Група „КЛАС“: Революцията да бъде в главите на хората

Среща след 20 години раздяла – интервю с Бойко, Момчил и Иван от група „КЛАС“

Иван Градинаров (китара), Бойко Петков (вокал и бас), Момчил Колев (кийборд). Снимка: Бистра Величкова

Група „КЛАС“ – Иван Градинаров (китара), Бойко Петков (вокал и бас), Момчил Колев (кийборд). Снимка: Бистра Величкова

Група „Клас“ са едни от онези забравени „цветя от края на 80-те“, на българската ню уейв сцена. Те се нареждат до групи като „Нова генерация“ и „Ревю“. В края на 80-те „Клас“ разцъфна с култовите песни „Чай“, „Река си ти“, „Госпожа Емилия“, „Гълтам дим“ и др. А на „Сутринта“, когато „небето избледнява“ и „напомня за деня“ вече беше ’91-ва година. Край. „Цветята“ вече ги няма. Всичко се случи като в миг, който се запечата в сърцата на онова поколение, което помни и израстна на Кравай. След ’90-та голяма част от тях избягаха от България, емигрираха, изгубиха се или пък може би се намериха… Не е ясно кое изчезна първо – „цветята“ или „децата“, които им се радваха. Важното е, че се случи в един и същи момент, а те едни без други не могат да съществуват. 20 години по-късно група „Клас“ в състав Бойко Петков (вокал и бас), Иван Градинаров (китара) и Момчил Колев (кийбордист, познат от дуото „Дони и Момчил“) възкръсват и се качват отново на сцената. Оказва се, че има глад за тяхната музика, оказва се, че феновете все пак не са ги забравили. За това на 19 април те ще направят голям концерт в зала „Фестивална“ в София. В момента те репетират ежедневно за голямото събитие. Ето какво разказаха те за периода на дълга пауза, за завръщането им на сцената, за звездите и ролята на медиите в изграждането на звезди, за комерсиализацията и за истинската българска музика.

– Събирате се отново след близо 20 години. Как се чувствате?

Бойко Петков: Не, не е съвсем така. Ние започнахме да работим върху нови песни в последните 2-3 години. Сега сме се събрали най-вече по повод концерта през април, но и да запишем нов албум.

– Как дойде идеята за записване на нови песни преди години? Въобще как решихте да се съберете отново, след толкова време?

Момчил Колев: Събрахме се вкъщи на един купон и жена ми каза: „Защо не пробвате пак да свирите заедно?“ Ние не мислихме много и така стана.

Бойко Петков: Да, Ани, съпругата на Момчил беше инициаторът. Тогава направихме песента „Сини слънца“. Малко по-късно Иван се обади и каза, че има няколко идеи за нови песни и така тръгнаха нещата.

Иван Градинаров: Както си седях ме обхвана отново желанието да пиша музика и дойдох при Бойко със 7-8 неща. Основно музиката е моя, като аранжимента и текстовете ги доработваме с Бойко и Момчил.

– На какво се дължи отсъствието на група „Клас“ след 1990-та година?

Иван Градинаров: На много фактори. Не може да се посочи една причина за това, например скарахме се, и за това се разделихме. Не. Просто така се стекоха обстоятелствата. Всеки започна някакви самостоятелни проекти и работа в друга посока. Разбира се, никога не сме излизали извън сферата на музиката. Освен това, нямаше и голям смисъл да свирим тогава. Беше изключително трудно музикант в България да се издържа от подобно нещо.

Бойко Петков: За да се прави музика, както правихме ние песните на „Клас“, трябва човек да се посвети изцяло на това. Не трябва да правиш нищо друго. Именно с такова отдаване са създадени всички тези известни хитове. За тях сме работили денонощно, докато стане всяка една песен на ниво. Аз до последно упорствах с „Клас“, но когато стана ясно, че нито медиите, нито феновете се интересуват от нас, нямаше смисъл повече да има такава група. Изглеждаше самоцелно. След 1990 г. тези големи промени, които настъпиха в обществото и държавата се отразиха изцяло на културния живот. Тогава масово групите, които съществуваха от края на 80-те и първите години на 90-те, изчезнаха. Не можете да ми кажете името на нито една група, която е останала тогава. Дони и Момчил направиха свой дует, който беше успешен. Те записваха в нашето студио. Но, заедно с тези промени след 90-те, вкусовете на хората се промениха, цялата маса от фенове изчезна. Според мен една голяма част просто са емигрирали в този момент, защото условията за живот и перспективите не бяха много добри в България. Моите впечатления от нашите фенове са, че те са интелигентни хора. Много от тях заминаха тогава и интересът изчезна. Създадоха се частни радиостанции. За кратко време живеехме с илюзията, че те ще поемат идеята да лансират българската музика, така че да създават хитове. Оказа се, че те не се интересуват от българска музика. В една такава ситуация трябва да си луд, за да продължаваш да правиш нещо, което никой не желае.

Група "КЛАС" през 80-те години. Снимка: Фейсбук страница на групата

Група „КЛАС“ през 80-те години. Снимка: Фейсбук страница на групата

– В момента средата по-благоприятна ли е за правене на българска музика?

Момчил Колев: Тогава имаше повече ентусиазъм. Сега всичко е структурирано и е в сферата на професионализма. Тогава всеки искаше да покаже най-доброто от себе си, най-емоционално да се представи. Това може би липсва в момента, по-сухо е.

Бойко Петков: Сега има някакъв опит за комерсиализиране на нещата, който според мен е доста далеч от истината. От друга страна, в последните години има някакво раздвижване и се създават доста нови, млади рок групи. Правят участия, те си ги наричат концерти, по клубове, опитват се да правят изяви, качват песни и клипове в Youtube и подобни места. Това са млади хора, които идват със своята емоция и желание да свирят музиката, която им харесва. Според мен, не е по-лесно в момента да се прави музика, защото медиите тотално отсъстват от процеса на създаване, на популяризиране и налагане на музика и музикални вкусове. Това е една част в целия процес в музикалната индустрия. Българските медии изостават от събитията, които се случват в държавата, в това число и в културата, в частност в музиката. Те са много след събитията. Те какво очакват? Някой от само себе си да стане звезда, да извади три хита и те да му се налепят като мухи. Няма да стане! Този филм вече отдавна е в архивите.

– Това значи ли, че подкрепяте идеята медиите да изграждат звезди?

Иван Градинаров: Да, в цял свят е така… Без подкрепата на медиите, няма кой да изгради звездите.

Бойко Петков: Те винаги са изграждали звездите. Само че, има една тънка подробност, че медията сама по себе си е нищо, важни са хората, които работят в тази медия – водещи на предавания. В историята на съвременната рок музика, това са личности, които са създали и са показали на хората звезди като Елвис Пресли, Бийтълс, Пинк Флойд, Лед Цепелин и т.н. Тези хора са изиграли много важна роля в развитието на музиката.

