Да отхапеш от Голямата ябълка

Веднъж отхапал от забранения плод, от Голямата ябълка отвъд океана, човек вече завинаги е изгонен от райската градина, и май не съжалява особено за това…

Манхатън, Ню Йорк. Снимка: Бистра Величкова

Човекът е такова същество, че пред това да остане завинаги в Рая, щастлив и необезпокояван от нищо, и това да направи грях, но да погледне отвъд непознатия хоризонт, би избрал второто. Защото човек става истински човек само, когато е в Ада. А в Ню Йорк Ада и Рая се преливат постоянно и с такъв динамичен синхрон, че в един момент не можеш съвсем да разбереш кое, кое е. Ако успеете да не станете „чарк от машината”, докато сте в Ню Йорк, единственото, което ви остава е да ядете от Голямата ябълка и да преглъщате на големи хапки сладкия грях, в който сте се забъркали и да вървите смело по земя изтъкана от Ад и Рай.

Гледка на целия Манхатън от Top of the Rock - една от сградите на Rockefeller Center. В средата се вижда Сентръл парк. Снимка: Бистра Величкова

Ню Йорк е град, за който каквото и да се каже ще бъде или недостатъчно или плоско и клиширано. Това е град, който е вдъхновил и продължава да вдъхновява много творци. За него е писано и говорено много. Действието на повечето американски филми се развива именно тук. Той е придобил митологичен образ, което увеличава притегателната му сила. От самото си създаване та чак до днес Ню Йорк остава град на чужденците и имигрантите.  Именно в това е и неговият чар. Тук всеки е чужденец и всеки е местен. Така и ти като току що пристигнал турист, неусетно се сливаш с тълпата и само след няколко часа вече можеш спокойно да се наречеш Нюйоркчанин.

Ню Йорк, САЩ. Снимка: Бистра Величкова

Penn Station – начало

Бързият ритъм на живот те повличат още от гарата. Ако, човек пристига с влак най-често спирката е „Пенсилвания стейшън”, в Манхатън. Това е най-голямата гара в центъра на града, по-известна с краткото си название „Пен стейшън” (Penn station). Гарата се пада в подземните нива на „Пенсилвания плаза”, градски комплекс разположен между 7-мо и 8-мо авеню и между 31-ва и 33-та улица в Мидтаун Манхатън.

Слизаш и тръгваш да търсиш спирката на метрото. Лутането в този огромен подземен лабиринт е допълнено с тълпи от хора, които забързано вървят в своята посока. Хора. Това е ключовото за Ню Йорк и по-конкретно за квартала Манхатън. Навсякъде, по всяко време има хора, метрото работи денонощно, животът кипи. Наистина не се преувеличава като се казва, че това е градът, който не спи. В делничен ден, в два часа през нощта възрастни баби чакат на спирките на метрото необезпокоявани от никого. А ако се случи това да е петък или събота през нощта, има направо тълпи от хора, чакащи метрото. Почти като в делничен ден рано сутринта.

Метрото – животът ъндърграунд

Ню Йорк. Снимка: Бистра Величкова

Метрото е особено място, което предлага специално изживяване и усещане в повечето големи градове, по света. Не във всеки град то е толкова специален топос, но в градове като Париж и Ню Йорк, то със сигурност е нещо, което няма как да не те впечатли. Въпреки мащабите (1 200 кв. км. площ) и населението (8 милиона) на Ню Йорк – както самият град, така и метрото демонстрират високо ниво на прецизност, точност, на хигиена и чистота. Впечатляваща е организацията и системата за поддържане на чистотата на такъв голям град. Разбира се, ако споделите на един нюйоркчанин възхитата си от чистото им метро, той ще ви изгледа в абсолютно недоумение и ще ви каже, че по-голяма кочина не е виждал. И като усети, че не сте убеден в думите му ще ви попита:

„Ама вие не сте ли видели плъховете, там долу?! Та те са по-големи от котки!”

