“There’s beauty In The heart Of The beast
Fear behind The eyes Of The thief
I know you know we’re all incomplete
Let’s get together and let’s get some relief”
– All we are, Doro & Warlock
Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev
Вакен щеше да бъде един тих, спокоен, леко невзрачен и завинаги никому неизвестен град. Случайно изпаднал от торбата на Създателя в края на седмия ден, той се беше търколил лениво сред дъждовните полета на една далечна провинция в северна Германия. С население наброяващо едва 10 000 души, повечето от Които трудолюбиви и скромни фермери, всъщност Вакен беше именно един такъв тих, спокоен, леко невзрачен и завинаги никому неизвестен град… през 362 дни от годината. През останалите три обаче, които тази година се случиха на 31 юли до 2 август, Вакен не беше просто Вакен. В тези три дни той беше WACKEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEN!!!!!! – мястото, на което се провежда най-големия метъл фестивал в света: Wacken Open Air или още W:O:A.
WACKEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEN!!! беше и бойния вик, който се носеше като стадо диви глигани по зелените полета край малкия немски град, които за три дена се бяха превърнали в истинска метъл касапница! Няма и как да бъде иначе в присъствието на професионални, едро-калибрени главорези от ранга на Slayer, Sodom, Kreator, Megadeth, King Diamond, W.A.S.P. и Motörhead както и на орди по-млади, но доказали се наемни убийци като Hatebreed, Behemoth, Children Of Bodom, Emperor и Arch Enemy.
Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev
Тази година се честваше 25-тата годишнина от фестивала и за три магически дена околностите на малкото градче щяха да бъдат светото място за поклонение на метъл братството. Йерусалима на метъл религията. Меката на стържещите китари. Голготата на светия метъл дух. Като един от близо 100-те хиляди поклонници аз имах честта да бъда част от тази духовно пречистваща церемония. И макар думите да не стигат, когато метълът говори, ще се опитам да направя съпричастни и вас към това събитие поне за няколко страници.
Преди това, моля да се уговорим само за едно: текстът, който следва, представлява (не)подредено изложение на личните и дълбоко субективни впечатления на един прокажен метъл от поколението ’77. Поради това написаното по-долу няма претенции за изчерпателност, аргументираност, обективност и така нататък. Всъщност няма никакви претенции. Рискът от четеното си остава ваш, както и удоволствие (било то и съмнително). Да не кажете, че не съм ви предупредил!
И така…
ATTACKEN WACKEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEN!!!!!!
Slayer – прераждане на юг от рая
Вие знаехте ли, че Jeff Hanneman е жив? Истина е! Видях духа му, или по-точно го чух – идваше от посока на юг от рая. Точно където се беше преместила и True Metal сцената на Wacken на 1 август, когато убийците от Slayer съсякоха главите на десетки хиляди куфеещи фенове като истински палачи. А палачите си бяха все същите като в златните години на Hell Awaits, Reign In Blood и South Of Heaven: брутални, безмилостни и до болка истински. Като живота.
За едни безкрайни 60 минути полетата на Вакен бяха окъпани от кървавия дъжд на “Raining Blood” и хиляди гърла пригласяха на военния ансамбъл в “War Ensemble”. Изтънчeния вкус към средновековни мъчения на слейърите, разбира се, далеч не се изчерпа с това. Поредицата от последвали кървави извращения като “Angel Of Death”, “Mandatory Suicide”, “South Of Heaven”, “Black Magic” и “The Antichrist” оставиха след себе си поле от трупове с пулсиращи, гъргорещи гърла прегризани от яростни хищници. А също и един незабравим спомен за една вечна земя на юг от рая, в която всеки грешен метъл се надява да се пресели след смъртта.
Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev
W.A.S.P. – пурпурни идоли завинаги
За дърт метъл изрод като мен беше истинско изживяване да видя героите си от W.A.S.P. на живо. За дърт метъл изрод като мен беше истинско разочарование да видя героите си от W.A.S.P. на живо изпълняващи само четири парчета от златните си години. Именно: “L.O.V.E. Machine” (за загрявка!), “Wild Child”, “I Wanna Be Somebody” (разбира се!) и вечния пирон – разкъртващото “Blind In Texas”.
