БЯГСТВО С ДИВИТЕ КОНЕ (разказ)

За първи път се влюбих на 17. И за последен. На 17 светът изглежда по различен начин, но нека започна отначало…

Бяхме голяма компания, хлапета все на по 16-17 години и си живеехме живота. Слушахме метъл, пънк, рок. Всички с дълги коси – без значение момичета, момчета. Всичко го правехме за купона – пиехме, пушехме, друсали сме се. Като се замисля, най-много сме се друсали. Беше лудо. Куфеехме по концертите на „Нова генерация” и „Ревю”. В компанията имаше един Мишо. Той свиреше страхотно на китара. Беше истински талант.

Copyright © Beastra

Copyright © Beastra

Беше краят на месец май. Пролетта беше оцветила всичко в зелено, дърветата цъфтяха, птичките пееха. Седим си ние в един късен следобед в Борисовата градина и пием бири, нашата компания, метъли и пънкове. Мишо извади от джоба си някакви хапчета. Нарече ги „перки” или още „Паркизан”, някакво лекарство срещу паркинсон. Мишо каза, че от него получаваш халюцинации. Взехме от тях и после бира, бира, бира… и да – халюцинации. Вече беше късно вечерта, а аз имах чувството, че всъщност е ден, но някой е загасил лампите! Сещаш се за какво става въпрос?! После имах чувството, че около нас седят непознати хора и ни наблюдават, а ние не спираме да се смеем. Не знам кога, но сме заспали на тревата. Събудихме се към 9 сутринта, защото някакво куче се беше приближило да ни души и се опитваше да препикае Мишо. По алеите вече всички хора вървяха забързани за работа, добре облечени, с куфарчета, гледащи часовниците си. Ние в това време се въргаляхме в мократа от росата трева и не знаехме къде се намираме. С опърпани дрехи и сънливи очи посрещахме утрото на нашето безвремие. В този момент Мишо извади китарата, която до преди малко беше ползвал за възглавница на тревата. И докато животът се суетеше покрай нас със забързана крачка към поредния работен ден, той запя любимата си песен на Роулинг Стоунс: „Диви, диви коне, те никога не ще ни отнесат. Диви, диви коне…”. Мисля, че точно тази сутрин се влюбих в Мишо.

Снимка: "Двойна измама"

Снимка: „Двойна измама“

Дойде ‘89-та. Падна режимът. С демокрацията дойдоха и всякакви нови забранени наркотици. По-късно нарекоха това време – първият бум на хероина. Изведнъж всичко беше позволено, свободно… Хапчетата, с които доскоро се друсахме, все повече започнаха да се изместват от „херингата”. Хероинът започна да навлиза сериозно, но тогава никой нямаше информация какво е това нещо. Много от приятелите ми неусетно започнаха да затъват.

Copyright © Beastra

Copyright © Beastra

Мина време, завършихме училище. Компанията започна да се разпада. Всеки пое по своя път – едни станаха наркомани, други – алкохолици, трети полудяха. Който все пак успя да остане с всичкия си, избяга от България. Ние с Мишо вече ходехме сериозно. През лятото на 1992-ра се случиха две важни неща за мен, първото: приеха ме да уча Английска филология в Софийския университет; второто: научих, че съм бременна от Мишо. По това време той беше в казармата. Пуснаха го за три дни отпуска. Когато го видях, ми се доплака, бяха му остригали дългата, гъста коса. Когато му съобщих новината, той се зарадва, запрегръща ме: „Ама това е страхотно”, вика, „сега ще си имаме бебе, ще си го гледаме, ще се обичаме…”. Зарадвах се, че така приема нещата. Майка ми обаче каза задължително да направя аборт. Била съм още прекалено млада, не съм можела да поема отговорност за себе си, пък какво остава за деца и семейство. Пък и тоя Мишо, какъв бил… Бил още млад и несериозен, как щял да се грижи за жена и дете. Накрая, аз все пак, запазих детето. Обичах Мишо и исках детето.
Оженихме се. Родих. Заживяхме заедно с малкия ни син Николай.  Първите години нещата вървяха много добре. Аз все още бях много влюбена в Мишо. Той излезе от казармата, но реши, че не иска да учи. Това добре, но не искаше и да работи. Аз започнах работа, в същото време и учех, а той стоеше и гледаше телевизия вкъщи. Казваше, че си търси работа, но нямало. Постоянно говорехме, обяснявахме се. Той ми казваше, че ще направи всичко възможно, за да промени ситуацията и да си намери работа. Много държал на семейството ни. Тия разговори започнаха да зачестяват, заедно с литрите алкохол. Майка ми тогава само ме гледаше остро с вид „Аз ти казах!” Нещата станаха сериозни, започнаха скандали, той ми посягаше. Наистина всичко се обърна с главата надолу. Няколко години живяхме заедно, като накрая беше ей така – скандали, крясъци, сълзи.

