Рецензия на Марин Бодаков за книгата „Бог в очакване на дилъра“ във в. „Култура“, брой 22 (2946), 08 юни 2018 г.
На фона на толкова много претенции за нова социална поезия новата книга на Бистра Величкова, след разказите “Малка, мръсна и тъжна”, е свежа глътка въздух, безмилостен простор. Това отвсякъде е политическа поезия. Това е методично разголваща се поезия. Самонараняваща се. На места брутална. Самоубийствена. И поезия, за която самоубийството не е инфантилна форма на шантаж. Бистра Величкова пише за нищетата на центъра откъм центъра на нищетата. В стихотворенията й, без никаква поза, има достатъчно клошари с двулитрови бутилки бира, има хероин, невъзможни любовни връзки, проституция, мръсотия… В стихотворенията й обаче има, и то какъв, копнеж по Поезията. Четеш и си мислиш: това момиче не се лъже, не те и лъже. “Единственият смисъл на любовта е/ когато си на 80/ да кажеш на внуците си/ че
тя съществува”, пише авторката. “ако имаше смисъл в живота,/ нямаше да има смисъл в поезията”, продължава на друга страница тя. Редактор на книгата, разбира се, е Палми Ранчев. (В нея има още един трогателен, стъписващ момент – Бистра Величкова е прибавила и стихове на майка си, забравената поетеса Венцеслава Тодорова.)
Анонс във в. „Литературен вестник“
„Бог в 
очакване на дилъра” е първата стихосбирка на Бистра Величкова и втора нейна книга след сборника с разкази „Малка, мръсна и тъжна”. Това е поезия със собствен глас и собствена позиция. Стиховете в нея съставят суров, безкомпромисен и емоционално интензивен образ на днешния ни свят, наблюдаван най-вече от гледната точка на невписващите се, отхвърлени негови обитатели. Всъщност повечето стихотворения разгръщат техните истории, типовете биографии на онези, за които „бъдещето е минало”.
* Книгата “Бог в очакване на дилъра” (ИК “Ерго”, 2018 г.) на Бистра Величкова в рубриката „Витрина“ на в. „Литературен вестник“, стр. 5, бр. 18, 9-15.05.2018 г.
Двойна измама / Double Delusion 