
Тодорка Иванова – Тоди. Снимка: Станимир Влаховски
Щангистка. Културистка. Чаровна и женствена. Да, възможно е. Не само това, а на 31-годишна възраст записва името си в историята като първата българка световен шампион по културизъм. Това се случва на Световното първенство по фитнес в Полша, през ноември 2016 г., в категория “Женска физика”, над 163 см. Тя се казва Тодорка Иванова (Тоди). С дълга руса коса, блестящи сини очи и релефни мускули на които хиляди мъже могат само да завиждат. От 2005 г. до 2009 г. е републикански шампион по вдигане на тежести. Поставя рекорд за 115,5 кг. на изтласкване. Получава званието “Майстор на спорта по вдигане на тежести”. Завършва Националната спортна академия, със специалност “Вдигане на тежести”. Поради множество контузии, след 10 години вдигане на щанги е принудена да спре да се занимава с това. Като част от рехабилитационния процес започва да ходи на фитнес. Състезателният ѝ дух е жаден за нови успехи. През 2013 г. започва да тренира професионално фитнес. През 2015 г. печели поредица от награди – първо място на държавното състезание “Турнир Пловдив”, става републикански и балкански шампион, печели пето място на Световното първенство в Будапеща, Унгария. След като е спокойна, че е номер едно в света по културизъм, Тодорка в момента работи като персонален треньор, готви най-вкусните ястия на приятеля си Стоян и без да ги опитва (защото спазва режим) се наслаждава на вкуса им, който предизвикват у него.
Как избрахте да се занимавате именно с вдигане на тежести?
Като дете обичах да практикувам всякакви видове спорт. Първите ми тренировки бяха по лека атлетика. Треньорите, обаче, не получаваха много пари и заминаха на работа в чужбина. После се записах на спортни танци, но за професионално развитие там бяха необходими много пари. Исках да тернирам някакъв боен спорт. Един ден, моя приятелка на шега ми каза, хайде да ходим на щанги. Тя беше слабичка и искаше да заяква. Аз тогава въобще нямах представа какво представлява този спорт, дори по телевизията не го бях гледала. Започнахме да тренираме на майтап. След първата тренировка имах много силна мускулна треска, но въпреки това много ми хареса.
Десет години сте се занимавала професионално с вдигане на тежести. Какво ви накара толкова време да останете в този спорт?
Видях, че този спорт ми се отдава. Треньорът ми каза, че за две години мога да вляза в националния отбор. Не само това, а каза, че ще мога да изкарвам парите си с това занимание. Тогава започнах да тренирам още по-усилено. Mного исках да успея. Харесваше ми да отида на тренировка и да видя колко мога да вдигна, дали мога да вдигна повече от предишния ден. На третата година, откакто тренирах, влязох в Националния отбор. На 16 г. започнах да тренирам щанги, на 19 г. вече бях включена в отбора на Европейското първенство за юноши и девойки, в Бургас. Следващата година ме включиха и в женския отбор. Близо пет години усилен труд хвърлях в Националния отбор, като се готвехме предимно за международни състезания. В един момент обаче контузиите, амбицията и липсата на почивка ми дойдоха в повече. Така, през 2010 г. вече не можех да тренирам. Имах желание, но тялото ми започна да отказва. Физически не можех да продължа да се състезавам. След контузиите, с цел рехабилитация започнах да ходя на фитнес. Хареса ми и реших да се състезавам.
Какъв беше режимът, при който тренирахте, когато вдигахте щанги?

Тодорка Иванова – Тоди. Снимка: Станимир Влаховски
Режимът беше много тежък. В продължение на 10 години (от 16 до 25 годишна възраст) аз не правех нищо друго, освен да тренирам. Денят ми представляваше следното: ставам, закусвам, отивам на тренировка. На обяд се прибирам, къпя се, обядвам, почивам. Следобяд към 16.30 ч. имам втора тренировка, която продължава до към 19 ч. Прибирам се, къпя се и вечерям. След това ми остават 2-3 часа свободно време, преди лягане. Този режим ти става начин на живот и свикваш. Но стресът беше много голям.
Не ви ли липсваше излизането с приятели, купоните? Все пак в най-младите ви години сте тренирала непрестанно, без никакъв личен живот.
