Премиера на “Малка, мръсна и тъжна” в НДК – 10 декември 2014 г.

Malka_mrusna_tujna_cover_finalСборникът разкази “Малка, мръсна и тъжна” (ИК Рива) на Бистра Величкова ще бъде представен на 10 декември (сряда) от 19.00 ч. в Националния дворец на културата (НДК) в София. На сцената, на етаж 3.

Сборникът разкази ще представят писателите Деян Енев и Чавдар Ценов.

Премиерата е част от програмата на Софийския международен панаир на книгата – декември 2014 г.

Редактор на книгата е Деян Енев. Художник и оформление на корицата – Веселин Праматаров.

„Гласът на младата писателка Бистра Величкова е неочаквано суров и мъдър. Дебютният ѝ сборник с разкази, озаглавен „Малка, мръсна и тъжна”, изследва съдбата на разломената и разбягваща се навън и надолу българска галактика през годините на прехода. Почти всички разкази са написани в аз-форма. Този похват гарантира висока степен на достоверност при изобразяването на героите, но може да се превърне в нож с две остриета за неуверения разказвач. Трябва да подчертаем, че Бистра Величкова се справя майсторски, почти блестящо с това предизвикателство.

Бистра Величкова не търси самоцелните ефекти, не се опитва да смае читателя, не се прави на всяка цена на писателка. Тя гледа на писателския труд не като стилист, а търси по-високото му измерение, като се превръща в хроникьор на радостта и болката. Тя възражда в книгата си по безспорен начин една от най-важните и високи възможности на литературата – да свидетелства за възторга и гибелта на надеждите, затваряйки, уплътнявайки, кондензирайки цели житейски съдби в капсулата на разказа тъй, че и след сто години ароматът на цветята или мирисът на кръв, смехът на човека или сълзите му да са живи, страшни, въздействащи.“

Деян Енев

„Малка, мръсна и тъжна“ е сборник с истории, събрани от човек, достатъчно млад, за да прибере тези моментни снимки в своя собствен албум, и същевременно все още не пропит от цинизма, който възниква като защитна реакция на интелектуалния ум в киселинна среда като нашата. Да, точно това липсва в разказите на Бистра – този така познат от книгите на цяла плеяда съвременни български автори цинизъм. Хареса ми да го няма! Хареса ми да чувствам емпатията й към героите, които рисува с думи. Хареса ми липсата на оценка за действителността, която описва – оценката я прави всеки за себе си. И ми хареса начинът, по който поставя Аз-а си крачка назад, за да изпъкне малкият човек с неговата драма или прозаичност”.

Георги Грънчаров, “Библиотеката”

Бистра Величкова. Снимка: Личен архив

Бистра Величкова. Снимка: Личен архив

Бистра Величкова е родена през 1986 г. в София. Завършила е Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура по Европейски науки в Университета в Туенте, Холандия и Вестфалския Вилхелмс Университет в Мюнстер, Германия. Нейни произведения са отличени с награди на литературните конкурси: за къс разказ „Рашко Сугарев” (2012 г.), за поезия – „Веселин Ханчев” (2012 г.) и „Димитър Бояджиев” (2013 г.). През 2012 г. е стипендиант на Фондация „Елизабет Костова“ в Созополския семинар по творческо писане. Като журналист Бистра е публикувала материали във в. “Дневник”, в.”Култура”, в. „Труд”, в. „Преса”, Е-vestnik, WebCafe и др. Нейни разкази и стихове са отпечатвани във в. „Литературен вестник“, в. „Стършел”, в. „Труд”, сп. „Гранта”, сп. „ЛИК”, сп. „Vagabond“, сп. „Море“, сп. “Кръстопът”, LiterNet, и др. Дебютният ѝ сборник разкази „Малка, мръсна и тъжна” (ИК „Рива”) излиза през октомври 2014 г.

