25-ти поетически трубадурски двубой: Иван Димитров срещу Васил Прасков

25-тия поетически трубадурски двубой ще бъде между Иван Димитров (със секундант Лора Динкова) и Васил Прасков (със секундант Бистра Величкова). Юбилейната схватка ще се случи на 26 ноември, 2015 г., от 18.30 ч., в клуб Благодатният Четвъртък към Столична библиотека. Автор и водещ на събитието е Петър Чухов.

Снимка: Страница на събитието във Фейсбук

Снимка: Страница на събитието във Фейсбук

Двубоят ще протече в обичайните четири тура:

I тур – всеки от двамата поети ще се представи в рамките на 10 минути с най-доброто от поезията си.

II тур – всеки ще има по 10 минути, за да дискредитира опонента си, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби.

След втория тур публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която поетите ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе

III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своя поет и да нападат съперника му.

И накрая,

IV тур – по 5 минути на всеки поет за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.

Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетения поет с предварително раздадените листчета като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кого се отнасят. Победилите поет и секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването.

Повече за двубоите, както и снимки и видео, можете да намерите тук:
http://openlit.wordpress.com/ (Петър Чухов)

Биографии на участниците и техните думи преди двубоя:

Иван Димитров. Снимка: Личен архив

Иван Димитров. Снимка: Личен архив

ИВАН ДИМИТРОВ

Автор на четири книги с проза, поезия и драматургия, както и на две поставяни в Ню Йорк и София пиеси. Част от поетичния пърформанс 4х4 в приятната компания на Радослав Чичев, Ясен Василев и Мирослав Христов. Също така е печелил някакви конкурси, но не ги помни всичките, затова ще каже София Поетики, първа награда на Яна Язова тази година, първа награда на Добромир Тонев 2014. Като драматург добавя първа награда на Друмевите празници в направлението „Авторски прочит“ с пиесата „Очите на другите“, едно разделено първо място с Оля Стоянова на конкурса за българска пиеса на абсурда на Благоевградския театър и на името на Наум Шопов, както и спечеленият с „Времева болест“ българо-сръбски конкурс за младежка пиеса, която така и не беше поставена в Сърбия поради падането на сръбската пиеса в „Младежкия театър“ преди премиера. Допълва, че тази пиеса е много важна за него, но тъй като е на екологична тематика кой знае дали ще я поставят някога. Също така Иван е действащ музикант и фотограф. В свободното си време се разхожда, пътува из градове и паланки и се усмихва много рядко, защото е отявлен темерут. В това отношение той твърди, че правата на темерутите често са показвани от „усмихнатите и позитивни хора“. Сега той с нетърпение очаква излизането на романа си „Софийски дует“ под редакцията на Марин Бодаков в любимото си издателство „Жанет 45“. В същото време обаче не чака, ами прави концерти, четения и влезе в екипа на документално представление за бежанците на Неда Соколовска.

Иван Димитров за двубоя:

Трябва да призная, че съм респектиран от поезията и цялостното присъствие на Васил Прасков в пъстрото поле на съвременната българска поезия. Добавям, че цялостното му присъствие включва лицата от мъжки пол Мартин Костов и Стефан Гончаров. Най-лесно би ми било да направя някакъв езиков каламбур със „спраскване на Прасков“, но ще подмина тази възможност, защото се опасявам да не стане така, че спрасканият да съм аз. Затова ще добавя само, че ще съм в неизгодната позиция на второкласен български актьор, който се изправя срещу „Рамбо“.