Copyright © Beastra

Copyright © Beastra

Докато взема решение да се махна от него, мина много време. Вечерта ми е много тегаво, рева и решавам, че се развеждаме, и съм твърда. На другия ден, на сутринта си казвам: „Не, не, чакай да видим, може пък да се оправи, да се променят нещата. Все пак имаме и дете!” А вечерта пак същото… Накрая реших твърдо – развод. Беше много драматично, защото, когато Мишо беше трезвен, ми се молеше и ревеше да не го оставям, а когато беше пиян, ставаше груб и агресивен. Въобще това отдавна не беше онзи Мишо, когото обичах от ученическите ми години. Махнах се от него. Със сина ми Николай отидох в апартамент под наем. Тогава работех като учителка по английски. Вече бяха точно тия години в България – на голямата инфлация, банките фалираха, нямаше пари, нямаше стоки. Имах чувството, че ще стигна до просешка тояга. Нямаше как, борех се сама… Първите години, откакто се разделихме с Мишо, чувах от приятели, че много страдал, защото сме се разделили и затова пиел още повече. После чух, че е започнал и да се друса. Все едно, вече не ме интересуваше къде е и какво прави. Аз бях твърда и прекъснах с него всякаква връзка.

Годините се изтърколиха, Николай тръгна на училище. Един ден, след като го взех от училище, се прибирахме през подлеза на „Орлов мост”. Там, някакъв брадат мъж с извехтели дрехи свиреше на китара с четири струни, другите две бяха скъсани. Приличаше на клошар, но свиреше добре. Напоследък има много такива из подлезите. Те там си живеят – спят, ядат и свирят за някой лев. Николай ме дръпна да останем да послушаме как мъжът свири. Лицето му беше подпухнало, беше мръсен, изстрадал. Изведнъж мъжът ме погледна в очите. Вцепених се. Бях виждала тези очи и преди. Погледът му ме пронизваше и четеше сърцето ми.

– Госпожо, тази песен е за вас – каза мъжът и запя. – Диви, диви коне, те никога не ще ни отнесат. Диви, диви коне…

Усетих топка в гърлото. Сърцето ми натежа. Задърпах Николай към изхода на подлеза. Той не искаше да върви:

– Мамо, този човек свири много хубаво, нека да послушаме още!

С разтреперан глас му казах:

– Върви, Николай! Бързаме!

След седмица във вестника прочетох, че в подлеза на „Орлов мост” е намерен починал клошар. Намерили са го свит върху влажния цимент на подлеза. Вкочанените му пръсти все още стискали старата китара с четири струни.

Бистра Величкова

* Разказът е публикуван за първи път в LiterNet , на 19.03.2010 г., бр. № 3 (124). Разказът е един от първите публикувани разкази на Бистра Величкова, в литературно издание.

** Разказът е един от неиздадените разкази от сборника “Малка, мръсна и тъжна” (Рива, 2014 г.)

Реклама

Margarita Omar: I don’t shave my legs, because I don’t need to be desirable, fuckable and sexy

Margarita Omar, 22, is an artist and a feminist. Growing up in Moscow, she moved to Luxembourg with her family when she was a teenager. Margarita still lives in Luxembourg where she is studying ‘Music Informations’ at the Conservatory. So far, Margarita has showcased two exhibitions of her work.  She is preparing three more  exhibitions this year, which will appear at the Urban Art Festival – Kulturfabrik and Young Artists – PIJ (Point Info Jeunes), in Esch-sur-Alzette, Luxembourg, as well as Young Artists – Rehazenter, in Luxembourg, Luxembourg.

Снимка: Бистра Величкова / Photo: Bistra Velichkova

Снимка: Бистра Величкова / Photo: Bistra Velichkova

I got to know Margarita through her protest against the objectification of women to be beautiful and perfect. Margarita’s protest against the pressure on the feminine is very simple – refuse to accept it. Margarita has not removed her bodily hair in the last three months. She refuses to hide it or acknowledge it as shameful and is not afraid to show off hairiness. At the gym, Margarita still goes for the shorts & tank top combo, despite what people may think about her legs and armpits. She likes the challenge. She wants to set an example for other women and directly challenge men through her own body.