– Казвате, че медиите изграждат звезди. Доколко тогава музиката няма да се комерсиализира? Те ще определят един музикант като звезда, а друг, който да кажем има повече качества като изпълнител, ще бъде пренебрегнат и оставен на заден план?

Иван Градинаров: Музиката в световен мащаб е толкова комерсиализирана, че едва ли може да се получи по-голямо комерсиализиране от това.

– В такъв случай, ако приемем, че медиите отсъстват като създатели на звезди, това не е ли вид спасение от комерсиализация у нас?

Иван Градинаров: Не, не е спасение, защото хората, които искат да посветят живота си на музика трябва по някакъв начин да се реализират, да бъдат чути. Ако ги няма в медиите, всичко се превръща в един ъндърграунд.

– В момента има някои определени музиканти, които присъстват в медиите, но това не означава, че те правят интересна и качествена музика.

Бойко Петков: Медията какво е? Тя е медиатор, посредник, между авторите, изпълнителите и публиката. Не са медиите, тези които казват кой е звезда. Феновете са тези, които харесват някой, харесват песните му и казват: „Ето този човек ми харесва, той е звездата“. Медиите съответно, виждайки нагласите на хората, започват да проявяват интерес към този човек. Това е нормалният начин. Медията предлага на обществото някакви образци, защото предполагаме, че там има професионалисти, които разбират от музика, който ще преценят кое е интересно и кое – не. Медията се съобразява с обществото и с това, което то казва кои са звезди. В България това не се случва.

Иван Градинаров: Освен това, по въпроса за комерсиализирането на музиката, в световен мащаб има страхотни музиканти, които са световно известни и всички медии, и продуцентски къщи ги лансират. В същото време, в противовес на това нещо, ако влезете в метрото на Лондон или Ню Йорк, където свирят улични музиканти, можете да чуете феноменални изпълнения, но те просто нямат този шанс. Това е вид комерсиализиране на нещата. За тях може би има места за изява, но не може всички добри музиканти по света да станат звезди.

– Вие от група „Клас“, възприемате ли се като група, която е комерсиална? Ако някой ви определи така как бихте се чувствали?

Иван Градинаров: Не. Не можем да се определим като група, която е комерсиална при положение, че това не е нашето основно нещо, от което живеем. В момента, ние правим музика за удоволствие и за нашите фенове. Единствената причина, ние да се съберем отново е, че първо ни е приятно да правим музика, второ феновете ни изявиха желание да ни видят на сцена. Това беше достатъчно силна мотивация, за да направим нещо. Не очакваме да спечелим от това, не очакваме и да си изкарваме прехраната с това . Всеки от нас си има посока, в която се движи. Така че няма как да се определим като комерсиална група.

Бойко Петков: Когато композираме, не мислим дали музиката, която правим ще се продава. Това значи да си комерсиален – да направиш продукт, който да се продава. Ние изобщо не мислим в посока: „Дай сега, ще направим три супер хита и да видиш как ще ги продадем“.

– Да, но това е един от начините да влезете в медиите.

Иван Градинаров: Ние не се напъваме да влезем в медиите.

Бойко Петков: Ако правим комерсиална музика ли? Не са ми интересни тези медии. Не бих седнал да мисля как да направя песен, така че те да ме харесат, съжалявам.

Иван Градинаров: Имаме нова песен, която се върти в Youtube и има „хикс“ броя гледания. За нас това е значително по-интересно, отколкото 20-те излъчвания, които ще получим, в която и да е българска медия.

Група "КЛАС" в студиото на Бойко Петков. Снимка: Бистра Величкова

Група „КЛАС“ в студиото на Бойко Петков. Снимка: Бистра Величкова

– Аудиторията, която ви слуша, ви харесва именно заради това.

Бойко Петков: Най-вероятно е така. Тези неща, обаче най-добре могат да ги кажат хората, които харесват нашата музика и ни слушат. Ето колко интересно нещо се оказа това,че за толкова години, ние не сме направили абсолютно нищо, за да поддържаме интереса към нас, а въпреки това, има много хора, които слушат тези стари песни и искат да ги чуят на живо. Това за нас беше голяма изненада. Интересно е да се разбере защо е станало това нещо.

Иван Градинаров: Една от причините е точно това – че не сме комерсиални.

– В момента според вас има ли ъндърграунд в българската музика в сравнение с 80-те години? Казвате, че тогава е имало повече ентусиазъм…

Бойко Петков: Според мен, днес всеки един младеж или тийнейджър, още преди да е решил с какво иска да се занимава, е напълно наясно с начина, по който информацията циркулира в интернет и с това как става рекламирането и лансирането на отделни хора и идеи. Когато той реши да прави музика, вече знае, че може в интернет сам да се популяризира, да качи свои песни, клипове. Това променя коренно нагласата и мотивацията на един човек сега да прави музика. Събират група, още не са измислили едно парче като хората, обаче имат цяла стратегия в кои сайтове ще завъртят парчетата. Това е много смешно, защото то не работи. Това е абсолютна заблуда. Когато се насити пространството с некачествена, изкуствено направена музика, пластмасова, в един момент хората започват да изпитва желание да чуят нещо истинско.

Иван Градинаров: Понеже въпросът беше за ъндърграунда. Ъндърграунд има в България и винаги ще има. Ъндърграундът е нещо, което, без значение какво се случва в музикалния свят, винаги ще съществува. Всъщност от там излизат много музиканти. Сега е съвсем различно. Навремето, за да чуеш ъндърграунд трябваше да стигнеш до някое читалище, примерно. В момента ъндърграунда можеш да го чуеш с едно кликване в интернет.

– Има ли някои нови български групи, които са ви направили впечатление? Виждате ли в някои последователи на ню уейва?

Момчил Колев: Gravity Co. е една от групите.

Иван Градинаров: Тя не е много нова група. Gravity Co. ми е любима българска група. Също харесвам „Остава“. Те са от времето на „Клас“, появиха се 4-5 години след нас. Първите песни ги записаха в нашето студио. От начало групата се казваше „Добре дошли в Остава“ или „Welcome to Remain”. Сред метъл бандите има една нова, която много ми хареса – „Odd Crew“.

– Група „Клас“ се появява по същото време, когато излизат и „Нова генерация“. Какви са ви спомените ви от него?

Бойко Петков: Бяхме познати, колеги. Срещали сме се по концерти, по улицата, на Синьото кафе. Той си беше малко затворен човек, имаше си негово виждане. Обсъждали сме музиката и нещата, които правим като колеги.