За плъховете са прави, но ние имаме за сравнение метрото в Париж и нищо не може да ни учуди. И това в Ню Йорк ни се вижда направо рай. А ако тръгнем да сравняваме с метрото на родната София, макар и малко, с няколко спирки, можем да се похвалим, че то е по-чисто дори от това в Ню Йорк. И понеже рядко ни се случва да отбележим нещо хубаво у нас – нека се гордеем от този факт. Защото кой знае, може би няма да е за дълго така…

Музикант, на спирка в метрото на Ню Йорк. Снимка: Бистра Величкова

Освен чистотата и денонощната работа на метрото, трябва да се отбележи и разнообразните хора, които непрестанно виждаш там. Това са хора от всякакви националности, възрасти, раси. Всеки със своите разбирания за религия, за облекло, за начин на живот. Всеки със своя идея за смисъл. Те ежедневно кръстосват града под земята – придвижвайки се от една точка до друга. Всеки бърза в своята посока. Толкова е цветно, различно, нетрадиционно.

В една малка мотриса на метрото, подобно на Ноев ковчег

се е събрал сякаш целият свят, от всяка точка на земното кълбо, по един вид. Това не притеснява никого. Китаец седи до черен афро американец, който е с развлечени дрехи, слуша от телефона си музика и рапира на глас. До него, спретнато облечен бизнесмен със светла коса – може би от Скандинавските страни, чете спокойно от Kindle-a си. Децата на едра негърка лазят по земята, млада влюбена двойка – японец и французойка се целуват. Мъж с червило и пола гледа занесено…

Снимка: Бистра Величкова

И ключовата дума за оцеляването, просъществуването и единството на един такъв пъстър свят е

ТОЛЕРАНТНОСТ

Всеки е луд по своему и никой не се бърка и не кори „лудостта” на другия. Просто го приема такъв, какъвто е с всичките му странности и разбирания за живот. Това е едно от най-удивителните и уникални неща на Ню Йорк – толерантността към различния. Хората явно сами са се научили на това, защото в крайна сметка тук всички са различни, всички са чужденци, всеки идва от различен бекграунд, традиции, религия, възпитание и ако той иска другите да приемат неговите особености, самият той трябва да приеме техните. Интересното е умението за съжителство в пълно единство и хармония на хора от цял свят. Не само това, а очевидно те работят добре заедно и постигат успешно общи цели, и страната се развива. Това впечатлява, защото има някои държави, например,  в които хората от една и съща нация не могат да се разберат с години по най-обикновени въпроси… но това е тема за друг разговор…

Таймс Скуеър – джаз за очите

Таймс Скуеър, Ню Йорк. Снимка: Бистра Величкова

Ако сте се чудели как би изглеждал джаза, ако е трябвало да се пресъздаде визуално, то отидете в Ню Йорк и по-конкретно на Таймс Скуеър, и гледайте. Това е джаз за очите. Но не просто джаз, а няколко джазови парчета, които гледате и слушате едновременно, защото там всичко се случва постоянно, навсякъде и в един, и същи момент. Чиста лудост за съзнанието. Абсолютната невъзможност да се обхване всичко с мисъл и поглед. Никакъв шанс за концентрация на вниманието върху едно конкретно нещо. Просто защото сетивата ти са атакувани от всички страни – огромни светещи реклами по стените на небостъргачите, анимирани и присветващи в различни цветове. Музика звучи от всякъде, огромно стълпотворение от хора залива улиците. Същински потоп. Излязъл си от ноевия ковчег, от метрото и си се гмурнал в потопа, където се сливаш отново с, така да се каже, целия свят.

