Ти знаеш какво ще стане със Севда, Роза и Дима

Ти знаеш какво ще стане със Севда, Роза и Дима. Виждаш го по черните им кожени якета с пухкави качулки, със златни катарами, по ботушите с ток, с които ходят неуверено, с все още детските си тела, по неумело преметнатите през рамо черни дамски чанти, в които носят единствената си тетрадка за училище, черен молив и лилави сенки, с които се гримират в междучасието. Учебници нямат. А и не им трябват. Те знаят за живота повече и от учителя си. Те са на 12. 6-ти “Б” клас! В училище на улица Железопътна. В онзи краен ръждясващ, брадясващ и кален квартал на София. До гробищата. Там, където всички ходят, за да почетат мъртвите. А живите, просто се сливат с пейзажа. Севда я е отгледала баба й, не познава родителите си. Съучениците й шушукат, че това дори не е истинската й баба. Баба й – прегърбена, с черна забрадка, продава карамфили на пътя, точно до входа с онази арка, където влизат опечалените, облечени в черно. По два, или по четири, или по шест. Винаги четен букет. Както изисква поводът. На излизане всеки й дава пластмасова чинийка за Бог да прости. Бабата събира дребните сладки в плик и го пъха под престилката си. Пази ги вечер за внучката. Знае, че ще я зарадва. Изморила се е да плаче, очите й са сухи, набръчкани и с паднали клепачи. Тъгата е застинала като стар паметник, който всеки подминава и не забелязва.

Ти знаеш какво ще стане със Севда, Роза и Дима. Снимка © Двойна измама

Ти знаеш какво ще стане със Севда, Роза и Дима. Снимка © Двойна измама

Бащата на Дима пък по цял ден събира от кофите картони, ламарини и пластмасови шишета, за да ги носи на вторични суровини. Малкият й брат, вместо на детска градина, седи и подскача весело, докато баща му хвърля с псувня поредния боклук в каруцата. Вечер се напива, в кръчма до Суходолската река. Майка им работи в Испания. В Палма де Майорка. Изпраща им понякога пари по един съсед, който й помогнал да замине там. “Като пораснеш още малко и теб ще те пратя да бачкаш при майка ти”, казва той често на Дима и се смее гърлено. Дима се радва и се хвали на съучениците си. И бърза да порасне, за да види майка си. Толкова много бърза, че сякаш не й остава време да бъде дете.

Роза скоро ще я изключат от училище. Облечена е в розов анцуг и лачени обувки. Има дълга, черна коса до кръста и златни обеци. Широка усмивка се разстила по мургавото й лице, когато казва: “Ами искат да ме местят в друго училище, защото съм била лоша и съм разваляла дисциплината”. Добавя: “Ама мен и от там ще ме изключат”. Избухва в детски смях. За нея няма значение в кое училище няма да ходи в часове. Майка й я праща да краде на Женския пазар и в трамваите. Не може да пише, но е майстор в ловкото измъкване на портмонета и скъпи гривни, и часовници от хората. Понякога изяжда шамар, друг път я водят в районното. Свикнала е. Но, не й остава много време да ходи на училище. А когато ходи не й е интересно, говори в час, бие децата, защото не си говорят с нея, а слушат учителката. Но каквото и да разказва, Роза винаги се смее. Баща й бил в затвора. “Ами незнам защо. Защото е пияница”, смее се безгрижно тя. “Мама каза, че там му е по-добре, на топло”.

Сега са в час по английски. Навън е студено и мъгливо. Църквата “Св. Три Светители” пустее насред квартала, с ръждясващ кръст изгубващ се в сивите облаци. Реката тече бавно и глухо в далечината. По кривите, кални улици, между сухите клони на дърветата, надничат свити, бедни, порутени къщи, закърпвани и достроявани със стари материали. Ниски и приведени до земята, подобно на бабата на Севда със забрадката и карамфилите, пред онзи вход, който май се оказва изход. Може би е заради сезона – през зимата тъгата замръзва, става на лед, боли повече… “My name is… I am from Bulgaria. Where are you from?” Повтарят в един глас Севда, Роза и Дима, заедно с всички други деца в класната стая, които са като тях. Облечени в дебели якета, защото парното не работи. Мръзнещи в опърпаните си съдби, защото животът не работи. Не и за тях. “Аз пък съм от Палма Де Малорка”, прошепва Дима на Севда. “Малорка се казва на английски, видях как се пише. Само ние в България му викаме така скапано Майорка”. Севда я поглежда с изненада и й прошепва: “Тук всичко е скапано. Така каза баба. Аз си мечтая да стана сервитьорка в центъра. Ама може и в тази Малорка, дето казваш, за да сме заедно”. В класната стая продължава да кънти английската фраза, произнесена от двайсет неуверени детски гласа. Роза дочува двете момичета и се обръща: “Хей, къде ще ходите? Идвам с вас. И на мен не ми се седи тук”. Трите се споглеждат, засмиват се скришно и се хващат тайно за ръце между чиновете, окуражавайки се в общия план за по-добър живот.

На улица Железопътна. В онзи краен ръждясващ, брадясващ и кален квартал на София. Снимка © Двойна измама

На улица Железопътна. В онзи краен ръждясващ, брадясващ и кален квартал на София. Снимка © Двойна измама

Ти знаеш какво ще стане със Севда, Роза и Дима. Виждаш го по черните им кожени якета с пухкави качулки, със златни катарами, по ботушите с ток, с които ходят неуверено… Виждаш в детските им очи ужасът на живота. И те, как невинно и искрено му се смеят, като на игра.

Те са по-смели от теб и знаят повече. А на теб ти се иска да им се извиниш от името на Съдбата за живота им… Искаш да ги прегърнеш всичките, да ги обичаш, да им кажеш, че светът може и иначе, че има и сезони, които не са зима, които не са кални, студени и мъгливи… Че има квартали, които не са до гробищата… Че… в Палма Де Майорка не е толкова хубаво, колкото си мислят… Искаш да им кажеш прекалено много, което обаче няма да им послужи за нищо… Защото и след твоите думи реката навън ще продължава да тече надолу, студът ще прониква все повече в класната стая и карамфилите до онзи вход, ще се продават все по два или по четири, или по шест…

* Разказ на Бистра Величкова публикуван във „Факел“, 27 май, 2015 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s