25 години – метъл, къмпинг и бира във Вакен

Wacken Open Air 2015. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Хеви метъл музика, стържещи китари и бира събраха за 25-ти път близо 100 000 посетители на най-големия метъл фестивал в Европа и света – Вакен (Wacken Open Air), Германия. Тази година той отбеляза 25-та годишнина от създаването си през 1990 г. По традиция фестивалът се състоя 3 дни – тази година от 31 юли до 2 август. Събитието застъпва всички жанрове на метъла – от традиционните хеви и спийд метъл, симфоничен и готик метъл, през по-тежките жанрове като траш и блек метъл, до екстремните грайнд кор и дет метъл.

По-бърз : По-силен : По-шумен

“По-бърз : По-силен : По-шумен” (Faster:Harder:Louder) е мотото на тазгодишното издание на фестивала. И действително, групите участници доказаха това, както и самите посетители, куфеещи на тежката музика. На общо 6 сцени, за три дни излязоха над 130 музикални групи. Тази година хедлайнери бяха Accept, Hammerfall, Steel Panther, Saxon, Apocalyptica, Slayer, W.A.S.P., Children of Bodom, Motorhead, King Diamond, Sodom, Amon Amarth, Avantasia, Arch Enemy, Behemoth, Emperor, Megadeth, Kreator.

На метъл къмпинга: “Вакен!” вместо “Добро утро!”

Закуска пред караваната на къмпинга, на фестивала във Вакен. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Фестивалът във Вакен се провежда на площ от около 200 хектара, което съответсва по размер на 270 футболни игрища. За целта всяка година организаторите наемат земята от местни фермери. А самите местни в малкото северно градче вече са свикнали с тридневните стържещи китари и викове на фенове, и дори с усмивка се включват в купона.

Именно на тази огромна площ, освен сцените се обособяват и места за къмпинг, където посетителите разпъват палатки или паркират караваните си. Хората са толкова много, че палатките се нареждат буквално една до друга, с приблизително разстояние помежду им около 2-3 метра максимум. И това предразполага към спонтанни нови приятелства и споделена бира.

Българското знаме се вее съвсем близо до сцената, на концерта на Sodom във Вакен 2014 г. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Силните звуци на музиката от сцените достигат ясно до всички палатки. А когато концертите приключат, купонът продължава на къмпинга. След последния концерт към 2 часа сутринта могат да се видят събрани на групи фенове продължаващи да куфеят под звуците на як метъл от уредби захранвани от генератори до колите им. След тежък ден на един метъл фен, започнал в 11 часа сутринта, с първата група и изгледал поне 10 концерта до края на деня, заспиването под мощно дране на вокала на Slayer или Kreator е като лека приспивна песен. Заспиваш дълбоко и се събуждаш под същите звуци, при изгрев слънце. Когато излезеш от палатката, съседът отсреща, миещ зъбите си с бира (защото няма вода), те поздравява бодро със знака на метълите и вместо “Добро утро!” изкрещява силно “Вакеееееен”!

Бира и средновековие

Освен метъл и множество фенове облечени в черно, другият най-силно присъстващ елемент на фестивала е бирата. Все пак сме в Германия. А тук, както стана ясно, май има повече бира, отколкото вода. В малкото фестивално селце направено

Бирааа! Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

близо до сцените – Wackinger village, което наподобява събор, се предлага храна – вурстове, наденици, огромни шишчета, пържени картофи и литри бира. На дървени пейки големи групи от хора вдигат наздравици, което малко напомня на известния Октобер фест в Германия. Във Wackinger village, освен разнообразна храна, се предлагат и различни забавления – борба с чували, удряне с чук, жени и мъже облечени във футуристично средновековни облекла, с които посетителите могат да се снимат. Също така, в друга част на фестивалното градче има кеч и стриптийз.

Разбира се, при толкова много бира, да останеш трезвен на фестивала, е повече от предизвикателство. Именно за това не една бяха жертвите, буквално паднали в неравната борба с алкохола. Сред алеите на къмпинга, докато тълпи от фенове вървят и пеят развеселени, често се срещат прегърнати “добри” приятели, които се подкрепят един друг. В един момент, единият неочаквано се свлича на земята. Опитват се да го вдигнат, но той остава там и просто заспива. Това се оказва често срещана

Фен изтощен от метъл и бира, заспал между палатките. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

гледка – проснати някъде пред сцените, сред тълпата или между палатките заспали в пиянски унес фенове. Разбира се, понякога се налага намесата на медицинските екипи, които когато положението е по-сериозно, изнасят човека на носилка, в линейка. И въпреки множеството подпийнали хора, нямаше сериозни побоища или инциденти в резултат на употребата на алкохол. Всички посетители са много приятелски настроени, отворени за купон, нови запознанства и раздаващи безплатни прегръдки.

