Лилия Пангелова: Стъклото има човешки характер

Лилия Пангелова. Снимка: Личен архив

Лилия Пангелова. Снимка: Личен архив

Лилия Пангелова е родена през зимата на 1990 г. в София. Първото си професионално образование в сферата на изкуството получава в Профилирана гимназия по изобразителни изкуства “Проф. Николай Райнов”, специалност “Скулптура”, при г-н Вълко Ценов. Преди две години завършва “Дизайн на порцелан и стъкло” в Националната Художествена Академия (НХА) в София. В момента следва магистратура в същата специалност, с профил “Стъкло”, в Университета по изящни изкуства “Мимар Синан” в Истанбул, Турция. В интервю за списание „Banitza“ тя разказа за предизвикателствата да се занимаваш с изкуство и по-специално с духано стъкло, за различните техники за обработка на стъкло, и за това, че „стъклото има човешки характер. Може да е меко, течно, да заема всякакви форми и в същото време да е твърдо, чупливо и режещо. Непредвидимо е“.

Завършила сте специалност „Дизайн на порцелан и стъкло” в Националната художествена академия в София. Как и защо избрахте да учите точно това?

Честно казано реших да кандидатствам “Дизайн на порцелан и стъкло” в самия ден на приемните изпити. Имах основна подготовка за академична рисунка, работа с глина, но до последно се колебах какво точно искам да следвам. Допадна ми това, че изпитът се състоеше не само от рисуване на човешка фигура, а и от събеседване, на което идеята е да бъде опознат творецът, който стои зад кандидатстудентския номер. Може би това беше една от специалностите, която ми беше най-непозната. Всъщност не толкова порцеланът, който има общо с керамиката и съответно с глината, колкото стъклото.

Преди сте рисувала и графики, рисувате ли все още или сте се отдала изцяло на творенето чрез обработка на стъкло?

Стъклото присъства в графиката и графиката присъства в стъклото.

В момента следвате магистратура по “Керамика и стъкло” във Факултета по изящни изкуства, в Университета „Мимар Синан” в Истанбул. Различна ли е системата на обучение там, в сравнение с тази в България?

Университетът по изящни изкуства “Мимар Синан” се намира на самия бряг на Босфора. Това му разположение край водата придава усещане за дълбочина, за безкрайност, за процес на постоянно вдишване и издишване. Самата архитектура на сградата, която е ниска и продълговата допринася за пространственото усещане и е като част от истанбулския пейзаж. Системата на обучение има прилики с тази в Художествената Академия в София, но тя не се изчерпва със съдържанието на програмата и предметите, по-скоро цялостната атмосфера на университета благоприятства за по-различното в учебния процес…

Лилия Пангелова. Снимка: Личен архив

Лилия Пангелова. Снимка: Личен архив

През лятото тази година сте била на стаж в работилница в Холандия. Бихте ли разказала повече за опита си там?

В края на миналата година асистирах в продължение на две седмици на холандския майстор Бернард Хеесен, по време на специализиран уъркшоп за духано стъкло в Университета “Мимар Синан”. В резултат на доброто сработване по време на уъркшопа получих покана за месец юни 2015 г. да работя в неговото ателие “De Oude Horn” в град Леердамер, Холандия. Интересно е да се спомене, че в този град, който има отдавнашни традиции в областта на духаното стъкло, действат две основни ателиета с коренно различни естетически възприятия: едното е това на Бернард Хеесен, което бих описала като “експресионизъм”, другото е “Glasblazerij” (Гласблазерай) студио по духано стъкло към Музея на стъклото, в което работят майстори от Холандия, Норвегия, Америка и Чехия, което е олицетворение на “академизма” в обработката на стъклото. В тази връзка един от най-големите подаръци по време на моя престой беше възможността да асистирам и в двете ателиета. По този начин не само приложих разнообразни техники във формоването на топлото стъкло, а и опознах на пръв поглед взаимноизключващи се становища относно материала, с който всички боравим. Особено зареждащи бяха следработните срещи, на които се обсъждаха вечните за хората от гилдията теми – “Как следва да се обработва стъклото?”, “Какво е изкуство?”, “Каква е разликата между майстор-стъклар и художник-стъклар?” и др.

