„Полет над кукувиче гнездо”, 50-то представление в Народния театър

Деян Донков в ролята на Макмърфи в спектакъла "Полет над кукувиче гнездо". Снимка: Народния театър

„Полет над кукувиче гнездо”. Класика. За която каквото и да се каже винаги ще е недостатъчно. Ражда се като роман през 1962 г., в Америка. Авторът е Кен Киси. През 1963 г. книгата е адаптирана за пиеса на Бродуей от Дейл Васерман. Следва филмът през 1975 г. режисиран от Милош Форман. В главната роля на бунтара Рандъл Патрик Макмърфи заема Джак Никълсън. През 2010 г., българският режисьор Александър Морфов поставя пиесата на сцената на Народния театър „Иван Вазов”, в София. В главната роля е Деян Донков. Това е. Можем да спрем до тук. Споменаването на тези две имена от българската сцена, е достатъчно красноречиво за нивото на постановката и това, което зрителят може да очаква.

Въпреки това, ще продължим, защото… защото си заслужава да се говори и разказва за това събитие, което на 23 февруари, тази година се случи за 50-ти път. Повече от три часа артистите държаха вниманието на зрителите, толкова умело, че когато свърши представлението, повечето хора имаха усещането, че само преди минути са влезли в театъра. Трудно е да се открият недостатъци и забележки към постановката, поне от обикновения зрител. Сценографията е идеална. Декорите добре изграждат болничната обстановка – стаята на сестрите, направена само от стъкло, прозрачните столове, четирите екрана гледащи към центъра на сцената, от които освен телевизия, често се появява образа на сестрата. Решетките в края на сцената, на която стои пациент и крещи пронизващо на интервали също допълва картината. Всеки има своята роля и мисли за нея. От страни тази индивидуална концентрация и енергиен заряд създават усещането за едно добре смазано общо цяло, което се движи в ритъм и работи безпогрешно.

Малко след началото, с гръм и трясък на сцената се появява новия пациент в психиатрията – Макмърфи (Деян Донков). Той грабва публиката за няколко минути. Не е лесно да си професионалист, защото веднъж доказал се, се нагърбваш с отговорността да оправдаваш постоянно очакванията към теб. Деян Донков с лекота оправдава всяка една минута, която е на сцената и щедро раздава своята енергия на публиката.

Разбира се не трябва да забравяме, че силната игра на главните герои е резултат от професионализма на всички останали артисти на сцената, чието присъствие и игра не бива да се пренебрегва. Рени Врангова демонстрира изключително добро превъплъщение в ролята на медицинската сестра Речид. Тя е слаба, с бяла престилка, с добре направена прическа и грим. Има остри черти на лицето, язвителен език и традиционното лицемерно отношение към пациентите. Всичко това я прави съвсем истинска и близка до публиката. На моменти човек може да се обърка дали това не е реална медицинска сестра, извикана специално за участие от някоя болница. Нейните помощник сестри също не отстъпват в превъплъщението си, в ролите влизат Вяра Табакова, Илияна Коджабашева, Албена Ставрева. Главният лекар (Валентин Ганев), също се представи безупречно.

Пациентите в психиатричната болница влизат идеално в ролите си и съумяват да създадат истинска „лудница”. Важно е да се обърне особено внимание на героя на Били Бибит изигран от Иван Бърнев. Енергията, силата и плътността, която Бърнев дава на героя си е несравнима. Именно за тази роля той е награден с Икар 2011 за поддържаща мъжка роля. Иван Бърнев играе като за последно – напълно отдаден и безкрайно истински. Нито за миг той не се разсея от персонажа си, нито за минута той не се измори да прави притеснителните гърчове и заеквания на дребния младеж с инфантилно поведение. Добре представи и личностното израстване на героя си и промяната дошла у него, в следствие на контакта му с бунтара Макмърфи. След срещата си с него, той вече не е толкова наивен и срамежлив, и най-важното вече не се доверява така безрезервно на сестра Речид (Рени Врангова), която го заплашва, че ако не я слуша ще се обади на майка му.