Организация и подготовка в немски стил

Къмпинга на метъл фестивала във Вакен. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Впечатляваща е добрата подготовка и организация на фестивала. За всичко беше помислено. Вярно, фестивалът се прави за 25-ти път и организаторите имат опит, и все пак си заслужават възхищението и поздравленията за всичко. Подобно събитие с близо100 000 хора предразполага към всякакви ситуации, инциденти, побоища, кражби, здравословни проблеми и т.н. Медицинските екипи пристигаха бързо при необходимост, полиция патрулираше постоянно из къмпинга, бодигардовете стриктно проверяваха багажите на входовете при влизане във фестивалното селце и преди сцените. Имаше забрана за внасяне на всякакви стъклени бутилки. И наистина никъде нямаше стъкло в къмпинга, което е важно, защото много хора се разхождаха боси, а и седяха и лежаха на земята. Освен това, всеки ден минаваше камион за боклук, който раздаваше чували за боклук. И да, въпреки броя на хората и морето от палатки – на къмпинга е чисто и хората си изхвърлят боклука в предназначените за това места.

Фенове насядали пред метъл сцената в очакване на любимите си банди. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Също така, на фестивала беше забранено воденето на всякакви домашни любимци. И действително нямаше никакви кучета, говорим за домашни, а за улични е излишно да се споменава, когато сме в Германия. Интересно е, че стриктните правила за престой на къмпинга и на фестивала, се спазваха от посетителите и никой не смяташе себе си за по-специален, за когото правилата не важат, както например се случва много често в една позната балканска страна… Такъв фестивал, отново напомня колко много има да се учим от германците, по отношение на организираност, точност и спазване на правила…

Crowd surfing on Wacken 2014. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Друг пример за добрата организация е това, че групите излизаха точно под час, както бяха обявени в програмата. Все пак на ден, на всички сцени излизаха над 30 групи. Това означава, че дори една група да закъснее, цялата програма ще се обърка и ще настъпи хаос. И още – посетителите бяха информирани, че след последния концерт в последния ден до 12 на обяд всички трябва да са напуснали къмпинга. И наистина, веднага след финалните песни на закриващата група, хората бързо и организирано се отправиха към палатките си и започнаха да стягат багажите си. Изведнъж, всичко затихна, от палатките не се чуваше музика, хората притихнаха – фестивалът свърши! И тук сякаш важи онази фраза за германците – когато работят – работят, когато се забавляват – се забавляват.

Душове, тоалетни, вода

Метъл си мие косата на чешмите за питейна вода в къмпинга. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Сигурно се питате на събитие с близо 100 000 човека, как точно се решава проблемът с тоалетните, душовете и питейната вода. Из целия къмпинг във Вакен има няколко пункта за тези нужди. Тоалетните са два вида – химически, които са безплатни, и – платени, които са направени като нормални тоалетни с канализация. За тях се плаща 0.50 евро. Препоръчително е да ползвате платените. Те се почистват

Опашка в 11 ч. сутринта за платените тоалетни във фестивалното градче, във Вакен. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

редовно, след всеки човек. Вярно опашките пред платените тоалетни са по-големи, но бързо вървят. Подобни опашки стават и за душовете, които са разделени на мъже и жени. Душовете са около 20 на пункт и не са обособени в отделни кабинки. Цената за ползване на душ еднократно е 2.50 евро. По отношение на водата, има няколко обособени района с чешми, с чиста вода за пиене, която е безплатна.

Фестивал отвoрен за инвалиди и пенсионери

Пенсионери и инвалиди на фестивала във Вакен, Германия. Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Още един знак, че се намираме в развит и цивилизован свят е фактът, че организаторите на събитието бяха помислили и за хората, които са инвалиди. Посетители, които са инвалиди можеха да присъстват на фестивала, благодарение на организираната за тях помощ от служители на събитието. Имаше пункт, където тези хора можеха да получат необходимата помощ от асистент, който да ги придружи до сцените и концертите.

