Светльо Витков: България е частна фирма или акционерно дружество

Светльо Витков от "Хиподил" - лидер на политическата партия "Глас народен"

Светльо Витков от „Хиподил“ – лидер на политическата партия „Глас народен“. Лозунгът е „Подай лопатата!“

Светослав Витков e певец, вокалист на група „Хиподил“ и на Светльо & The Legends, която основава през 2007 г. Роден е през 1971 г. в София. Завършил е Софийската математическа гимназия, следвал е в УНСС.  На 17 септември 2011 г. инициативен комитет го издигна за кандидат-президент на България. Кандидат за негов вицепрезидент беше Венцислав Мицов. На предстоящите парламентарни избори – на 12 май, Светльо Витков се надява да влезе в парламента, с партията си “Глас народен”. Партията е номер 37 в интегралната бюлетина, а лозунгът е “Подай лопатата”.

– Промени ли се нещо в България за последните 23 години?

– Да, промени се. 23 годишните станаха на 46. А други не успяха да достигнат зрялост, трети – напуснаха.

– През ’89-та вярвахте ли истински, че се случва промяна? Вярвате ли още? Ако не, кога рухна илюзията?

– Вярвахме преди, вярваме сега. Но предимно вярваме в себе си.

– Какво е отношението Ви към протестите?

– В началото протестите си тръгнаха естествено. Това беше граждански бунт срещу геноцида на монополите и правителствата до този момент.

– Все повече хора напускат България. Вие мислил ли сте да направите това?

– А България има ли граници?! Мислил съм да си върнем България на гражданите с три стъпки, защото имаме воля за сигурна България.

– Какво ще кажете за българите, които напускат страната си в търсене на по-добър живот в чужбина: приятели или предатели?

– Ако това е тяхната страна, едва ли ще я напускат. След като правителството е на Станишев, или на Борисов, или на Доган, значи България е частна фирма или акционерно дружество.

– Какви качества трябва да притежава човек, за да стане политик?

– А какви качества трябва да притежава политик, за да стане човек? Имате на разположение 171 партии и съответните им лидери за отговори.

– За първи път, желание за влизане в политиката показахте с кандидатурата си на президентските избори 2011 г., сега участвате и в парламентарните избори. Това вид провокация ли е към политическата среда в България или наистина вярвате, че може да промените нещо, ако ви изберат?

– Естествено, че променяме. Най-малко променихме концепцията – за политическа кампания провеждана в интернет, за политически плакат… А ако ни изберат, ще завъртим паметника на Цар Освободител известен като “гъза на коня”, за да може всеки един народен представител да си мисли, че има огледало.

– Лонзугът на вашата кампания е „Подай лопатата“. Идеята е по-скоро да ги изринем или да ги закопаем? 

– Лопатата също има дръжка… Идеята е, че селскостопанските продукти имат нужда от тор. Просто трябва да ги преместим там, където имат полезност на действие.

– В политическата система до коя идеология се чувствате по-близко до лявата или дясната?

– Оставям въображението ви да работи.

– Кой очаквате да гласува за вас? Феновете на „Хиподил“ и „Светльо & The Legends“?

– Ще гласуват онези, които искат да гласуват за промяната.

– Ако успеете на изборите, какви промени бихте направили за развитието на българската музика?

– Ще затворим всички рок-клубове, ще забраним рокерските събори и ще задължим всеки да слуша Джъстин Бийбър, румънски звезди, както и ще върнем Златния Орфей, там където му е мястото. А където няма чалга-кръчма, ще им построим.

Светльо Витков от “Хиподил” – лидер на политическата партия “Глас народен”

Светльо Витков от “Хиподил” – лидер на политическата партия “Глас народен”

– От лирическото ви творчество в „Хиподил“, на публиката е добре известно отношението ви към “Жената”… Какво е отношението ви към брака? Необходимо или излишно зло? И един личен въпрос в тази връзка: женен ли сте и ако не, това съзнателен избор ли е или стечение на обстоятелствата?

– Несъзнателно съм неженен.

– Оптимист ли сте за бъдещето на България? Как си я представяте след 10-20 години?

– Проблемите в настоящето не са решени, вие питате за след 10-20 години?!

– Коя от песните ви най-добре илюстрира ситуацията в България?

– “Спрете ни тока, не искаме вода”.

– Накрая, последни думи към вашия електорат?

– Защо последни? Ще ме разстрелвате ли? Има един будистки принцип, който казва, че страданието не е задължително.

Предизборният клип на Светльо Витков

* Интервю в OFFNews, 24 април, 2013 г.

Реклама

Rewind на Zero Slum или Успешен Опит за Превъртане

"Rewind" - Zero Slum

„Rewind“ – Zero Slum

Какво е Zero Slum? Предизвикателство? Нещо такова. И също нещо като Jeff Beck и Joe Satriani пият бира в задимен бар някъде в дъждовния Сиатъл и нищят вселенските истини: “блус или тишина?”, “Фендър или Гибсън?”. През това време на сцената свирят Mother Love Bone, чието пияно роуди без да иска е подменило няколко от дистер-ите с дилей, а барабаните е прекарал на фийдбек директно през радио-уредбата, която не е настроена на станция. На съседната маса са момчетатa от Autechre, които разпалено дискутират нещо със Squarepusher, когато внезапно покрай тях минава Brian Eno и поръчва за всички щипка d-лисергична киселина към бирата. Част от тази звукова халюцинация се оказва и Zero Slum, който след като сутринта е записал новото си парче вдъхновен от конфликтен диалог със своя тостер (Angry Toaster), решава че настоящата какофонична обстановка е не по-малко достойна за овековечаване на лента. Резултатите са налице. И са много. И са разнообрази. Явяват се под формата на албума “Rewind“: 12 пирона в елекронен стил заковани със семплирани китарни рифове, колкото съвсем да не ви се разхлопа дъската. Подробен, но неизчерпателен разбор следва.

Slight Distraction: Разпръснати перлени топчета от китарни звуци върху стъклен под от електроника. Пукнатините скоро са на лице: начупени бийтове и режещи семпли.

Wakeup call: Подводен dub. Радио-повикване до китове. Неуспешно. Моля, подайте ми шнорхела от китарни стърготини. Помощ, изчезвам под синт-океана! Следва удавяне.

Beaaat: Електронна рага омазана в тежък dub. Димни завеси и THC в дробовете. Залитане към Tricky? Бристолска параноя. Не за дълго. Red Hot-ския фънк те спасява в последния момент. Подай ми коза! Мамка му, чакай! Това е само началото на трипа… Мазна китарна пътека те води все по-навътре в гората на вечното забвение. Истински футурситичен beat. За справка, прегледайте си пак своя Керуак и Гинзбърг.

Dem strings: Хитра препратка към Them Bones (направихте ли си гръндж домашното?). Но само до заглавието. Следва беземтежно реене сред платата на Orbus Terrarum, нарушено само от щипещи китарни семпли.

Haunted again: Да, haunted и още как… От спомени вероятно. Несъществували. Вероятно. Сякаш други има! Първото парче с вокално присъствие в албума. Мекия отнесeн глас (на Mickey Z?) е в пълен синхрон с импресионистичните шарки нахвърляни от китарата.

