Отпътуване (разказ)

Сборник с номинираните и наградените творби от конкурса „С море в сърцето“, Царево 2020 г. Снимка: Бистра Величкова

Отпътуване. Пресичане на границата. Трансцендиране на Аз-а. Географска шизофрения. Сърцето остава тук. Тялото продължава. Натам. Нанякъде. Разкъсване. Разпадане. Мисълта за миналото. Спомените, които теглят като магнит назад оловните нозе. Очакването, което тласка мисълта напред. Туптящите сърца и хилядите гласове, които те викат. Назад. Назад. Към себе си. Към тези, които те обичат. Към тези, които обичаш. Към тези, които оставяш, защото се обичате. За да се видите отново. Скоро. В онова утре, което е след цяла вечност. Разделени от любовта. Един от парадоксите на живота. Един от онези трудни избори. Ще се видим, нали? Съвсем скоро, нали? Нали?? И чувствата те разкъсват отвътре. Като среднощен вой на самотен вълк-единак от сърцето на най-тъмната нощ. Сам в безвремието между два избора. Между две реалности. Разкъсан между това което е било и което ще бъде. Разкъсан отвътре. Ще се видим, нали? Скоро! Нали? А когато онова утре се случи, ще се срещнем ли наистина? И същите ли ще бъдем? Наистина. Никога нищо не е същото. Сърцето винаги се завръща там, където никога не е било. Защото никога нищо не е същото. Отпътуване. И какво ще завариш после? Неизвестност. Очакване. Болка. Географска шизофрения. Ористта на времето ни? Наследството на 90те Личен избор? Търсене? Търсене. Търсене! Прегръщам с най-топлата прегръдка на света всички, които обичам. Всички в сърцето ми. Всички. Избора ни разделя. За да ни свърже отново. Някога. Някъде.

НЕОР НАЧЕВ

* Разказът е сред номинираните на Националния литературен конкурс „С море в сърцето“, Царево 2020 г. Разказът е публикуван в книга от конкурса, където могат да бъдат прочетени всички номинирани и наградени творби. Книгата е налична и в онлайн формат на следния линк.

Реклама

ШАПКАТА (разказ)

Сборник с номинираните и наградените творби от конкурса „С море в сърцето“, Царево 2020 г. На снимката – един от най-младите читатели на книжката. Снимка: Бистра Величкова

Обикновена детска площадка, в сив софийски квартал. Края на пролетта. Дърветата са зелени. Децата тичат и играят наоколо, катерят се по катерушките, спускат се по пързалките. На пейките седят предимно родители и си говорят за проблемите на захранването, безсънните нощи, когато боледуват децата и липсата на места в детските градини. На пейка в края на градинката, седи възрастен мъж с голяма сламен шапка, тип каубойска, ловджийско елече в защитен цвят, бежови чорапи високо вдигнати над глезена, обут в сандали. До него – жълта пазарска торбичка с надпис на голяма верига магазини. В едната ръка държи запалена цигара, в другата малка бутилка водка „Савой“. Ту дърпа от цигарата, ту отпива от бутилката, ту псува, като повтаря псувнята по три пъти. „Ма… им да е… на тях“. И така три пъти. Едно малко детенце, на годинка и няколко месеца, с клатушкащи се, още неуверени крачки се запъти към него. Спря се на около метър и го погледна право в очите. Явно му се виждаше много интересн човек, различен от всички наоколо. Мъжът се смути леко от детето, после му стана неудобно от бутилката водка. Прибра я, като ученик, който са го хванали да пие в час и се усмихна на детенцето:

– Здравей! Как си ти? Интересен ли съм ти? Ами да, интересен съм, защото имам голяма шапка, нали? Аз съм чичо Христо Каубоя. Така ми викат приятелите. Тази шапка ми е подарък от сина, от Америка. Антика, от истински каубой! А ти как се казваш?

Детенцето се усмихна срамежливо, когато му заговори мъжът. То не спираше да го гледа право в очите и с интерес да поглъща образа му.

