Маргарита Омар: Не си бръсна краката, защото не смятам за необходимо да бъда желана, приемлива и секси

Маргарита Омар (1993) е художничка и феминистка. Тя е родена в Москва, Русия. В тинейджърските си години се премества със семейството си в Люксембург, където живее в момента. Студентка е по “Музикални информатика” в Консерваторията на Люксембург. До сега е имала две изложби на свои картини. Три авторски изложби й предстоят през 2016 г. – Urban Art Festival – Kulturfabrik и Young Artists – PIJ (Point Info Jeunes) в град Еш-сюр-Алзет (Люксембург), както и Young Artists – Rehazenter отново в Люксембург. 

Снимка: Бистра Величкова

Снимка: Бистра Величкова

Взехме интервю от Маргарита Омар по повoд на социалния протест, който тя прави срещу натиска върху жените да бъдат перфектни и красиви. Как прави това ли? Много просто – като не си бръсне и епилира краката и мишниците вече от цели три месеца. Тя не се притеснява или срамува да се разхожда с къси панталонки и поли, както и да тренира във фитнеса по потник, с необръснати мишници. Не само това, но тя дори с гордост показва на хората дългите си косми, на момчета –  за да ги отврати и провокира, на момичета –  за да ги накара да се замислят и дори да ги вдъхнови и те да я последват. Докато позираше пред камерата ни, основното желание на Маргарита беше снимките да не изразяват никаква еротика или сексуалност, а да показват жената в напълно естествено състояние и външен вид. Ако трябва да бъдем честни, в края на фотосесията и интервюто, до толкова свикнахме с необръснатите крака на художничката, и се замислихме сериозно върху нейните идеи и възгледи. Защо пък не жената да бъде социално приемлива, без значение дали маха космите по тялото си или не? Изглежда че, както казва Маргарита, е въпрос на свикване с това, както например сме свикнали с мъжкото окосмено тяло. Ето какво разказа и самата тя пред “Banitza”:

Защо не бръснете краката си?

На първо място, защото искам да вбеся гаджето ми (смее се). На второ, в момента е зима и аз имам лично самоуважение да не харча всичките си пари за кремове и процедури за премахване на космите по тялото ми. Тези пари мога да ги похарча за по-важни неща. Друга причина е, че мисля, че бих могла да направя вид изкуство от това и да вдъхновя други хора. Или най-малкото да ги накарам да се замислят. В крайна сметка има и други форми на потисничество, които не приключват с окосменото тяло.

Маргарита Омар и приятелят й. Снимка: Бистра Величкова

Маргарита Омар и приятелят й. Снимка: Бистра Величкова

Какво мисли приятелят ви за това?

Не ме ме интересува! Той ми каза: “Ти си повече от космите по тялото ти и аз те обичам, както си”. Но това няма значение, защото аз дори не го питам за това.

Какво означава да си феминистка?

Да бъдеш феминистка означава да споделяш определена политическа гледна точка, като например тези три неща: 1) Жените са социална група; 2) Налице е патриархат; и 3) Той не е по природата. Патриархатът е историческо следствие, а не нещо естествено в обществото.

Маргарита Омар. Снимка: Бистра Величкова

Маргарита Омар. Снимка: Бистра Величкова

Може ли да се каже, че отказът да бръснете космите по краката си е форма на социален протест срещу натиска на обществото върху жените да бъдат перфектни и красиви?

Е, това е твърде незначително действие, от моя страна, за да го наречем социален протест. Аз не съм събрала множество жени, с които заедно сме си направили обща снимка с космите на краката си и сме провели някаква обществена кампания. Това, което правя аз не е политическо действие. В известен смисъл, вярвам, че всяка жена, която понякога не се подчинява на социалните норми, прави свой собствен протест. Така че, ако направите вашия личен протест, вътре в главата си, това е вече е голяма стъпка… Целта не е да обвиняваме жените за това, че следват определени норми, които ги ограничават и върху които, те лично  нямат контрол. Целта е да има общо действие.

Кои са основните неща, срещу които протестирате?

Стандартът за красота: “Аз съм социално приемлива, само когато тялото ми бива променено от естествения си вид, по изкуствен начин, за да изглежда по-естетически и по-красиво”. Това е същото като да се каже, че жените са по природа по-нисши и недоразвити, което не е вярно, и за това те трябва да променят тялото си така, че да бъдат желани, приемливи и секси. За мен това не е необходимо.

“Ти си повече от космите по тялото ти и аз те обичам, както си”. Снимка: Бистра Величкова

“Ти си повече от космите по тялото ти и аз те обичам, както си”. Снимка: Бистра Величкова

Ще обръснете ли краката си през лятото?