– Някои казват, че уейвът е музиката на 80-те и в днешно време тя няма бъдеще. Вие какво мислите за подобни виждания?

Момчил Колев: Има бъдеще, но се получиха много разклонения. Най-интересното при ню уейва е, че съчетава много видове стилове в една форма. Това даде много свобода на музикантите да влязат в пространства, в които музиката не се беше развивал до тогава. Тези пространства се разклониха и всяко течение вече произлиза от музиката на 80-те и началото на 90-те. Уейвът даде много простор за развитието, иначе всички щяха още да свирят ритъм енд блус или хеви метъл. Сега има една група Hurts, която е чист ню уейв и е много популярна. Много хора се връщат към този звук и идеите, защото просторът и свободата е много голяма. Това е нещо, което липсва в днешното съвремие – свободата. Мисля че много хора ще се връщат към звука от 80-те години, в момента има такава тенденция.

Иван Градинаров: Ако няма бъдеще ню уейвът защо „The Cure” пълнят стадиони? Аз лично съм абсолютен противник на класифицирането на стилове. Не мога да разбера защо трябва това да се прави. Има музика – по-лошо изсвирена и по-добре изсвирена. Не виждам никаква причина да се твърди, че ню уейвът е изчезнал. Има банди, които свирят таква музика. Освен това, както в природата, така и при музиката има цикличност. Едни течения отминават, после се появяват отново…

Бойко Петков: Уейвът се появи през 80-те години. В България този стил започна с „Тангра“ – с формацията с Дани и Стенли. Това беше преди средата на 80-те години. След това се появихме ние и още няколко групи, които пък през 90-те изчезнаха. Англия беше основно изворът на ню уейв музиката. В Европа тази музика беше много популярна , но в Америка не чак толкова. „U2” започнаха от един китарен ню уейв. Дори като ню уейв група се сочат „ The Police“ на Стинг. Чел съм такива определения в английската преса. Получава се така, че даден стил в един момент се изчерпва, но след време отново се усеща нуждата от този тип музика.

Група "КЛАС" през 80-те години. Снимка: Фейсбук страница на групата

Група „КЛАС“ през 80-те години. Снимка: Фейсбук страница на групата

– По ваше време е имало неформални райони на свободата в София, като например Кравай, Синьото кафе. Какви са ви спомените от тези места?

Момчил Колев: Това бяха страхотни места. Там се събираха хора с еднакви вкусове, с еднаква естетика. Това беше много красиво, защото не беше нужно да търсиш „твоите“ хора цял живот, за да ги намериш. Просто отиваш на едно място, където срещаш сродни души.

Бойко Петков: Това беше наистина мястото, където искаш да отидеш. Ако си ню уейв искаш да отидеш там. Всички идваха с уейв облеклата, с прическите, с грима. Беше много готино. Там хем се виждахме с колеги от другите ню уейв групи, хем и с цялата група от фенове. Ние бяхме едно. И те облечени с черните шлифери, с шарените прически. Там ставаха всъщност контактите между музикантите и публиката.

– Подобни места виждате ли днес в София, еквивалент на Кравай?

Иван Градинаров: Сигурен, че има. Като започенм от Билкова аптека и подобни места. Това са все средища, където определен тип хора – музиканти и хора на изкуството си дават среща. Има такива места. В никакъв случай не са чалготеките, това го знаем всички.

– Като споменахте чалгата, наскоро стана ясно, че една голяма поп-фолк компания е спечелила пари по европроект от Европейския съюз. Как ще коментирате това?

Бойко Петков: Всеки с бизнес е свободен да кандидатсва за финансиране.

Иван Градинаров: Аз ще го коментирам по един много прост начин. Абсолютно се абстрахираме от предпочитанията ни към типа музика. Ако човек погледне чисто прагматично на нещата, въпросната компания е професионално най-добре поставената като структура в тази държава. Това автоматично означава, че има всичките шансове кандидатствайки за един проект, с плюсовете, които има, да спечели едни пари. Ако някой се изправи и каже, друга телевизия или организация е по-добра от тази, ама на нея не й дават пари, тогава човек може да се замисли и да каже – тук има някаква несправедливост. При положение, че има една структура, която е направила всичко необходимо, за да спечели тези пари, какво значение има дали ние харесваме музиката на тази структура или не?!

– При това положение, означава ли, че преходът, който започна през 90-те години въобще не е свършил, защото този тип музика най-активно превзе сцената именно в този период?

Иван Градинаров: Този тип музика превзе сцената в годините на прехода поради факта, че 90% от интелигентните хора напуснаха държавата. И този вид музика е отражение на интелекта на онези, които я слушат. Не искам да засегна никого, дори не става въпрос за интелект, а за манталитет.

Бойко Петков: Те си харесват тази музика, не можем да им забраним да я слушат.

Група "КЛАС" през 80-те години. Снимка: Фейсбук страница на групата

Група „КЛАС“ през 80-те години. Снимка: Фейсбук страница на групата

– А това, че се възвръща интересът към група „Клас“ и други групи като вас, не означава ли, че някои от емигриралите съвременници на тази музика се завръщат? Или просто музикалните вкусове се променят към по-добро?

Иван Градинаров: Това, че има отново интерес към „Клас“ означава, че тези, които са с по-прочистено съзнание са пораснали достатъчно, за да почнат да оценяват някакви неща. Емигриралите не се завръщат.

Бойко Петков: Дайте да видим колко е голяма масата, която харесва поп-фолк и чалга музика и колко са хората, които харесват „Клас“! Има една малка група хора, които имат потребност от музика като нашата, всичките останали харесват нещо друго и тях не можеш да ги впечатлиш с песни като „Река си ти“ или „Чай“. Това са реалностите в България. Една огромна маса, която си харесва музика ”Б” и една мъничка група, която си харесва музика”А”.

Иван Градинаров: Аз за това не се притеснявам да кажа какво мисля за хората, които слушат чалга, защото няма шанс тези хора да дойдат и да започнат да слушат група „Клас“. Те нито са наши потенциални фенове, нито ги очакваме да станат, нито имаме общ език с тях.

Бойко Петков: Ако говорим за това, че ние искаме да има култура в тази държава, то по някаква причина, музиката на „Клас“ се възприема като музика, която работи за културата. Това е начинът, по който ние допринасяме и работим за тази кауза. Аз не бих тръгнал да развявам плакати пред Народното събрание „Забранете чалгата, дайте закон за ню уейва“. Мога да измислям интересни парчета – да пиша текстове и музика, и това ми доставя удоволствие. Вместо да ходя и да обяснявам за тоя и оня, и музиката им каква била, я аз да седна и да измисля интересни песни! Аз нека да ги направя, пък после хората може и да ги харесат. Това ще да има по-голямо влияние. Това е начинът, по който всеки човек, който държи да има култура у нас трябва да подходи – да тръгне със собствените си идеи и да се бори за тях. В манталитета на българина е залегнало само да се оплаква, но пасивно. Той нищо не харесва, но никога не казва как да стане по-добре. Вместо да хленчиш, същото време го употреби, за да покажеш, макар и с нещо малко, че едно нещо може да бъде по-интересно, по-добре направено, по-полезно. Ако всеки направи така, тогава вече можем да говорим за тенденции, в които някой би надделял.