Таймс Скуеър, Ню Йорк. Снимка: Бистра Величкова

Случайни момчета вървят със закачени рекламни пана на гърдите си и крещят нещо. Други стоят в центъра на улицата, тълпата минава около тях, а те не спират да предлагат на всеки някакви промоционални билети я за комедийно шоу, я за пиеса на Бродуей или за евтина вечеря за двама. Вървиш и най-внезапно в тълпата се е оформил самостоятелен кръг от хора, които слушат някой как свири. Опитваш се да надникнеш зад рамената на множеството хора, да видиш и да чуеш, какво има там. Черен американец, седнал на малко столче, рапира и удря с палки върху тенджери и пластмасови кофи. Звукът и резултатът са уникални. Природен талант. Потопа обаче не спира и те повлича да вървиш напред, за да видиш какво следва после…

Таймс скуеър и 42-ра улица. Снимка: Бистра Величкова

Веднъж стъпил на Таймс скуеър и 42-ра улица, ти вече си част от джаза. И колкото и да искаш не можеш да го погледнеш отстрани, нито да го осмислиш, нито да го запаметиш, нито в главата, нито на фотоапарата, нито на лист хартия. Всичко е това, което е. Гледай и се остави реалността да изпива сетивата ти. Друсай се с реалност. Усещай хилядите джазови парчета, които разкъсват сетивата ти, разпиляват ги на съставните им части и после ги взривяват в бляскави ярки цветове по огромните рекламни пана. Ти си голям жълт

Таймс Скуеър, Ню Йорк. Снимка: Бистра Величкова

бонбон “m&ms”, който се смее от стъклата на небостъргача. Ти вече не си наблюдател, а си се превърнал в нота от джазовото произведение. И неусетно започваш да влизаш в ритъм… загубваш се напълно, за да намериш едно друго аз, което не си познавал до сега… и да чуеш неговия джазиран вариант.

Таймс Скуеър - джаз за очите. Снимка: Бистра Величкова

Грях или израстване

Може да се поспори дали отхапването от забранения плод е грях или личностно израстване. Това е още по-спорно, когато забранения плод е Голямата ябълка – Ню Йорк.

Статуята на свободата, Ню Йорк. Снимка: Бистра Величкова

Хората казват: „Ако искаш да си останеш същия, стой там където си. А, ако искаш да се промениш – отиди в Ню Йорк.” И наистина мисленото отхапване и вкусване от духа на този град те променя. Променя гледната ти точка, променя усещането ти за живот, за ритъм, за хора, за град. Показва ти какво означава толерантност в най-съвършения си вид. Показва ти какво означава да имаш свободата да бъдеш такъв, какъвто си и да правиш това, което искаш. Без да бъдеш съден или критикуван за това.

Таймс Скуеър. Снимка: Бистра Величкова

Ню Йорк те научава и на нещо много важно, учи те да си знаеш целта. Ако не искаш да ти се завие свят и тълпата да те повлече в хаотичния си потоп, най-важното е да знаеш за къде си тръгнал и къде искаш да стигнеш! След това трябва само да вървиш целенасочено, без да обръщаш внимание на хилядите препускащи хора в различни посоки. Това е начинът да стигнеш до някъде.

Животът в Ню Йорк бързо те учи и на основни житейски мъдрости. Неща, които едва ли би научил, ако не беше изгонен от рая…

За това, ако искаш да се промениш завинаги и сетивата ти да усетят истински живота, отхапи смело от Голямата ябълка и се наслади на вкуса. Ню Йорк те чака, за да те промени. И това не е грях.

Мемориала "IMAGINE" на Джон Ленън, в Сентръл парк, Ню Йорк. Снимка: Бистра Величкова

ИСТОРИЯ

Трудно е да вникнеш в същността на един град, на една държава, ако не погледнеш историята и миналото й. За това, за да се добие по-пълна представа за Ню Йорк, ще представя малко история, за неговото създаване и какви са причините да стане това, което е днес.

Rockefeller Center, New York. Снимка: Бистра Величкова

По-голямата част от Ню Йорк е разположена върху архипелаг от острови по Източното крайбрежие на Северна Америка. Именно разположението на града на острови и недостига на земя е и причината за гъстата и висока архитектура – небостъргачи. Най-големите острови са Манхатън, Стейтън Айлънд и Лонг Айлънд. Те оформят пристанището, което е и първоначалната причина за основаването на града и допринасят за разрастването му като транспортен и търговски център. Ню Йорк е съставен от пет основни квартала – Манхатън, Бруклин, Куинс, Бронкс и Стейтън Айлънд. Най-известният квартал, където е концентрирана цялата финансова, икономическа и търговска индустрия е Манхатън.