Margarita let me take her pictures during this interview. All she asked in return is that the photos avoid a sense of sexuality and eroticism, instead focusing on the feminine in its nature state and appearance. At the end of the photoshoot, the thought of a hairy woman being a socially acceptable thing, one that even holds a certain aesthetic, was an almost natural response. It’s all about getting used to something new, as Margarite reassured me. Just like we have gotten so used to the (at times overbearing) reality of men’s bodily hair. So we propose a curious experiment – we want to know how many of you will feel this sense of comfort and will be willing to consider this form of protest as a way of life. Let’s see if your views change by the end of this interview.

Why aren’t you shaving your legs? 

First of all, I want to piss off my boyfriend (laughing), second, it’s wintertime and I refuse to spend my money on hair-removal procedures. I can think of far better things I could spend that money on. Another reason is that I thought that I can make an art form out of it and inspire others to do the same. Or just to make them think – there are also other forms of oppression, which are not solely reduced to body hair.

Маргарита Омар и приятелят й. Снимка: Бистра Величкова / Photo: Bistra Velichkova

Маргарита Омар и приятелят й. Снимка: Бистра Величкова / Photo: Bistra Velichkova

What does your boyfriend think about this? 

I don’t care. He told me that he loves me and that he supports me, but I didn’t even ask his permission.

What does it mean to be a feminist? 

Feminism is a particular kind of politics. Without attempting to generalise or simplify, feminism means the acknowledgement of three core facts: 1) Women are social group, 2) There is a patriarchy and gendered hierarchy and 3) This is not a natural state of being; we can trace how this masculinity has been enforced upon us historically.

Маргарита Омар. Снимка: Бистра Величкова / Photo: Bistra Velichkova

Маргарита Омар. Снимка: Бистра Величкова / Photo: Bistra Velichkova

So, not shaving is your protest against the underlying pressures on women to be perfect and beautiful? 

Well, it is too small to call it a protest. I haven’t brought plenty of women with me and we haven’t made a group photo with our hairy legs, we haven’t started a movement. It is not very a political action.  In a way, I believe that every woman that does not obey social norms, sometimes, is making her own protest. So, if you make it your personal protest, if you make your mind up to stand up to these social stigmas, it is a huge step already… The purpose is not to blame women for following restrictive standards set on them. The purpose is to be otherwise and come together as a social group.

What are the main things you protest against with this action? 

The beauty standard – “I am socially acceptable only when my body is altered and when I make it more aesthetic artificially.” It’s like saying women are naturally inferior because they also have hair on their bodies, so they should be altering themselves in order to be desirable in society, fuckable and acceptable. You can see how that’s totally wrong.

“Ти си повече от космите по тялото ти и аз те обичам, както си”. Снимка: Бистра Величкова / Photo: Bistra Velichkova

“Ти си повече от космите по тялото ти и аз те обичам, както си”. Снимка: Бистра Величкова / Photo: Bistra Velichkova

Would you remove your body hair when summer comes?

I think so. It is my personal adaptive decision. It won’t change anything if I am alone with full body hair the whole year. I won’t scrutinize my body either – I’ve figured out my own socially acceptable body hair length. Anyway, no matter what I do to my body the photos and the interview will stay. Which is going to help to convey the message I want.

Interview by Bistra Velichkova


To see more of Margarita’s project, visit her Facebook page and website.


* The article was first published in the magazine Banitza, 5 feb, 2016. The article is also available in Bulgarian language here

Маргарита Омар: Не си бръсна краката, защото не смятам за необходимо да бъда желана, приемлива и секси

Маргарита Омар (1993) е художничка и феминистка. Тя е родена в Москва, Русия. В тинейджърските си години се премества със семейството си в Люксембург, където живее в момента. Студентка е по “Музикални информатика” в Консерваторията на Люксембург. До сега е имала две изложби на свои картини. Три авторски изложби й предстоят през 2016 г. – Urban Art Festival – Kulturfabrik и Young Artists – PIJ (Point Info Jeunes) в град Еш-сюр-Алзет (Люксембург), както и Young Artists – Rehazenter отново в Люксембург. 