– Мислите ли, че днес се увеличават този тип хора, които действат и правят интересни неща в културен план, а и не само?

Момчил Колев: Би трябвало. Хората вече би трябвало да се заситят от тази чалга, защото тя тъпче на едно място от много години. Също така, се раждат нови хора, които имат нови потребности. Аз мисля, че потребностите все повече отиват в посока на културни и интелигентни хора, отколкото на простащината.

Иван Градинаров: Аз ще ви дам един много показателен пример, знаете ли коя е най-голямата мечта на всяка фолк певица? Най-голямата й мечта е да пее поп. Това е много показателно за това какво се случва. Очевидно има някаква промяна на заобикалящата среда, в която тези хора пеят и правят, и очевидно това променя тяхното мислене.

Бойко Петков: В последните три години забелязвам една група от млади хора, които започнаха да търсят по-интересното, по-стойностното, по-качественото. Те ходят на концерти на повечето ъндърграунд групи, които излизат и са интересни с това, че не са комерсиални. Това го нямаше преди години. Може би ще има по-голямо значение, отколкото си мислим, отношението на всеки един от този кръг млади хора към всичко, което се случва наоколо. Тяхната позиция и активност ще се окаже много решителна стъпка. В едно близко бъдеще – 1-2 години напред ще е интересно да се наблюдават как ще се променят нещата. Възможно е една малка група от хора, както се е случвало неведнъж в историята, да промени сериозно пластовете в обществото.

– В такъв случай може ли да се каже, че сте оптимисти за бъдещето на България?

Бойко Петков: Аз не съм, а ми се иска. Оставям си една вратичка, ако точно една такава група хора, в един момент вземе духовните тенденции в свои ръце. Не е изключено да се променят нещата.

Иван Градинаров: Фактът, че не сме напуснали държавата означава, че по някакъв начин сме оптимисти. Аз лично, както предполагам Бойко и Момчил, се водим от поговорката „Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще“. Всеки българин хленчи за нещо. Стига сте хленчили! Направете нещо, за да се променят нещата по някакъв начин! Не е нужно да се правят революции. Революции могат да се правят по друг начин. Човек, който е недоволен от нещо започва да прави нещата така, че да е доволен от това, което прави и да го прави по начина, по който му се иска. Ако всеки започне да мисли и действа по този начин, нещата ще се променят, няма начин да не се променят.

Момчил Колев: Понякога се налага да махнеш тези отгоре, за да получиш някакъв резултат.

Иван Градинаров: Да, но в момента живеем в друго време и махането на тези отгоре ще ги замести с други не по-различни от тях. За това революцията трябва да дойде в главите на хората по друг начин, а не с махането на един или друг политик. Понеже стигнахме и до политика, искам да каже, че политика се прави от богати хора, а не от бедни. Трябва хората, които правят политика да са богати, а не тепърва да искат да забогатяват от политика. В България няма такива хора – потомствен аристократ или потомствен политик.

– Искам да ви попитам за новия албум, който подготвяте. Кога предстои да излезе?

Бойко Петков: През 2007 г. записахме първата нова песен, след голямата пауза. Песента се казва „Сини слънца“. Има вече доста неща, върху които работим Имаме около 10 песни събрани, но едва ли всички ще влязат.

Иван Градинаров: В момента от първостепенно значение ни е концертът.

Момчил Колев: Ако не беше концертът, може би средата на тази година щяхме да сме готови с новия албум.

– До колко в новите песни запазвате стария стил на групата?

Иван Градинаров: Само публиката може да каже. Тенденцията е албума да има малко по-китарно звучене. Това е генералната промяна, която може би ще се случи.

Бойко Петков: Песните са по-различни. Ние в момента работим върху новия албум и все още не знаем как ще изглежда. Със сигурност ще е звучи по-различно. За нас това е по-интересно. Няма смисъл да се връщаме толкова години назад и да повтаряме същите тези форми. Но в крайна сметка ние не можем да избягаме много далеч от нашето мислене и идеи. Правим нещата естествено, както ни идват. Дори за нас ще е итнересно да видим какво ще излезе накрая.

19 април 2013 г., концерт на група "КЛАС" в зала Фестивална, в София.

19 април 2013 г., концерт на група „КЛАС“ в зала Фестивална, в София.

– На концерта през април предвиждате ли да свирите нови песни?

Бойко Петков: Плануваме да изпълним две, максимум три нови песни. Поради подготовката за концерта, ние нямаме възможност да направим много нови, готови завършени песни, които да изпълним. Друг проблем е, че тези песни никой няма да ги е чувал и няма да са интересни на публиката. Хората знаят старите ни песни и те са им интересни.

– В какъв състав ще излезете да свирите на сцената?

Бойко Петков: Освен нас тримата, на концерта ще свири и синът ми – Емил Петков. Той ще свири на бас. Другият е Калоян Рамаданов, барабанист. Той всъщност е наш фен и се съгласи да свири с нас. Преди, вместо барабани сме използвали електронни програми, а сега залагаме на живо свирене на барабани. Това е новост за нас.

– На концерта планувате ли да спазите облеклото присъщо на уейв стила?

Иван Градинаров: Не бих казал. Честно казано това няма място сега. Обличаме се така, както преценим – стилно. Няма да се опитваме да се връщаме в 80-те години, защото това е безсмислено. Ние не сме на по 20 години…

– Много хора изразиха разочарование от високата (за България) цена на билета за концерта (30 лв. при предварителна продажба и 40 лв. в деня на концерта). Как ще коментирате това?

Бойко Петков: В сравнение с какво е висока?

Иван Градинаров: Аз лично не искам да коментирам цената на билета. Тя е такава, каквато е. Има причини цената да е такава. Ние, заедно с нашите промоутъри за концерта, сме преценили, че това е цента на билета. Има основателни причини това да е така. Няма с какво да я сравните, защото ако отворите сега цените на билетите за концерти на български изпълнители какво ще видите? Примерно, Кичка Бодурова – 35 лева. Според мен това е несъстоятелен разговор. Ако наистина някой си направи труда провери каква е цената за такъв тип концерт, в голяма зала като зала Фестивална, ще си обясни и цената. Не ни засяга никой с коментарите за цената и ние в страницата във Фейсбук избягваме да го коментираме. Ние не правим този концерт с идеята да спечелим пари. Ако дойдат „хикс“ човека най-вероятно няма да загубим. Повече няма да коментираме тази тема.