Wicked disease: Помните ли коледните камбанки? Колко хубаво присветват

Zero Slum

Zero Slum

звездиците на елхата, нали? От тихата лудост съвсем навреме те измъква гласа на Meggy: единствен ориентир в огледалния лабиринт от многомерни звукови коридори, без вход и без изход. Вокални влияния откъм Bjork-ска Исландия. Шизофренни наслагвания на гласови линии, съшити с китaрни рифове в дантелен гоблен в P.J.Harvey концепция. Или нещо такова.

In the arms of music: След опасно пътешествие из електронната карта на лудостта, това парче ни завръща близо до спасителните граници на рока. Само не се отпускайте прекално, защото не е като и да сте съвсем близо до тези граници. Просто приятелско предупреждение! Размазани гръндж вокали, да… Много размазани. Да. И рифове. Да. И все пак. И все пак… Не е като да сте прекалено близо. Не е.

All the celebrations passed: Хипнотични вокали те водят по незнайни пътеки. На къде? За гъби, разбира се. На моменти това парче силно напомня за българската банда Gravity Co. Особено вокалите: от стила до смесването.

Deb: Съживителна глътка свеж въздух със силен гръндж привкус внесен до голяма степен от вокала (Марин Маринов?) с доволна доза Zeppelin-ски вой. Китарни протяжности в стил Gilmour в The Division Bell.

Let me rewind: Приликата с Gravity Co. не ме напуска. Последно размазване, като за последно, с последното парче на електро-чил сагата “Rewind”. Заглавието също е напълно подходящо, защото в края на тавата това е наистина естествения ти импулс: да превъртиш от начало (в пряк и преносен смисъл). Направете го и вие!

Албумът “Rewind” на Zero Slum е достъпен напълно безплатно онлайн в SoundCloud и YouTube. Повече за групата може да научите на фейсбук страницата.

Приятно Rewind-ване!

Автор: Неор Начев

* Ревюто е публикувано първо в Kultur Bench, на 21 април, 2013 г.

Други статии на Неор Начев в “Двойна измама”

————————————-

На червеноНеор Начев   освен автор, предимно на музикални рецензии и ревюта, той е и основното действащо лице зад българския дарк-уейв акустичен проект На Червено. Текстове и песни на групата може да намерите на следните линкове: сайт на групата, песни в My Space, Facebook, YouTube. Нетрадиционното му собствено име е резултат от опит на майка му, тогава докторантка по молекулярна биология, да впечaтли своя професор като кръсти първородната си рожба на името на разработвания тогава в лабораторията нов елемент, наречен “neomycin resistance element” или накратко “neor”. Впоследствие опитът се оказва неуспешен в повече от един аспекта.

Мюзикълът „Чикаго“ на българска сцена

Премиерата на българската версия на световноизвестния мюзикъл „Чикаго“ ще бъде на 26 и 27 април, от 19 ч. в Музикалния театър, в София.

Чикаго - мюзикъл

Мюзикълът „Чикаго“ на българска сцена, на 26 и 27 април, 2013 г.

Мюзикълът е по пиесата „Чикаго” на Морин Далас Уаткинс. Либретото е на Фред Еб и Боб Фос, музиката на Джон Кандър, текстът на песните е на Фред Еб.

Режисьор на българската постановка е Бойко Илиев. Той е известен с режисираната от него рок опера „Исус Христос суперзвезда” и мюзикъла „Зоро”. Поставял е и много театрални постановки в Народния театър и др.

Диригент постановчик е Игор Богданов, гост диригент Жорж Димитров, сценографията е в ръцете на Георги Златанов, художник на костюмите е Цветанка Петкова – Стойнова ( „Зоро”) , хореограф е младата, но вече със сериозни постижения в областта на хореографията Татяна Янева. Екипът цели да реализира свой авторски прочит на мюзикъла, собствена трактовка на образите и драматургията, а не реплика на оригинала.

Българската трупа, която оживява „Чикаго“

Участващите актьори в главните роли на Рокси, Велма, Мама Мортън и Били Флин са избрани с кастинг, проведен в два кръга. Сред изпълнителите са имената и на популярните актьори Нора Караиванова ( Мама Мортън), Марияна Арсенова (Мама Мортън), Людмила Козарева (Велма), Богомил Спиров, Атанас Сребрев, Тодор Янкулов ( Били Флин) , на младите изпълнителки Марина Драгомирецкая, Ели Раданова, Рейчъл Роу (Рокси), Яница Маслинкова и Силвия Филипова (Велма), Добрина Икономова, Еделина Кънева (Мери Съншайн), Николай Борисов, Румен Григоров (Конферансие), Александър Мутафчийски (Еймъс Харт), Иван Панев (Мартин Харисън), Георги Ханджиев (Еймъс Харт).

След големия успех на „Котки” на А.Л.Уебър, рок операта „Исус Христос Суперзвезда” на А.Л.Уебър, „Зоро” по музика на Джипси Кингс, „Чикаго“ е най-новото предизвикателство за трупата на Музикалния театър.

Тя е единствената в България, която може да реализира такъв мащабен проект – български вариант на култовия мюзикъл „Чикаго”. Мюзикълът е имал над 16 000 спектакъла по света и е бил гледан от 17 милиона души по сцените на двадесет и пет държави, между които САЩ, Великобритания, Германия, Русия, Франция, Бразилия, Китай, Япония и Обединените арабски емирства. За целта „Чикаго“ е преведен и изпълняван на девет езика.

Мюзикълът „Чикаго”

Оригиналът на мюзикъла е създаден от Боб Фос през 1975 г. Боб Фос е считан за един от най-големите американски хореографи и режисьори. Той е режисьор на филмите „Кабаре” и „Ах, този джаз”. Римейкът е създаден през 1996 г. в негова памет почти десетилетие след неговата смърт (1987г.) . Бродуейската постановка е с рекорд за най-дълго игран римейк. На Бродуей „Чикаго“ е игран 16 сезона.

Историята

„Чикаго“ разказва за кабаретна актриса, която убива любовника си и след това с помощта на високоплатен адвокат успява да убеди съда в своята невинност и да стане звезда в очите на пресата и обществото –може би публиката е реагирала така, правейки паралел с нашумелия по това време съдебен процес срещу О’ Джей Симпсън.

Историята на римейка включва шест награди „Тони“, получени през 1997 г., два приза „Лоурънс Оливие“ и „Грами“ за най-добър музикален шоу албум.

„Чикаго“ на филм през 2002 г.

„Чикаго“ е филмиран през 2002 г. от „Мирамакс“. Премиерата се е състояла на 27.12.2002 г. Във филма участват Рене Зелуегър (Рокси Харт), Куин Латифа (‘Мама’ Мортън), Катрин Зита-Джоунс (Велма Кели), Ричард Гиър (Били Флин), Джон С. Райли (Еймъс Харт), и Кристин Барански (Мари Съншайн) и е режисиран от Роб Маршал, композитор Джон Кандер. Отличен е с 6 награди „Оскар“, сред които и за най-добър филм. Всички главни герои във филма сами изпълняват песните и танците си по време на филма.

