Вулвата, клитора, срамните устни, влагалищното предверие, вагиналния отвор… поглеждали ли ли сте ги в огледалото? Колко жени се срамуват от “срамните” си устни и смятат всичко “там долу” за срамно и дори грозно? Може би, защото още бабите им едно време са им повтаряли: “Прибери си краката, да ти се не виждат срамотиите”. И защо въобще се наричат “срамни устни”? Никоя част от половите органи на мъжете не носи определението “срамно”. Там всичко е гордост, величие, готово да бъде показано. Винаги седящи в широк разкрач, за да се знае, че са истински мъже. Дори, когато се обиждат помежду си, мъжете използват женския полов орган за обида. Въпреки че дават мило и драго да го видят и да влезат в него, няма по-обидно за един мъж от това, някой да го нарече “жена”, използвайки наименование на женския полов орган. От най-малка възраст момчетата ги учат, че пенисите им са тяхната най-голяма гордост и сила, а момичетата трябва да се срамуват от половите си органи. Жената също така, трябва да прикрива сексуланите си желания, защото е неприлично и неморално за нейния пол да ѝ се прави секс (“Жените, които са физически и умствено нормални и подобаващо възпитани, почти не изпитват сексуални желания”, казва доктор Рихард фон Крафт-Ебинг през 1896 г., в книгата си “Psichopatia sexualis”). Мъжът, напротив, трябва да натрапва сексуалните си желания при всяка възможност, за да затвърждава още повече мъжеството си.
Това са само част от темите, които са засегнати в книгата “Плодът на познанието” (ИК “Жанет-45”) на шведската авторка и художничка Лив Стрьомквист. Книгата излиза за първи път в Швеция през 2014 г. Преведена е на всички европейски езици. В България излиза сега, през 2020 г., с превода на Анелия Петрунова и графичната адаптация на Кирил Златков. Интересното е, че въпреки шеговития стил, с който е написан комикса, в него се засягат изключително сериозни и наболели теми, свързани с женската полова система, сексуалност и мястото на жената в обществото. Чрез забавни илюстрации, Стрьомквист всъщност ни разказва за женското полово развитие през вековете, от древността през просвещението до наши дни. Представя реални истории като цитира документи, исторически данни и известни лекари, психолози, учени. Авторката цитира френския философ и писател Жан-Пол Сартр, който в своя труд “Битие и нищо”, пише следното за женския полов орган: “Женският полов орган е (…), подобно на всички други кухини, молба за битие; жената в своята същност умолява една чужда плът да я превърне в битие, като проникне в нея и я разтвори в себе си”. И продължава като казва, че: “Жената възприема своето положение като молба, точно защото е “куха”. Всъщност оттук произхожда комплексът за малоценност”.
Освен за пренебрежителното отношение към женския полов орган, Лив Стрьомквист, засяга и темата за женския оргазъм. Тя цитира обществени твърдения, според които: “Жената не желае непременно оргазъм всеки път, когато прави секс”, докато за мъжа това е изключително важно. Според обществото: “женският оргазъм е сложен, трудно постижим и не непременно важен за жените, а мъжкият (твърде) лесно постижим, безспорно важен за мъжа и задължителна част от това, което наричаме “правене на секс”. В действителност е вярно, че има много жени, които трудно стигат до оргазъм или дори никога не са изпитвали такъв при полов акт, но продължават да спят с мъжете си и да им доставят удоволствие, за да не ги изоставят. Така са налага все повече мисленето, че, както казва авторката, “женската сексуалност е слаба и непонятна. А мъжката е силна и трудно контролируема”. “Оттук тръгва и представата, че женската сексуалност е зависима от емоционалната близост. А мъжката не е свързана с чувства”. Всички ние сме свидетели на тези ежедневно налагани стереотипи, които принуждават жената да се примири със ситуацията и да се срамува от себе си, и дори да се чувства виновна, за това, че не се възбужда бързо и не може да изпита оргазъм. И не какъв да е оргазъм, а т. нар. “вагинален оргазъм”. Авторката цитира проучването на феминистката Шиър Хайт от 1967 г., в което след запитване на жени, заключва, че “две трети от жените не получават оргазъм само от вагинален полов акт, а при клиторна стимулация”. Също така подчертава, че клиторът е орган, чиято малка част се вижда отвън, но той продължава навътре към вагинлния канал. Когато се стимулира отвън, той се възбужда и отвътре, което ознчава, че “вагиналните оргазми също са клиторни оргазми, но под друго име” (Одил Бюсон, гинеколожка). А колко жени, докато правят секс и мъжът прониква в тях, си мислят: “Добре, хайде, влезе, сега да свършва по-бързо, че ми е все тая дали е в мен или не”. А горките мъже, които са информирани за женската сексуалност единствено от порно филмите, си мислят, че колкото по-дълго “я клатят”, толкова по-щастлива е жената, а те самите са толкова по-големи мъжаги. Да, ама не. В повечето случаи, въпросът не е колко дълго, а как ще накарате жената да се възбуди и да свърши.