През 1524 г. италианецът Джовани да Верацано става първият европеец  стъпил на земята, която днес принадлежи на Ню Йорк. По това време там живеят близо пет хиляди индианци от племето ленапи.

Заселването на европейци на територията на Ню Йорк започнало през 1609 г., когато англичанинът Хенри Хъдсън, назначен на работа в Холандската Ийст Индиан Къмпани (Dutch East Indian Company) пътувал с кораб и подобно на Кулумб, търсел пътища към Азия. Вместо това, обаче открил изоставени бобри. По това време, бобрите

Нюйркчани се разхождат в Сентръл парк. Снимка: Бистра Величкова

били много на мода в Европа, защото спомагали за изгоден бизнес. Това било и една от причините да се създаде холандска търговска колония в Новия свят, като един от районите бил Новия Амстердам (по-късно преименуван – Ню Йорк). Важното значение на бобрите в историята на Ню Йорк е отбелязано чрез използването на образа в официалния печат на града.

По-сериозното европейско заселване в района на Ню Йорк става през 1614 г. на холандска колония за търговия на кожи, в южната част на Манхатън. През 1626 г. холандците купуват острова Манхатън от племето ленапи за 60 гулдена (около 1000 американски долара, според курса на долара от 2006 г.) По-късно обаче Новия Амстердам е завладян от Англия. Именно тогава той получава новото си име – Ню Йорк, в чест на херцога Дюк от Йорк. Въпреки, че втората англо-нидерландска война завършва с успех за холандците, те оставят Новия Амстердам на Англия, в замяна на стратегически важен остров Рьон в Малайския архипелаг.

Бикът - символът на стоковата борса, на Wall Street, в Ню Йорк. Снимка: Бистра Величкова

По време на британското управление, значението на Ню Йорк като търговско пристанище нараства. След американската революция Ню Йорк става столица, но за кратко. През XIX-ти век градът се разширява значително след големи вълни от имигранти. Именно тогава се появяват и плановете за правоъгълната мрежа от улици и авенюта. През 50-те години на века, се заражда и идеята за първия по рода си на континента Сентръл парк. По-късно той става и един от символите на града. През 1883 г. е завършено построяването на Бруклинския мост (с дължина близо 2 км.), който свързва Манхатън с тогава самостоятелния град Бруклин.

Бруклинският мост, Ню Йорк. Снимка: Бистра Величкова

През 1886 г. е издигната и статуята на свободата  – на Острова на свободата (в близост до долната, южна част на Манхатън). Дизайнът на статуята е заслуга на френския скулптор Фредерик Бартолди. Конструкцията е направена заедно с Александър Айфел. Три години по-късно, през 1889 г. той създава Айфеловата кула, в Париж. Статуята на Свободата е било първото нещо, което емигрантите виждали, идвайки с кораби към aмериканската земя. За това от тогава тя става основен символ не само за Ню Йорк, но и за цяла Америка.

Бруклинският мост, Ню Йорк. Снимка: Бистра Величкова

През първата четвърта на XX-век, Ню Йорк се превръща в световен търговски и индустриален център и задминава Лондон по население. След Голямата депресия през 1929 г., в града са построени едни от най-големите небостъргачи като Емпайър стейт билдинг и др.

Гледката от Top of the Rock, към Empire State Building, Ню Йорк. Снимка: Бистра Величкова

С нарастването на населението, започва да нараства и престъпността в града. Въпреки това тя бързо е овладяна и Ню Йорк става един от най-безопасните, сред големите градове на САЩ.

Бистра Величкова

 *Текстът е публикуван първо в WebCafe