Можете да прочетете разказите от сборника – „Утре ще бъда голям“ и „Безжична връзка“, публикувани в сайта „Вечерни новини“ и сп. „Кръстопът“.

Повече информация и последни новини за книгата можете да намерите на блога на авторката – “Двойна измама”, на Фейсбук страницата на книгата, на Фейсбук страницата на събитието за премиерата и на профила на книгата в Goodreads.

Купете „Малка, мръсна и тъжна“ в България и чужбина

"Малка, мръсна и тъжна" (ИК Рива, 2014 г.) можете да закупите и поръчате по интернет в България и чужбина

„Малка, мръсна и тъжна“ (ИК Рива, 2014 г.) можете да закупите и поръчате по интернет в България и чужбина

Книгата „Малка, мръсна и тъжна“ може да се намери в добрите книжарници в цяла България, на цена от 8 лв. Можете да я закупите на място или поръчате по интернет от Хеликон, Български книжици, Книжарница НИСИМ, Greenwich Book Center, онлайн книжарниците: Книгосвят, Store.bg.  С доставка в цяла България, книгата струва 10 лв.

Поръчки за закупуване на книгата от чужбина можете да направите на сайта на Български книжици и на книжарница Хеликон. Предлаганата цена от Хеликон с доставка за държави в Европа е 17.52 лв. За САЩ и другите държави цената е 20.05 лв.

Книгата предстои да излезе и в дигитален формат, подходящ за електронни четци.

Реклама

Приказка за четирите кученца

Разказът "Приказка за четирите кученца" на Неор Начев е публикуван във в. „Литературен вестник“, брой 35, 5-11.11.2014 г., стр. 15

Разказът „Приказка за четирите кученца“ на Неор Начев е публикуван във в. „Литературен вестник“, брой 35, 5-11.11.2014 г., стр. 15

Тази нощ пак сънувах странен сън. Не ми се беше случвало от последния път. Този път бяхме в един софийски Мол с тренера ми по футбол от 7-ми клас – бате Божидар от Грудово. Докато тренера оглеждаше топките на спортния щанд, аз срещам една германка с лилава перука, с червен нос и с жълт работен комбинезон. Поразително прилича на човека от емблемата на МакДоналдс, но не е той (знам, защото го питах, и той каза, че не е германка). Та тази германка разказва приказката за четирите кученца на група деца, седнали в кръг на пода пред нея. Спирам се и се заслушвам…

„Една майка кучка родила четири кученца. Първо родила първото, после родила второто, после родила третото и накрая родила четвъртото.”

Едно от децата учтиво пита германката защо е нужно да ги изброява всичките, а тя отвръща: „Ами нали трябва всички да се родят!” и продължава:

„Майката кучка започнала да храни четирите кученца. Първо нахранила първото, после нахранила второто, след това нахранила третото и накрая нахранила четвъртото”.

„А защо ги изброявате всички втори път?”, пита пак детенцето, а германката обяснява: „Ами нали трябва всички да се нахранят!” и продължава:

„После, майката кучка завела кученцата да ги изкъпе на реката. Първо изкъпала първото, после изкъпала второто, след това изкъпала третото и накрая изкъпала четвъртото“.

Детенцето тамън да попита отново и едно друго, по-голямо от него, му показва с пръст пред устата да мълчи и му подсказва на ухото: „Нали трябва да се изкъпят всичките!”

Изведнъж обаче друго детенце се провиква: „Ама кое кученце е първото, кое кученце е второто, кое кученце е третото и кое кученце е четвъртото?”

Германката сбръчква вежди и се замисля: „Прави сте! Трябваше да ги номерираме от самото начало. Ту да му се не види!”, завайква се, „Всичко се обърка, а не сме стигнали и средата!”.

В този момент се появява Исак Нютон, кимва окуражително на германката и без да говори (Нютон, разбира се, не може да говори, защото е мъртъв) казва:

„Така е, деца! Възможно е първото кученце, което се е родило, да се е нахранило второ и да се е изкъпало трето. Също така, не е изключено кученцето, което се е родило второ да се е нахранило второ, но да се е изкъпало първо”.