* Интервюто на Бистра Величкова с група „Клас“ е публикувано първо в OFFNews, 24 януари, 2013 г.

Реклама

Фоторепортерка: На 77 г. за първи път излизам да прося

На Коледа се случват чудеса, не само по филмите. Но се случват и други работи. След последната Коледа баба Елена, която е на 77 години и е бивш фоторепортер със 145 лв. пенсия, е принудена да проси на улицата, за да живее.

Бивша репортерка принудена да проси, на 77 г. Снимка: Бистра Величкова

Бивша репортерка принудена да проси, на 77 г. Снимка: Бистра Величкова

„Тук съм от края на декември. Тази година за първи път на Бъдни вечер нямах тиквеник на масата. Нямах пари да купя продуктите.“

Така започва историята си баба Елена*, която вече от месец проси в центъра на София. Облечена е в старо шушляково яке, с протрити зимни обувки и вълнена шапка. „Идвам тук към 12 на обяд, че е по-топло и стоя до късния следобед. Колкото да събера пари за хляб и мляко, и си тръгвам. Ама е студено, измръзва се. Като стоя 4-5 часа и после като стана, едва ходя, вкочанена съм“.

Възрастната жена седи на перваза на изоставен, неработещ магазин,  наблизо се вижда цветен надпис с логото на голяма банка. Малкото жълти стотинки в картонената кутия пред нея проблясват на студеното януарско слънце. Хората я подминават като поредната просеща на улицата, рядко пускат пари. Въпреки това тя казва: „Дават ми хората, колкото имат. И най-вече по-младите. Ама циганите идват и ми ги взимат. Едно малко има тук, обикаля и като мине, рови в кутията, и на няколко пъти ми взима стотинките. Пък има една млада циганка, която се прави на стара, увива се в шалове, прегърбва се, прави се на възрастна. Чудя се как може така, аз ако можех да работя, нямаше да прося“.

Баба Елена е родена е през 1936 г. Има 20-годишен трудов стаж и взима минимална пенсия от 145 левa. До ’90 година е работила като фоторепортер в „Български фотограф“, правила протоколни снимки. През ’91 съпругът й, също фоторепортер, умира и тя остава да живее сама. Има син, който е женен с вече пораснали деца. В момента работи като шофьор.  До момента не е търсила социални помощи от държавните институции, защото винаги се е опитвала да се справя сама. „Пък и там кой ли ще ми обърне внимание, точно на мен“, допълва тя.

Дори през Виденовата зима не съм стигала до улицата

„Виж, синът ме гледа, обича ме, но аз не искам да го притеснявам. Не се чувствам удобно да му искам пари. Той преди ми даваше, но и на него не стигат, жена му се сърди. Не искам да им развалям семейството. Той има собствен живот. Досега винаги съм се справяла, работила съм, живяла съм достойно. Сега за първи път в живота ми се налага да прося. Дори през Виденовата зима, когато беше най-тежко, не ми се е налагало такова нещо. Вярно, тогава пак едва се намираше храна, но чак до улицата не съм стигала.

Евро първенство 2008

Скръстила ръце пред свитите си колене, покрити с шал, бившата фоторепортерка гледа с единственото си виждащо око, на другото има глаукома. Ръцете й треперят в черни ръкавици. „Тези ръкавици ми ги даде едно момче вчера. Минаваше по улицата, видя ме, свали ги от ръцете си и ми ги даде“. Ръкавиците са с надпис на английски – „Евро първенство 2008“.

Баба Елена разказва как първия ден, когато дошла да проси, една циганка я изгонила да отиде на друг тротоар, защото това бил нейният район. Имало и много такива, които тя виждала как се правят на болни и недъгави, за да будят съжаление у хората, и да им дават пари.

“Като излязох за първи път, точно след Коледа, се почувствах много зле, срамувах се. Беше ме страх да не ме види някой познат. Най-много ме е страх да не ме види синът ми, защото ще му стане много мъчно и ще ме пита защо не искам помощ от него“.

Последно баба Елена е работила в Халите. По думите й там била пребита от момче от ромски произход. То било дошло, за да си отмъсти за това, че от охраната пребили негов събрат, защото ровел в кофите, а това е забранено. „Той искаше да си го върне на някого и реши това да съм аз“, разказва възрастната жена.

„Би ме много. Какво ми направи на краката, не знам, но едва ходя. Нощем не мога да се обърна в леглото. Така и не отидох на лекар, нямам пари, какво да правя там?! Аз и парното не съм си платила, нищо. Те парите ми едва за храна стигат.“

30 лева са много пари

„След Халите ходих и си търсих работа като чистачка някъде. Взеха ме в един голям магазин в центъра. Стоях три дни и като разбраха на колко съм години, ми казаха, че няма как да стане и да си ходя. Даже онзи ден шефът на този магазин мина случайно от тук и като ме видя ме пита „Защо така?!“. Обясних му и той продължи по пътя си. Какво може да направи?

Не, аз никого не обвинявам за това, че сега съм на улицата. Не мразя и сегашните ни политици дори, то и на тях не им е лесно. Просто не мога да си обясня как може някой да строи магистрали, когато хората гладуват?! Ей това главата ми не го побира. Но, остави това, ние старите все някак ще изкараме с малко, той животът ни е минал, но виж за младите какво е?! Мизерия. Една трета от младите са алкохолици и наркомани. Защо никой не мисли за бъдещето на нацията? Остави ни нас, ние сме минало, ами какво ни чака след това?!

„Често идват млади хора при мен и ме питат с какво могат да ми помогнат. Едно момиче, учителка по английски, ми каза, че може да ми даде дрехи, на другия ден ми донесе и храна, сготвена от нейната баба. Има и добри хора.“

„Най-много пари спечелих един ден, когато до мен легна и едно улично куче. Много сладко кученце беше и хората май от съжаление към него ми пускаха повече пари. Тогава събрах най-много от всякога – 30 лева. Това са много пари. Купих си един хляб, картофки, сирене и малко кайма. Направих си супа топчета, за три дни ядене. Ама на другия ден пак съм тук, на улицата…“

Вярвам в Господ

„Въпреки това, което ми се случва сега, аз вярвам в Господ. Може в момента да ми праща трудности и несгоди, но аз вярвам, че винаги има причина някой човек да страда по един или друг начин. Така се постига равновесие и баланс в живота. Чрез страдание се налага да изкупиш греховете. Става дума за изкупване на грехове и стореното до девето коляно. Ти самият може да нямаш вина. Какво да се прави, каквото му дойде на човек до главата“.