Освен това, в един от дните, малка група от възрастни хора от старчески дом, в инвалидни колички, също бяха дошли. За миг те се сляха напълно с групата приятелски настроени метъл фенове, които ги наобиколиха с прегръдки и весели викове. В отговор, някои от възрастните хора дори показваха метълския знак. Вниманието към тези две групи – хора със здравословни проблеми, с инвалидни колилчки и възрастните хора, които остаряват в самота, направи силно впечатление и за пореден път германците доказаха, че заслужават уважение.

Фестивалът във Вакен на 25 г. – история

Снимки: Бистра Величкова/Photos: Bistra Velichkova

Фестивалът в малкото северно градче Вакен, в Германия е проведен за пръв път през 1990 г. Тогава присъстват около 800 посетители, а групите участници са само немски. С годините, популярността на фестивала се разраства и през 1997 г. вече са близо 10 000, а групите – 47. В началото фестивалът се е провеждал само 2 дни, като са участвали предимно класически метъл групи. През годините във Вакен са поканени да свирят някои от най-известните метъл банди, които след участието си на фестивала записват албум с живото си изпълнение. Сред групите излизали на сцената във Вакен са легенди като Iron Maiden, Sepultura, Judas Priest, Blind Guardian, Amorphis, Kreator, Sodom, Slayer, Twisted Sister, W.A.S.P., Annihilator, Motörhead, Helloween, Hammerfall, Nightwish, Crematory, Dimmu Borgir, Cradle of Filth, In Flames, Gamma Ray и други.

За да се стимулират нови метъл групи, на много места се организират т.нар. “метъл битки” (от англ. „Metal Battle“), за които прохождащите групи могат предварително да се запишат. Тези “битки” се провеждат в по-малки клубове с местни групи. Победителите, избрани с жури, имат шанса да свирят пред голямата публика във Вакен.

Wacken 2015 – Sold out!

Билетите за Вакен 2015 г. – вече са свършили

Фестивалът е толкова популярен, че билетите за следващата година, свършват няколко дни след края на предишния фестивал. Например, билетите за 2015 г. бяха изкупени в рамките на 24 часа след последния ден на събитието. На самия фестивал могат да се видят хора, които продават билети, но ако човек иска да е сигурен, че ще успее да види любимите си групи по-добре е да не разчита на това. Цената на билета на човек, за фестивала във Вакен за 3 фестивални дни е 160 евро.

Бистра Величкова
Вакен, Германия

Още снимки от фестивала във Вакен – 2014 г. може да видите в галерията публикувана в „Metal Hangar 18“

* Статията е публикувана в онлайн списанието „Metal Hangar 18“, на 7 август, 2014 г.

По-специализирана статия за музикалните изпълнения на групите на метъл фестивала във Вакен, можете да прочетете в статията „W:O:A 2014 или 25-тото поклонение на метъл братството“ от Неор Начев.

Маргинализираните писателки

„Неслученият канон. Част 2. Българските писателки от 1944 година до наши дни” (Алтера, С., 2013)

Слабото присъствие на писателките в българската литература между 1944 и 1989 г., маргинализирането им спрямо мъжете, митологизираната от тоталитарната власт Елисавета Багряна и изобщо канонът „Багряна” са някои от проблемите, разгледани в сборника „Неслученият канон. Част 2. Българските писателки от 1944 година до наши дни” (Алтера, С., 2013). Изданието стана повод за дебатите „Българските писателки и тоталитарното време” на 1 юли т.г. в Червената къща.

Изследване показва, че присъствието на жените писателки в българската литература в тоталитарния период е между 5% и 25%. „Колкото по-близо сме до 1944 г., толкова са по-ниски процентите на жените писателки, а колкото по-близо сме до 1989 г. – броят се увеличава. В белетристиката има по-малко жени, отколкото в поезията”, каза проф. Милена Кирова. „В първия том стигнахме до извода, че в периода между двете световни войни жените са публикували три пъти повече белетристични, отколкото поетични книги”, сподели наблюденията си проф. Кирова. „След 1944 г. обаче белетристиката не се съвзема. Причината е, че една част от писателките умират, други се отказват да пишат, а много изчезват по политически причини – като Фани Попова Мутафова и Яна Язова”. А и след 1944 г. белетристиката става много по-престижен жанр. Изследване от 1970 г. показва, че предпочитанията на публиката са 60% в полза на романа, а за разказа и новелата – едва 7%. Романът доминира. „И точно от него жените са най-силно изтласкани”, смята проф. Кирова. „След първите 15 години от 1944 г. насам се създава един невидим, неписан процес на гетоизиране на жените. Жените, които се опитват да пишат белетристика, минават през жанра на очерка. И по-специално – през очерка за жени като Пенка Краварката и т.н.” Второто място, в което попадат жените писателки е детската литература. Тя е мястото, където писателките се оказват по-подходящи, по-умели и по-добре вписани. „Интересен е фактът, че толкова добри поетеси, като Елисавета Багряна и Дора Габе, през първите 15 години след 1944 г. пишат почти само литература за деца”, каза Кирова.