Вероятно да. Това е мое лично решение. Няма да се промени нищо, ако аз съм единствената, която цяла година не епилира или бръсне космите по краката и мишниците си. Разбира се, няма и да гледам прекалено критично на тялото си. Установила съм свой собствен социално приемлив критерий за дължина на космите. Според този критерий, дори лятото не е необходимо да са напълно гладки краката ми. Освен това, без значение дали ще обръсна космите си през лятото или не, снимките ми и това интервю ще останат. А това ще помогне, за да мога да предам посланието си към обществото.

За да разберете повече за проектите на Маргарита посетете Фейсбук страницата й и личния й сайт.

Прочетете интервюто на английски език тук.

Автор: Бистра Величкова

* Интервюто е публикувано за първи път в сп. „Баница“, 5 февруари, 2016 г. Интервюто е публикувано и на англисйки език ТУК.

Реклами

Лилия Пангелова: Стъклото има човешки характер

Лилия Пангелова. Снимка: Личен архив

Лилия Пангелова. Снимка: Личен архив

Лилия Пангелова е родена през зимата на 1990 г. в София. Първото си професионално образование в сферата на изкуството получава в Профилирана гимназия по изобразителни изкуства “Проф. Николай Райнов”, специалност “Скулптура”, при г-н Вълко Ценов. Преди две години завършва “Дизайн на порцелан и стъкло” в Националната Художествена Академия (НХА) в София. В момента следва магистратура в същата специалност, с профил “Стъкло”, в Университета по изящни изкуства “Мимар Синан” в Истанбул, Турция. В интервю за списание „Banitza“ тя разказа за предизвикателствата да се занимаваш с изкуство и по-специално с духано стъкло, за различните техники за обработка на стъкло, и за това, че „стъклото има човешки характер. Може да е меко, течно, да заема всякакви форми и в същото време да е твърдо, чупливо и режещо. Непредвидимо е“.

Завършила сте специалност „Дизайн на порцелан и стъкло” в Националната художествена академия в София. Как и защо избрахте да учите точно това?

Честно казано реших да кандидатствам “Дизайн на порцелан и стъкло” в самия ден на приемните изпити. Имах основна подготовка за академична рисунка, работа с глина, но до последно се колебах какво точно искам да следвам. Допадна ми това, че изпитът се състоеше не само от рисуване на човешка фигура, а и от събеседване, на което идеята е да бъде опознат творецът, който стои зад кандидатстудентския номер. Може би това беше една от специалностите, която ми беше най-непозната. Всъщност не толкова порцеланът, който има общо с керамиката и съответно с глината, колкото стъклото.

Преди сте рисувала и графики, рисувате ли все още или сте се отдала изцяло на творенето чрез обработка на стъкло?

Стъклото присъства в графиката и графиката присъства в стъклото.

В момента следвате магистратура по “Керамика и стъкло” във Факултета по изящни изкуства, в Университета „Мимар Синан” в Истанбул. Различна ли е системата на обучение там, в сравнение с тази в България?

Университетът по изящни изкуства “Мимар Синан” се намира на самия бряг на Босфора. Това му разположение край водата придава усещане за дълбочина, за безкрайност, за процес на постоянно вдишване и издишване. Самата архитектура на сградата, която е ниска и продълговата допринася за пространственото усещане и е като част от истанбулския пейзаж. Системата на обучение има прилики с тази в Художествената Академия в София, но тя не се изчерпва със съдържанието на програмата и предметите, по-скоро цялостната атмосфера на университета благоприятства за по-различното в учебния процес…

Лилия Пангелова. Снимка: Личен архив

Лилия Пангелова. Снимка: Личен архив

През лятото тази година сте била на стаж в работилница в Холандия. Бихте ли разказала повече за опита си там?

В края на миналата година асистирах в продължение на две седмици на холандския майстор Бернард Хеесен, по време на специализиран уъркшоп за духано стъкло в Университета “Мимар Синан”. В резултат на доброто сработване по време на уъркшопа получих покана за месец юни 2015 г. да работя в неговото ателие “De Oude Horn” в град Леердамер, Холандия. Интересно е да се спомене, че в този град, който има отдавнашни традиции в областта на духаното стъкло, действат две основни ателиета с коренно различни естетически възприятия: едното е това на Бернард Хеесен, което бих описала като “експресионизъм”, другото е “Glasblazerij” (Гласблазерай) студио по духано стъкло към Музея на стъклото, в което работят майстори от Холандия, Норвегия, Америка и Чехия, което е олицетворение на “академизма” в обработката на стъклото. В тази връзка един от най-големите подаръци по време на моя престой беше възможността да асистирам и в двете ателиета. По този начин не само приложих разнообразни техники във формоването на топлото стъкло, а и опознах на пръв поглед взаимноизключващи се становища относно материала, с който всички боравим. Особено зареждащи бяха следработните срещи, на които се обсъждаха вечните за хората от гилдията теми – “Как следва да се обработва стъклото?”, “Какво е изкуство?”, “Каква е разликата между майстор-стъклар и художник-стъклар?” и др.