Кой и как написва сценария на „Чикаго“

Морин Далас Уаткинс, студентка в Йел написва като курсово задание пиеса, в основата на която е престъпленията извършени от Бюла Анан и Белва Гертнер, изпълващи страниците на таблоидите през 1924г. В началото тя озаглавявя пиесата „Храбрата малка жена” („The Brave Little Woman“), която по-късно преименува „Чикаго, или играй бейсбол“ („Chicago, or Play Ball“), по късно съкратила на „Чикаго“. Прототип на главната героиня Рокси Харт става Бюла Анан, на Велма Кели — Белва Гертнер, съпруга на Бюла – Алберт Анан става прототип на мъжа на Рокси – Еймъс Харт, а чертите и поведението на адвокатите Уилям Скот Стюарт и Ви-Ви О‘Брайн стават прототип на адвокат Били Флин.

„мерзска, безнравствена и богохулна” пиеса за Jazzy babies

Преподавателят по богословие в Йелския университет нарекъл работата на Уаткинс „мерзска, безнравствена и богохулна”. Въпреки това, дори и той е принуден да признае, че тя е точно описание на морала и нравите на обществото в този момент.

Морин Уаткинс нарича своите две героини „Jazz babies“. Двайсетте години на ХХ век са времето на джаза, годините на първото изгубено поколение на Америка.

Чикаго – блясък, насилие и… джаз!

1924 г. щата Илинойс, Чикаго – градът на лошите момчета, където често музиката от джаз клубовете е прекъсвана от изстрели и кървави престрелки. Блясък, насилие и…..джаз! Това е най-краткото и точно описание за онова време в американският град.

Историята за убийства, алчност, продажност, насилие, прелюбодеяние и предателство започва на 11 март 1924 г. когато е публикувана статията на Морийн Далас Уаткинс, репортер в „Чикаго трибюн” (Chicago Tribune) за извършено двойно убийство от една вариететна актриса. Велма Кели е кабаретна танцьорка и певица. Името й нашумява в пресата след извършеното от нея двойното убийство (убива съпруга си и сестра си). Рокси Харт е никому неизвестна млада жена, мечтаеща за блясъка и славата на певица и звезда на мюзикхол. Убива любовника си, разочарована от неговата лъжа, че той би могъл да я лансира в музикалния бизнес. Така двете момичета Рокси Хард и Велма Кели се срещат в затвор за убийци. За да избегнат смъртното наказание, двете жени наемат Били Флин, най-добрият адвокат в Чикаго, прочут с умението си да манипулира пресата и общественото мнение, обещавайки на Рокси да обърне делото в нейна полза. Когато читателите вече са преситени от клюки и интриги около Велма и любопитството към нейната персона затихва, изгрява звездата на Рокси. Таблоидите гръмват с новини за делото, интереса е огромен. Рокси става известна, Били Флин я превръща в медийна звезда, докато предишната медийна звезда бавно пада и губи обществения интерес.

Премиерата на мюзикъла „Чикаго“ ще бъде на 26 и 27 април 2013 г., от 19.00 ч. в Музикалния театър, в София.

* Публикация в Kultur Bench, 22 април, 2013 г.

„Резерват Северозапад“: изгубени за света, запазили себе си

Резерват Северозапад

Филмът „Резерват Северозапад“ докосна дълбоко сърцето ми. Така, както много често се случва с творчеството на Фенерски! В своя филм, Фенерски е уловил не само трудното време, през което преминава страната ни и дрипавата ни действителност, но се е протегнал отвъд тях и е намерил човека — човека на брега на големия океан на живота. Там където уж се случва всичко голямо и значимо; там където е Европа, благоденствието, цивилизацията. И уж всичко е там в големия океан, а всъщност всичко се оказва тук — на брега, в това голямо туптящо сърце на малкия силует, който привидно безцелно тътри нозе по крайбрежния пясък; къпе се гол в реката, гони говедата по поляната, свири циганска музика, пие до безпаметност ракия в кръчмата и проклина черните си дни: “да съм жив, един ден да умра че да са рода”.

Зиката - един от емблематичните герои във филма "Резерват Северозапад"

Зиката – един от емблематичните герои във филма „Резерват Северозапад“

Същия този малък голям човек се оказва всеки един от нас, внезапно поразен от осъзнаването, че утре на хоризонта на живота нищо няма да е останало от днешните “важни” цели. Само нашите стъпки по пясъка на онзи бряг още ще са там. По тези стъпки ни води Фенерски към тихия спомен на нашето детство — най-здравият подслон и най-сигурната ни обител: “Като порастеш, върни се на село да станеш мъничек”. Ееех, защо застава топка на гърлото ми, докато гледам това, захвърлен на 2000 километра от мястото, където чувствам, че принадлежи сърцето ми? Един от многото малки човеци изгубили се по света в търсене на себе си. Като пристанищен фар, този филм ни подсеща на къде е пътят към дома. Защото в измисления ни свят, е толкова лесно да забравиш, дори помага да забравиш, кой си, за да “успееш”. Както каза Отеца в „Параграф 22“: “В този свят, в който успехът е единствената добродетел, аз обричам себе си на провал”.

“Резерват Северозапад” е един филм за хората, които са се изгубили за големия

Друг герой от филма "Резерват Северозапад"

Друг герой от филма „Резерват Северозапад“

свят, за да запазят себе си. Нещо като малката ни, невзрачна страна — резерват сред Европейските големци, “успяващите”. Както един от героите – Мими, споделя: “Баща ми казваше: “За изпити пари и за умрял баща не се жали”. Едва когато татко умря разбрах, какво е искал да каже: трябва да ценим хубавите неща, докато ги имаме”. Така е и с истинските неща в живота ни: любовта, човещината, смирението, корените ни. Трябва да ги пазим, докато ги имаме. След това вече, ще е късно. Филмът на Фенерски ни връща към тези истини, с бащина ласка изтрива сълзите ни и тихо ни нашепва, че все още не сме напълно изгубени. Просто трябва да следваме стъпките по пясъка, докато не отделяме очи от хоризонта.

Автор: Неор Начев

* Рецензията е публикувана първо в Kultur Bench, на 12 април, 2013 г.

Други статии на Неор Начев в „Двойна измама“

————————————-

На червеноНеор Начев   освен автор, предимно на музикални рецензии и ревюта, той е и основното действащо лице зад българския дарк-уейв акустичен проект На Червено. Текстове и песни на групата може да намерите на следните линкове: сайт на групата, песни в My Space, Facebook, YouTube. Нетрадиционното му собствено име е резултат от опит на майка му, тогава докторантка по молекулярна биология, да впечaтли своя професор като кръсти първородната си рожба на името на разработвания тогава в лабораторията нов елемент, наречен “neomycin resistance element” или накратко “neor”. Впоследствие опитът се оказва неуспешен в повече от един аспекта.