Снимка: Бистра Величкова

Снимка: Бистра Величкова

Взехме интервю от Маргарита Омар по повoд на социалния протест, който тя прави срещу натиска върху жените да бъдат перфектни и красиви. Как прави това ли? Много просто – като не си бръсне и епилира краката и мишниците вече от цели три месеца. Тя не се притеснява или срамува да се разхожда с къси панталонки и поли, както и да тренира във фитнеса по потник, с необръснати мишници. Не само това, но тя дори с гордост показва на хората дългите си косми, на момчета –  за да ги отврати и провокира, на момичета –  за да ги накара да се замислят и дори да ги вдъхнови и те да я последват. Докато позираше пред камерата ни, основното желание на Маргарита беше снимките да не изразяват никаква еротика или сексуалност, а да показват жената в напълно естествено състояние и външен вид. Ако трябва да бъдем честни, в края на фотосесията и интервюто, до толкова свикнахме с необръснатите крака на художничката, и се замислихме сериозно върху нейните идеи и възгледи. Защо пък не жената да бъде социално приемлива, без значение дали маха космите по тялото си или не? Изглежда че, както казва Маргарита, е въпрос на свикване с това, както например сме свикнали с мъжкото окосмено тяло. Ето какво разказа и самата тя пред “Banitza”:

Защо не бръснете краката си?

На първо място, защото искам да вбеся гаджето ми (смее се). На второ, в момента е зима и аз имам лично самоуважение да не харча всичките си пари за кремове и процедури за премахване на космите по тялото ми. Тези пари мога да ги похарча за по-важни неща. Друга причина е, че мисля, че бих могла да направя вид изкуство от това и да вдъхновя други хора. Или най-малкото да ги накарам да се замислят. В крайна сметка има и други форми на потисничество, които не приключват с окосменото тяло.

Маргарита Омар и приятелят й. Снимка: Бистра Величкова

Маргарита Омар и приятелят й. Снимка: Бистра Величкова

Какво мисли приятелят ви за това?

Не ме ме интересува! Той ми каза: “Ти си повече от космите по тялото ти и аз те обичам, както си”. Но това няма значение, защото аз дори не го питам за това.

Какво означава да си феминистка?

Да бъдеш феминистка означава да споделяш определена политическа гледна точка, като например тези три неща: 1) Жените са социална група; 2) Налице е патриархат; и 3) Той не е по природата. Патриархатът е историческо следствие, а не нещо естествено в обществото.

Маргарита Омар. Снимка: Бистра Величкова

Маргарита Омар. Снимка: Бистра Величкова

Може ли да се каже, че отказът да бръснете космите по краката си е форма на социален протест срещу натиска на обществото върху жените да бъдат перфектни и красиви?

Е, това е твърде незначително действие, от моя страна, за да го наречем социален протест. Аз не съм събрала множество жени, с които заедно сме си направили обща снимка с космите на краката си и сме провели някаква обществена кампания. Това, което правя аз не е политическо действие. В известен смисъл, вярвам, че всяка жена, която понякога не се подчинява на социалните норми, прави свой собствен протест. Така че, ако направите вашия личен протест, вътре в главата си, това е вече е голяма стъпка… Целта не е да обвиняваме жените за това, че следват определени норми, които ги ограничават и върху които, те лично  нямат контрол. Целта е да има общо действие.

Кои са основните неща, срещу които протестирате?

Стандартът за красота: “Аз съм социално приемлива, само когато тялото ми бива променено от естествения си вид, по изкуствен начин, за да изглежда по-естетически и по-красиво”. Това е същото като да се каже, че жените са по природа по-нисши и недоразвити, което не е вярно, и за това те трябва да променят тялото си така, че да бъдат желани, приемливи и секси. За мен това не е необходимо.

“Ти си повече от космите по тялото ти и аз те обичам, както си”. Снимка: Бистра Величкова

“Ти си повече от космите по тялото ти и аз те обичам, както си”. Снимка: Бистра Величкова

Ще обръснете ли краката си през лятото?

Вероятно да. Това е мое лично решение. Няма да се промени нищо, ако аз съм единствената, която цяла година не епилира или бръсне космите по краката и мишниците си. Разбира се, няма и да гледам прекалено критично на тялото си. Установила съм свой собствен социално приемлив критерий за дължина на космите. Според този критерий, дори лятото не е необходимо да са напълно гладки краката ми. Освен това, без значение дали ще обръсна космите си през лятото или не, снимките ми и това интервю ще останат. А това ще помогне, за да мога да предам посланието си към обществото.

За да разберете повече за проектите на Маргарита посетете Фейсбук страницата й и личния й сайт.

Прочетете интервюто на английски език тук.

Автор: Бистра Величкова

* Интервюто е публикувано за първи път в сп. „Баница“, 5 февруари, 2016 г. Интервюто е публикувано и на англисйки език ТУК.