Филмът „Воев“ – откровен кино портрет на фронтмена на „Нова генерация“

Плакат на филма. Снимка: Нели Недева- Воева

„Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави. От срам.“

„Патриотична песен“
Димитър Воев, група „Нова генерация“

Това предсказание изпя поетът и музикант Димитър Воев (1965 г. – 1992 г.), фронтмен на ню уейв групата „Нова генерация“, през 1991 г. Воев е един от най-емблематичните представители на неформалната, културна вълна в България, от края на 80-те и началото на 90-те години. Той твори по време на тоталитарния, социалистически режим и зараждащия се Преход – периоди белязани от цензура и разпад на „ценности“.

Песента „Патриотична песен“, ясно описва състоянието на обществото в първите години на Прехода. Но колко актуално звучат думите на поета и днес. „Болният продукт“ продължава да не намира лечение за своя душевен разпад. Единственият лек и през 90-те и сега през 2022-ра година се оказват песни с дълбочина, подобни на тези на „Нова генерация“. И именно сега, когато се намираме отново в световен разпад на ценности, излиза документалният филм „Воев“, посветен на живота и творчеството на Димитър Воев. Режисьор на филма е Биляна Кирилова (филмът ѝ е дебют в жанра на пълнометражното документалено кино). Сценаристи на филма са Биляна Кирилова, Неда Миланова (а към идеята за филма се включва и Валерия Стойкова). Филмът е продукция на Мач Пойнт Продакшънс, продуцент е Валерия Стойкова. (Повече информация за целия екип на продукцията, можете да намерите на официалната страница на филма „Воев“ във Фейсбук). Премиерата на филма се състоя на 12 март 2022 г., в кино „Люмиер“ в София, като част от програмата на София Филм Фест.

Група „Нова генерация“. Снимка: Нели Недева-Воева

Режисьорката Биляна Кирилова и екипът ѝ работят върху филма близо 6 години. Преминали са през много трудности и препятствия по пътя си на реализация. През цялото време ги е движило, искрената вяра в творчеството и личността на Димитър Воев. Трудностите им остават „зад кадър“, а крайнят продукт, който представят на зрителите, е една наистина професионална продукция, която разказва обективно, искрено и задълбочено за творческия път на музиканта. Декорът на който говорят близки и приятели на Воев, е много добре подбран, в разпадаща се сграда, в изоставен строеж. Напълно в съзвучие с мрачната стилистика на групата „Нова генерация“. Качеството на кадрите е много добро, както и озвучаването. Гласът зад кадър (на Иван Москов) също звучи добре, с ясна дикция.

Интересното е, че в този филм за първи път се появяват родителите на Димитър Воев. Те говорят за неговото детство и как баща му, му е купил първата китара, и го е пратил да работи, за да я изплати. Макар и далеч от музиката и изкуството, родителите му са го подкрепяли в желанието му да свири. Баща му е казал (цитирам по памет от филма): „Някои имат връзки, други пари, ти нямаш нищо. Ти си сам с китарата. Трябва да покажеш какво можеш“. Посъветвал го е, всеки ден да намира време да свири. Воев е ходел на уроци по китара, солфеж и пеене. Приятелите му са се смeели добронамерено, че той не може да пее. Те, признават, обаче, че това, което е пленило публиката и феновете му, са били по-скоро текстовете на песните му, в които се съдържа много поезия:

„Над площад, потънал в срам,
слепи художници рискуват.
Аз вече минах от там
слепи са защото, се срамуват.
Развей черен флаг
на който пише без думи:
Мръсно ми е
в душата ми!“