„Шшшт… Попей ми“ – от магистралата в телевизията

Силвия Станоева и София Бобчева в кадър от филма "Шшшт... Попей ми"

Силвия Станоева и София Бобчева в кадър от филма „Шшшт… Попей ми“

София Бобчева е една от изгряващите български актриси. Тя изгря първо на театралната сцена, а не на телевизионния екран. Усещането за актрисата може да се събере в няколко думи – талантлива, естествена, непринудена и със сериозен потенциал на комик.

Последната продукция, в която играе главна роля, е в среднометражния дебютен филм „Шшшт… Попей ми“ на режисьорите Андрей Волкашин и Петър Вълчев. Там София окончателно спечелва зрителите с лекотата, с която играе и хумора, който буди, само с присъствието си. Една реплика, дори един поглед или жест на актрисата са напълно достатъчни, за да предизвикат вълна от смях.

Във филма тя влиза в ролята на Веска – наивно момиче, което мечтае за пари и слава. Наивността и чистотата по детски са типични характеристики, които изключително много се отдават на София Бобчева, в превъплъщението ѝ в различни персонажи. Доказателство за това е ролята ѝ в „Заболяване на младостта“, където играе примерна студентка по медицина, която вярва в любовта и се възмущава от цинизма на мъжете и на своите колежки; както и ролята ѝ в „Пет жени в еднакви рокли“, където героинята ѝ отново е момиче, което наивно вярва в чистата любов. Този неин талант е използван умело и в „Шшшт… попей ми“. И тук, повече от всякога, комизмът е пълен, защото наивността на Веска контрастира ярко със загрубялата представа за любов и успех на магистралната проститутка Беба (Силвия Станоева). Оттук се раждат и култовите реплики, които, казани от София, карат публиката да взривява киносалона от смях (така стана на премиерата на филма в Дома на киното, на 16 април).

Кадър от филма "Шшшт... Попей ми"

Кадър от филма „Шшшт… Попей ми“

Режисьорите много добре са подбрали актьорския екип. Именно затова диалогът и взаимоотношенията между двете главни актриси, както и между целия състав, се получава много добре. Героинята на Силвия Станоева е реалистично представена и правдоподобно изиграна. Самата Силвия Станоева е още една от обещаващите млади актриси. Тази година тя получи наградата ИКАР за дебют (споделен с колегата ѝ Иво Желев) за спектакъла „Клер Мадам Соланж, Игра на Любов и Смърт“.

Филмът „Шшшт… попей ми“ е заснет на фона на зелени поляни, което освен че придава свежест и изчистеност на кадрите, допринася за абсурда и сюрреалистичната обстановка във филма.

“Искаш ли пари? Искаш ли коли? Една от нас бъди, за да знаят името ти!” – това е основната песен на филма и символична мантра на младите момичета като Веска, които в ценностно объркан свят, търсят правия път към своето бъдеще. Благодарение на вече „успели“ в живота жени като Беба и върха на дамите в този бранш Курайма (Снежина Петрова), докато пие лимонада от двулитрова бутилка, Веска бързо се научава как да прави печеливша магистрална любов. И тук, комични моменти не липсват. Представени са стегнато и много естествено. И пак – до голяма степен благодарение на София Бобчева.

Кадър от филма "Шшшт... Попей ми"

Кадър от филма „Шшшт… Попей ми“

Разбира се, не трябва да подценяваме професионалната игра на целия актьорски екип във филма. Всеки един стои точно на мястото си и спомага за цялостта на продукцията. Това са актьорите Китодар Тодоров, Александър Хаджиангелов, Рейчъл Роу, Поли Генова, Антония Йорданова, Сантра.

Важно е да се каже, че въпреки провокативната заигравка с чалгата и чалга културата филмът „Шшшт… попей ми!“ не е саркастична критика. Дори напротив. Филмът разглежда феномена на поп фолк културата през призмата на хумора и ни най-малко през явно критикуване или отричане. Това прави въздействието и посланието му още по-силно.

И накрая – гледайте „Шшшт… попей ми“, не само защото е наистина хубав филм и обнадеждаващ за българското кино, не само, защото можете да видите комично отражение на магистралната ни действителност, в която живеят младите момичета в България, не само заради абсурда, облечен в тигрови дрехи, тичащ по тучните ливади и треви, чакащ на пътя своя късмет да ги качи в скъпа кола без покрив, гледайте филма и защото в главната роля е София Бобчева!

„Шшшт… Попей ми!“ може да гледате отново в края на април в Студио 5 на НДК, както и в клуб Петното в Пловдив. Предстоят прожекции във Варна, Бургас, както и на фестивал в Скопие. Повече информация за продукцията може да получите на страницата на филма във Фейсбук.

* Рецензията е публикувана първо в OFFNews, 17 април, 2013 г.

„Фамилията“ като „Стъклен дом“ – изпробваната формула

Фамилията

„Фамилията“ – новият сериал по Би Ти Ви, който в някои отношения доста прилича на „Стъклен дом“

Новият български сериал „Фамилията“ на bTV, чиито първи две серии бяха излъчена в неделя вечер (7 април), поразително прилича на успешната продукция „Стъклен дом“.

„Стъклен дом“ беше първият сериал, който преобърна представите за български сериен филм и получи безспорен успех и зрителски интерес.

Изглежда продуцентите Димитър Митовски и Димитър Гочев („Камера“) са опитали да приложат успешно работещата формула и в новата си продукция. Разбира се, сюжетът е друг, но в основата си „Фамилията“ не спира да ни напомня на „Стъклен дом“, особено когато виждаме същите актьори да играят подобни персонажи и характери. Във „Фамилията“ Стефан Данаилов отново играе богат шеф – Борис Арнаудов, глава на голяма фамилия, чиито членове работят за семейния бизнес. Бизнесът им е в тясна връзка с политическата власт в страната. В „Стъклен дом“ беше в същата роля, само че там бизнесът беше свързан с мола. Асен Блатечки, който е в главната роля, играе журналистът Стефан Марков. Той не спира да пуши трева, пристрастен е към покера и е затънал в дългове. Възможност да си върне дълговете и да спечели пари е предложението на Борис Арнаудов да напише биография за него. Целта е биографията да покаже светлата страна на богатия бизнесмен и да разкаже за неговия път към върха.

Като част от имиджа на лошото момче, което не се обвързва и задържа в нищо и с никого, в апартамента на героя на Блатечки винаги се навъртат хубави момичета, най-често студентки от Факултета по журналистика. А той често ходи там, за да вижда своята преподавателка – Рени Ковачева (Цветана Манева). Сцените между тях двамата напомнят – първо на сцените между Чарли (Асен Блатечки) и майка му (Илка Зафирова) в „Стъклен дом“ и второ на сцените между Иво (Захари Бахаров) и майка му (Цветана Манева) от сериала „Под прикритие“. Лошото момче тръгнало да пропада и жената – майка, преподавател, ментор в живота, която иска да го спаси и да го накара да влезе в правия път. Той винаги казва „добре“, за да я успокои и след това продължава, както си знае. И точно с този си своенравен характер печели симпатиите на зрителите.

И тук, както в „Стъклен дом“, любимата на героя на Блатечки е изиграна от Радина Кърджилова (Ива), също журналистка, безследно изчезнала, може би умряла. Това остава загадка. Отново обаче връзката им е базирана на привидни противоречия и неразбирателства, които се оказват всъщност и най-притегателната сила за любовта им. Химията в този тип отношения им се получава на екрана и това го видяхме, още когато играха Чарли и Сиана.