Сред групата деца настъпва оживление, а германката им дава знак да пазят тишина, докато Нютон говори:

„В общия случай, нека N е броя на кученцата и нека K е броя на действията които майката кучка упражнява върху тях (N и K са естествени числа). И така, пита се колко са възможните начини по които една майка кучка може да извърши K действия върху N кученца?”

Децата въртят очи нагоре, опитвайки се да сметнат на ум. Някои броят на пръсти.

Отговорът, разбира се, не е труден!“, помага им сър Нютон, при вида на озадачените им лица, „Ясно е, че броя на пермутациите на кученцата (без повторение) е N факториел. Върху всяка пермутация могат да бъдат изпълнени K действия. Следователно общия брой действия върху всички възможни пермутации (без потворение) на кученцата е N факториел умножено по K. За целите на нашата приказка N е равно на 4, а K е 3. Следователно отговорът на задачката е 72”.

Германката въздъхва с облекчение и с нескрито възхищение възкликва: „Благодаря ви, сър Нютон!”, след което скришом дава знак на децата, които се изправят, застават мирно и в един глас рецитират: „Благодарим ви, сър Нютон!”. И пак: „Благодарим ви, сър Нютон!”. И пак: „Благодарим ви, сър Нютон!”.

Нютон артистично се покланя и без да се движи се оттегля (Нютон, разбира се, не може да се движи, защото е мъртъв).

„И така, деца, започваме отначало!”, продължава с възобновен ентусиазъм германката. „Една майка кучка родила четири кученца. Първо родила първото, после родила второто, после родила третото и накрая родила четвъртото. После първо родила второто, после родила първото, на трето място родила третото и накрая четвъртото. След това, първо родила третото, второ родила четвъртото, след него родила второто и последно родила първото. После…”

Пак същото детенце от преди (а може и друго да е било – трудно е да се каже, тъй като нямаха номера, а имаше и близнаци) я прекъсва нетърпеливо: „Госпожо германке, нужно ли е да изброяваме всичките кученца във всеки възможен ред?!”

Германката този път видимо се вкисва: „Деца, четирите кученца са главните герои на нашата приказка и затова е редно да се запознаем с тях! Как ще се запознаем с тях, ако не знаем кои са? Освен това нали чухте какво каза сър Нютон: пермутациите са без повторение, така че, моля ви имайте търпение! И така, до къде бяхме стигнали…?”

В този момент до мен се появява тренера и казва: „Готово! Намерих меча топка!”, а в ръцете си държи издължена кожена топка, с форма на яйце, на бели и черни райета. Прилича на топка за ръгби, но не е (знам, защото я питах и тя каза че е меча топка). Възкликнах: „Не знаех, че ще играем с мечи топки, тренер!”, а той ме стрелва косо с поглед, главата му наклонена на една страна, подобно на гълъб и казва укорително: „Много се смееш!”.

И аз се събудих.

* Разказът на Неор Начев е публикуван във в. „Литературен вестник“, брой 35, 5-11.11.2014 г., стр. 15

––––––––––––––––

На червеноНеор Начев   освен поет, писател, автор на музикални рецензии, е и основното действащо лице зад българския дарк-уейв акустичен проект На Червено. Текстове и песни на групата може да намерите на следните линкове: сайт на групата, песни в My Space, Facebook, YouTube. Нетрадиционното му собствено име е резултат от опит на майка му, тогава докторантка по молекулярна биология, да впечaтли своя професор като кръсти първородната си рожба на името на разработвания тогава в лабораторията нов елемент, наречен “neomycin resistance element” или накратко “neor”. Впоследствие опитът се оказва неуспешен в повече от един аспекта.

