Премахването на Паметника на съветската армия в София няма да ни направи нито по-свободни, нито по-демократични, нито ще заличи миналото ни.
Паметникът на Съветската армия в София да бъде премахнат и преместен в музей. Това е решението взето от Столичният общински съвет, с молба към държавата да премахне паметника от центъра на София. Той е държавна собственост и общината няма право да го премести, без решение на държавата.
Този въпрос беше дискутиран разгорещено още преди повече от десет години. Сякаш, като нямат идеи и ресурси за реални демократични промени, политиците решават да се върнат на старата тема за премахване на исторически паметници от миналото. Когато настоящето не работи както трябва, миналото се оказва удобно за моделиране и създаване на определени „правилни“ ценности и възгледи. Подозрителното е, че Паметникът става център на обществена дискусия, именно преди поредните парламентарни избори. Звучи като отчаян опит на десницата да спечели електорат на база „вечното дерби“ между сини и червени. Доста изтъркана вражда, която отдавна е изчерпала ресурса си. А зад тази уж нажежена дискусия, може да стои и друг замисъл – да се отмести общественото внимание от настоящите проблеми и събития в държавата, да се размести дневния ред на новините, така че на преден план да се покажат възрастни хора с червени знамена, замерящи общината с яйца. А реалните дискусии и решения в парламента да останат неглижирани и непоказни от медиите.
Предложението е да се премести Паметника в Музей на социализма. Русия не ни е освободила, а само навредила, тиранин е и т. н. Да оставим настрана тези дискусии, политическите оттенъци на проблема, вестникарско-жълтите дебати кой, какво, къде, кога, с кого и… по колко пъти. И да поставим акцента на факта, че това е история, това е исторически артефакт, който свидетелства за дадено време, което се е случило в България. Ние не може да го заличим. Демонтирането на един паметник няма да демонтира фактите и историята, няма да демонтира съдбите на хората, живели през този период. Физическото премахване на каменна група войници с пушки, няма да промени абсолютно нищо. Нито ще ни направи по-свободни, нито ще сме по-демократични, нито ще сме по-европейци. Та дори европейците не демонтират историята си. Дори напротив, ще изтръгнем парче от историческото си наследство, ще оголим миналото си, вместо да го превърнем в преимущество. За чуждите туристи, например от Запада, на които този режим е чужд, а вече и на младите хора у нас, подобен паметник би представлявал изключително интересна забележителност. Не случайно туристически организации, основани от млади хора, правят т. нар. „Комунистически турове и маршрути“ в София и страната, като разказват за времето и развеждат чужди туристи из паметници строени преди 1989 г.
Вместо да започнем да печелим от историята си, както правят всички нормални страни по света: в Берлин са запазени части от Берлинската стена, оставени са телените мрежи, по които е течало ток, за да не може никой да премине от другата страна, Щабът на Щази е превърнат в музей и мемориален център за политическата система на бивша Източна Германия, концентрационните лагери в Берген-Белзен, както и Аушвиц в Полша също са превърнати в музеи. Въпреки трагизма и болката с която са пропити, те не са разрушени и демонтирани.
Защото най-страшните времена в историята трябва да се помнят, за да не се повторят. Не само това, а фактът, че подобни сгради и монументи от миналото се превръщат в музеи и туристически забележителности, означава, че този режим и период са обществено осмислени, преживяни и приети като част от историята на съответната страна. А не, както у нас, вечно дебатиране и невъзможност да осмислим рационално историята си.
Във Виена, например има паметник на Съветската армия с огромен площад, изключително добре поддържан. Никога не се е чуло да има дебат или намерения той да бъде демонтиран. Защо нашите политици се хванаха точно сега за Паметника на съветската армия в София? Вероятно, във връзка с войната на Русия с Украйна. Но това значи ли да демонтираме всичко, построено през комунизма, защото го свързваме с Русия? Ако е така, тогава трябва и всички панелни блокове да се преместят в музей, защото са строени по руски модел, преди 1989 г. Колко са кварталите с такива блокове в София? А в страната? А жителите им къде да отидат? Особено тези, които все още помнят времето преди 1989 г. Или може да се гласува закон за изтриване на паметта, за да се изчистим напълно от миналото си? Тогава трябва ли да изгорим и книгите свидетелства за онова време? Миналото е именно за това, за да го помним, да се учим от него. А не да рушим всичко.
Ще изкажа дори мнение, което вероятно ще предизвика остри реакции, но нека не си налагаме автоцензура от страх, че ще ни обвинят за комунисти. Смятам, че разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров в София през 1999 години не е било най-разумното решение. Защото в бурния ентусиазъм от смяната на режима, не е имало далновидни демократични политици, които да погледнат над нещата и да видят в тази сграда възможност за музей на това време. Сигурна съм, че ако днес Мавзолеят съществуваше (разбира се без мумифицираното тяло на комунистическия лидер, а като музей) щеше да бъде основна атракция за чуждите туристи и щяха да са готови да платят, за да го посетят. Така, както е с Мавзолея на Хошимин в Ханой, Виетнам. Вярно, той все още е напълно актуален с режима там, който и до днес е комунистически. Но опашките от местни граждани и от чужденци, чакащи да го посетят, са километрични. И за всеки посетител има такса, което е печалба за държавата.
За това нека се научим да мислим, преди да действаме. И да разберем, че когато физически премахнем нещо, не означава, че психическите и менталните последствия също са преместени в музей. Имало е комунистически режим в България от 1946 г. до 1990 г. И Русия са ни управлявали/командвали през този период. Това е факт. Добър или лош, това е тема на друг разговор. Но желанието да демонтираш Паметника на съветската армия по никакъв начин не те прави демократ, дори напротив, доближава те до тоталитарното мислене и действие, срещу което се бориш. Историята не трябва да се руши, а да се пази и помни – и с хубавите, и с лошите си моменти. И да се учим от нея и ние, и децата ни, така че да не повтаряме грешките на предците си.
И нека „черно-бялото“ ни мислене, което от 1989 г. насам се е превърнало в „червено-синьо“ мислене, не ни пречи да виждаме нещата рационално и в перспектива, и да мислим глобално, а не локално. И да не заклеймяваме, че този който е против свалянето на Паметника на съветската армия е „гаден комунист“, а който иска да го бутне е „готин капиталист“. Защото, и управлението по времето на Римската империя не е било лишено от зверства и непристойни за човешката история събития. Въпреки това, останките от тази империя в Италия, като например Колизеумът, където са се провеждали гладиаторски битки и са убивани хора от лъвове с цел забавление, не са демонтирани и преместени в музей, а са основна историческа забележителност в центъра на града, от която страната печели милиони пари от ежедневния поток от туристи.
БИСТРА ВЕЛИЧКОВА
* Статията е публикувана в E-vestnik, 15 март 2023 г.
Двойна измама / Double Delusion 