Песента „Тъмна земя“
„Нова генерация“

Димитър Воев с първородната си дъщеря. Снимка: Нели Недева-Воева

Всяко време и общество има своите гласове, пророци, „черни овци“, които пречистват душата и я правят бяла, които ти отварят очите за истината и правят битието ти малко по-поносимо, и по-смислено. Такъв е бил Воев. Харизматична личност. Личност с идеи. Провокативен, нестандартен за времето си. Висок мъж, с черни дрехи и червено червило, който целува улични улуци, по които се стича дъждовна вода; Личност, която вижда недъзите на обществото и се опитва да ги критикува, и да се пребори с тях, чрез творчеството си. Той възпява абсурдите и на тоталитаризма, и на началото на Прехода. Абсурди, които се случват и днес. И ще се случват винаги. За съжаление, както се случва с много подобни таланти, като него, не е бил напълно оценен приживе. А геният му, сякаш е твърде голям и за да се запази вселенският баланс (както казва Пенчо Попов-Чугра във филма), съдбата му изпраща покосяваща болест (тумор на мозъка), която го убива и го прави член на „Клуб 27“ – клубът на починалите музиканти, и творци на 27-годишна възраст. Преди да си отиде, до последно е свирил и работил върху песните от албума „Отвъд смъртта“, който за съжалние, не успява да завърши. Албумът излиза след смъртта му.

Плакат на филма „Воев“. Снимка: Официалната Фейсбук страница на филма

За краткия си, но интензивен живот, Воев успява да прозре и да каже много неща, които остават някак общочовешки и непреходни, актуални за всяко време. Защото, оказва се, че проблемът не е във времето, в което живеем, проблемът е в хората, които населяват времето. Проблемът е в обществото, в човешката природа, която не ни позволява да бъдем други, освен „болен продукт“, „навели глави от срам“. На въпрос на журналиста Емил Братанов, дали обстановката в България пречи на творчеството (в интервю по БНР – предаването „Музикална кутия“, март 1991 г.), Димитър Воев, отговаря така:

Димитър Воев. Снимка: Нели Недева-Воева

Може би. Искам да кажа, че обстановката, тя е толкова шибана, че естествено пречи. Обаче има такъв момент, че в една гадна такава, затворена система, когато човек е опрян до стената и от другата страна се задава един чук, който иска да му разбие главата, тогава човек наистина може да измисли нещо, което е по-абсурдно и по… може би пък и по-истинско. Защото, ако си пиех свободно и спокойно кафето, и всичко ми беше точно, сигурно щях да правя песни, от които да излизат слънчеви лъчи и да струи радост….

Важно е да споменем, че освен филмът „Воев“, през декември 2021 г. издателство „Paradox“, публикува книгата „Непрочетено. В.“, с цялото творчество на поета и музиканта. Там са събрани, освен текстове на песните му, бележки от негови дневници и разсъждения за живота. В рамките само на няколко месеца, излизат две продукции – книжна и кино – посветени на това голямо и важно име за българската музикална сцена. Те помагат за архивиране на изкуството и личността на Воев, за разказването и предаването им на следващите поколения. Защото всяко поколение е „нова генерация“ и винаги въпросите ще бъдат „към цяла нация“. А когато емблема на обществото е „човек с анцуг“, който „грухти през града“, единствените отговори пак ще са в песните на Димитър Воев. Завинаги.

Снимките са авторско право на техния автор: Нели Недева-Воева

–––

Следващите прожекции на филма „Воев“ ще бъдат в следните градове:

Пловдив: 22 март – Lucky Дом на киното, 18.30 ч.
Варна: 26 март – Фестивален и конгресен център – Варна, 20.00 ч.
София: 2 април – Дом на киното, 20.00 ч.

За повече информация, следете официалната страница на филма „Воев“ във Фейсбук.

БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

* Текстът е публикуван за първи път в сайта на сп. „Жената днес“.

Свързани статии по темата:

Реклама

„Войвода“ – за да се избавиш

Ревю на дебютния албум „Бунт“ на „Войвода“

„Войвода“ са самобитни и истински. Макар и не за масовата публика, „Войвода“ са група на днешното време. Техните корени обаче са в онази тъмна земя, на границата между пънка и уейва, където се ражда мрачният призрак на готик музиката. Или дарк уейва. Или готик рока. Или дарк амбиент-а. Наречете го, както искате, важна е идеята. Важна е идеята за тъмната вълна, заливаща черните Балкански хълмове. Там където гората е недружелюбна към „американска верска мисия“, защото се подчинява на своя собствена вяра! Там където „ви суветвам да не патувате ноче [защото] во планина по некога ке има разбойници“. Ако все още не разбирате за какво говоря, чуйте дебютното ЕП на „Войвода“ – „Бунт“! И го чуйте добре, защтото в днешно време е истинска рядкост да попаднете на нещо подобно из „ъндърграунд средите“ в София. Нека се опитам да ви разкажа…