И все пак истината е, че остаряващия бях аз. Защото Blackie Lawless и метъл дружината му се развиваха. По-новият материал, с който се представиха (разбирайте парчета след 1990-а), беше концептуален, ретроспективен, социално ангажиран и представен под формата на сбор от албума Crimson Idol. Внушението на музиката беше допълнено с визуална инсталация с препратки към теми като трудностите на израстването под деспотизма на родителите, фалша на религията, както и събития от по-новата история. Особено запомнящи се измежду последните бяха черно-бели кадри от Гражданската война в САЩ с жертвите и страданията, които е причинила. Под звуците на стържещите китари черно-белите картини постепенно се оцветяват в кадри от войната в Ирак, придружени от снимките на загинали войници и безкрайни редици от лъскави ковчези. W.A.S.P. наистина се развиваха!
Wacken Open Air 2014. Снимка: Бистра Величкова / Bistra Velihckova
Kreator – вечните обединители
На Kreator им бях загубил дирите след паметната тава Coma Of Souls. Ето защо успях истински да изтрещя единствено на “Tormentor” и “Endless Pain” – единствените по-стари парчета, които изпълниха. Като цяло обаче, ако изключим някои според мен насилени изцепки като “Civilization Collapse”, при които очевидно е търсена комерсиална нисша за развитие, шоуто им беше пирон. Като живо изпълнение Kreator-ите все още са в отлична форма и окончателно ме върнаха на тяхна страна с посланието си: “Религията разделя хората, вместо да ги обединява! Политиката разделя хората, вместо да ги обединява! Ние вярваме само в обединяващата сила на музиката и сме тук, за да правим музика!”
Motörhead – мост между поколенията
“We are Motörhead and we play rock’n’roll!” – дрезгавия глас на Lemmy е наелектризиращ и заразителен. На преклонната възраст от 68 години, нито треперещите му пръсти, нито отслабващия глас не могат да отнемат неповторимата му харизма. С вечната черна шапка с периферия, с косматата брадавица на бузата и врат изпънат нагоре към високо вдигнатия микрофон, легендарният фронтмен на една от най-емблематичните метъл групи виеше пресипнало като степен вълк по-силно от всякога. Lemmy и героите от Motörhead взривиха True Metal сцената на Wacken с деситилирана рокендрол емоция, пречистена в дебрите на времето. Запомнящи се парчета от сета им бяха “Rock It”, размазващият блус “Lost Woman Blues”, “Killed By Death” с гост-участието на Doro Pesch (единственото й участие във феста), както и унищожителната смъртна присъда наречена “Overkill”: “Rock ‘n’ roll ain’t worth the name if it don’t make you strut – don’t sweat it, get it back to you!”.
Sodom – мръсен траш и содомия
Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev
За добро или за лошо траш извергите от Sodom на чело с изкормвача на ангели Tom Angelripper не са се променили много от времето на Agent Orange и Persecution Mania. Мръсен траш, доизглаждащ и последните останали ви мозъчни гънки. Разбира се, “аз съм си от там”, както пее Светльо Хиподилски! Ето защо не ми беше трудно да се самовзривя поне няколко пъти със самоделни експлозиви като “Agent Orange”, “Sodomy And Lust”, “Remember The Fallen” и “Ausgebombt”. И все пак, за разлика от други метъл мастодонти, в Sodom не видях особено развитие за последните години. Все едно, Sodom са Sodom! Нищо не може да заличи славата им от 80-те, така че – шшшт! – за Sodom или добро или нищо!
Megadeth – има такава група
Както за всеки уважаващ себе си (и James Hetfield) верен почитател на Metallica (имам предвид онази “другата” Metallica от преди 91-ва), така и за мен беше валиден следния железен закон имащ силата на омертата на сицилианската мафия: не слушай Megadeth, не гледай Megadeth, Megadeth – няма такава група! Кавгата между двамата лидери Dave Mustaine и James Hetfield, довела до напускането (изгонването?) на първия от Metallica в далечната 82-а година, отдавна беше станала част от метъл фолклора на 80-те. Ето защо отидох малко насила и с много предубеждения на концерта на Megadeth на Black Metal сцената във Wacken. Е, срам, не срам, трябва да призная, че такава група не само че има, но трещи и реже като остриетата на струг – в буквален и преносен смисъл. Самият Mustaine, въпреки вроденото си надменно излъчване, е в по-добра музикална форма от всякога. Китарата се превръща в течна стомана под бързите му пръсти и солата му летят като железни ястреби в “Hangar 18”, “Skin O’ My Teeth”, “Symphony Of Destruction” и “Peace Sells”.
Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev
Accept – losers and winners
Може би аз остарявам и оставам заключен в ретроградните си вкусове отпреди 20 години, но Accept ми се видяха някак изкуствени. Шоуто беше на ниво, енергията също, стари хитове като “Restless And Wild”, “Fast As A Shark” и “Balls To The Wall” също бяха майсторски изпълнени. И все пак нещо липсваше. И това не беше легендарния фронтмен Udo Dirkschneider. Макар и да не притежаваше сценичното присъствие на Udo, Mark Tornillo се справяше не по-зле от него на вокалите. Но Accept бяха станали някак лъскави, някак модерни, някак пазарно конвертируеми… Знам ли, може би мнението ми е субективно, или е дори откровено погрешно. Надявам се да е така. Тъй или иначе за мен все пак беше чест да видя тези метъл герои на живо – ако не заради това което са, то поне заради това което са били. Accept винаги ще заслужават уважението ми, така че – шапки долу!
Saxon – кръстоносци на метъла
“Crusader, crusader, please take me with you!” – Saxon-ите все още смело коват ортодоксален хеви метъл, издържан в строгите канони на класици като Iron Maiden и Manowar. И го коват добре: от крилатите китари през имиджа и чистите вокали до бързите барокови сола. Никога не съм бил техен заклет фен, но концертът им беше приятно и романтично завръщане в праисторическата епоха на метъла.
King Diamond – кръстниците на блек-а
Не зная дали съществуват жанрове като “noir metal theater” или “black metal opera”, но ако има, то със сигурност King Diamond са техните създатели. Групата представи театрален метъл с разиграване на цели сцени с “ведра” средновековна тематика. Ритуалното изгаряне на вещица на сцената, както и убийството на нейното новородено посредством нежно размазване на черепчето му в земята, бяха само някои от постановките в които достолепния чичко King Diamond взе дейно участие. Облечен в традиционния си вампирски фраг и цилиндър, с емблематичната черно-бяла маска боядисана върху лицето, Kind Diamond доказа, че както гласът му така и енергията му за нови метъл подвизи не са намалели дори и с капчица вампирска кръв през годините. Сценичното шоу на групата беше истински пир за сетивата и заслужава да се види не само от верни олдскул почитатели на групата, но и от ценители на естетиката на жанра noir както и на изкуството на съчетанието на театър и музика.
Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev
Hatebreed – метълкор ураган
Hatebreed бяха моето лично откритие. Знаех групата само по име и за пръв път ги чух именно в този ден на Party Metal сцената в Wacken. Изпълнението им ме захвърли със страшна сила във кросоувър водовъртежа на 90-те, когато метълът преживяваше поредната си метаморфоза, съюзявайки се с братята от хардкор лагера. Hatebreed се оказаха чеда на същото онова време, създало легенди като Biohazard, Suicidal Tendencies и Madball: енергични, заразителни и истински! В края на сета си ме спечелиха окончателно за пламенната си метълкор кауза като изразиха благодарност към Slayer – “групата, която ни изтегли през годините като техен съпорт и която остава нашето най-голямо вдъхновение”. Съвсем уместно последва почит към паметта на покойния Jeff Hanneman с разкъртващ кавър на “Ghosts Of War”.
Amon Amarth – скандинавска митология и викингски идеализъм
С риск да бъда обявен за пълен профан ще ви призная съвсем откровено, че бях абсолютно незапознат с творчеството на Amon Amarth. По всичко личеше обаче, че също така бях и единственият подобен пишман-фен измежду цяла орда десетки хиляди верни почитатели. С абсолютна сигурност мога да заявя, че Amon Amarth бяха групата, която събра най-многобройната публика на фестивала. Редиците от хора, дошли да чуят викингите от Швеция, стигаше чак до постовете на охраната. При това всички до един бяха правостоящипросто, защото нямаше и половин квадратен метър празна земя, на която да се седне. Не мога да кажа, че Amon Amarth е моята музика, но определено можех да разбера причината за многобройните им поклонници. Освен с музикалната си виртуозност, групата неудържимо привличаше с идеализма и вярата си излъчвани от харизматичния фронтмен – огромен, 120 килограмов викинг с обезоръжаваща усмивка и вероятна родствена връзка с нордския бог Odin.
Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev
Другите луди касапи
Освен древните палачи, за които ви разказах по-горе, на феста присъстваха и дузина по-млади, но достойни метъл килъри. Ще се опитам да споделя впечатленията си за някои от тях в по-сбита форма.
Emperor: с уговорката, че блек метълът не е моята стихия и с предварителното извинение към някои верни фенове, които могат се почувстват засегнати от това, че изказвам ерес, трябва да призная, че Emperor ми се видяха скучни, еднообразни и насилени. Но както се казва – на всекиму своето. Може би просто не съм разбрал за какво иде реч.