– Мило детенце, ами ти на къде си тръгнало? А? Защото аз например се връщам от Топлофикация! Знаеш ли ти какво е То-пло-фи-ка-ци-я? Имате ли парно вкъщи? Е, от там, значи са ми начислили едни хиляда лева, дето ходи ги разбери от къде са. Сам човек в гарсониера! Ти ми кажи, може ли да похарча за отопление аз хиляда лева. Гледаш ме, дрипльо, нали? Беден ти се струвам, ама аз съм с две висши – немска филология и външна търговия. И за какво?! Все без работа, гледах болни родители, изпратих децата в чужбина, внуците, малко по-големи от теб, не говорят български. Какво ми остава? Водката и цигарката. И ако може да не ме вкарат в затвора от Топлофикация…

Снимка със заглавие: „Огледало на живота“ с посредник птиците“. Снимка: Бистра Величкова

Детенцето слушаше внимателно и макар да беше съвсем малко, и да не можеше да говори, изглеждаше сякаш разбираше всичко. Изведнъж, то вдигна ръчичка и посочи един бял гълъб току-що долетял до пейката на мъжа.

– Даа, знам, знам. Не ми я пробутвай ти тази история за бялата лястовица. Чело си много ти, личи ти, че си интелигентно дете. Още носиш мъдростта и опита от предишния си живот. Но скоро като проговориш, ще го забравиш и ще започнеш всичко наново. Ще станеш като другите хлапета в квартала, дето все ми се подиграват и на шапката, и на елечето, и на сандалите. А в тази шапка е съдбата на целия ми живот.

Детенцето погледна шапката и я посочи с ръка.

– А, искаш шапката ли? Хайде, ела да ти я сложа. Ще ти я подаря, тя е само за истински каубои!

Мъжът се протегна към главата на детето, опитвайки се да му сложи шапката. В този момент, от другия край на градинката като разярена орлица, на която ѝ крадат малкото, тичаше майката на детенцето. Дръпна го рязко от мъжа и посегна да махне шапката. Започна да се кара на детенцето:

– Бързо идвай при мен! Къде се скиташ и говориш с непознати?!

Детето изпадна в истеричен плач, дърпайки се да се върне при мъжа. Майката буквално го влачеше към групичката от други майки. За да надвика детския плач, тя крещеше ядосано:

– Ама, до кога тия пианици ще се въртят из детските градинки и площадки? Кой знае какво може да му направи този! Тръгна да му слага мръсната си шапка на главата! Отвратително! Налива се тук цял следобед. Пиян, та му кървят очите. То вече да те е страх и в градинката да излезеш.

През това време детенцето продължаваше да се дере от плач. Тя го взе на ръце, а то се извиваше в нея. Сълзите капеха по плочките, а то цялото червено като домат. Глас не му оставаше от рев. Майката от ядосана стана притеснена. Опитваше се да го успокои, но нищо не помагаше.

Сборник с номинираните и наградените творби от конкурса „С море в сърцето“, Царево 2020 г. Снимка: Бистра Величкова

Мъжът гледаше цялата сцена от пейката си, докато запалваше нова цигара. Извади отново бутилката с водка и отпи две глътки. После стана и тръгна с бавни, недобре балансирани крачки към майката. Не обърна внимание на възмутения ѝ, критичен поглед, спокойно свали шапката си и я подаде на плачещото дете. То взе щастливо шапката и внезапно се успокои като с магия. Усмихна се на мъжа, докато по бузите му все още течаха сълзи. С интерес въртеше голямата шапка в малките си ръчички и искрено се радваше. Мъжът също се усмихна и бавно закрачи нанякъде, без цел и посока. И без шапката, в която беше съдбата на целия му живот.

БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

* Разказът е сред номинираните на Националния литературен конкурс „С море в сърцето“, Царево 2020 г. Разказът е публикуван в книга от конкурса, където могат да бъдат прочетени всички номинирани и наградени творби. Книгата е налична и в онлайн формат на следния линк.