Казвате, че „духано стъкло” е една от любимите ви техники при обработка на стъкло. Защо? Какво представлява по-точно тази техника? Какви други техники има?

Стъклото е особен материал. На моменти дори мисля, че има доста човешки характер. Може да е меко, течно, да заема всякакви форми и в същото време да е твърдо, чупливо и режещо. Непредвидимо е. Може всеки път да работиш по един и същи начин, но всеки резултат да е с нещо по-различен от предходния. Работата със стъкло има нужда от любов във всеки един момент. Харесва ми да се чувствам в това състояние на “влюбеност”. Освен това стъклото, в частност духаното стъкло, което представлява обработка и издухване на разстопена стъклена маса, е познато още от древността. Стъклото може да бъде обработвано както в топло, така и в твърдо състояние. Основните техники за топла обработка са: “фюзинг” (англ. fusing), “огъване” (англ. slumping), “топене на стъкло в калъп” (англ. glass casting), “формиране на стъкло с горелка” (англ. flameworking) и “духано стъкло” (англ. glassblowing). В твърдо състояние стъклото се реже, полира и гравира. Оттук нататък всяка техника си има своите разновидности и приложения според използваното стъкло и желания резултат.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ви?

Търпението и да “слушаш” материала накъде те води, какво те учи и показва.

Може ли да опишете какво представлява творческият процес във вашата работа – от вдъхновението до крайния резултат? Какво ви вдъхновява най-силно?

Мога да се вдъхновя от всичко, по всяко време, навсякъде. Самата аз не съм сигурна как се получава. Рядко търся с мисълта си идея, която да е подходяща за стъкло, графика, живопис или друг материал. Ако решиш да се изразяваш в духано стъкло, не винаги се получава това, което предварително си замислил. Стъклото не се поддава лесно на планиране. По-скоро започваш и гледаш накъде те води. Ако действаш агресивно и своенравно, материалът поема енергията ти и изработеното произведение показва “кристално ясно” как е било третирано.

До колко според вас изкуството в България се развива на ниво, както е по света?

Наблюдението ми е, че съвременното изкуство както в България, така и по света се развива в посока смесване на различни материали. Самата аз се вълнувам от комбиниране на стъкло с камък, дърво, органични материи, вместването му в природна и градска среда и дори заснемане на работния процес.

Творба на Лилия Пангелова

Творба на Лилия Пангелова

Самата вас какво ви влече да правите повече – по-класическо, по-традиционно изкуство или по-модерно? Споделяте, че харесвате творбите на Пикасо и Салвадор Дали. Какво ви харесва в тях?

Замислям се не толкова върху това какъв тип изкуство правя, а върху идеите, които ми идват. Пикасо и Салвадор Дали ме вдъхновяват с това, че и двамата са носители на много богат свят на идеи и не се ограничават в използването на едно единствено изразно средство. Занимавали са се с живопис, графика, илюстрация, скулптура, сценография, продуктов дизайн, реклами, реализъм, експресионизъм, сюрреализъм…

Тъй като баща ви е поет – Божидар Пангелов, покрай него не сте ли се изкушавала и от изкуството на писането на стихове? Кои са любимите ви български поети?

Имам стихове, които съм писала на 12 годишна възраст. След това не се е случвало да се изразявам чрез поезия. Харесва ми творчеството на българските символисти: Д. Дебелянов и Н. Лилиев.

Какво е за вас изкуството?

Начин за предаване на невидимото в сетивния свят.

До колко е възможно човек на изкуството да остане верен на ценностите си и да прави истинско изкуство, когато е притиснат от материалния свят и нужди? Какви са начините за справянето с това, според вас?

Усещанията относно вярност, ценности, истинско изкуство, материални нужди варират от творец до творец. В този ред на мисли не искам да генерализирам и посочвам начини за справяне с толкова индивидуални състояния. Важното е човек да се чувства щастлив да живее с изкуството.

Коя е най-голямата ви мечта в творчески план? Имате ли идея за някакъв голям, по-специален творчески проект, който бихте искала да реализирате?

В момента се занимавам с довършването на магистърската си теза на тема: “Техники на обработване и формиране на римското стъкло и тяхното отражение в съвременното стъкларско изкуство”. Това е тема, която ме вълнува и ми е интересна. В момента съм настроена не толкова да мечтая, а да следвам възможностите, които ми се предлагат тук и сега.