Казвате, че „духано стъкло” е една от любимите ви техники при обработка на стъкло. Защо? Какво представлява по-точно тази техника? Какви други техники има?

Стъклото е особен материал. На моменти дори мисля, че има доста човешки характер. Може да е меко, течно, да заема всякакви форми и в същото време да е твърдо, чупливо и режещо. Непредвидимо е. Може всеки път да работиш по един и същи начин, но всеки резултат да е с нещо по-различен от предходния. Работата със стъкло има нужда от любов във всеки един момент. Харесва ми да се чувствам в това състояние на “влюбеност”. Освен това стъклото, в частност духаното стъкло, което представлява обработка и издухване на разстопена стъклена маса, е познато още от древността. Стъклото може да бъде обработвано както в топло, така и в твърдо състояние. Основните техники за топла обработка са: “фюзинг” (англ. fusing), “огъване” (англ. slumping), “топене на стъкло в калъп” (англ. glass casting), “формиране на стъкло с горелка” (англ. flameworking) и “духано стъкло” (англ. glassblowing). В твърдо състояние стъклото се реже, полира и гравира. Оттук нататък всяка техника си има своите разновидности и приложения според използваното стъкло и желания резултат.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ви?

Търпението и да “слушаш” материала накъде те води, какво те учи и показва.

Може ли да опишете какво представлява творческият процес във вашата работа – от вдъхновението до крайния резултат? Какво ви вдъхновява най-силно?

Мога да се вдъхновя от всичко, по всяко време, навсякъде. Самата аз не съм сигурна как се получава. Рядко търся с мисълта си идея, която да е подходяща за стъкло, графика, живопис или друг материал. Ако решиш да се изразяваш в духано стъкло, не винаги се получава това, което предварително си замислил. Стъклото не се поддава лесно на планиране. По-скоро започваш и гледаш накъде те води. Ако действаш агресивно и своенравно, материалът поема енергията ти и изработеното произведение показва “кристално ясно” как е било третирано.

До колко според вас изкуството в България се развива на ниво, както е по света?

Наблюдението ми е, че съвременното изкуство както в България, така и по света се развива в посока смесване на различни материали. Самата аз се вълнувам от комбиниране на стъкло с камък, дърво, органични материи, вместването му в природна и градска среда и дори заснемане на работния процес.

Творба на Лилия Пангелова

Творба на Лилия Пангелова

Самата вас какво ви влече да правите повече – по-класическо, по-традиционно изкуство или по-модерно? Споделяте, че харесвате творбите на Пикасо и Салвадор Дали. Какво ви харесва в тях?

Замислям се не толкова върху това какъв тип изкуство правя, а върху идеите, които ми идват. Пикасо и Салвадор Дали ме вдъхновяват с това, че и двамата са носители на много богат свят на идеи и не се ограничават в използването на едно единствено изразно средство. Занимавали са се с живопис, графика, илюстрация, скулптура, сценография, продуктов дизайн, реклами, реализъм, експресионизъм, сюрреализъм…

Тъй като баща ви е поет – Божидар Пангелов, покрай него не сте ли се изкушавала и от изкуството на писането на стихове? Кои са любимите ви български поети?

Имам стихове, които съм писала на 12 годишна възраст. След това не се е случвало да се изразявам чрез поезия. Харесва ми творчеството на българските символисти: Д. Дебелянов и Н. Лилиев.

Какво е за вас изкуството?

Начин за предаване на невидимото в сетивния свят.

До колко е възможно човек на изкуството да остане верен на ценностите си и да прави истинско изкуство, когато е притиснат от материалния свят и нужди? Какви са начините за справянето с това, според вас?

Усещанията относно вярност, ценности, истинско изкуство, материални нужди варират от творец до творец. В този ред на мисли не искам да генерализирам и посочвам начини за справяне с толкова индивидуални състояния. Важното е човек да се чувства щастлив да живее с изкуството.

Коя е най-голямата ви мечта в творчески план? Имате ли идея за някакъв голям, по-специален творчески проект, който бихте искала да реализирате?

В момента се занимавам с довършването на магистърската си теза на тема: “Техники на обработване и формиране на римското стъкло и тяхното отражение в съвременното стъкларско изкуство”. Това е тема, която ме вълнува и ми е интересна. В момента съм настроена не толкова да мечтая, а да следвам възможностите, които ми се предлагат тук и сега.

Какво бихте казала на младите хора, на които им предстои да направят своя избор какво да учат и с какво да се занимават?

Пожелавам им да приемат и вярват на вътрешните си усещания. Което ми напомня за статуса ми в скайп: “Най-красивият рай е там, където се чувстваш щастлив”.

* Интервюто на Бистра Величкова е публикувано за първи път в списание Banitza, 12 октомври, 2015 г.