Бойко Ламбовски: Поетът е поет в някои мигове от живота. Иначе е мъж, жена, шофьор или безработен

Бойко Ламбовски. Снимка: Личен архив

Поетът Бойко Ламбовски. Снимка: Личен архив

Каменоделство

Ръката и длетото методично
почукват Идеала. Става скучно.
Това е жилав навик – да си камък,
и бавен, мъчен подвиг – да обичаш.

Stone cutting

Hand and chisel carve methodically
The Ideal. It is a boring work.
A stubborn habit – to be a stone,
and a slow, hard exploit – to love.

Автор: Бойко Ламбовски
Превод: Анета Денчева-Манолова

Стихотворението „Каменоделство“ на поета Бойко Ламбовски представи България на ежегодния фестивала Транспоези (Transpoesie) в Брюксел, през септември тази година. Като част от фестивала, неговата творба, заедно със стиховете на още осем съвременни поети от цяла Европа, бяха поставени на спирки на метрото и градския транспорт, давайки възможност на повече хора да се докоснат до поезията на международно признати поети. Стихотворението на Ламбовски е избрано за участие в събитието под общата тема „Ангажиментът“. Освен на български, стихотворението е отпечатано на афишите и в превод на френски, фламандски и английски език. Стихотворението „Каменоделство“ е посветено на Едварда – героиня от роман на Кнут Хамсун, публикувано във втората книга на Ламбовски. Преведено е на 14 езика.

Бойко Ламбовски e роден в София, през 1960 г. Завършва Френската гимназия, а висшето си образование по Литература, получава в Москва. Той е автор на девет книги, лауреат на различни награди за поезия, между които „Владимир Башев“ – за дебютна книга, „Гео Милев“ – за принос в съвременното изкуство, „Дървената роза“ – за книгата му „Ален декаданс“ и др. Негови стихове са преведени на 20 езика. Отскоро поетът е и председател на българския ПЕН-център.

– Г-н Ламбовски, Ваше стихотворение вдъхва духовност на една от спирките на метрото в Брюксел, как се чувствате?

– Е, тази дума „духовност“ малко ме напряга. Разбира се, приятно е чувството текстът ти да става повод за размисъл на случайни минувачи, но не вярвам това да качва общото равнище на „духовността“ особено. Просто е хубаво да мислим повече, и да не го правим по стаден, а по индивидуален начин, да провокираме и изобличаваме щампите. А поезията е добър начин за подобно поведение, защото обикновено концентрира провокативност на интелектуално ниво.

– Бихте ли ми разказали малко по-подробно как се стигна до Вашето участие в ежегодния фестивал „Transpoesie“ в Белгия? Защо избрахте да участвате именно със стихотворението „Каменоделство“? Какво послание бихте искали да поднесете на публиката в Брюксел с него?

– Българският ПЕН-Център в лицето на дотогавашния му председател Георги Константинов предложи участието ми, заедно с Националните институти за култура на Европейския съюз (EUNIC) в Брюксел, и това бе подкрепено от нашето Министерство на културата, вероятно поради дотогавашните ми интензивни участия в международни прояви и наличието на доста преводи. Аз пък предложих „Каменоделство“, защото е кратко, и отчасти отговаря на темата на тазгодишния фест – „Ангажиментът“. Посланието ли какво е – нищо не е розово и романтично априори, дори любовта е труд.

Transpoesie Festival in Brussels

Transpoesie Festival in Brussels

– Стихотворението „Каменоделство“ е посветено на Едварда – героиня от романа „Пан“ на норвежкия писател Кнут Хамсун. В книгата героинята има романтична връзка с лейтенантът Томас Глан, бивш военен, отшелник и ловец. Връзката им обаче се оказва невъзможна. С какво ви впечатли тази героиня и защо решихте да й посветите стихотворение?

– Аз имам цяла книга „Едварда“, така се нарича третата ми книга. Кнут Хамсун е един от любимите ми писатели, а отношенията в романа „Пан“ между Едварда и Глан са за мен символ на земната любов – стремеж към идеала и невъзможност за постигането му, ерго – обратното на сладникавите представи за романтичен хепиенд, но и красота на живота тук и сега с неговите сурови противоречия. Едварда е илюстрация на антитезата любов-омраза, забележителна героиня, харесвам я.

– Стихотворението Ви е преведено на три езика – френски, фламандски и английски език. До колко според Вас превода на друг език променя посланието на стиха?

– О, това не знам, езикът е много сложна структура, и това могат да кажат само големи познавачи на френския, фламандския и английския. Големи познавачи на всеки език са впрочем поетите.

– Вие сте писател и поет, творящ на българския език, който е, нека го наречем „малък“ език. В световен мащаб се говори от много малък брой хора. Можете ли да кажете какви са предимствата и недостатъците на това и как такива езици могат да излязат на световната литературна сцена и да достигнат до по-широка, международна аудитория? 

– Трудно се излиза на широка аудитория. Но когато четях на български в „Паса Порта“ (в Брюксел, по време на фестивала Транспоези – бел.а.) стихотворения, които в същото време излизаха на видоестена зад мен едновременно на английски, френски и фламандски, чувах как публиката реагираше с „ах“ или с „оу“, точно в моментите, в които се казваше нещо парадоксално и важно, и на български. Повярвайте, тогава разбрах, че тази инициатива има смисъл, и че с добър превод и поезията може да прекрачи границите на езика си.

transpoesie– Забелязвате ли някакви общи тенденции в съвременната поезия и литература в Европа и в света днес? Във време на криза, в каквото живеем в момента, къде е мястото на поезията? Има ли въобще място за нея или и тя е в криза?

– Поезията не е масово изкуство, в редките случаи, когато се е превръщала в такова, обикновено е била товарена и с политически, дори публицистични функции. Докато е жив езикът, ще е жива и поезията, защото тя е и игра с езика, и възможност на човека на думите да живее втори живот, често по-смислен от първия.

– Европа е населена от много и разнообразни националности, всички със свои собствени характеристики, манталитет, начин на възприемане на живота, какво според вас е най-важното и същественото нещо, което обединява всички хора и нации?

– Хората се обединени от тайната на живота, от желанието си да надникнат в нея. А тази тайна има конкретни специфики, които правят живота толкова разнообразен.

– Как един поет оцелява в днешния материален свят?

– Не обичам хората, които се кичат с определението „поет“ непрекъснато. Поетът е поет в някои мигове от живота си, иначе е мъж или жена, или зъболекар, или журналист, или безработен, или шофьор и разносвач на пици, или учител, или пияница…Той не е нещо по-висше от другите хора, просто понякога му е дадена дарбата да извлича енергия от думите, която служи като кратък или дълъг проблясък. Този проблясък осветява част от тайната на житието, както за него, така и за някои други хора. През останалото време поетът оцелява като всички останали – така и трябва да бъде, впрочем. Така че бих приел по-лесно въпроса „Как един човек оцелява в днешния материален свят?“ И бих му отговорил – както понякога става, или остава поет.

IV-logoИнтервюто на Бистра Величкова с поета Бойко Ламбовски е публикувано първо на английски език в белгийското издание „Internal Voices“, 18 Nov, 2013 г.

English_flag_small2Английската версия на интервюто можете да намерите ТУК. The interview is available in English language HERE

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s