Какво бихте казала на младите хора, на които им предстои да направят своя избор какво да учат и с какво да се занимават?

Пожелавам им да приемат и вярват на вътрешните си усещания. Което ми напомня за статуса ми в скайп: “Най-красивият рай е там, където се чувстваш щастлив”.

* Интервюто на Бистра Величкова е публикувано за първи път в списание Banitza, 12 октомври, 2015 г.

Реклама

III-та нагарда за Неор Начев на Националния поетичен конкурс Нова Загора 2015 г.

III-та награда на Неор Начев на 11-ия Национален поетичен конкурс "Нова Загора 2015"

III-та награда на Неор Начев на 11-ия Национален поетичен конкурс „Нова Загора 2015“

Неор Начев, поет и създател на българския акустичен проект На Червено, спечели III-та награда на Националния поетичен конкурс Нова Загора 2015 г. Стихотворението с което спечели е със заглавие „Зърно по зърно“.

Второ място беше за Кръстьо Раленков, от гр. София, а Първо място – за Цвета Иванова, от гр. Сливен.

В единадесетото издание на конкурса участие взеха 108 автора от над 40 населени места в страната. Компетентното жури с председател Камелия Кондова – поетеса и членове: Веска Павлова – литературовед и Елена Арабаджиева – секретар на НЧ „Д. П. Сивков – 1870”, присъдиха отличията.

Повече информация за конкурса и награждаването, може да намерите на този линк.

По-долу може да прочетете награденто стихотворение на Неор Начев.

ЗЪРНО ПО ЗЪРНО

На напукан перваз на софийска сграда
на „Цар Симеон”
старица храни с житни зърна белия гълъб
В стаята е тихо и тъмно и само
скърцането на вехтия стенен часовник
отмерва празни минути
…тик….чккрррр…
…скррррц…
…так…
зърно
по
зърно

Зад стъклото на прашния скрин мирно стои
невидим мъж в униформа с медали
отдава чест под синьо небе с знамена и звезда
…тик….чккрррр…
…скррррц…
…так…
в деня
на
победата

До него две руси детски главици се смеят
под лъчите на лятното слънце
и бели женски ръце без лице
…тик….чккрррр…
…скррррц…
…так…
ги къпят
с речна
вода

В ъгъла пламък мъждиво присветва
върху разпятие
и капки горещ восък методично оформят
сталагмити нагоре по кръста
докато старица храни с житни зърна белия гълъб
…тик….чккрррр…
…скррррц…
…так…
капка
по
капка
нагоре по кръста

Неор Начев

Пощенската бележка на Неор Начев, за изпратено стихотворение за конкурса в Нова Загора 2015 г.

Пощенската бележка на Неор Начев, за изпратено стихотворение за конкурса в Нова Загора 2015 г.

* Стихотворението на Неор Начев е публикувано за първи път в LiterNet, 23.07.2017, № 7 (212)

Неор Начев е поет и създател на българския акустичен проект На Червено. Публикувал е художествени текстове във в. „Литературен вестник“ и в. „Стършел“, както и музикални ревюта в сп. „Metal Hammer Bulgaria“ и онлайн изданието за култура Kulturbench. Част от публикациите му могат да бъдат намерени тук. Блога на Неор Начев е достъпен на следния адрес: https://neorna4ev.wordpress.com/.

Благовеста Пугьова: Точната книга може да промени живота на всяко дете

Снимки: Личен архив

Снимки: Личен архив

Благовеста Пугьова е на 28 години. Родена е в Благоевград, но казва, че по-скоро е израсла в Симитли и близките диви села. Завършила e финанси в УНСС, в София и данъчно право в London School of Economics and Political Science, в Лондон. Работи като мениджър „Бизнес развитие” в китайска инвестиционна компания (Bulgaria Development /Holdings/ Limited). Освен това, тя е и създател, директор, и доброволец на фондация „Подарете книга”. Организацията се занимава с даряване на книги в домовете за сираци, както и общуване, и създаване на личен контакт и приятелство с децата. Благовеста е и автор на стихосбирката „Утре в 10 на луната” (ИК „Жанет-45”). В момента работи върху втората си поетична книга.