Васил Прасков. Снимка: Бистра Величкова

Васил Прасков. Снимка: Бистра Величкова

ВАСИЛ ПРАСКОВ

Роден е през 1975 г. в София. След като учи две години право, завършва „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В края на 90-те години на миналия век е гост-редактор във вестник „Литературен форум“ (на месечното приложение за ъндърграунд и субкултура „Мухозоли“, както и водещ на рубриката „Идиот“ в същото издание). Един от основателите на групата за културен тероризъм „Рамбо 13″. Член на Сдружението на българските писатели, откъдето е предложен за изключване, заради стихотворението си „до парчевич с товарни вагони“. Има множество публикации в литературната и културна преса – поезия, проза, драматургия, кинокритика. След като през 2005-а е арестуван, литературоведът Благовест Златанов публично настоява текстовете му повече да не бъдат публикувани в „Литературен вестник“ по морални съображения. По време на последвалия едногодишен домашен арест Прасков написва книгата си с проза „Arest.com“, основният корпус от която, поради скандалния си характер, за пръв път бива изцяло публикуван извън пределите на България – в Сърбия през 2009 г. в сп. „Mostovi“, в броя посветен на най-новата съвременна българска литература. По времето, когато текстовете му се разпространяват главно в интернет (сайта Литернет и по блоговете и личните сайтове на обикновените потребители), където основно бива изграден имиджът му на „култов“, „скандален“ и „забраняван“ автор, писането на Васил Прасков намира място предимно в издания от типа на „39 грама“ на Венцислав Занков и гореспоменатия „Литературен вестник“. След освобождаването си от ареста Прасков активно участва и във възстановяването на групата „Рамбо 13“, с което е свързан и вторият (последен засега) период от нейното съществуване, олицетворяван от регулярно провеждания в галерия „Пластелин“ в София – „Фестивал на лошия вкус“. През деветдесетте е автор на стихосбирките: “Малките” (изд „Аудитория“, 1992, ред. Марин Бодаков) и “География на времето” (с конкурс на „Литературен вестник“, 1996, ред. Пламен Дойнов). Едва през 2014 г. издателство „Пергамент“ се осмелява да публикува сборника с проза „Arest.com“ (ред. Палми Ранчев), като за смелостта си е похвалено на страниците на „Литературен вестник“ от Йордан Ефтимов. През лятото на 2015 г. с марката на същото издателство излиза и третата книга със стихове на Васил Прасков – „Слабини“ (ред. Марица Колчева).

Васил Прасков за двубоя:

Този двубой е все едно Напалм дед да срещне хора на Софийската духовна семинария късно вечер в тъмен подлез в стила на сцена от „Необратимо“ (въпреки че по въпроса, кой, кой е, определено са възможни изненади – елате на място и ще видите). Иван Димитров е будната и животрептяща гражданска съвест на България и му пожелавам успех със стихотворението си

Change

какво друго остава
освен да те лижа
после да ти прережа гърлото
и избия фотографите

Фейсбук страница на събитието с последни новини

Входът за събитието е свободен.

Реклама

Колко са важни зимните шапки (In memoriam)

Проф. Тодор Петев. Снимка: ФЖМК

Проф. Тодор Петев. Снимка: ФЖМК

Почина проф. Тодор Петев, късно вечерта на 14 октомври, 2015 г. Преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет “Свети Климент Охридски” (виж справка за него накрая на текста).
Тъжна новина. Една от онези, които винаги идват неочаквано. Веднага се сещам за мисъл на проф. Петев, която той ни каза по време на една от лекциите по Теории за масовата комуникация.

Той каза: “Впускайте се в живота, живейте го и пътувайте. Пътувайте, защото днес границите са отворени, но утре може отново да се затворят, защото всичко е циклично”.

Това ни го каза през 2007 г., когато България влезе в Европейския съюз и никой дори не помисляше, че границите могат отново да бъдат затворени. И то толкова скоро. А днес сме свидетели на първите прояви на това. Голяма част от нас тогава, плануваха да зaминат на лятна бригада в САЩ и тези негови думи ни стимулираха още повече за нов опит отвъд океана и по света. Самият той често ни разказваше истории от неговия престой като преподавател в САЩ. Разправяше ни как всяка сутрин тичал по брега на океана и гледал простора в далечината, и си мислел колко далеко е всъщност България. Не го познавах без инвалидна количка. За това се опитах да си го представя как тича свободно. Мислено съжалявах за съдбата му. Въпреки това, усещах, че той беше много по-свободен от всички, които имаха щастието да са здрави и да ходят без помощ. Той излъчваше сила и висок дух. С веселия си, висок глас, по коридора на факултета зареждаше всички.

