Преходът е жиголо, което продава тялото си. Роден е през ’89-та и е на 28. Нощем спи с клиенти, а през деня ходи на фитнес, за да поддържа тялото си релефно и желано. Само с тренировки мускули не се правят, затова пие специални прахчета за увеличаване на мускулната маса. Те товарят черния му дроб, който след години ще се наложи да трансплантират с нов. Преходът сега е млад и не мисли за това. Гледа живота право в очите и е сигурен, че е по-силен от него, защото животът е стар. Старите са слаби и немощни, и си мислят, че знаят всичко, но всъщност нищо не разбират.
Родителите на Прехода са се развели, когато е бил съвсем малък. Скоро след развода баща му емигрирал на Запад, където работил като общ работник в Германия и Англия. След години се завърнал в България и се пропил. В това време майка му се опитвала да изхранва детето като отворила малък ресторант за скара на пазара “Иван Вазов”. Мутрите ѝ взимали половината оборот и парите пак не стигали. Веднъж отказала да плати рекета и през нощта подпалили ресторантa. Всичко изгоряло до основи.
Снимка © Двойна измама
Преходът не иска да свърши като майка си и баща си. Не иска да се пропие, нито да изгори. Като всеки млад човек, той иска да има пари и нормален живот и търси начини, за да постигне целта си. Освен на нощните клиенти, той е известен и в средите на кварталните тарикати. Играе на дребно и участва в нагласени протести пред Парламента. От това също заработва добре.
Преходът е “млад, здрав и интелигентен”. Няма образование, но има пари. Няма глава, но има мускули. Няма минало, но се надява на бъдеще. Той не краде, работи “на парче” и в нестандартно работно време. С припечеленото помага на старата си майка. Пенсията ѝ на месец е толкова, колкото Преходът изкарва за два часа с клиент. Преходът обича майка си и баща си, въпреки проваления им живот, и вярва, че неговият ще е различен.
Три часа след полунощ. Евтин хотел на бул. “Стамболийски”. София. Скъсани тапети и накриво закачена картина с плаж и море. Комфорт за две звезди. Преходът лежи възбуден до теб и те пита как го искаш. Не те целува. Той няма нужда от това. Нито ти. Не сте достатъчно близки, за да се целувате! Засича с часовник платеното време и започва. Сменя позите, прави каквото си поръчал, държи се сякаш наистина го е грижа за теб. Сякаш наистина те обича. Преходът е издържлив и жилав. И свършва бавно. А това на някои им харесва, защото докато Преходът не свършва, други свършват десетки пъти.
Снимка © Двойна измама
В средата на нощта Преходът е навлязъл дълбоко в мен. Аз викам. Навярно от удоволствие. Сигурно и други викат от другите стаи. Сигурно също от удоволствие. Боли, но сякаш започва да ми харесва. Може би, защото друг избор няма, а платеното ми време бавно изтича. Преходът ме пита кога и къде искам да свърши. Казвам му, където пожелае – само не в мен. Не искам деца от Прехода. Не искам да създавам поколение в хотели. Не искам да раждам преди да съм обичала.
Свърши.
Счупена нощна лампа осветява стаята в бледо жълто. Лежа гола върху намачканите бели завивки и наблюдавам безизразно използвания презерватив изхвърлен до леглото. Лепкавата течност се разтича бавно по протрития килим. Миризма на секс и сперма. Така мирише любовта на Прехода. Така мирише любовта в хотели. Така мирише опита за оцеляване.
Преходът излиза от банята. Измил е мръсотията на поръчаната любов със западен шампоан “Палмолив”. Пред хотела плащам и му благодаря. Той прибира парите и ми стиска ръката делово, сякаш сме сключили успешна сделка. И пътищата ни се разделят. Той – към следващия клиент. Аз – към онази прашна вестникарска редакция, в която по поръчка ще цитирам политици, които тържествено обявяват новината на деня: “Преходът свърши!”. Те също са си платили.
Разказът „Преходът свърши“ на Бистра Величкова е публикуван за първи път в сп. „АРТизанин“, бр. 14, ноември 2018 г.
На никого няма да кажа, че тази нощ преспах с Прехода. На никого няма да кажа, че и аз, и той, търсим едно и също, и се опитваме да запълним липсата му с пари, които и двамата нямаме. На никого няма да кажа, че и аз, и Прехода сме животни, които се опитват да се обичат без любов и се продават, за да могат да живеят. Не оправдавам и не осъждам. Историята на Прехода е моята история. Неговият живот е нашият живот. Всички ние сме тъжните му клиенти, които плащат с парите, с които на тях са им платили. Плащаме, за да се почувстваме обичани. Макар и без чувства. Макар и за малко. Комфорт за две звезди в центъра на една малка, мръсна и тъжна столица. Едно само зная: не искам деца от Прехода! Не искам да създавам поколение в хотели! Не искам да раждам преди да съм обичала!
БИСТРА ВЕЛИЧКОВА
Разказът е публикуван в сп.“АРТизанин“, бр. 14, ноември 2018 г.
* Текстът е публикуван за първи път в сп. „АРТизанин“, бр. 14, ноември 2018 г.
** Текстът е представен за първи път на литературно четене с тема “Преосмисляне на личната история”, на 15-то издание на Фестивала “Goat Milk” в Бела речка, 24-27 май 2018 г. Отпечатан е на български и английски език в ръчно ушита книжка от Фондация „Нова култура“.
Двойна измама / Double Delusion 