Откриващото парче на „Бунт“ – U.S.O. трещи с емоция от втората вълна на готик рока. Имаше една група – „Nosferatu“, помните ли я? U.S.O. напомня на тях: носещ се мрачен ритъм на фона на синтезатори и пъплещ поватрящ се бас. Ако пък се сещате за една друга култова банда – „Shadow Box“ – тук ще чуете Чиори от „Shadow Box“ да припява надъхано в кор стил някъде в бекграунда. Стабилните барабани са дело на друга третина от Shadow Box – Серж.

И докато U.S.O. е като скачане от скалата на Камен Бряг, следващото парче – „Вени“ – е като момента, в който падащото тяло се врязва в студените води на Черно море (най-черното!); „Вени“ е тихото потапяне в твоята самота – в София, в България, навсякъде:

„Има ли кой да ни избави? Да ти подаде въже? И докaто нежно стенеш да ти пререже вените…“. Това парче определено е личният ми фаворит. Отново има класичеки готик синтезатор и чувство на обреченост. Ниското хорово пеене на моменти напомня друга много кадърна БГ група – Балканджи.

Третото парче – „Doubts“ – показва дарк-амбиент и агро-тек лицето на групата: тежки .семплирани блек метъл вокали, синтезатори и …скитове на македонски. Основният мотив наподобява музика от компютърна игра. „Doubts“ плавно преминава в „The Guns of December“, което пък ви отнася към „Faith“ на The Cure, но …не съвсем. Чувството на тихо отчаяние е същото, но разликата е в синтезаторите, механизираното звучене (в добрата му проява), и разбира се македонските скитове.

„Бунт“ с трясък затръшва вратата на ковчега (след теб!) със закриващото „Die gangster kinder“. Това парче е напълно в електро-индъстриъл стил. Може би това е и парчето, което е най-сравнимо с това което се случва на дарк-амбиент сцената от последните години – „Das Ich“, „Hocico“, „Die Form“, „:wumpscut:“, и т.н. Не мога да крия, че това е моето най-малко любимо парче, но кой пък съм аз, че да съдя? Чуйте сами!

Истинско щастие е, че най-после се намери групата която да вземе тлеещия факел от легендата „Нова Генерация“ и да го понесе напред! Защото, за да продължиш святото дело на Генерацията не означава да свириш като Нова Генерация. Да продължиш делото на Нова Генерация означава да продължиш историята на тъмната вълна в България; означава да свириш като себе си, докато във всеки тон отеква звукът на Воевата идея: „ние сме завинаги нова генерация с кървящи от мъка и болка очи, знаем че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добри дни“.

Всяко време има своята нова генерация, но Идеята остава завинаги. Важно е именно Идеята да се предава напред! В противен случай рискуваме да се удавим в „шампанско и сълзи“. Идеята е важно да се предава напред, защото само тя може да ни избави и да ни накара да си подадем ръка, вместо въже. Чуйте „Войвода“ – те знаят по-добре тия работи!

Автор: Неор Начев

* Ревюто е публикувано за първи път на 16 септември, 2009 г. в Last.fm. Дебютният албум на „Войвода“ излиза през същата година.

Други статии на Неор Начев в „Двойна измама“

––––––––––––

na4ervenoНеор Начев освен автор, предимно на музикални рецензии и ревюта, той е и основното действащо лице зад българския дарк-уейв акустичен проект На Червено. Текстове и песни на групата може да намерите на следните линкове: сайт на групата, песни в My Space, Facebook, YouTube. Нетрадиционното му собствено име е резултат от опит на майка му, тогава докторантка по молекулярна биология, да впечaтли своя професор като кръсти първородната си рожба на името на разработвания тогава в лабораторията нов елемент, наречен “neomycin resistance element” или накратко “neor”. Впоследствие опитът се оказва неуспешен в повече от един аспекта.