Протестиращите: Нито тези, нито предишните. Искаме промяна

„Протестиращият човек е красив“,
Георги Господинов

„Толкова хора нямаше и през февруари”, казва жена държаща в ръка малко българско знаме, докато върви с протестиращата тълпа към Народното събрание, в неделя вечер. „Просто вече прекалиха. Как не ги е срам?!”, казва друга до нея.

16 юни (3 ден) на протестите в София, срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и срещу новото правителство. Снимка: Бистра Величкова

За последните три дни София, както и цяла България беше залята от внезапни, спонтанни протести. В неделя (16 юни) се твърдеше, че са се събрали най-много хора в сравнение с трите протестни дни до сега, около 15 хил. души. Протестите продължават и днес.

Причината за неочакваните протести, които започнаха в петък вечерта беше назначаването от парламента на медийния магнат и монополист Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Минути след новината за неговата назначаване, социалните мрежи в интернет буквално бяха взривени от възмутени коментари и недоволство. За часове се сформира група „Не искам Пеевски за шеф на ДАНС”. В момента, в подкрепа на групата са се обявили над 71 хил. човека.

Протестите в София, срещу кабинета „Орешарски“. Снимка: Бистра Величкова

В резултат на острата реакция на гражданите, в събота на обяд, Пеевски каза, че се отказва от новата си длъжност, щом „народът не го иска”. Въпреки това, протестите продължиха, този път насочени срещу парламента и кабинета „Орешарски”, които назначиха Пеевски за шеф на ДАНС.

„Като през 90-те е!”, коментира възрастен мъж, докато върви сред тълпата протестиращи.

„Абе не е чак като тогава, ама ще стане”, отвръща му друг. „Тогава през 93-та и 97-ма протестите стигаха чак горе до Плиска. Идваха хора от провинцията да протестират. Всички бяха навън, защото ножа беше опрял до кокал. Беше глад”.

„Червени боклуци”, „Оставка” и „Кой не скача е червен” бяха лозунгите, които се

16 юни (3 ден) на протестите в София, срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и срещу новото правителство. Снимка: Бистра Величкова

чуваха най-често по време на шестващия протест в центъра на София и през трите дни. Това наистина може да подейства объркващо за това в коя година точно се случва протестът.

Една от разликите, обаче, с протестите през 90-те е, че ако тогава цяла София е била в сини знамена, то сега преобладаващото знаме сред тълпата беше трикольорът на България.

„Нито тия ги искам, нито предишните от ГЕРБ да се връщат. Едни и същи са”, чува се глас от тълпата. „Трябва да дойдат нови лица. Все едни се въртят от 90-та насам. На хората им писна!”

В неделя вечерта, както и през предишните два дни, протестът започна от Министерски съвет. Множеството от хора развяваха знамена и ръчно написани лозунги на листове хартия и картони. Набързо направените лозунги доказваха спонтанността на протестиращите. Нямаше, както на други подобни събития сме наблюдавали, големи пана, с печатни букви, за които се изискват пари и поне няколко дни подготовка и организация.

Преобладаващите хора бяха млади с интелигентни лица. Усещаше се позивитен дух и единство сред тълпата. Млади семейства бяха довели и децата си. Имаше и бебета в колички.

16 юни (3 ден) на протестите в София, срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и срещу новото правителство. Снимка: Бистра Величкова

Младите хора показваха активност и загриженост за положението в страната. Разпалено сравняваха протестите в Истанбул, на площада Таксим.

„Виж ги какво правят в Турция! Ето, това се казват протести и гражданска позиция. Чудя се дали и ние можем да сме толкова единни като тях?…”

Младежите изразяваха възмущението си от авторитарния режим на Реджеп Тайип Ердоган. В тази връзка едно от разговарящите момчета, каза: „Като ги гледам тях, ние май ще се окаже, че все пак имаме свобода. Все пак в Европейския съюз сме, има някаква демокрация…”

„Абе имаме, но те пък икономически и социално са много по-добре”, отвръща му негов приятел. „Те протестират за друго, за по-висши свободи. А ние…”

15 юни (събота) – 2-рия ден от протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Младежи са насядали в кръг на булеварда, до Орлов мост. Снимка: Бистра Величкова

От няколко човека се чуваха едни и същи реплики за това, че не одобряват новия парламент от БСП, ДПС и АТАКА, но не одобряват и старото правителство на ГЕРБ. „Нямам представа кой трябва да дойде на власт и какво трябва да се случи, но знам че трябва да има промяна!”, такива реплики бяха едни от най-често чуваните по време на протестното шествие. „Важното е да не спираме, за да разберат, че така не може повече!”, казва сърдито мъж на около 30.

