(Не)Фотографът Мария Димова – Мо. Снимка: Личен архив
Мария Димова снима голи жени. Наложи се това да е първото изречение, с което да ви представим Мария, за да прочетете всичко останало по-надолу! Разбира се творбите на фотографа Мария Димова (известна още като Мо) са много повече от това просто определение. Те търсят изкуството в женското тяло, божественото, контурите, с които те очертават света около тях, характерното и уникалното.
Мария Димова стана популярна сред кръг от верни фенове, именно с провокативната си и внушителна серия от фотографии “Nudes” – голи женски тела, предимно в черно-бели кадри. Въпреки че има и албуми с прекрасна портретна фотография и пейзажи, голите кадри определено се радват на по-широка популярност, интерес, одобрение и разнопосочни коментари он- и офф- лайн.
Снимки: Мария Димова, Мо’s Photo Fucktory
Въпреки творческият й поглед през обектива, Мария Димова се определя като не-фотограф. Тя смята, че в днешно време, когато всеки снима и щрака с всякакви устройства, и апарати всъщност всеки може да се определи като фотограф. И все пак за добрата фотография е известно, че трябва поглед и око. За това, ние възприемаме Мария Димова като фотограф с професионално око към детайлите и умението да показва силни, и въздействащи кадри.
Мария Димова е родена в Пловдив в края на ’70-те. Споделя, че откакто се помни се интересува от визуални изкуства и литература. Спорадично се е изразявала чрез тях, но по думите й: “Нищо професионално”. Когато не е зад обектива, Мария работи като преводач, “основно на юридически текстове – на бюро и в офис“.
Снимки: Мария Димова, Мо’s Photo Fucktory
В специалното интервю, което даде за „Двойна измама“, Мария Димова сподели за проектите си Mo’s Photo Fucktory и Petit Death, за вдъхновението, за феновете, които й пишат и искат телефонните номера на моделите й, за това защо женските тела са по-вдъхновяващи от мъжките, и накрая, за прозрението, че да разголиш тялото си е много по-лесно, отколкото душата.
Ако случайно, след като прочетете интервюто с фотографката и се запознаете с творчестово й, ви се прииска и вие да застанете пред обектива й, пишете й. Тя е отворена към смели модели и е готова да види специфичните черти, чарът и индивидуалните характеристики, така че да направи от вас изкуство и да ви запечата завинаги, такива, каквито може да ви види само един фотограф.
От колко време се занимавате с фотография? И какво ви привлече именно в това изкуство, а не някое друго?
О, привличат ме много изкуства! По едно или друго време съм се занимавала с керамика, литература, музика, изобразително изкуство. Но напоследък фотографията е много модерна, а и на пазара има толкова полупрофесионални апарати на сносни цени, че човек лесно може да се сдобие с такъв и просто да бъде арт. Та така и моя милост го раздава арт от около 5 – 6 години.
Представяла ли сте ваши фотографии на изложби, в списания? Участвала ли сте в конкурс или нещо подобно? Планувате ли изложба?
Снимки: Мария Димова, Мо’s Photo Fucktory
Не. На всички въпроси. Правила съм нещо като изложба през 2012 г., когато излагах парчета плат с изписани върху тях мои стихове и някои съвсем схематични рисунки. Тук там висеше и по някое чорапче, защото парчетата плат бяха на простор като пране, закачени с щипки. Част от тези текстове са включени в книжката “Inner Landscape”, която излезе на английски език под знака на малкото белгийско издателство In De Keuken.
Кога и къде представихте публично ваши фотографии? Помните ли коя беше първата Ваша снимка, която е получила широко одобрение и ви даде увереност и самочувствие на фотограф?
Увереност и самочувствие обикновено придобивам на маса след второто питие. А на снимките ми се радват предимно мои приятели и познати, което много ме ласкае и усмихва, но не ме кара да се чувствам като фотограф.
Ако хотелските огледала можеха да говорят. Снимки: Мария Димова, Мо’s Photo Fucktory
От кога съществува проектът ви Mo’s Photo Fucktory и фотографския блог Petit Death и защо избрахте именно тези имена за проектите си?
Както споменах вече, едва ли не всеки втори човек щрака с голям апарат, а от щракачите поне две трети имаме сайтове, блогове или страници във фейсбук. Най-често и трите. Просто следвам тенденцията. (смее се) А имената са палави, не мислите ли?
Във фотографиите ви се наблюдава подчертано присъствие на женското тяло? Това ли е обектът, който най-силно ви вдъхновява?