В придържането към архетипите няма нищо лошо, но изиграването им по идентичен начин от същите актьори и лица обърква зрителя кой точно сериал гледа, пък и доскучава. Може би от страх за успеха на продукцията, екипът на „Фамилията“ не се е осмелил да рискува с много нови лица за главните роли. Заложили са на вече успешни и утвърдени  имена. Безспорен е фактът, че на Асен Блатечки му се отдава да играе лошото момче и го прави с лекота и чар. Цветана Манева и Стефан Данаилов са доказали се върхове в актьорската игра и обаянието им не подлежи на коментар. Радина Кърджилова също има свой характер пред камерата. И все пак, влизането им в едни и същи персонажи, без грам разлика в поредица от сериали, освен за зрителите, може би не е предизвикателство и за самите тях.

Основните похвати за създаване на завръзка и съспенс отново са копирани от „Стъклен дом“. Акцентирането на конкретни кадри кара зрителят сам да се досеща какво може да означават те и как е вероятно може да се развие сюжетът. Може би това са основни правила при създаването на подобни сериали, но зрителят не го напуска усещането, че гледа нещо вече гледано.

В една от сцените, в която фамилията вечеря, един от столовете остава празен. Камерата на няколко пъти се задържа върху него, а музикалният съпровод подсказва, че тук става нещо съмнително. После се дава за кратко тъмна стая, в която се вижда бледият образ на героинята на Ваня Цветков, вероятно съпруга на Борис Арнаудов (Стефан Данаилов). Създава се очакване у зрителя, какво ще се случи. Въпреки че в името на завръзката някои моменти се получават недостатъчно реалистично (подобни дребни пробойни имаше и в „Стъклен дом“), сюжетът върви увлекателно. Моментите на близките отношения на големи бизнесмени с политическата власт и финансовото подпомагане, което те предлагат задкулисно, са заявка за адекватно представяне на българската действителност.

И „Фамилията“, и „Стъклен дом“ са на едни и същи продуценти, така че макар и да има прилики в основната конструкция и актьорския състав, те взаимстват и копират от себе си. Следващите серии и реакцията на зрителите ще покажат дали решението им да заложат на изпитаната успешна формула, като правят подобен на „Стъклен дом“ сериал , ще им донесе същия успех и за „Фамилията“.

* Рецензията е публикувана първо в OFFNews, на 8 април, 2013 г.

Проф. Фрийланд: Да има правила в Космоса, за да няма междузвездни войни

Проф. Стивън Фрийланд. Снимка: Бистра Величкова

Проф. Стивън Фрийланд. Снимка: Бистра Величкова

Стивън Фрийланд е професор по Международно право в Университета в Западен Сидни, Австралия. Той чете лекции по Международно криминално право, Публично международно право, Търговски аспекти на космическото право и др. Гост-лектор е в Университета в Копенхаген, Дания и Университета във Виена, Австрия. В България гостува за четвърти път по покана на Атлантическия клуб, за да изнесе лекция за Космическото право и неговата значимост в днешното бързо развиващо се технологично общество. В момента между 25 и 30 държави в цял свят са въвели Космическото право като част от националното си законодателство. България все още не е.

По време на лекцията професорът сподели, че въпреки че България е малка страна има добри практики свързани с космическото пространство. Посъветва ни, при първа възможност, след излизането от кризата, засегнала цял свят, да обърнем по-сериозно внимание на Космическото право и да го приложим в националното си законодателство. Пред OFFNews, проф. Фрийланд обясни защо Космическото право е важно, за връзката с новите технологии и как международните отношение на Земята все повече се пренасят в Космоса.

– Проф. Фрийланд, защо космическото право става все по-важно в последните години?

– Ние използваме Космоса по най-различни начини. Той оказва влияние във всички сфери на живот. Ние трябва да сме сигурни, че има правила, които да ни уверят, че космическото пространство се използва за мирни цели и за международно сътрудничество. В действителност, може би нещата не работят точно така, но ние трябва да регулираме използването на това пространство. В противен случай, някои могат да го използват недоброжелателно и това да окаже влияние върху всички нас. Например, чрез Космоса могат да се тестват ядрени оръжия и други недоброжелателни действия. За това имаме нужда от фундаментална законова рамка, която да приложим на практика.

– Държавите, които са силни в международните отношения на Земята същите ли са, които имат контрол и върху Космоса?

– Най-вероятно. Основните държави, които са водещи и в Космоса са САЩ и Русия. Разбира се и Китай, Индия, Франция, Великобритания. Също така страни като Бразилия, Индонезия, Виетнам, Иран и др. Много държави имат капацитета за дейност в космоса, но това е различно от техните реални възможности. Но, да, основните държави, които са силни на Земята, най-често са същите, които управляват и в Космоса.

– В този смисъл, международните отношения на Земята ще се прехвърлят ли в Космоса?

– Абсолютно да. За това е много важно да бъдем сигурни, че няма да допуснем същите грешки, които сме допуснали на Земята. Едно от правилата в законовата рамка е, че не може националното право да се прилага в Космоса. Целта е да се предотврати проблемът с колонизацията. В повечето войни, които сме имали на Земята, се случва така, че едни държави колонизират други и превземат територии. Правната рамка за Космоса е създадена така, че забранява подобно нещо. Никой не би искал да има войни за колонизиране на космическото пространство.

– Възможно ли е и държавните граници, които са на Земята, да се прехвърлят и в Космоса?

– Това би било катастрофално. Не е възможно според съществуващата правна рамка. Разбира се, тя може и да се промени, но никой не би искал това да се случи наистина. Идеята е, че от правна гледна точка Космосът е отвъд колонизацията, отвъд способностите на която и да е държава да колонизира.

Лекцията на проф. Фрийланд в София, по покана на Атлантическия клуб в България. Снимка: Бистра Величкова

Лекцията на проф. Фрийланд в София, по покана на Атлантическия клуб в България. Снимка: Бистра Величкова

– Има ли държава в света, която до момента най-добре е приложила космическата правна рамка?

– Мисля че повечето държави, които упражняват някаква космическа дейност, отговарят на законодателната рамка и я включват в държавната си политика. Тези правила са важни. Ако никой не участва в „играта“, ако никой не спазва правилата, накрая никой няма да може да играе. Има основни правила, които трябва да се спазват, за да има мир, за да не се използват ядрени съоръжения. Разбира се, всеки има своите специфични интереси в Космоса. Космосът е много стратегическо място по отношение на военни действия и търговия. За това, държавите имат свой собствен интерес, към който се придържат до колкото могат. Но като цяло всички се опитват да работят заедно и да си сътрудничат, доколкото могат.

– Казахте, че Космосът е важен за търговията и технологиите. Това означава ли, че колкото повече се развиват технологиите, толкова по-важен ще става Космосът?

– Да, точно така. Мисля че сме в момент, в който използваме Космоса все повече в ежедневието си. Например, без наличието на сателитите в Космоса, ние не бихме могли да използваме мобилните си телефони, GPS-a.

