Койна Русева: Скачай в мечтата и действай!

Текстът е публикуван във в. „Преса“, брой 125, 10 май 2012 г.

Койна Русева с бърза, динамична крачка идва пред театър „Сълза и смях”, на уговорената ни среща. Програмата й е натоварена. Седем дни в седмицата – през деня е на репетиции, вечер има представление. А понякога между двете и снимки за филм! Почивка няма. „Аз съм работохолик”, казва тя. През есента актрисата ще се появи в премиерите на филма „Още една мечта” и спектакъла „Летище”, в Младежкия театър.

Адвокатката на Джаро от сериала „Под прикритие”, Маша от спектакъла „Три сестри”, Тамара от „Nordost”, шантавата пианистка от „Страхотни момчета” и героинята с объркана сексуална ориентация Майнди от „Пет жени в еднакви рокли”, застава пред нас без грим и излишна суета. В началото на май тя отпразнува своя 42-ри рожден. Писателят Дъглас Адамс, казва, че смисълът на живота е 42 и актрисата е склонна да се съгласи: „Може би е така, защото на тази възраст вече имаш достатъчно опит. Това е златната среда. Натрупал си умения и знания в работата,  позитиви и негативи.  Оттук нататък предстои умелото използване на всичко това.

И днес тя не спира да изпитва притеснение преди всяко излизане на сцената.

Не е нужно да съм на 20, за да ми подскача сърцето

„За това сме актьори”, за да запазим тези усещания, умението да се учудваме. Загубиш ли тръпката, отиваш по дяволите…”, казва тя.

А не е ли трудно, досадно да повтаряш в дадено представление силната емоция по един и същи начин всеки път?

„Когато репетирам, аз се концентрирам само върху това. Забравям всичко друго, дори за децата си, отговаря Койна. – Не отивам в театъра в 7 без една, ако в 7 излизам на сцената. Всеки от нас, актьорите, има различни начини да влезе в ролята. Аз лично си минавам текста задължително и така се вкарвам отново в представлението. След това емоцията сама идва. Не е нужна да я насилвам.”

Когато е вечер на сцената, пред публика, Койна казва, че „това е най-хубавата част от деня й. Това са два часа ясни взаимоотношения. Преди и след това всичко е хаос. На сцената вървим по схема, зададена от автора на пиесата, изработена от режисьора и актьорите.”

В постановката „Летище” в Младежкия театър, която репетира в момента, героинята на Койна среща случайно своя бивша любов /всъщност –  дали е бивша?/. Актрисата споделя, че „за да пресъздадеш определен образ, винаги влагаш от лично преживяното. Няма какво да излезе на платното, ако нямаш нищо в себе си, е казал Пикасо. Актьорите са шизофренични личности, защото не се знае колко демона се борят в нас”.

Койна Русева (най-вдясно) в кадър от филма „Още една мечта“, предстоящ да излезе през идната есен.

Тази есен, освен в новия спектакъл „Летище” Койна Русева ще се появи с нова роля и на екрана, в екшън комедията „Още една мечта” на Николай Мутафчиев по сценарий на Христина Апостолова. Снимките на филма са продължили месец, през декември, миналата година.

„Разказва се за четири объркани жени. Всяка по различен начин е изгубила себе си и е обезсмислила живота си, а случайността ги събира”, разказва актрисата. „Щуротиите и наивността ги обединяват и те решават да оберат банка. Заемат се, според тях, много сериозно – правят уникални глупости и попадат в ужасни ситуации, в каквито само четири смешни жени могат да се забъркат.” В контекста на заглавието, актрисата споделя:Без мечти животът е скучен, почва да залинява, да боксува.” Твърди, че  е станала актриса случайно. И никога не тръгвала към роля с мечтата „да стане известна – любима мантра на по-младите в гилдията. Сериозна разлика има между поколенията в начина на мислене, кой защо тръгва да живее в тази професия. Други бяха ценностите преди. Нямаше и толкова медии, жълтите вестници почти не съществуваха,  за да раздухват клюки. Когато правихме сериала „Морска сол” през 2005 г., например,  нямаше такова медийно отразяване. Сега следят всяка крачка на актьора.”

„Мерил Стрийп може да се чувства на върха, коментира своите успехи и популярност Койна – В границите на България, аз се чувствам работеща и можеща актриса”.

Признава, че е суетен човек като всеки актьор – „това е част от играта”. Но е виждала как, ако се самозабравиш от медийното внимание и „решиш, че си много готин – много хубаво можеш да се провалиш на следващата стъпка. И така сепревръщаш от актьор в медиен боклук.  В крайна сметка, всеки сам избира как да съществува в пространството – театралното, филмовото, в медиите. Това вече се дължи на вътрешните разбирания за живота, личен капацитет, летва и прочетени книги”.