Имам доста пейзажни снимки и такива на дечицата на мои приятели и познати. Защо тях никой не ги забелязва? (смее се) Ако трябва да отговоря сериозно, женското тяло май принципно е по-вдъхновяващо – както за фотографите, така и за художниците, при това и от двата пола. Поне такива са моите впечатления. А подчертаното му присъствие в моите снимки се дължи преди всичко на факта, че активно присъства в ежедневието ми.
Снимки: Мария Димова, Мо’s Photo Fucktory
Мислила ли сте да снимате мъжки тела? Или те не са толкова вдъхновяващи, колкото женските?
Мислила съм и съм предлагала дори. Мъжете или приемат това като недвусмислена покана за секс, или ми отказват засрамени.
Вие как бихте описала с думи женското тяло през окото на вашия обектив?
Неподправено.
С какво е различен погледът на една жена фотограф към женското тяло от погледа на мъж фотограф? Въобще има ли разлика според вас?
О, това е като вечните дебати за „женското” писане…
Има ли част от женското тяло, която ви се вижда най-вдъхновяваща за снимане?
Не, всяко тяло е различно.
Снимки: Мария Димова, Мо’s Photo Fucktory’s
Имате една снимка, на която жена е обкрачила старо радио. Много хора биха се запитали какво иска да ни каже авторът с тази снимка?
Мисля, че идеята беше на модела. В повечето случаи нещата се случват спонтанно и няма определен замисъл. Понякога имам конкретни идеи и знам точно какво искам да постигна – представям си определена поза, светлина, фон. В много редки случаи обаче като хвана апарата и имам модел пред себе си, нещата се получават точно така, както съм планирала. Затова най-често залагам на импровизацията.
Смятате ли, фотографиите си за провокативни и скандални? И търсите ли подобни ефекти, когато снимате?
Провокативни и скандални са фотографиите на Ян Саудек например. Моите –
Снимки: Мария Димова, Мо’s Photo Fucktory’s
едва ли. Защо да се възприема като скандална или провокативна примерно снимка в близък план на ръка с гаечен ключ, посягаща към разголена гръд? Това е просто една метафора, или необичайно съчетание и толкова. Разбира се, хора и разбирания всякакви. Аз пък не разбирам какво толкова се харесва на фотографии на красиви силно гримирани жени по бельо и с токчета, често в изкуствени пози и със странно изражение.
Как се възприемат снимките ви от албума “Nudes”, представящ голи жени? Получавала ли сте негативни коментари? Усещала ли сте ваши близки и приятели да показват възмущение или да се чувстват скандализирани от творибте ви?
Ами доста от познатите ми ме съветват примерно да прикривам слабините, където се виждат, а непознатите (във фотофорума специално) са по-дръзки – пишат коментари: „Порно!” или ме съветват да мажа моделите си с крем. Прави са за последното, никак не ме бива в ретуша и с фотошоп и натуралните дефекти на моделите лъсват.
Снимки: Мария Димова, Мо’s Photo Fucktory
Кои са най-любопитните реакции и коментари, които сте получавала относно творбите ви?
Освен казаното по-горе за кремчето и порното, най-често ми искат телефонни номера на модели.
Вероятно много хора биха се запитали, как се чувстват моделите, които снимате – разголени пред обектива ви?
Това трябва да питате моделите.
Снимки: Мария Димова, Мо’s Photo Fucktory
Кое е най-важното, което търсите при заснемането на един кадър?
Да хвана нещо специфично за модела като поза или излъчване и максимална естественост. Също така, като снимам голо тяло, старая се да не се виждат лица или да са само загатнати.
Някои творци сравняват вдъхновението с влюбване, при вас така ли е?
Да, има общи неща между двете наистина – идват свише и когато си отиват, те карат да се чувстваш доста низше.
Каква е разликата между изкуството и живота?
Никаква.
Снимки: Мария Димова, Мо’s Photo Fucktory
А самата вие бихте ли била модел пред обектив, като вашия, който съблича, за да създаде изкуство?
Случвало се е да позирам гола, да. В някои от снимките ми също присъства и моето тяло или части от него.
Кое изисква повече смелост – разголването на тялото или на душата?
Естествено, че второто.
И накрая, какво бихте казали на хората, които биха оценили творбите ви като прекалено провокативни и скандални?
Да закрият очи с ръце и да мислят позитивно!
Снимки: Мария Димова, Мо’s Photo Fucktory
Интервю на Бистра Величкова, за „Двойна измама“.
Двойна измама / Double Delusion 