Лекциите на професор Петев във Факултета по журналистика и масова комуникация бяха повече лекции за живота, отколкото лекции по журналистика. Самият факт, че той идваше всяка седмица, движейки се трудно в инвалидната си количка и заставаше пред нас, с широка усмивка и бодро питаше всички ни как се чувстваме днес, това вече беше урок по сила на духа. Всички наши дребни студентски, младежки проблеми внезапно се изпаряваха и професорът ни караше да се усмихнем и ние. Той беше по-енергичен, позитивен и весел от всички нас – три групи 20-годишни второкурсници, които смятаха, че по-трудно от изпитите в края на семестъра – няма! И по-голяма трагедия от любовната, едва ли може да съществува.

На една от лекциите в началото на декември, повечето бяхме разсеяни, защото тихо обсъждахме и се вълнувахме от предстоящия студентски празник, на 8-ми декември. Професорът усети, че в този ден май няма да успее да ни заинтригува с теоретичните методи в комуникацията и медиите, и реши да ни разкаже за неговия 8-ми декември. Тогава определено постигна пълна тишина в залата и привлече всички погледи към себе си:

“И ние така като вас, бяхме млади. Знам, че не можете да си го представите, но е така. 8-ми декември беше голям празник. В задния двор на Ректората се бяхме събрали, имаше музика, вино от едни бъчви. Виното се лее, ама пък свършиха чашите. И как да стане?! Ние сме жадни, вода не смеем да пием. А нали и трябва да поканим дамите на танци. Чудим се с приятелите какво да правим. Аз изведнъж си свалих зимната шапка и казвам, сипвайте виното тук, няма какво да му мислим. И всички последваха примера ми. Тогава разбрах колко важно нещо са зимните шапки”.

Залата избухна в смях. Толкова много ни хареса идеята на професора, че бяхме решили да я изпробваме и ние, дори някои се заканиха, че ще си вземат по няколко шапки за предстоящия празник!

Разбира се, разказвам историята по памет, но виното в шапката се е запечатало ясно и винаги ме кара да се усмихвам, като си спомням тази история.

От професор Петев научихме, че дори да си взел всичките си изпити във Факултета (дори този по “Статистика” и “История на Балканите”) има един изпит, който е най-труден, за който няма конспект, няма предварително написани материали, според които да се подготвиш, няма и точни критерии за оценяване. Това е изпитът на собствения ти живот. За него никой университет не може да те подготви. Но преподавателите като професор Петев, поне могат да ти подскажат, че съществува такъв и трябва да дадеш всичко от себе си, за да го пребориш, каквито и абсурди да включва той. И да запазиш усмивката на лицето си, въпреки всичко. И винаги да се опитваш да намериш решение на проблемите, дори когато чашите за вино са свършили. Винаги има какво да се направи. Просто помислете с главата си и свалете шапката си, за да се напълни с алтернатива, която ще ви стопли и даде смисъл да продължите.

Усмихнат, бодър, енергичен, с висок дух, въпреки всичко! Така ще го помним ние студентите, а и вероятно всички, които са го познавали. Благодарим Ви професор Петев, че ни показахте как се усмихва човек, въпреки живота. И как се живее вечно, въпреки смъртта! Поклон пред светлата Ви памет!

—————————–
Проф. д-р Тодор Петев е социолог и изследовател на масовите комуникации. Основател е на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” във Факултета по журналистика и масова комуникация. Бил е декан на ФЖМК в периода 1993 – 1995 г. Има публикации във Франция, Румъния, САЩ и Чехия. Изнасял е лекции по връзки с обществеността при криза. Специализирал е в Полша и САЩ – Фулбрайт изследовател. Носител е на отличия на ЮНЕСКО, ИПРА, БДВО и Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Носител на наградата “PR легенда” от втория PR фестивал, организиран от Българското дружество за връзки с обществеността и асоциацията на имиджмейкърите “Имагинес” (2008 г.).

* Текстът на Бистра Величкова е публикуван за първи път в Е-vestnik, на 17 Октомври 2015 г.