В свободното си време ходя на театър

Койна Русева и Асен Блатечки в постановката „Побъркани от любов“, в „Сълза и смях“.

Обичам да гледам театър, казва актрисата. „Мои колеги ми се чудят. Например преди седмица само в събота вечер не съм имала представление. Репетирам през деня, а вечер съм на сцената. В свободната си вечер в събота какво направих? Отидох да гледам премиерата на „Идиот” в Народния. Ами – не съм добре, трябва да се почива! Но аз обичам, любопитна съм.

Семейство или кариера – защо трябва да избирам?

Пред много жени стои изборът семейството или кариерата, Койна Русева съчетава с лекота и двете. Има три деца – Калина (15 г.), Константин (13 г.) и Калоян (8 г.).

„Животът е съчетание от всички неща – умело жонглиране на работа с лични ангажименти. Какво? Заради работата да не си родя дете ли?”, споделя Койна. „От обслужващ персонал (докато бяха малки), шегува се тя, вече минах на ниво душеприказчик или пък координатор – трудно се координират три деца.”

Те също имат артистичен талант. Дъщеря й Калина има два филма зад гърба си – „Прогноза” на Зорница София, и „София” с Крисчън Слейтър. Синът й Константин също има няколко филма – „Патриархат”, „Номер 1”. Играе в две професионални постановки на голяма сцена – „Снегирьов” в Народния театър и „Страхотни момчета”, в Младежкия театър.

Най-малкият Калоян – за сега категорично отказва да се занимава с какъвто и да било вид изкуство.

Във филма„Зад кадър”, който излезе тази седмица Константин е имал предложение да участва,  но е отказал заради  училище. В този филм би си партнирал с майка си.  Койна има  поддържаща роля редом с Валентин Ганев.

„Пускам ги в това, защото виждам, че могат и се забавляват. А дали ще наследят актьорската ми професия, си е лично тяхна работа. Виждат колко време ми отнема, как полудявам, да си взимат техните решения, вече са големи деца. Няма да мисля вместо тях цял живот.”

Най-трудният период в живота ми предстои,

смята Койна. Всеки сам за себе си го определя.  Понякога ти се струва, че си нагазил в най-трудното –  може да си без работа, да не ти върви много, да нямаш предложения… Но пък да имаш мъдростта да изчакаш или да оцелееш, да изградиш себе си, за да дойде после по-светлият период. Тогава той няма да ти се струва труден, а преходен период, на изграждане, на самоусъвършенстване. Тогава ще имаш самочувствието да прекрачиш в нов, който заслужаваш. Ако ти обаче решиш, че това ти е най-гадният период, закисваш, а това не е градивно.

За нея такъв период са били 90-те. „Скоро си говорехме с колеги, как въобще оцеляхме в тази професия. Мнозина се отказаха, не издържаха, изчезнаха. Аз запълних празнините, раждах деца. (смее се) Не съм се чудила по цял ден  – защо не играя, защо не репетирам.” Имала е години само с едно представление на сезон. „Крайно недостатъчно за моята енергия и взривоопасни желания за денонощно работене. Минала съм през Ада и през Рая, за да стигна до тук.

Мислила съм какво друго мога да правя, ако не съм актриса. Имала съм такива заораващи недрата на земята моменти, в които съм си казвала, ааа, Господи, не ставам за тази професия,  може би съм се объркала, може би трябва  да опитам нещо друго… По едно време даже четях обяви за работа във вестниците. После обаче се е случвало нещо, което ми е давало другата увереност и спокойствието да продължа да работя.”

Ако днешната успяла актриса Койна Русева срещне току що завършилата Койна Русева пред НАТФИЗ, какво би й казала?, питам накрая.

Тя се усмихва широко, поглежда встрани сякаш опитвайки се да види мислено 20 годишното си Аз. „Ами загубих доста време в чудене…”, започва тя колебливо. Прави пауза, пак се замисля и продължава да говори бавно и внимателно, сякаш на самата себе си: „До колкото се познавам, бих й казала „По-смело и по-безотговорно! Защото като млада актриса изгубих доста време в чудене – дали това е за мен, дали не е за мен, как да направя това, вместо просто да работя и да пробвам. Ако мога сега да се върна в годините и да срещна това момиче, което съм била тогава, малката Койна на 20, бих й казал да не обръща внимание на съмненията. Бих й казала: Пробвай, и скачай, и действай!

*Текстът е публикуван първо във в. „Преса“, брой 125, 10 май, 2012 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s