– По отношение на туризма, по време на лекцията казахте, че всеки е свободен да пътува в Космоса. Все пак има ли някакви правила и регулации за това?

– Това е труден въпрос. Разбира се, че ще има правила. Една от трудностите при космическия туризъм е, че ние не разбираме достатъчно технологиите. Трудно е да създадем правила преди да разбираме как работят технологиите. Тъй като технологиите се развиват много бързо, ние трябва да бъдем в постоянен синхрон с тях. Проблемът е, че не можем да създадем съвсем конкретни закони, защото за момента не знаем точния начин, по който ще работи всичко това. Разбира се, има основни принципи, които ще трябва да се спазват, те са свързани с безопасността. Да пътуваш в Космоса никога няма да бъде толкова безопасно, колкото да пътуваш със самолет. Трябва да се види, след като се развие това нещо, колко хора ще са готови да поемат риска и да излетят на екскурзия в Космоса. Най-вероятно хората ще се решат да го направят и за това ще трябва да се наложат правила. Може би в началото ще възникнат много проблеми, което ще доведе до създаването на още повече правила.

– Тъй като САЩ са една от държавите, които най-сериозно инвестират в развитието на космическото пространство, доколко е вероятно един ден те да ограничат достъпа на държави, които не са вложили толкова средства, да наложат визи за Космоса?

– Подобни аргументи вече съществуват. Има група от договори и принципи, в които се обсъжда как ние разделяме ползите, които получаваме от Космоса. Как регулираме това? Разбира се, тези, които имат повече възможности за развитие на дейност в Космоса казват: „Оставете го на нас“. А тези, които нямат капацитета за това, казват: „Не, не, ние всички имаме правото да работим за това“. Това е идеологически и философски аргумент, за който ние нямаме официално споразумение. Междувременно държавите правят, каквото си искат, а търговските предприятия и цените непрестанно растат. Държавите са насърчавани все повече да се опитват да се развиват в Космоса. Те осъзнават, че въпреки правилата за равно споделяне на всичко, накрая те трябва да имат капацитета да го бъдат самостоятелни.

– По отношение на космическите отпадъци, какво се случва с един сателит в Космоса? Казахте, че тяхното функциониране продължава между 10-15 години. Какво става след това с тях?

– Те остават в Космоса. Да се свали на земята такъв сателит е много опасно, както и много скъпо. Всъщност държавите, които са изпратили тези сателите нямат задължение да ги отстранят от там, след като спрат да функционират. Сателитите продължават да се движат бавно из орбитата и променят посоката си. Все още подлежи на обсъждане какво трябва да правят държавите и как да действат в тези ситуации.

– Мислите ли че в случай, че има война, Третата световна война ще бъде в Космоса?

– Мисля че това е възможно най-ужасният сценарий. Трябва да сме наясно, че космическите оръжия са много… Има три вида оръжия: от Земя до Космос, от Космос до Космос и от Космос до Земя. Ние вече имаме оръжията Земя – Космос. Американците и китайците показаха, че могат да изстрелват такива. Може да очакваме, че има оръжия в Космоса, като например мини, но това не го знаем. Дали има сателити в Космоса, които могат да стрелят към Земята, това също не е ясно. Но със сигурност, в някакъв момент, сателитите могат да се превърнат в легитимни обекти на война. Това би било проблем. И тук, правото трябва да се намеси и да работи върху справянето с подобен проблем.

– Междузвездните войни могат ли да се окажат реалност?

– Да се надяваме, че не. И със сигурност не, в скоро време. Без съмнение, обаче великите сили, тъй като те не си вярват помежду си, ще вложат много енергия и сили за изследвания на космическите технологии и възможностите им за използване за военни цели. Въпросът е колко далеко може да стигне всичко това?

* Интервюто е публикувано в OFFNews, 9 април, 2013 г.

Град върху астероид създадоха ученици от Варна. НАСА ги награди!

Модел на колонията, която учениците от Варна проектират върху астероид. НАСА ги награждава с 1-во място за това. Снимки: Личен архив

Модел на колонията, която учениците от Варна проектират върху астероида „129 Антигона“. НАСА ги награждава с 1-во място за това. Снимки: Личен архив

„Ще се видим на астероида!“, казвате на свой приятел, докато стягате багажа си за поредното пътуване. И понеже вече всичко на Земята сте видели, този път заминавате за… астероида Антигона. Ако ви хареса, може да останете там и за по-дълго. Ще се разположите в скромен апартамент насред Слънчевата система и всичко там до такава степен ще наподобява живота на Земята, че може дори да не разберете, че всъщност живеете в Космоса.

И макар това да ви звучи като абсолютна фантастика, учениците от курсовете по астрономия на Варненската обсерватория и на Математическата гимназия във Варна, направиха всичко това реалност. А на 31 март тази година НАСА оцени техния научен труд и ги награди на първо място в международния конкурс за гимназиални ученици, в категориите 11 клас – голяма група и 10 клас голяма група.

Четиринадесет от учениците, спечелили наградата, са от Математическата гимназия, един – от Хуманитарна гимназия “Константин Преславски” във Варна и един – от IV Eзикова гимназия с преподаване на френски и испански език. Ръководители на екипите са д-р Веселка Радева от Астрономическата обсерватория и Силвия Захариева от Математическата гимназия от Варна.

Учениците са поканени на конференция в Сан Диего, САЩ, където да представят спечелилите проекти. Конференцията ще се проведе от 23 до 27 май. Проблемът обаче е, че НАСА не поема разноските по пътуването на учениците. За това в момента те търсят финансиране от различни организации и институции. Ако някой има желание да инвестира във възможността лауретатите да представят проекта си в САЩ, може да се свърже с госпожа Силвия Захариева, учител по физика в Математическата гимназия във Варна (нейни координати може да намерите най-долу, под статията).

Никола Димов, един от учениците от 11 клас, от Варна, наградени с първо място в конкурса на НАСА. Снимки: Личен архив

Никола Димов, ученик от 11. клас в Математическата гимназия във Варна. Снимки: Личен архив

Никола Димов е един от учениците от 11 клас, взели първа награда на НАСА за проекта – построяване на колония на астероид, направен заедно с неговите съученици. Ето какво разказа той за процеса на работа, преди да стигнат до световното първо място.

Обсерваторията, „Успех“, „Космонавтика и астрономия“ 

Имам честта да съм в един отбор с хората, които обикновено печелят всички награди на национални конкурси по математика, физика, информатика и информационни технологии“, разказва Никола.

„В началото на проекта, трябваше да решим къде да изградим нашата колония. Решихме това да бъде астероид. Там има много ресурси, които биха могли да бъдат полезни на Земята.

Отидохме на наблюдателна експедиция в Националната астрономическа обсерватория в Рожен. Там изследвахме избрания от нас астероид „129 Антигона“ с големия телескоп “Шмит”. Наблюдения върху него са правени до сега два пъти от астрономи – през 1984 г. и през 2004 г”.

В астрономически проект се обединим ученици, занимаващи се не само с астрономия, но и такива, които имат сериозни интереси в областта на биологията, химията, математиката, физика и информационни технологии. Т.е. този проект включва не само знания по астрономия, но и знания по всички предмети, които учим в училище.