Статията е публикувана във в. „Култура“, брой 26 (2775), 11 юли 2014 г.

Изследователката разказа как през периода след 1944 г. тече официален процес на джендър унифициране. Именно този процес ражда жените кранистки, жените капитанки на кораби, жените летци. Тя твърди, че се укрепват неписани предпочитания към това какво и как трябва да пише една жена. Изключения са авторки като Вера Мутафчиева. Вглеждането в нейното творчество обаче показва, че тя полага всички усилия да пише като мъж. Проф. Кирова припомня как през 1975 г., когато Блага Димитрова издава стихосбирката „Как”, е подложена на политически натиск. Всички, които се опитват да я защитят, излизат с важните аргументи, че нейната стихосбирка е написана с „мъжки добродетели”. В лириката, която според изследователката става „епидемично” разпространена сред жените поетеси след 1956 г., започват да се появяват жанрове, като „Женска поезия” и „Дамска поезия”. „Жанрът „Дамска поезия” е назован от Атанас Свиленов с изключително презрителен тон”, споделя проф. Кирова. По думите на Свиленов, да правиш дамска поезия означава като да се срещаш на жур фикс в буржоазно време.”
„Литературата през тоталитарното време в България изковава два много важни андрогинни образа – жената трябва да бъде и жена, и мъж”, казва още проф. Кирова. „До 60-те години това е образът на ударничката мъжкарана, ТКЗС-арка, комбайнерката, кранистка и т.н. 1960-те и 1970-те години изваждат много по-рафиниран образ на мъжкото момиче. Появява се много особена, андрогинна фигура, която се опитва да извади поезията от канона „Багряна”. Защото от 60-те докъм 80-те години Елисавета Багряна се превръща в еталон за това какво означава да пишеш като жена, при това въз основа на книга, която е написала 50 години по-рано”, убедена е проф. Кирова.

Според проф. Михаил Неделчев, писателките се делят на чисти отличнички и на отличнички хулиганки. „Истинските писателки са отличнички хулиганки”, убеден е той. „Елисавета Багряна, след своето ранно хулиганство, се превръща в една добропорядъчна отличничка. Нещо подобно става и с Дора Габе”. „Багряна е Поетесата с главна буква, която е абсолютно необходима на една идеология”, смята проф. Милена Кирова.

Авторите на книгата „Неслученият канон. Част 2. Българските писателки от 1944 година до наши дни” споменаха и за значимата роля на забравените поетеси Яна Язова и Ваня Петкова. Ваня Петкова е смятана занай-силната българска еротична поетеса от 60-те години. Проф. Неделчев я определи като радикално продължение на Багряниния модел и допълни, че „това е и в руслото на назоваваната като „хулиганка” Миряна Башева”. Доц. Пламен Дойнов подчерта, че Екатерина Йосифова е единствената жена преди 1989 г., която има място в алтернативния канон, който се противопоставя на социалистическия реализъм. Поетесата изгражда различен женски лирически герой от този, създаден от Багряна. Проф. Амелия Личева допълни, че „при Йосифова наблюдаваме самодефиниране на жената. Това се вижда и при най-важните поетеси, формирали женското писане след 90-те: Малина Томова, Федя Филкова, Рада Александрова, Мирела Иванова, Миглена Николчина”.

Бистра Величкова

* Статията е публикувана във в. „Култура“, брой 26 (2775), 11 юли 2014 г.

Видео от дебатите по повод книгата „Неслученият канон. Част 2. Българските писателки от 1944 година до наши дни” (Алтера, С., 2013), на 1 юли, 2014 г. в Червената къща, в София.