Как и защо решихте да създадете фондацията „Подарете книга”? Какви са основните й цели и функции?

Като студентка работех в предаването „Отечествен фронт” и виждах най-страшните случки в домовете за деца. Запознавах се с деца минали през ада в какви ли не форми и исках някак да им помогна. Така се сприятелих с едно момиче остнало без родители, на което помагах, но по-скоро бях каката, която тя нямаше, и разбира се й подарих много книги. Така дойде наивната идея, че една пълна библиотека, дори само една книга, точната книга, може да промени живота на всяко дете. Изключително наивно, нали?! Хубавото на идеите е, че се развиват и напасват към света, стига да не ги оставиш. Разбира се осъзнах, че само с книги не се променя живота на дете. Трябваха хора, доброволци, други каки и батковци като мен, които да си говорят с тези деца, да им отворят книгите, или да им разкажат за техния живот, да им отворят света. Това и правим в момента, подаряваме книги, но по-скоро подаряваме приятели.

АКО ТРЪГНЕШ ПРЕЗ ГЛАВА С ЦЯЛАТА СИ ЧЕСТНОСТ И СМЕЛОСТ КЪМ ЕДНА ИДЕЯ, ТЯ НЯМА НАЧИН ДА НЕ СЕ СЛУЧИ – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЩЕ СЕ ИЗМЕНИ, НО ЩЕ СЕ СЛУЧИ

Имате кампания за набиране на доброволци за дейността на фондацията. Можете ли да разкажете по-подробно за това? Как може някой да стане доброволец при вас и какво се изисква от него?

Ние сме само знаменцето, което развяваме пред хората, за да влязат в институциите и да общуват с тези деца. Веднъж да достигнат до там, вече е въпрос на свободно общуване – като финансист обичам да използвам сравнението „свободни пазарни отношения”. Дали доброволеца ще се сприятели с едно дете, или с три, дали ще си говорят по телефона, дали ще се виждат често – това зависи от доброволеца и детето. Точно както аз съм общувала със седката леля Нужка и съм научила много от нея, от батко ми Иво и от още много хора. Просто тези деца не трябва да стоят затворени в една сграда под режим и да ги пазим от света, по начин, който ги прави непригодни за него след 18 години. Просто трябва да общуват. Лесно се става доброволец, просто трябва да се запишеш на сайта ни www.podaretekniga.org, пътуваме всяка събота и неделя до различни места в страната с бус, организиран от фондацията и се връщаме около 18 ч.

Снимки: Личен архив

Снимки: Личен архив

ЕДИНСТВЕНОТО ВАЖНО НЕЩО Е ДА СЕ ЧУВСТВАШ НА МЯСТО, И ДА СИ УБЕДЕН, ЧЕ СЕ БОРИШ ЗА ПРАВИЛНАТА КАУЗА И НА ПРАВИЛНОТО МЯСТО

Трудно ли е да се създаде и поддържа фондация с подобна цел или НПО в България? С какви трудности се сблъсквате ежедневно?

Ако тръгнеш през глава с цялата си честност и смелост към една идея, тя няма начин да не се случи – задължително ще се измени, но ще се случи. Всички трудности идват от това да спечелиш доверието на хората – те виждат, когато нещо е чисто, но ако искаш да го видят навреме е важно и да им помогнеш да го разберат. Аз например имах страх от думата „фондация”, от дете я свързвах само с „Бъдеще за България” на Елена Костова. Много държах да не сме фондация, поне докато не започнаха да ни пречат да посещаваме домовете просто като група доброволци. До преди няколко месеца нямахме никакви административни разходи, нито служители или офис – просто държах да няма никакви поводи за съмнение, че всичко се прави с чисто сърце. И хората ни вярват.

В началото на юли тази година „Подарете книга“ отпразнува 5 години от своето създаване. Каква равносметка си правите за това време? До колко успяхте да постигнете заплануваните цели? 