Баба Елена въздъхва, усмихва се и продължава:

„77 години съм живяла, винаги съм имала покрив над главата си, няколко коли сме сменили през годините, работила съм, достоен живот съм имала и никога не съм си представяла, че един ден ще стигна до тук – да прося на улицата. Но ето, че и това доживях. Адът е на земята. Тук човек страда и чрез страданието си се пречиства. Така се подготвя за пътуването си в рая. Само дето от там така и никой не се е върнал, и никой не знае как точно изглежда. Сигурно е много хубаво и не се налага да просиш, за да се храниш. Много ме е срам, че съм тук, но друг избор нямам, дано нещата се оправят… Само се моля синът ми да не разбере, моля се…”

* Името е променено с цел запазване достойнството на възрастната жена

** Репортажът е публикуван в OFFNews, 11 януари, 2012 г.

Постановките в Сатирата вече от 19.30 ч, антрактът – с чаша вино

От месец февруари представленията в Сатиричния театър „Алеко Константинов“ в София ще бъдат с начален час 19.30 ч., а не както до сега 19 ч. Антрактът пък ще продължава до 30 минути и ще бъде придружен с почерпка с чаша вино и кетъринг.

Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър. Снимка: Бистра Величкова

Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър. Снимка: Бистра Величкова

Това съобщи директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов.

„Целата е хората да могат спокойно да се придвижат в задръстването в пиковите часове след работа. Досега представленията бяха обявени за 19 ч., но до 19.15 ч. винаги даваме толеранс, защото хората продължават да идват и е разбираемо – има задръстване, трудно се паркира в центъра“, допълни той. Сърменов обясни, че удължават антракта до 30 минути, защото за кратката почивка по време на по-дългите спектакли се образуват големи опашки пред тоалетните, особено дамските, което създава неудобство. „В зависимост от ситуацията, може да бъде и по-малко от половин час“, каза той.

По време на антракта вече ще предлагат за зрителите по чаша вино с малки хапки, за да направят престоя им още по-приятен и разтоварващ. А накрая на някои представления артистите ще слизат сред публиката във фоайето, така че да има възможност да разговарят с тях, както и да дават автографи. „Това се прави в големите столици по света. Вече и у нас трябва да го има, защото имаме отново звезди“, каза Сърменов.

Ремонт и нов дизайн на Сатирата

Други промени, които се плануват в Сатиричния театър, са голям ремонт и промяна на дизайна отвън и отвътре на сграда. Това ще започне през май месец тази година. Има идея фоайето да бъде направено като улица, която да изглежда като част от градски пейзаж. Усещането ще бъде подсилено с истински коли, а гардеробите, където хората оставят палтата си, ще бъдат направени като магазинчета.

„От 2009 г. до 2013 г. средата, в която се прави театър, коренно се промени“, заяви Сърменов. „Първата причина е, че вече имаме звезди. 25 години след големите звезди като Калата, Татяна Лолова и други, в българския театър отново се появяват идоли. Това стана благодарение на сериалите. Младите хора имат нужда от примери, хора за подражание, и ние трябва също да спомогнем за добрите примери, така че идоли да им бъдат талантливите актьори, а не разни такива от Вип и Биг брадър“, сподели Сърменов, който самият е известен с ролята си на Милото в сериала „Седем часа разлика“. Той допълни, че втората голяма промяна в театралната среда са свободните продукции, с които театралните трупи трябва да се съревновават.

В тази връзка той сподели, че има едно пределно ниво и определен тип продукции, които са запазена марка на Сатирата и по думите му „не приемаме експерименти“. Като директор на театъра за него е важно залата да е пълна и зрителите да са доволни, което обаче не означава, че нивото на постановките ще пада.

Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

“Вечеря за тъпаци” – идеалната постановка

Като пример за спектакъл, който е подходящ и за зрителя с претенции към висока култура, и за по-масовия зрител, той даде „Вечеря за тъпаци“ от чешкия режисьор Иржи Менцел. „Спектакълът се играе вече от 13 години в Сатиричния театър и се радва на голям зрителски интерес. Ето, ако някой се чуди какъв тип пиеси и спектакли търсим и поставяме, да гледа „Вечеря за тъпаци“ и ще разбере. Това е, към което се стремим“, каза Сърменов.

За по-добра приемственост между младите актьори, завършващи НАТФИЗ и навлизащи в професионалния театър, Сърменов дава поле за изява на спектакли на студенти, които подготвят в НАТФИЗ и представят на сцената на Сатирата. В момента има две такива постановки: „Конфуции“ и „Мъртви души“.

Освен това към Сатиричния театър отскоро репетира и играе постановки Детско-юношеска театрална студия „Дефисто“ с ръководител Димитър Еленов. В момента те играят представленията „Женско царство“ и „Приказки на Андерсен“.

„Целта е да си отглеждаме кадри и да ги възпитаваме“, коментира Сърменов.

Награда “Алеко Константинов” за съвременни пиеси

Той допълни още, че по повод 150-та годишнина от рождението на Алеко Константинов, в началото на април, се предвижда учредяването на литературна награда за нови, съвременни пиеси на името на писателя и публициста. За годишнината се предвиждат също така и много нови спектакли.

В момента текат репетициите на няколко премиерни постановки, които се очаква да излязат на сцената на Сатирата до края на театралния сезон. Спектакъл подготвят Здравко Митков с работно заглавие „Дон Жуан от Сохо“, Теди Москов, който все още избира между заглавията „Кандит“ и „Любовта към трите портокала“, скоро репетиции започва и Краси Ранков.

* Публикация в OFFNews, 10 януари, 2013 г.

Стихове във в. „Литературен вестник“ – бр. 34, 2012 г.

в. "Литературен вестник", 24-30.10.2012 г., брой 34

в. „Литературен вестник“, 24-30.10.2012 г., брой 34, стр. 15

ШЕХЕРЕЗАДА ОТ ЛУИЗИАНА

Горящи свещи
марихуана
Пати Смит
Gloria
„Jesus died for somebody’s sins, but not mine”
и Шехерезада
от Луизиана
татуирана 1001 пъти
върху лицето на нощта.
Разказва, за да се спаси,
и пуши в опита си да гори
в тази нощ, която
е последна.
Утре, тя ще бъде
само мастилени букви
под кожата,
на белия лист,
която ще чувства заради нея
и ще плаче през порите,
когато е студено

ЕДНА МАЙКА

Той е шофьор на ТИР
има двама братя
една майка
две жени
и един син
Когато минава по магистралата,
само майка му го чака,
на разклона за града
с нарязан пъпеш в
пластмасова кутийка
и изпрани дрехи в плик

‘29-ТА ГОДИНА

Децата от черно-белите снимки
от ‘29-та година
не са усмихнати
и имат лица на възрастни

УБИЕЦ НА ВРЕМЕ

Ще убия времето
от 8 до 5
останалото –
ще оставя
да живее,
ако въобще има
живот
след смъртта

СЪС СТРАХ И ОМРАЗА

Ято прилепи излитат
от голото й рамото,
издигат се
по линията
на врата й
и увисват
с глави надолу
между къдриците на
черната
гъста
коса
на тъмно,
където я виждат само те
и Хънтър Томпсън,
когато е в Лас Вегас
със страх и омраза
от сърцето
на американската мечта

БЕЗМЪЛВЕН ВИК

Медено русата й коса
вързана хлабаво с ластик,
звучеше като гласа й,

който подобно на очите й
беше спокоен и син,
като небето през лятото.