Астероидът „129 Антигона“ – богат на никел и желязо

“Ние избрахме астероид от астероидния пояс, който носи името Антигона.

Макет на колонията, която ще се изгради на Астероид "129 Антигона"

Макет на колонията, която ще се изгради на Астероид „129 Антигона“

Астероидният пояс е област в Слънчевата система простиращ се най-общо между орбитите на Марс и Юпитер. Там е и най-голямата концентрация на астероиди”, пояснява Никола.

“Критерият, по който избрахме нашия астероид, беше, че държахме той да бъде „M-type”, което означава метален. Той е с диаметър около 113 км, с което попада в групата на големите астероиди. Те са много богат вид. Нашият е предимно от никел и желязо. Има много астероиди богати на метали, от групата на платината. Съществуват също така и C- type – въглеродни астероиди, S-type – силикатни астероиди.

Създаване на колония с живот като на Земята

Идеята на колонията е да се създаде изкуствена среда за живот на астероида, в която хора ще могат да живеят, незаивисимо от Земята.

Целта е колонията да има денонощен цикъл, времето да бъде разделено на ден и нощ, но да се работи постоянно.

Жилищни модули в торусите, в колонията. СНимки: Личен архив

Жилищни модули в торусите, в колонията. Снимки: Личен архив

В самата колония сме предложили да има т.нар. жилищни модули с формата на тороси. Под тях ще е разположена промишлена зона, където ще има заводи, под които се строят мини. В самите тороси, условията са близки до тези на Земята. Чрез въртене на торосите създаваме изкуствена гравитация. Вместо нашето земно небе имаме небесни холограми. Има цикъл на въздуха, водата. Обърнато е внимание на необходимите биологични процеси, за да може хората да живеят и работят там.

Вътрешният дизайн на торосите е съобразен със земните сезони – имаме летен, зимен, пролетен и есенен торос. Имаме и европейски торос, в който преобладават различни архитектурни стилове, характерни за Европа. Всичко е създадено така, че да е максимално близко до условията на Земята. Колонията е с капацитет за заселване на 36 000 души.

Целта е животът там да бъде проектиран максимално близко до този на Земята, така че хората, които живеят там да не се чувстват изолирани или че са на друго място. Там се оформя едно ново космическо общество…

Наблюдения на екипа в НАО "Рожен". Снимки: Личен архив

Наблюдения на екипа в НАО „Рожен“. Снимки: Личен архив

Ще живеем на астероид след 150 години

Ние се опираме на реални научни изследвания. Възможността да живеят хора на астероид, не е фантазия. Съвсем реално е това да се осъществи. Според нашите изчисления, реализацията на подобен космически град може да се случи след 150 години“, убеден е Никола Димов.

Конкурсът на НАСА за ученици съществува от 1994 г. Статистиката за 2013 г. все още не е излязла, но през 2012 г. в конкурса са кандидатствали общо 1246 ученици от 19 държави от цял свят. С всяка година интересът нараства и през тази, кандидатите със сигурност са били повече от миналата.

България участва в състезанието от 6 години насам. До сега екипите на д-р Радева са печелили едно поощрение, две трети места, четири втори места. Спечелилите ученици тази година, благодарят на своите ръководители и на учениците, участвали преди тях в този конкурс. Един от тях, Димитър Атанасов, е помогнал с идеи и модели от Университета в Ливърпул, където следва в момента аерокосмически науки.

Астрономически наблюдения с телескопа "'Шмит" в НАО "Рожен". Снимки: Личен архив

Астрономически наблюдения с телескопа „‘Шмит“ в НАО „Рожен“. Снимки: Личен архив

„Искам да изразя най-искрени благодарности към д-р Веселка Радева, за отделеното време и подкрепата. Тя е напълно отдадена към нас и нашия проект. Благодарим”, каза от името на своите съученици Никола Димов.

Известно е, че такива талантливи младежи най-често получават покани от големите университети в САЩ и Европа, за да продължат развитието и кариерата си там. Въпреки това, Никола Димов е убеден, че за в бъдеще иска да работи за България. „Ние не искаме да бягаме от тук. Искаме да останем, за да работим за страната си. Много се радваме, че чрез тази награда имаме възможност да представим страната си пред света, както и града си – Варна, Обсерваторията и училището си. Дори и да отидем навън, ние ще се върнем и ще донесем опита си тук“.

Всеки, който по някакъв начин би желал да помогне финансово за разноските по пътуването на младите лауреати от Варна на конференцията на НАСА, в Сан Диего, за да представят спечелилият проект, може да се свърже с госпожа Силвия Захариева, учител по физика в Математическата гимназия във Варна, на мобилен телефон: 0896367164 или на имейл: szahariewa@abv.bg.

* Статията е публикувана в OFFNews, 5 април, 2013 г.

Желяз Турлаков: Здравната осигуровка да покрива лечението за наркомания

Желяз Турлаков. Снимка: Личен архив

Желяз Турлаков. Снимка: Личен архив

Желяз Турлаков е бивш наркозависим, който наскоро стана водач на листа на политическата партия „Ред, законност и справедливост“ (РЗС). Той се включва не като партиен член, а чрез гражданската квота, обявена от партията. Целта му е да постави проблема с наркозависимите на политическо ниво и да се създаде държавна политика за справянето с него.

През 2005 г. Желяз основава център за лечение на зависими „Ново начало“. Самият той, преди това, 10 години се е борил със зависимостта си към дрогата. След като се справя с този проблем, посвещава живота си на това да помага на други попаднали в капана на наркотиците. Желяз е философ по образование, консултант към Националния център по наркомании и асистент по психо-драма. Той е и лидер на национално Движение „Квартала“.

Желяз Турлаков разказа как сериозните проблеми с наркозависимите и липсата на държавна политика по въпроса, са го накарали да се кандидатира за депутат. Надява се да успее да промени нещо в системата, която от 20 години е в застой.

Наркозависимите – броят им расте, възрастта пада

„300 хиляди души в България ежедневно употребяват различни наркотици, а от тях 30 000 са пристрастени към хероина“, казва Желяз Турлаков, цитирайки данни от последния доклад на Държавния департамент на САЩ. Той допълва, че „според него реалният брой на употребяващите наркотици е много по-голям и непрекъснато се увеличава. В същото време държавата ни продължава да абдикира от проблемите на зависимите и техните семейства“.

Турлаков споделя, че за разлика от всички европейски държави, метадоновото лечение у нас не се поема от Здравната каса. Освен това, липсва клинична пътека за лечение на зависимости, което означава, че дори и здравноосигурени, тези хора остават извън системата.

„Проблемът с наркозависимите у нас е много сериозен. С всяка година броят им се увеличава, а възрастта, на която започва употребата намалява“, споделя Желяз Турлаков. „Вида дрога се променя, хероина вече е все по-малко популярен. Той беше изместен от синтетичната дрога – амфетамините. Те, обаче не са по-малко опасни. Хероинът действа на определен център на мозъка, създава физическа и психологическа зависимост. При амфетамините зависимостта е повече психологическа, но те са много опасни наркотици, защото причиняват страшни поражения на мозъка – депресия, понякога и психоза“.

