръка.

единственото,
което знам за него е
усмивката без зъби,
която видях, докато
ми подаряваше розата
без бодли

продавачът
на цветя
на улицата

УЛИЦА ПОД НАЕМ

На улица без изход
наематели
от онези
с брадите,
опърпаните дрехи
и бездомни кучета
около тях.
Трима си подават
бутилката с червено вино,
двама инвалиди
разреждат с водка
сутрешното
си кафе.
Срещу тях
холандски багер
разбива и копае
под асфалта,
Нова улица,
чиста и красива
като зад витрина
на празен магазин.
Акордеонистът
с трите пръста
(бивш джебчия)
свири
„Одата на радостта”,
докато
виното и водката
изтичат между вкопчените
в спасението ръце

на онези наематели
на улица без изход

* Стихотворенията „Ресто“, „Малко преди края“, „Роза без бодли“ и „Улица под наем“ на Бистра Величкова са отличени с II-ра награда на второто издание на Националния литературен конкурс за поети на възраст до 30 г. „Димитър Бояджиев“ – 2013 г. Стиховете са включени в общ поетичен сборник „Няма да се извиня за младостта“, заедно с още 10 отличени автори от конкурса. Другите автори в сборника са: Мартина Вичева, Иван Вълев, Владислав Дацов, Нели Кацарова, Дафин Козарев, Габриела Русева, Виктор Топалов, Даниел Тунев, Гала Цонева. I-ва награда – издаване на стихосбирка е присъдена на Лилия Кашукеева от Благоевград.

Още стихотворения на Бистра Величкова можете да прочетете във в. „Литературен вестник“ (2012 г.), в. „Литературен вестник“ (2013 г.),  и сп. „Кръстопът“ (2013 г.)

Реклама