Със своите майсторски илюстрации, шведската авторка засяга теми, които продължават да бъдат табу, в уж вече разкрепостеното ни общество, в което живеем. Колкото и да се говори и пише за секс в медиите, колкото и разголването да го виждаме навсякъде, все още темите свързани с женската сексуалност и позициите на жената в обществото остават незасегнати, премълчавани и дълбоко прикривани. Дори най-близки приятелки не биха споделили една на друга, че не изпитват оргазъм с приятеля или съпруга си. Защото е срамно, защото това би означавало, че не си нормална. И също може да те нападнат: “Е как така? Нима секса не ти е приятен? Това световно удоволствие!?”.
Книгата на Лив Стрьомквист завършва с още една тема табу, а именно темата за менструалния цикъл на жените и тяхното променливо настроение, свързано с него (или още предменструалния синдром – ПМС). Тя подчертава, че ако мъжете имаха този проблем, то те щяха да го превърнат в “извънредно, изтънчено състояние” и статуята “Мислителят” на Роден ще представлява човек хванал се за корема, “потънал в меланхолията на ПМС”. Да, но мъжете не страдат от тази биологична особеност, за това мензисът е още един повод за подигравка към това да си жена. Много често, когато жената реагира по-остро или е по-нервна, е обвинявана, че “тя е в мензис”. Това звучи малко като: “тя в момента е невменяема и не знае какво говори и прави”. Докато виж, мъжът, ако избухне и е агресивен и груб, той няма оправдание с ПМС, но има оправдание с това, че е мъж: “Той е мъж, в природата му е да е агресивен и избухливи”. И защо след като сме вече в 21 век, и живеем в развити общества, жената винаги трябва да се крие, че е “в мензис” – и пред работоаделя, пред колегите, пред мъжа си и близките. Казва, че ѝ е лошо, че я боли корема, главата, но никога, никога в пряк текст най-срамното: “В мензис съм. Да, тече ми кръв между краката. И тази кръв е свещена, защото благодарение на нея създавам деца и продължавам човешкия род”. Вместо това, мензисът е поредната особеност на женската полова система, която кара жената да се срамува, да се крие и дори да се чувства виновна (че е неработоспособна, че трябва да си вземе почивен ден, че не може да изведе децата, че не може да удовлетвори в този момент сексуалните желания на мъжа си и т.н.).
С много хумор и забавни илюстрации в “Плодът на познанието”, шведската авторка и художничка Лив Стрьомквист, говори открито за сериозни проблеми и разбулва темите табу, така че кара жените да се гордеят със своя пол и да имат самочувствие.
БИСТРА ВЕЛИЧКОВА
* Рецензия за книгата “Плодът на познанието” от Лив Стрьомквист (ИК “Жанет-45”), превод от шведски Анелия Петрунова, графична адаптация Кирил Златков. Рецензията е публикувана за първи път в сп. „Жената Днес“, бр. март, 2020 г.
** Картинките от комикса са предоставени за публикация от издателство „Жанет-45“ и са обект на авторско право!