Steel Panther: Steel Panther са забавна група, замислена като пародия на глем метъл жанра. С други думи разбирайте андрогинни персонажи подобни на глем “актове” като Mötley Crüe, Cinderella и L.A. Guns. В същото време Steel Panther са и леко циркаджийска група, която се опитва да тегли дивиденти, като напудря изпълненията си с (не)доволна доза евтин американски хумор с генезис – слънчева Калифорния: “C’mon, let me see all ye girlies show ‘em them titties!” Иначе, чисто музикално, те се справят професионално и стилът им е напълно издържан в традициите на глем жанра. Според скромното ми мнение обаче не казват нищо ново. Все едно, ако си падате по този тип забавление, ще се забавлявате и със Steel Panther.
Wacken Open Air 2014. Снимка: Бистра Величкова / Photo: Bistra Velichkova
Prong: стар култ, който за пореден път показа, колко много са изпреварили времето си, когато са се сформирали в края на 80-те. Твърдо останали верни на алтърнатив метъл стила си през годините, те все още се радват на вярна, макар и не многобройна група почитатели. Респект!
Hammerfall: герои на пауър метъла и вечни победители!
Children Of Bodom: завидна техника на Аlexi “Wildchild” Laiho. Зная, че са могъщи, но простете – не е моята музика.
Avantasia: помпозен, мелодичен пауър метъл; внушителен двучасов спектакъл.
Behemoth: “интересен” блек метъл с концепция.
Arch Enemy: има ли смисъл да се коментира група, която ви е впечатлила основно с вокалистката си? Абсолютно! За съжаление обаче, синекосата Alissa Gluz, присъединила се към Arch Enemy едва тази година, не може да бъде описана с думи. Тя трябва да се види и преди всичко да се чуе. Така че направете го! Преди това, само един тийзър: представяте ли си как звучи разярен френски булдог? Добре, а сега си го представете със синя коса.
Russkaja: метъл/пънк/ска веселяци от… не познахте! … – Виена! Купонджийска музика, която много добре влиза с литър (или три) Franziskaner.
Hellyeah: мислех, че никога няма да стъпя на концерт на група с подобно идиотско име! И щях да изпусна. Hellyeah бяха приятна изрод-метъл изненада от Щатите. [Чували сме, че там свирят и някои известни музиканти – бел. ред.]
Red Hot Chili Pipers: метъл експерименти с Шотландски гайди. Абсолютно успешни при това. Чуйте ги, ако ви се отдаде случай!
Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev
“We are all, all we need” или нещо като заключение
Двадесет и пет годишният рожден ден на легендарния фестивал Wacken Open Air беше моят личен Woodstock на 21-и век. С тази разлика, че напълно в духа на нашето прокълнато време, W:O:A не беше лятото на любовта, а лятото на “омразата”. Нека поясня!
След като през ’69-а хипарите на Woodstock не успяха да променят прогнилия ни свят с любов, през 80-те техните метъл братовчеди взеха факела на промяната от ръцете им и решиха да борят огъня с огън или по-точно: “Fight Fire With Fire”. Със своята привидна омраза, агресия и морбидни обсесии за смърт, унищожение и апокалипсис, метъл братството поднесе огледалото на своето изкуство към един лицемерен свят, в който зад усмивката, костюма и куфарчето е прикрита истинска, жлъчна омраза. Омраза, която сее реална смърт и цели терминално унищожение. През 80-те години метъл братството се вдигна на война именно срещу този свят. Тази война продължава и до днес, a W:O:A 2014 беше нейния 25-ти рожден ден.
Wacken Open Air 2014. Снимки: Неор Начев / Photos: Neor Nachev
Напуснах свещената Вакен-ска земя с възобновена надежда за спасение и победа, въоръжен с посланието на Kreator-ите:
“Религията разделя хората, вместо да ги обединява! Политиката разделя хората, вместо да ги обединява! Ние вярваме само в обединяващата сила на музиката и сме тук, за да правим музика!”
WACKEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEN!!!
Ще се видим отново догодина! Rain or shine!
Още снимки можете да видите в галерията публикувана в сп. „Metal Hammer“
–
Автор: Неор Начев
6 Август 2014г.
Вакен, Германия
* Статията е публикувана в сп. „Metal Hammer“, на 16 август, 2014 г.
Повече информация за организацията на фестивала във Вакен, къмпинга и атмосферата във фестивалното градче, можете да прочетете в статията „25 години – метъл, къмпинг и бира във Вакен“ от Бистра Величкова.
* Разказът „Котка в клетка“ на Бистра Величкова е публикуван във в. „Стършел“, бр. 29, 18 юли, 2014 г.
Двойна измама / Double Delusion 