Магията на Бела речка

Бела речка е малко селце в Северозападна България, обградено отвсякъде с хубави гори и поляни. Поляни с цветя, макове, жълтурчета и др. Всяка година там се организира фестивал на различни теми, свързани със спомените. Организаторките са българки, някои от които са родени там, но живеят и работят в Германия. Те не могат да забравят родния край.

с. Бела речка, Фестивал на спомените Goatmilk, 2018 г. Снимка: Бистра Величкова

Имах удоволствието да присъствам на този фестивал. Настаниха ме в къщата, малката къщичка, на леля Аничка. Възрастна жена, мъжът ѝ – починал. Винаги усмихната, заразяваща със смеха си, пъргавостта си. Щом пристигнах извади собствено сладко от малини, да ме почерпи. Каза ми, че тук нямат ключове на къщите, не се заключват, между съседите няма огради, те са близки. В селото няма кражби, престъпления. Тук не ползват новите технологии. В цялото село има един компютър, само в общината.

Стаята, в която ме настани леля Аничка, беше постлана с шарена черга, изтъкана от самата нея, с коавьорче на стената, избродирано пак от нея. Интересното е, че в дворовете, в предната част, пред къщите си, садяха цветя, а в задната садяха зеленчуци – картофи, моркови, тиквички. А колко интересно беше, когато в неделя вечер засвири селската музика на площада и всички се стичат да се хванат кой пръв на хората. Чужденците първи научават стъпките на българските хора – и германци, и американци и др. Леля Аничка едва ходи, едва пристъпва, но за тази вечер тя си облича традиционната българска носия, която я пази от времето на младостта си и отива на хорото.

с. Бела речка, Фестивал на спомените Goatmilk, 2018 г. Снимка: Бистра Величкова

Въздухът в Бела речка е толкова свеж. Изведнъж се чувстваш подмладен, спокоен. Не усещаш никакъв стрес. Няма го стреса на големия град. Реките са пълноводни, поточетата бистри. Всичко създава едно неповторимо чувство на хубав душевен живот. Докато има такива кътчета като Бела речка, българщината ще се запази вовеки веков.

Специални поздравления и възхищения на организаторите на фестивала.

Д-р БИСТРА ТОДОРОВА

* Тесктът участва в онлайн фестивала Goatmilk – „Рефлексии: назад и напред“ 22-24 май 2020 г., в село Горна Бела речка. 

Реклама

Къщата на ул. „Първа“

„И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!“

„Повест“
Атанас Далчев

В Бела речка има една изоставена, разпадаща се къща. Къщата на ул. „Първа“. Без прозорци. Счупени и изгнили. Без входна врата. С разпадащи се от дъждовете мебели, рушащи се от влагата, от безстопанственост. Къща, празна от самата себе си. Обрасла с високи треви и бурени, потъваща с основите си в пръстта. Бавно самопогребваща се и себе си, и миналото, което носи. С пробит покрив, с изгнили греди, измежду които слънцето прониква едва и пада между две счупени дъски на пода.

с. Бела речка, Фестивал на спомените Goatmilk, 2018 г. Снимка: Бистра Величкова

В една от стаите има ръждясала пружина на легло, пробита по средата. В края на леглото – скъсано и изядено от молци одеяло, с родопски шарки. Как ли е изглеждал стопанинът, който се е завивал с него? До пружината стои, проядено от дървеници и с лющеща се зелена боя, нощно шкафче. Над него – голям часовник със счупен циферблат. Стрелките замръзнали на пет и половина. Но през деня или през нощта? В нощното шкафче – блистер с успокоителни. Какво ли е мечтаел да сънува, ако успее да заспи? „Сънувам, че ме няма“, сякаш чувам някой да шепти. До блистера с хапчета, разпиляни, стари, черно-бели снимки – две портретни: на мъж с мустаци и войнишка фуражка, и на жена – с коса, високо вдигната на кок, строг поглед, свити устни в насилена усмивка, черна рокля и дантелена яка. Има и една по-голяма снимка – на цялото семейство – баби, дядовци, млади жени с мъжете си, малки деца гушнали се в краката им. На гърба на снимката, с молив пише годината, все повече избледняваща с времето – 1919 г. Къде са сега хората от тази фотография? Представям си как звучат гласовете им в къщата. Обичат се, карат се, вечерят заедно, плануват бъдещето си. Пронизват ме острите стъкла на счупените прозорци.