Други статии на Неор Начев в “Двойна измама”

Кинематографичен и поетичен е романът „Внезапни улици“

Внезапни улициКинематографичен и поетичен. Така може да се определи романът „Внезапни улици” (ИК „Жанет-45”) на Иванка Могилска. Кратки изречения. С по една дума. Ударни. Рисуващи картина, усещане, атмосфера. Сякаш кове думите с пирон в сърцето. Но елегантно, последователно. И те кара да влезеш под кожата на героите. Сякаш разказва за теб. За твоите търсения, скитания, загубвания, разсъждения за някого, за който не е ясно наистина ли си го срещал или всичко е сън и фантазия. И именно тук идва и поетичното звучене на текста (да не забравяме, че авторката е и поетеса). Защото истинска поезия има в разминаването, в невъзможността, в безвъзратно изгубеното, в трагедията… Една щастлива любов с красив край би ли могла да роди поезия?

В романа си авторката разказва за онези внезапни улици, които причиняват внезапни обрати в живота ни, за внезапните срещи и още по-внезапните раздели и разминавания; за това, че хората са като улици – пресичат се и после се разделят. И тук идва и въпросът кое всъщност е по-добре – да се срещнат и да са заедно завинаги или да се разминат? Има ли изобщо правилен отговор, правилен път? Това е загатнато във всички сюжетни линии.

Виждаме го разгърнато в любовта между Макс Райнхард и Матилда, които са силно влюбени като млади, но животът ги разделя и променя съдбите им. Главната героиня, Маргарита – безработна сценаристка, която започва често да ходи при странния, усамотен и изолиран известен сценограф Макс Райнхард, започва да пише сценарий за филм за любовта му с Матилда. Но, за разлика от действителността, в сценария двамата не се разделят, а заживяват заедно и накрая имат още няколко години до първото пътуване до Париж, до появата на внуците и до посрещането на вечерите на балкона (…) Всичко, което правят, е да чакат да свикнат.

Рецензията е публикувана във в. „Култура“, брой 36 (2785), 31 октомври 2014

Рецензията е публикувана във в. „Култура“, брой 36 (2785), 31 октомври 2014 г.

От друга страна, самата Маргарита е влюбена в загадъчен музикант-акордеонист – Роман, когото среща случайно. Тя го е виждала само веднъж, но не може да го забрави месеци. И нейната любов е предадена романтично – с изречения, изпълнени с чувство, красота и поезия. Въпреки че на моменти сякаш идват малко в повече. Постоянните повторения за невъзможната, но до болка романтична любов, губят от реалистичността си и въздействието. Накрая, след дълго време мисли за него и куп неизпратени писма, случайността ги среща – в измисления от Макс град край морето, събиращ в себе си най-хубавото от няколко града в Европа.

Четейки новата книга, запознатите с творчеството на Иванка Могилска веднага ще си припомнят дебютния й роман „Места за загубване” (2007 г.). Там за първи път видяхме този сценаристко-поетично-режисьорски стил на писане. С кратки изречения, които въздействат силно и те вкарват бързо в историята на героите. И там, подобно на „Внезапни улици”, се разказваше за търсенията и разминаванията между две човешки същества, жадуващи за топлина и близост (Кара и Ева); за един блян и романтизирана представа за Другия, чийто съвършен образ понякога не съществуващ в действителността. Очевидно темите, свързани с търсенето на другия, намирането, загубването и разминаването, силно вълнуват авторката. Сякаш „внезапните улици” се оказват по-скоро „места за загубване”, отколкото за намиране.

Романът би могъл да е по-кратък – на места се усещат повторения. Всичко е много добре написано, но вече е казано и прочетено. Този кинематографичен роман наподобява сценарий и има потенциал да бъде реализиран на големия екран. Но не на онзи голям екран в мола, а на един по-малък, по-личен. Затова следете афишите по малките внезапни улици, по които минавате.

Бистра Величкова

* Рецензията е публикувана във в. „Култура“, брой 36 (2785), 31 октомври 2014 г.