Мит е, че наркоман се става в определени квартали

„Мит е това, че наркоман се става в определни квартали, райони, определни суб групи. Не е така. Никой не е застрахован. Има наркозависими с висши образования, от добри семейства, където привидно нещата изглеждат добре. Няма квартал, блок или кооперация, в който да няма поне един наркозависим“, казва Турлаков.

Снимка: Бистра Величкова

Свиване на цигара с марихуана. Марихуаната се води за един от леките видове наркотици. Най-често с нея се започва експериментирането. Снимка: Бистра Величкова

„Въпреки притеснителните статистики и нарастващата злоупотреба с дрога, в България за последните 20 години отношението и борбата към наркозависимите и наркотиците не се е променила въобще. Няма държавна политика за това“, смята той.

„Докладите относно наркотиците у нас, идващи от Европа са изключително критичени, въпреки че, когато излязоха, Бойко Борисов и Цветан Цветанов казваха, че едвали не са похвални. Това не е така. Фактът, че американската организация „ДЕА“ идва у нас и прави офис тук е показателен за притеснителното положение, в което се намираме. („ДЕА“ – американска агенция за борба с наркотиците – бел.а.)“, обяснява кандидат-депутата от гражданската квота на РЗС.

„Никой не говори за това, защо в последните години на митниците има рекордно малък процент хванати пратки на хероин и кокаин. Това значи, че или не влизат никакви наркотици у нас, което би било странно, предвид високата употреба, или че влизат, но не са спирани на границата“, казва Турлаков.

Според него, проблемът с наркозависимите трябва да се разглежда не като здравен, а като социален, „защото, когато имаме един наркозависим, засегнат е не само той, но и неговите близки, родители. Потърпевши са и много инситуции – образователните, социалните, здравните, но и МВР“.

Наркозависимите не са престъпници

„Много от тези хора имат и някакъв криминален опит. Този опит, разбира се има една единствена цел – да се набавят наркотици. Статистиката казва, че от всички 100% от извършените престъпления в България, по-малко от 5% са тези, извършени от наркозависими. Това е важно да се знае, защото е мит в обществото, че наркоманите са големи престъпници. Истината е, че големите престъпления не се извършват от наркозависими“, убеден е Желяз Турлаков.

Снимка: Shutterstock

Много младежи смъркат кокаин или амфетамини, повлияни от компанията и финансовите си възможности. Тези наркотици водят предимно до психологическа зависимост. Снимка: Shutterstock

„Много хора си мислят, че наркозависим се става ей така за 24 часа. В моята практика съм срещал хиляди звисими и никой не е започвал с презумпцията, че ще стане зависим. 90% от хората започват в училищна възраст. Опитват от любопитство. Каква превенция се прави в училище за това?“

„В момента ние от „Ново начало“ правим една кампания – „Разговор за зависимостта от първо лице“. До сега сме обиколили Етрополе, Пирдоп, Златица, Благоевград, Пловдив. Ходим заедно с момчета, които са минали през този проблем и са се справили, и разказват на учениците за опита си. Оказва се, че учениците са много будни и имат много повече информация за тези неща, отколкото си мислят техните родители и учители.“

Съществен проблем е обаче, това, че в центъра за лечение „Ново начало“ могат да постъпват само хора навършили 18 години. Според такива правила е регистриран центърът. Така е и в другите клиники за рехабилитация от наркозависимост у нас. Турлаков смята, че това е абсурдно, предвид факта, че много от наркозависимите започват да употребяват на 15-16 години. Тогава, дори и да се установи проблема те нямат правото да постъпят на лечение, дори и в малкото частни центрове за това. „Има възможности за индивидуално лечение, но лишаването от участие в групова терапия е сериозен недостатък“, смята Турлаков. Това е още един проблем, за който той търси решение и съдействие от страна на държавата, и за решението на който ще се бори, ако влезе в парламента.

Няма клиничен път за лечение на „наркомания“

„През годините съм контактувал с изключително много хора – и с г-н Борисов, и с Фандъкова, и със здравни министри, членове на здравни комисии, и преди това с тройната коалиция. Скоро говорих и с партията на Меглена Кунева. Това, което получавам са едни кухи обещания, като речеви актове. Или пък липса на каквото и да е внимание и заинтересованост. Беше ни обещано, че ще се направи фонд, нищо не стана. Никаква промяна. В тази сфера, положението в България е такова, каквото е било преди 10 и преди 20 години. То е много порочно, защото когато няма правила и закони, нещата се израждат, като това да се плаща метадона и това хората да няма къде да отидат да се лекуват…“, убеден е Желяз Турлаков.

Снимка: интернет (копиране на снимката с некомерсиална цел)

Хероинът е финалната фаза на експериментирането с дрога. Стигне ли се до там, пътят обратно се оказва много мъчителен. Създава се силна физическа и психологическа зависимост. Снимка: Интернет

В момента няма клиничен път, по който наркозависим да получи здравна помощ от държавните поликлиники и болници. Човек не може да получи помощ за такова нещо от личния си лекар. „За това, трябва да се въведе такова правило, че всеки, който има здравна осигуровка, трябва да има право да получава помощ и при болест като наркоманията, защото това е болест“, смята Турлаков и допълва, че това ще е още едно от нещата, които ще се бори да промени, ако влезе в парламента.

„На практика няма начин как безплатна услуга да се предостави преди някой да я заплати, защото това е материална база, храна, наемане на специалисти за работа със зависимите. Подобна безплатна услуга може да се получи само с подкрепа на държавата, чрез парламента. Това ще стане само, ако се направят определени промени в законите, чрез които държавата да предостави подпомагане за своите граждани и решение на този проблем.“

„Всяка партия би трябвало да има гражданска квота с хора, доказали се в една или друга сфера, които могат да се включат в управлението. Реално единствено партия РЗС даде възможност да се включат хора, при които не е необходимо да има т.нар. вътрешна селекция. Всички други партии казват – да, ние ще включим граждански организации, но механизма за това е или да си член на партията, или приближен на партията“, обяснява кандидат-депутата.

Желяз Турлаков няма илюзиите, че ще влезе в парламента със сигурност. „Реших, че включването ми в тази гражданска квота на РЗС ще ми помогне най-малкото да повдигна и да говоря повече за проблема, ще има повече дебати за държавната политика и отношението й към наркозависимите. Каквото и да се случи след изборите, аз ще продължа борбата, защото вярвам, че е важно и има смисъл… Има смисъл, заради бъдещето на нашите деца, а и на по-доброто функциониране на държавата, чиято основна цел е да бъде в подкрепа и помощ на гражданите“.

Интересна подробност за Желяз Турлаков е, че той е правнук на министър от правителството на Александър Стамболийски. Дядо му – Марко Турлаков е управлявал финансите и железниците. Предвид този факт, може би широката обществена дейност на Желяз и опитите му да влезе в политиката, не са толкова изненадващи.

* Текстът е публикуван, с друго заглавие, в OFFNews, 31 март, 2013 г.