с. Бела речка, Фестивал на спомените Goatmilk, 2018 г. Снимка: Бистра Величкова

В кухнята ръждясват колелата на печката, потънала в прах. Отгоре стара тенджера пълна с кал, дъждовна вода и скакалци. Дървената маса, която някога е събирала цялото семейство на вечеря, днес е с липсващи дъски, изгнили крака и е наклонена на една страна. С ръка да я докоснеш, дървото се разпада в ръцете ти. Толкова крехък ли е животът? Толкова нетрайно ли е миналото? Това е като онази къща от „Повест“ на Атанас Далчев: „Прозорците — затворени и черни / и черна и затворена вратата (…), „Стопанинът замина за Америка.“ Какво се случва

с. Бела речка, Фестивал на спомените Goatmilk, 2018 г. Снимка: Бистра Величкова

с местата, на които ни няма? И мен ме няма в тази изоставена къща, защото не съм част от нейното минало. Аз съм част от настоящето ѝ, в което я приютявам в сърцето си. Давам ѝ от моите сърдечни импулси. Ритмични удари, с които я съживявам. Осиновявам я. Правя я част от мен. Тази „бездомна“ къща, която плаче с изгнилите си греди, с ронещите се стени, с натежалите над земята съдби на хората, живели някога в нея. Тази изоставена къща вече живее в мен. В мен живее нейното прашно, черно-бяло минало, което гледа строго с войнишка фуражка, изпод блистер успокоителни, с минал срок на годност. Едно време застинало завинаги в пет и половина. „Стопанинът замина за Америка“, а аз останах, за да приютя липсата му. В къщата на ул. „Първа“. В Бела речка.

БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

с. Бела речка
24.05.2018 г.

* Текстът участва в онлайн фестивала Goatmilk – „Рефлексии: назад и напред“ 22-24 май 2020 г., в село Горна Бела речка. Текстът е публикуван за първи път на Фейсбук страницата на фестивала.

** На фестивала Goatmilk, през 2018 г., Бистра Величкова участва с текста „Преходът свърши“. Видео от четенето, можете да видите на този линк. Видео от четенето на преводачката на разказа на английски език – Айрийн Нийланд, можете да видите на този линк.

III-та награда за Бистра Величкова в Рецитаторския конкурс – Шумен

Писателката Бистра Величкова спечели III – та Награда на ХХVII Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература, Шумен 2020 г., в трета категория „Непрофесионалисти“.

Участничката представи в артистичен рецитал, откъс от произведението „Изповедите на един буржоа“ от Шандор Мараи, в превод на Мартин Христов и стихотворението „Майка ми“ от Иван Вазов.

„За мен е чест да бъда оценена от жури, в което участва една от най-талантливите ни и любима моя актриса Йоана Буковска, както и от професионалисти в театралното изкуство като проф. Здравко Митков и доц. Юрий Дачев“, каза Величкова.

Тя изрази взхищение и благодарности към организаторите на конкурса от Унгарския културен институт и Община Шумен. И каза, че „въпреки пандемията, успяха да организират блестящо онлайн формат на конкурса! По този начин показаха, че изкуството си пробива път и в най-трудните времена и изпитания. А хората, имат нужда от култура, защото тя не е „каприз на лукса“, а е насъщна!!!“

Конкурсът беше посветен на 120-годишнината от рождението на унгарския писател Шандор Мараи (1900-1989) и 170-годишнината от рождението на българския писател Иван Вазов (1850-1921).

Имената на всички наградени, можете да видите на следния линк.

Бистра Величкова участва и с видео в категорията „Дигитална поезия с Новател“. По-долу, можете да видите видеото, в което се рецитира текста „Загуба“ на Шандор Мараи и стихотворението „Голямата земя“ на Георги Рупчев.