Ако целта ни е до всяко дете в институциите да има един приятел, ментор, доброволец, бавно вървим натам. И честно казано предпочитам да няма домове за деца, и да няма нужда от нас, но това е химера – домове има навсякъде. И все пак 150 наши доброволци пътуват всеки месец до своите деца и това е огромна стъпка, много деца са променили живота си, върнали са се на училище, справили са се с различни трудности заради тези приятели. И най-хубавото е, че това приятелство ще остане дори утре фондацията да я няма. Това е най-големият успех и се надявам просто доброволците да стават още и още.

Снимки: Личен архив

Снимки: Личен архив

Тъй като фондацията ви е с благотворителна цел, как се справяте финансово?

След като повече от 4 години работихме без администрация и финансиране за пътуванията, вече имаме грант от Програмата за подкрепа на неправителствените организации в България и имаме вече двама служители, офис, и средства, за да платим транспорта на доброволците до децата. Въпреки това, аз като основател, държа да работя нещо друго, за да не си изкарвам заплата от моята си мечта. Искам „Подарете книга” да си остане мечтата, за която се боря по детски. Другата ми работа е Мениджър бизнес развитие в голяма инвестиционна компания. Много хора разчитат на мен и често не мога да си тръгна просто така, в края на работния ден. Още повече имайки предвид, че шефовете ми са в Хонг Конг и работното време доста се разтяга. Трудно се справям и с двете, но не е невъзможно.

Следвала сте и в България, и във Великобритания. Как бихте коментирала общото и различното в двете образователни системи? И до колко образованието според вас има значение при професионалната реализация след това?

С риск да прозвучи грубо, мисля, че няма нищо общо между двете системи, за съжаление. Тук очакваха да знаем много неща на теория, а аз съм човек, който помни идеи, но не и факти. Малко от нещата съм ползвала след това, а нови умения не мисля, че съм придобила. В Лондон беше съвсем различно – учиш доста неща, но на изпита се изисква да дадеш правно становище, подобно на това, което би те питал клиент, ако ти си му адвокат. Може пък просто аз да имам специални образователни нужди, и просто нашата система да не е била за мен, но надали проблемът е в  мен.

ПОЕЗИЯТА СА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ 4 ЧАСА В ДЕНОНОЩИЕТО, КОИТО СИ НАБАВЯШ И НИКОЙ ЧАСОВНИК НЕ МОЖЕ ДА ГИ ЗАСЕЧЕ

Пишете и поезия. Миналата година издадохте дебютната си стихосбирка „Утре в 10 на луната”. Защо избрахте точно това заглавие?

Едно стихотворението е кратък разказ как двама смело се уговарят да отидат на Луната утре сутринта в 10, в 7.20 ч. бързат към Кейп Канаверал, а по-късно по новините съобщават, че днес никой не е кацал на Луната. А аз съм точно човек, който като си каже, че тръгва утре в 10 към Луната, и тръгвам, не го отлагам.

Какво ви вдъхновява за стиховете ви? Какво ви дава поезията? Повече помага или пречи в живота?

Всяка тъга, гняв, шок, радост, страх, борба са вдъхновение и се затлачват някъде, ако не ги подредя някак си с поезията. Ако изчислявам времето си в часове трудно балансирам между трите ми аз – доброволеца, мениджъра, поета, но честно погледнато, ако я няма поезията да вкара в думи и релси хаоса в главата и душата ми, сигурно ще полудея. Поезията са допълнителни 4 часа в денонощието, които си набавяш и никой часовник не може да ги засече.

Какво бихте казала на младите хора, които живеят в България и са изправени пред избора – образование и реализация у нас или в чужбина?

Държавите се доближават една до друга, ценностите толкова се сливат, че не е предателство към никого каквото и да избереш. Единственото важно нещо е да се чувстваш на място, и да си убеден, че се бориш за правилната кауза и на правилното място.

Интервю на Бистра Величкова

* Интервюто е публикувано за първи път в печатното издание на сп. „Образование“, бр. 60, м. август 2015 г. 

Интервю с Благовеста Пугьова в сп. "Образование", брой 60, август 2015 г., стр. 32

Интервю с Благовеста Пугьова в сп. „Образование“, брой 60, август 2015 г., стр. 32

Интервю с Благовеста Пугьова в сп. "Образование", брой 60, август 2015 г., стр. 33

Интервю с Благовеста Пугьова в сп. „Образование“, брой 60, август 2015 г., стр. 33