Краката й,
обути в червени кларкове
Раменете,
наметнати с жълта жилетка

Говори тихо и ме кара да крещя
оглушително наум.

703

Надраскано в малките
часове на нощта
в столичния клуб 703

703
Номерът
на бърза младост.
И тя.
Такава,
каквато
никой повече
не я видя!

ФЕЛИПА

едно име
и толкова много
поезия

в руси строфи
и синя рима

БЕЗ СЛЕДА

Задуши ме с дъха си
на фасове
Оближи врата ми
с грапав език
Остави следa,
която да напомня за теб
и си тръгни
обратно в твоя свят,
където не си такава,
не оставяш следи
и не знаеш чужди езици.

* Стихотворенията на Бистра Величкова са публикувани във в. “Литературен вестник”, брой 34, 24-30.10.2012 г., стр. 15

Още стихотворения от Бистра Величкова можете да прочетете във в. “Литературен вестник” (2013 г.).

4 лева за бутилка вода на Бъндеришка поляна

Не особено популярните доскоро зимни курорти като Добринище, Паничище и Чепеларе в последните години се превръщат в предпочитана дестинация, в сравнение с мегакомплекси като Боровец и Банско.

Бъндеришка поляна. Банско. Снимка: Бистра Величкова

Бъндеришка поляна. Банско. Снимка: Бистра Величкова

Макар броят на пистите в по-малките курорти да не е толкова голям, те остават предпочитани заради по-ниските цени, които предлагат. Тази година цените на лифт картите на Банско и Боровец бяха увеличени, което още повече засилва тенденцията за преориентиране на скиорите и сноубордистите към по-евтини курорти. Целодневна лифт карта на Банско е 58 лв., на Боровец – 55 лв., 50 лв. на Пампорово. За сравнение картите на Витоша са 35 лв., на Добринище – 28 лв., а Паничище и Семково предлагат целодневен абонамент за съоръженията за едва 15 лв.

Друга причина за преориентирането на туристи към по-малките курорти е и недоволството срещу опитите за монополизиране на курортите. Много младежи заявяват, че в знак на протест срещу ски монопола на Цеко Минев отказват да карат в курорти, които са под неговата опека (Банско, Боровец, по-голямата част от Витоша), като търсят алтернативни места. Именно със спирането на съоръженията на Витоша миналата година се засили и интересът към по-малките курорти.

Тази година, макар и на пръв поглед ски сезонът на Витоша да е отворен, на практика работи единствено писта „Витошко лале“. Никои от останалите влекове и съоръжения не работят, а много от тях стоят счупени и изоставени, а собственикът „Витоша ски“ отказва да ги ремонтира.

Голяма част от българските туристи споделят, че новите цени на големите курорти Банско и Боровец не са по джобовете им и затова се преориентират към по-малки и по-евтини места за почивка и туризъм. „Трябва да работя два дни, за да си изкарам парите за еднодневна карта на Банско“, споделя Мартин, наскоро завършил строително инженерство. Университетски преподавател пък, който получава по 6 лева на учебен час, трябва да изработи почти 10 часа, за да може да си плати само картата за ски. Отделно от това са разходите за път, храна и спане.

Цените на лифт картите на Банско, за ски сезон 2012/2013. Снимка: Бистра Величкова

Цените на лифт картите на Банско за ски сезон 2012/2013. Снимка: Бистра Величкова

На Банско лифт карта за цял ден за всички ски съоръжения и писти за възрастни е 58 лева, а за студенти – 53 лева. За ученици е 39 лева, а за деца до 12-годишна възраст включително е 38 лева. За половин ден, след 12.30 ч. лифт картата за възрастни е на цена от 45 лева. Ако обаче сте решили да не карате ски, а само да се качите с кабинковия лифт, цената за отиване и връщане е 28 лева на човек. В цената на лифт картата е включена и планинска застраховка. Тя покрива разходите за спасителни операции в случай на инцидент на пистата или при ползване на ски съоръженията и за оказана медицинска помощ.

Посочените цени на лифт картите важат за периода – 21.12.2012 г. – 31.03.2013 г., когато е интензивният ски сезон. Между датите 15.12.-21.12.2012 г. лифт картите се продаваха с близо 50% намаление. В този период картата за възрастен за един ден струваше 30 лева, а за ученици и студенти – 28 лева. Тъй като ски сезонът продължава до 14 април, подобно намаление на цените се очаква отново в периода 31.03. – 14.04.2013 г.

В случай, че нямате собствен ски или сноуборд екип, пълното ски оборудване – ски, обувки и щеки за възрастни под наем – за един ден струва 30 лева, а за деца е 18. Сноуборд и меки обувки за борд са 50 лева за възрастни и 33 лева за деца.

На официалния сайт на курорта е посочено, че ски зоната разполага с 16 ски писти и 2 ски пътя, чиято обща дължина е близо 60 км. Също има и трасе за ски бягане биатлон от 12 км. До момента има един кабинков лифт, който закарва скиорите и туристите до Бъндеришка поляна, където се намират всички ски влекове и писти. (Миналата седмица се проведоха серия от протести за изграждането на втори кабинков лифт и още писти на Банско, което обаче е противозаконно и ще ощети природните богатства на Пирин).

На Банско могат да се открият нощувки за 20-30 лева на човек, в самостоятелна стая с отопление и санитарен възел, но без закуска. Апартаменти и хотели, които са на около 5-10 минути пеша от кабинковия лифт, предлагат цени от около 100-120 лева на вечер. Ако са по-отдалечени от центъра на курорта и лифта, цените стигат до 50 лева на вечер.

Тези, сравнително ниски цени в иначе скъпия курорт, се дължат на големия брой хотели, които остават незапълнени и направо празни, дори и по време на активния сезон през зимата. Освен това има и много такива, които са зарязани наполовина построени и изоставени с надписи „For Sale“. По непотвърдена информация, голяма част от функциониращите хотели в курорта нямат „Акт 16“, който предоставя законно разрешение за ползване и облагане с данък.

