Богатство на езика (разказ)

Разказът „Богатство на езика“ от Бистра Величкова е публикуван във в. “Стършел”, бр. 40, 4 октомври, 2013 г. Разказът е включен за участие в конкурса „Чудомир“, за къс хумористичен разказ.

На спирката младо момче с руса разчорлена коса стоеше и чакаше автобуса. До него сякаш от нищото се появи едър мъж с вехти дрехи и протрити обувки. В едната си ръка държеше скъсан найлонов плик, а в другата – полупразна двулитрова бутилка бира. Погледна русото момче подозрително. Приближи се и демонстративно се втренчи в лицето му. Постоя така, примлясна с беззъбата си уста:

– Ти к’во? От къде си?

– Аз?! От Белгия, господине! – казва любезно момчето на развален български.

– Ааа, от Белгия. Добре, добре!

Мъжът се ококори на отговора и кимна одобрително.

– И к’во? Харесва ли ти тук?

– Да, да! Много! Тук е прекрасно!

– Ами ще ти хареса! Как няма да ти хареса. Те там тия при вас са… големи задръстеняци!

Русото момче го погледна объркано:

– Не разбира!

– Ами не разбира! Как ще разбираш като не знаеш български, нали те виждам! Аз съм пътувал, знам ги и вашите земи, и по Германия съм бил, строителен работник, всичко. Можех да остана там, ама не ми харесва, разбираш ли? Не мога да живея там! Седнете вие на маса и седите като бастуни, разбийш ли! Нема го живеца, живеца го немааа! Не е като тук, седнеш си, пийнеш, смех, щракнеш си с пръстетата, качиш се на масата, после под масата! Е това е! А при вас какво? Нищо!

– Нищо не разбира! – отвърна наивно русото момче, леко притеснено, че не схваща нито дума от това, което му говори мъжът на спирката.

– Ще разбереш, ще разбереш, спокойно! Постой малко повече тук и ще разбереш. Нема и да ти се връща в тая вашата скука. А ти к’ви други езици говориш, щото виждам, че на български май нема да се оправим?

– Езици? Говориш?

– Дойч, примерно, знаеш ли? Щото аз него малко така го знам. Овладях некои основи по строежите!

– Не знае, но говори француски, холандски, английски?

– Еее, махай ги тия, аз тия не ги знам! Француски! – подсмихна се мъжът като повтори последната дума.

Разказът „Богатство на езика“ от Бистра Величкова е публикуван във в. “Стършел”, 4 октомври, 2013 г., бр. 40.

Той отпи голяма глътка от двулитровката, преглътна звучно и продължи:

– Абе, то аз дойч не го научих, щото не ми харесва! Дървен език! Не става! Български ти от колко време учиш?

– Български учи от два месеца.

– Еми браво! Ти сигурно за това време си забелязал богатството на езика? А?

– Богатство на език?

– Да, богат ни е езикът. Не е като при вас, само по една дума имате за всичко. Ние си имаме по неколко! „Да се напия” знаеш ли по колко начина се казва?

– Напия? – повдигна вежди момчето.

– Да! Да се напия! – повтори шеговито мъжът. Отпи пак, избърса се с ръкав и продължи с дрезгав глас. – Да се напия, да се напоркам, да се нальокам, да се накъркам, да се надрънкам, да се отрежа, да се освиня, да се нажуля, да се омажа, да се отвинтя, да си дръпна шалтера, да се намотам, да се…

Бираджията направи пауза, за да се сети още синоними, с които да се похвали. Но не можа и заключи:

– Е, това ти е богатството на езика, за това ти говоря, момчеее! Ще го научиш и ти, само остани още малко у нас.

– А колко думи има ваш език за работа? – попита неочаквано момчето, след като изслуша търпеливо събеседника си.

– Ооо, за работа ли?! – възкликна мъжът – И за работа си имаме много и вървят все по две – лесна работа, бърза работа, няма работа, оная работа…

– А при нас – една дума за работа! Довиждане господине, аз има работа!

* Разказът „Богатство на езика“ от Бистра Величкова е публикуван във в. “Стършел”,  4 октомври, 2013 г., бр. 40. Разказът е включен за участие в конкурса „Чудомир“, за къс хумористичен разказ.