От Министерски съвет, с викове, свирки и удари на тъпан, протестното шествие продължи по булевард „Цар Освободител” и спря пред Парламента. Викове „уууу” заляха сградата.

Протестите в София, срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и срещу новото правителство. Снимка: Бистра Величкова

Имаше и силни освирквания и цинични скандирания срещу журналиста Николай Бареков, собственик на TV7. В един от предишните дни, кола на тази телевизия беше замеряна от протестиращите с бутилки, а един от операторите ранен.

Полицаи стояха зад загражденията, пред сградата на Народното събрание, в готовност за евентуални проблеми с протестиращите. Всъщност най-много полицаи се наблюдаваха пред Парламента и правителствените сгради. Докато шествието продължаваше из останалата част на центъра на София, почти не се виждаха полицаи. Те стояха и насочваха тълпата да върви по определените за протест булеварди.

Шествието пресече булевард „Васил Левски” и продължи към вече станалият емблематичен за свобода и гражданственост Орлов мост. От там, хората завиха по бул. „Евлоги Георгиев”. Виковете и скандиранията „Оставка” продължаваха на вълни през цялото време. Хора излезли по балконите и прозорците от жилищните сгради, също развяваха български знамена, пляскаха с ръце и викаха „Браво! С вас сме!”

На кръстовището, преди бул. ”България”, при НДК, на Моста на влюбените, от край до край се виждаха тълпи от хора. От там развяваха лозунги, ръчно написани с маркер върху бял чаршаф: „БСП, АТАКА, ДПС ВЪН”.

Протестите в София, при НДК, юни 2013 г. Снимка: Бистра Величкова

В неделната вечер, вече около 21.00 ч., протестът продължи покрай Националния дворец на културата (НДК) и се отправи към булевард „Витоша”. Движението по бул. „Патриарх Евтимий” беше блокирано заради преминаващото шествие. Коли и тролеи стояха в задръстване, чакайки тълпата да премине. Шофьорите излязоха от колите си и започнаха също да скандират, заедно с тълпата.

Шофьори излязоха от колите си, докато бул. „Патриарх Евтимий“ беше блокиран заради протеста. Снимка: Бистра Величкова

Обновената част на пешеходната зона на бул. „Витоша” беше добре осветена от нови улични лампи. Докато тълпата от хора скандираше, в заведенията навън, бяха насядали хора. Гледаха с почуда скандиращите. Някои станаха от масите и ръкопляскаха. А протестиращите, като в отговор, започнаха да скандират „Елате с нас, протестът е за вас”.

Към 22.30 ч. шествието стигна до Съдебната палата. Там тълпата се разпръсна, но голяма група хора продължиха по ул. Позитано насочвайки се към партийния щаб на БСП. Там скандиранията и виковете ескалираха.

„Ей това е! Ей това трябва! Браво на хората”, каза таксиметров шофьор пушейки, подпрян на колата си, наблизо. „Това ни трябва на нас – революция. Ей такива протести, ама тия са мирни, а нашите политици от мирни неща не разбират. Докато не се пролее кръв, няма нищо да стане. Пука им на тях, че ние сме на улицата”.

Протестите в София срещу новото правителство на Орешарски, продължават вече шест дни. Снимка: Бистра Величкова

Протестите в цялата страна продължават вече шест дни. Съграждани живеещи в чужбина изразяват подкрепата си като организират протести навън – в Брюксел, Виена и други европейски столици. Пред БНР, организатор на протестите във Виена каза, че българите в чужбина подкрепят протестите за промяна, тъй като те са в чужбина именно, защото в България условията и икономическата среда са неблагоприятни за живот и оцеляване. Благодарение на финансовата помощ, която изпращат хората, които са в чужбина, тези в България успяват да живеят някак.

* Репортажът е публикуван първо в Kultur Bench, на 17 юни, 2013 г.