Поради по-голямата леглова база, отколкото са туристите в курорта, собствениците и хотелиерите са принудени да свалят цените на нощувките, както и предлагането на специални промоционални пакети за привличане на повече посетители. Те споделят, че е спаднал и интересът и за купуване на апартаменти в курорта. „До преди няколко години англичани и руснаци масово купуваха апартаменти тук, но сега никой не иска. За това цените от 60 000 евро паднаха на близо 20 000 евро за апартамент“, споделят собственици на жилища и хотели в курорта.

Банско. Снимка: Бистра Величкова

Банско. Снимка: Бистра Величкова

При наличието на по-свит бюджет може сами да си готвите, защото много от хотелите, които предлагат апартаменти, са оборудвани със собствена кухня с посуда и прибори. Препоръчително е да купувате продуктите от центъра на град Банско, където цените са нормални, без надценка, за разлика от курортната част, в района в близост до кабинковия лифт.

Цените за обяд в чайните и ресторантите на Бъндеришка поляна, където са ски пистите, също са сравнително високи. Чаша чай струва 3 лева, бутилка минерална вода от половин литър пък е 4 лева. Предлагат се и сандвичи, пържени картофи и готвени ястия, чиито цени обаче скачат над 10 – 15 лева. В случай, че този тип цени не са по джоба ви, е препоръчително да си приготвите сандвич от вкъщи.

Вечер, ако вместо да си готвите изберете да вечеряте на механа, може да се обобщи, че един човек може да се нахрани добре средно за около 20-25 лева.

В сравнение с цените на Банско, тези на Боровец са малко по-ниски. В периода 16.12.2012-14.03.2013 целодневна лифт карта за възрастни за всички съоръжения е 55 лева, полудневната е 30 лева (важи след 12.01 ч.), а за нощно каране е 22 лева. За разлика от Банско, курортите Боровец, Витоша и Пампорово освен дневно каране, предлагат и нощно каране. Намаление за студенти и ученици няма, единствено цената на картата за деца е 27 лева. И тук, както и в Банско, в лифт картите е включена застраховка “Злополука” в ски зона Боровец. Според официалния сайт на курорта, тя включва – медицинско транспортиране и / или първична медицинска помощ на място до лекарски кабинет в границите на маркираните ски писти, ски пътища и връзките между тях в ски зона Боровец (застраховката не важи на територията на Borosport Snowpark). Застраховката е валидна само в рамките на официалното работно време на съоръженията.

Наемането на пълна ски екипировка – ски, обувки и щеки, както и на сноуборд и обувки, е 25 лв. за възрастни. За деца цената за борд е същата, но за ски екип е 19 лева. Общата дължина на маркираните ски писти в Боровец е 58 км. Най-дългата писта е 12 км. Трасетата за ски бягане – биатлон са 35 км. Има един кабинков лифт с 6 седалки, 4 четириседалкови лифта и 10 ски влека.

Цените за нощувка и храна са подобни на тези в Банско.

На Пампорово ски картата за 1 ден за възрастен е 50 лева, за половин ден е 37 лв., а за деца до 12 г. е съответно 37 лв. и 23 лв. Билета за кабинковия лифт (отиване и връщане) е 19 лв. На Пампорово ски пистите са с обща дължина 16 км. Трасеата за ски бягане са с обща дължина 32 км.

На Витоша, за този ски сезон, цените на картите за възрастни, за един ден са 35 лева, а за ученици, студенти и пенсионери – 28 лева. Полудневна карта до 12.30 ч. и след 12.30 ч. е 26 лева. Билета за кабинковия лифт в едната посока е 10 лева, а в двете 14 лева. За учащи и пенсионери е съответно 8 лв. и 12 лв.

Пълно ски оборудване за един ден струва 20 лева, а за сноуборд 25 лв.

Тъй като за момента работи единствено писта „Витошко Лале“ и „Меча поляна“ (която е предимно за начинаещи) много от скиорите се насочват към други курорти, като Добринище, Паничище и Мальовица, които предлагат повече избор на писти на по-ниски цени, от големите курорти.

Курортът Добринище е разположен на 6 км. от Банско и все повече набира популярност сред запалените скирои, които особено след тазгодишното увеличение на цените в Банско, предпочитат по-евтиния вариант. Лифт картата за един ден за възрастни е 28 лева, а за деца е 15 лева. Полудневната е 20 лева, а за деца – 10 лв.

Ски оборудване за един ден е 15 лева.

Добринище. Снимка: bezbog.com

Добринище. Снимка: bezbog.com

Общата дължина на ски зоната е около 7 км. Хижите, които я разделят са “Безбог”, “Тузлата”, “Говедарника” и “Гоце Делчев”. Средният наклон е около 22%. Двете крайни точки са съединени с двуседалков лифт с капацитет от 500 човека на час и междинна станция по средата.

Някои хотели предлагат оферти за около 150 лева, за четири дни, със закуска и вечеря плюс лифт карти.

Курортът Паничище е на 1350 м. надморска височина на границата на Национален парк Рила, до Седемте рилски езера, близо до град Сапарева баня. Целодневната карта там е 15 лева, а полудневната – 11 лв. В цената на картата е включена планинска застраховка.

Чепеларе е на 9 км. от Пампорово и на 20 км. северно от град Смолян. Ски пистите са 12, а пистата „Мечи чал“ е най-дългата писта за ски алпийски дисциплини – 6 км. До върха, висок 1873 м, се стига с двуседалков лифт с дължина 2 471 м., при времетраене на пътуването 17 минути и капацитет 700 души за час. Има и няколко малки влека.

Картата за един ден, за възрастни е 40 лева, за деца – 24 лв. За половин ден е 32 лв.

Мальовица се намира в североизточната част на Рила. Общата дължина на пистите е 4 км. Целодневната карта за възрастни е 25 лева, а полудневната – 18 лева.

Курортът Семково, който е известен със станциите на Техническия университет в София и Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), има седем ски писти с обща дължина от 4 км, обслужвани от осем ски влека. Три от тях са на северните склонове и са сравнително трудни. Трябва обаче да се вземе под внимание материалната база и съоръженията, които са доста лошо поддържани и от години не са подменяни. Поради тази причиниа често се развалят и рядко работят всички писти едновременно.

През миналия ски сезон цената на лифт карта за един ден на Семково, за възрастни е била 15 лв. Пълен ски или сноуборд екип под наем за един ден струва 15 лева.

Курортният комплекс Беклемето е разположен на 22 км. югозападно от град Троян. Той е разположен на 1320 м. Надморска височина. Целодневна карта там е 15 лева, а за половин ден – 10 лева.

* Публикация в OFFNews, 3 януари, 2013 г.