ГРАДЪТ НА ГОСПОД – стихотворения на Бистра Величкова във в. „Литературен вестник“ – бр. 21, 3-9.06.2015 г.
Стихотворения на Бистра Величкова във в. „Литературен вестник“ – бр. 21, 3-9.06.2015 г., стр. 16
Matongé
В Matongé
пътят е павиран,
в антикварните книжарници,
не влиза никой,
за да не купи потъналите в прах
„Клетници” на Юго,
и „Чужденецът”
на Камю
По-надолу има
африкански,
тайландски,
виетнамски
ресторант,
арабски дюнер
и кебап,
boulangerie
с френски кроасани
и moelleux au chocolat.
„Плод-и-зеленчук”
с черна продавачка от Киншаса,
която носи детето си на гръб,
вързано с шал на палми
и усмихнати маймуни
Нощен индийски магазин,
с миризма на евтино
и продукти с надценка,
заради часа и нестандартното
работно време:
след 9 вечерта
Фризьорски салони –
почти един до друг
С черни мъже,
на групи,
някои ги бръснат,
пред мръсни, матови огледала,
други седят на канапето
със скъсани пружини –
гледат футбол,
на стар телевизор с кинескоп,
образът прескача,
понякога е черно-бял,
а те,
викат, смеят се и пият бира.
Ключарят Авенир
също е от Конго
белобрад и без една ръка,
всеки ден в пет
седи на дървен стол
на улицата
със закрепена облегалка
от седалка на кола –
шмърка енфие и гледа изпод вежди,
докато на малкия площад при
Сейнт Бонифас
величествена катедрала,
просяк и алкохолик
се сливат в едно
и залитат
до леглото от картон
Отсреща е шивашкото ателие,
закърпващо души
за евро и половина,
до него обущаря
се опитва да влезе
в обувките на другите,
за да ги поправи по-добре
На всеки ъгъл дилъри на марихуана,
рапиращи тийнейджъри
с кърпи и шапки с козирки,
с широки панталони
и тениски с баскетболни номера,
играещи на футбол на улицата,
боси
И по-надолу учениците
от училището
в края на квартала Matongé –
с шарени коси и пиърсинг
на устните и веждите,
с нарочно скъсани
чорапогащи и протрити джинси,
с гърлен смях и крясъци
до небесата,
с неловко държащи се ръце
и набързо откраднати целувки,
с бири и цигари в 10 сутринта,
едно
голямо
междучасие
точно до бара с табела:
“Добре дошли в Matongé”
* Matongé (Матонгé) e африкански емигрантски квартал в центъра на Брюксел, Белгия. Квартал носещ същото име Матонгé има и в столицата Киншаса, на Демократична Република Конго, Африка.
Ерсилия
Ерсилия
от Португалия
с усмивка,
с полъх на море
и коса до кръста,
сребриста –
сплетена на плитка
и дълга плисирана пола
продавачка
на цветя
в Брюксел,
от
33
години
сред хризантеми, рози и
лалета от Холандия
За първи път дошла
през
‘70-те
на 20,
срещнала съпруга си
в такси,
с което я закарал
до Катедралата на Сен Мишел
„В началото
си ходех в Португалия
3
пъти
годишно
през лятото
на Рождество
и Възкресение
Вече все по-рядко
и единствено на Възкресение
Тук е хубаво,
свикнах с дъжда,
само небето да не беше
толкова сиво,
е… и няма море…”
Едва началото на януари е,
а Ерсилия лети за Порто
По новините съобщили:
буря и
7
метрови
вълни
заляли цялото крайбрежие
„Там е къщата ми,
улицата,
по която често
се разхождах,
брегът,
на който срещнах
първото момче…
И обещанието,
което правят всички,
когато са на
17
пред свидетели –
слънцето
и
морските вълни
Може би морето е сърдито,
че ме няма и иска да
удави и унищожи
и малкото останало от мен…
Дано като пристигна
да не бъде твърде късно…”
Градът на Господ
На Фред
Израснал е в Бразилия
във фавела, в Рио
Градът на Господ,
го наричат
сред насилие,
дрога,
и убийства
Баща му е търгувал с
наркотици и оръжия
Вечер се прибирал
с кървави ръце,
разбити устни
Oставял пистолета
на леглото и сядал
да вечеря мълчаливо
Онази вечер,
маскирани мъже,
просто влезли
и започнали да стрелят.
Майка му пищяла,
той,
скрит в ъгъла,
дори не могъл да се разплаче.
После
тя изчезнала
не се прибрала с дни
Намерил я на улицата
със синини и рани,
в несвяст и с гола гръд
Тя проституирала, за да го издържа,
той крадял, за да купува дозата ѝ хероин.
Онази мрачна сутрин избягал
Тичал чак до брега на океана,
скрил се в кораба
за круизи
сред бели и красиви европейци
И така попаднал в Брюксел
на 16
Без никого и нищо
Първо в затвор за малолетни
После в дом за изоставени деца
След време
намерил работа като готвач,
където се влюбва в
богата дъщеря на дипломат.
Всяка вечер си поръчвала
салата от калмари, нарязани на колелца
„Мечтая да отида в Рио”,
казала му тя, с кръстосани крака на бара
„Да се разхождам по плажа на Копакабана,
да видя статуята на Христос Спасителя,
и да се докосна до Града на Господ”
Зелените ѝ очи
го пронизвали
Целунал я,
за да я направи част от живота,
който тя не познава
Един ден
тя повече не се появила
Скоро,
получил картичка:
„Баща ми ме изпрати в Посолството в Рио.
Да помагам на бедните.
Много е красиво и се сещам за теб”
Тогава той разбрал, че
Градът на Господ
не съществува
Неделя в Брюксел
по улиците има само
бездомници
и влюбени,
и черни,
които се перат
на обществени перални
една неделя
в Брюксел
Емигрантски етюд
Таксиметровият шофьор
от Руанда
е бил студент по медицина,
след това е избягал
в Брюксел,
за да кара такси,
от което печели на ден,
толкова, колкото
на месец в Руанда
в свободното си време
превежда
на бежанци
вечер –
пише писма
на жена си
* Стихотворенията на Бистра Величкова са отпечатани за първи път във в. в. „Литературен вестник“ – бр. 21, 3-9.06.2015 г., стр. 16
Още стихове от авторката можете да прочетете във:
Двойна измама / Double Delusion 