Иван Бърнев в ролята на Били Бибит, в постановакта "Полет над кукувиче гнездо", в Народния театър. Снимка: Светослава Банчева, e-vestnik.bg

Кулминацията на тази промяна, на тази метаморфоза към нормалността се случва, когато Макмърфи (Деян Донков) кани свои приятелки проститутки в болницата. Те донасят алкохол. Пускат силна музика и всички започват да се веселят. Жените и алкохола – това е липсвало на болните. Това е тяхното лекарство за нормалността. И те наистина се излекуват, макар и само за една нощ. Най-пълноценно се излекува Били Бибит, защото се престрашава да заговори едно от момичетата дошли да ги забавляват. Докосва се до нея, целува я, преспиват заедно и той се събужда вече друг. Вече нормален човек. Уверен млад мъж. В този момент обаче тържеството на „нормалността” е прекъснато от появата на сестра Речид. Тя идва като отрезвяваща реалност. Критичният й поглед сломява новото Аз на Били. Той се опитва да бъде уверен и непреклонен, и пред нея, но думите й на възмущение все повече го разколебават. „Били, момчето ми, какво правиш с такова момиче…Та тя е…”, казва сестрата без да довърши думите си. „Но тя ме обича, сестра Речид”, отвръща й наивно Били. Сестрата иска все повече да го приземи и да го върне в пасивното му, дебилно и инфантилно състояние на пациент в болницата, на пациент в обществото: „Тя не те обича, Били. Тя не обича никого. Тя е дошла тук, само за да…за да преспи с теб за пари! Нали не искаш да кажа на майка ти?!” Били гледа ту момичето, което го е излекувало и го е направило нормален и истински, ту сестрата, която иска да го върне към предишното му недорасло, „болно” състояние. Объркан, внезапно избягва от всички, излиза навън и… и се самоубива. Той не може да заеме твърда позиция пред сестрата, на която винаги се е доверявал. Той не може да понесе отговорността от това да бъде нормален и да излезе от болницата, заедно с момичето. Но той вече е променен и не може и да остане в болницата – този изкуствен инкубатор, символ на ограничените обществени порядки и норми, които в основата си са „болни”. Единствено неприсобимият Макмърфи, който може да види нещата отстрани е способен да излекува подобно „общество”. Но, когато „обществото” не иска да се излекува, защото му е удобно и е свикнало да живее в „болница”, то или приспособява инакомислещия, или взема крайна мярка и го убива, най-вече психически.

Макмърфи не се приспособява, не се пречупва. Но и нищо не променя. Накрая, промененият е той, защото са бръкнали в мозъка му, за да извадят „нормалността”, която за обществото в психиатрията е всъщност болестта.

Макмърфи (Деян Донков), а зад него е сестра Речид (Рени Врангова). Снимка: Народния театър

Последната сцена е силна и тъжна. Макмърфи (Деян Донков), седи в инвалидна количка – безизразен, мълчалив, без емоции, без чувства. Няма го вече онзи енергичен бунтар, който бодро крачеше из сцената и се бореше за промяна.

Тук идва и ключовата роля на Вожда Бромдън (Емил И. Марков), един от пациентите в болницата, който се преструва на глухоням. Той не може да повярва в настъпилата промяна, която вижда в Макмърфи. Гледа го, говори му, държи ръката му, но не последва никаква реакция. Накрая Вождът му разказва една история за ритуалите на погребване в индианското им племе. Историята завършва в духа на това, че белите погребват хората на земята, а нецивилизованите индианци ги погребват на небето. Малко след това Вождът изпраща Макмърфи на небето и сам бяга от болницата, от цивилизацията.

Може би това е отговорът и за нас – пациентите, които стоим от другата страна на сцената – за да се излекуваме от болестта наречена цивилизация е нужно да погледнем към небето. Там над кукувичето гнездо!

Бистра Величкова

Advertisements

One thought on “„Полет над кукувиче гнездо”, 50-то представление в Народния театър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s