Аз бях толкова вглъбена в това, с което се занимавам, че нищо друго не ме интересуваше. Отначало приятелите ми се сърдеха, защото не излизах с тях. Аз все се оправдавах, че трябва да си легна рано, да се наспя добре, защото утре имам тренировка и трябва да вдигам много. Всичко го съобразявах с тренировките. То е като работа. От теб се изисква да тренираш, да се състезаваш, за което ти се заплаща.
Каква е разликата между вдигането на тежести и фитнеса, и културизма?
В щангите трябва да имаш специфични качества, които да ти помагат да вдигаш много килограми. Във фитнеса и културизма просто трябва да изглеждаш добре. Подготовката при фитнеса се състои не само от тренировките, но и от начина на хранене. Съотношението е 50 на 50. Двата спорта са коренно различни като натоварване. При щангите страшно много се натоварва нервната система и имаш нужда от храна, особено от въглехидрати, за да възстановяваш организма. Менюто се пишеше от треньорите, които гледаха храната да е много силна, така че да не останем гладни. Ако трябва да сравня подготовката за фитнес състезание и тази по вдигане на тежести, двете са просто несъвместими. Да се тренира за фитнес първенство е много по-леко. Аз и за това започнах да се занимавам с този спорт, защото тренировките не са толкова травмиращи. В щангите се гони максималния резултат. Целта ти е да вдгинеш максимално много, да дадеш всичко то себе си. Във фитнеса целите са насочени към визията.
Добавките, които се пият при вдигането на тежести и при културизма, различни ли са?
Ако трябва да си призная, при тренировките за фитнес състезанията съм пила много повече добавки. При щангите съм взимала предимно витамини и противовъзпалителни (когато се налага да продължиш, а не можеш). По принцип не обичам да пия добавки. Нещото, което обичам да пия е протеин и аминокиселни (BCAA), овкусени разбира се. Протеиновите шейкове са като междинно хранене. Или, както аз ги наричам “малките кефчета през деня”.

Тодорка Иванова – Тоди. Снимка: Станимир Влаховски
Какъв тип контузии ви се случиха, заради които се наложи да прекратите вдигането на щанги?
Контузиите се получиха от претрениране. В желанието си да вдигам много, да успея, да се класирам все по-добре, да надраствам себе си, се мъчех въпреки болката. Така сме научени спортистите, да продължаваш да тренираш и да се състезаваш, въпреки болката. В един момент, обаче, ако не си дадеш почивка, започваш да изпушваш. При такова трениране в професионалния спорт контузиите са неизбежни. Въпросът не е дали ще ти се случат, а кога. Аз имах двойна дискова херния, нерва на левия ми крак беше със средно-тежко увреждане, при което глезена ми не функционираше и го замятах. При ходене сто метра, умирах от болка. Имах и частично разкъсване на сухожилията в лакътя и травма в рамото. Трябваха ми две години, за да се възстановя напълно. Това са основно травмите, които са диагностицирани, а останалите проблеми и болки в тялото съм ги възприела като маловажни. Всички тези контузии, физически ме спираха да тренирам. Тогава разбрах израза: “Искаш, но не можеш”. Ти искаш, даваш сигнал на тялото си да направи нещо, но то не функционира. За това реших да прекратя, докато все още не съм се унищожила напълно.
Имахте ли момент на разочарование, че 10 години от живота си, от най-младите си години сте посветила на този спорт и изведнъж трябва да се откажете?
Има разочарование, разбира се. Когато се занимаваш дълго време, само с едно определено нещо, в моя случай щанги, ти си бил дълго време в една изолирана среда, в която само ядеш, тренираш, спиш и не водиш никакъв социален живот. Много е странно, когато това занимание и начин на живот ги няма вече. Започваш да си търсиш работа и на интервюто те питат: “Какъв опита имате до момента?” и аз казвам “Ами 10 години съм вдигала щанги”. И те се ококорват и казват: “Ами не отговаряте на изискванията”. Като се сблъскаш с реалността и ежедневните проблеми навън е доста трудно в началото, особено ако нямаш подкрепа.
Как и кога се насочихте към професионалните занимания с фитнес и културизъм?
Имаше един период от 6 месеца, в които нищо не правех. Не исках да влизам в зала, не искам да виждам лостове, щанги, нищо. Тогава качих малко килограми и реших, че трябва да отида във фитнеса. Започнах друг тип тренировки, за да бъда във форма. Нямах идеята да се състезавам. Един приятел в залата ми каза, ама ти защо не участваш в някое състезание – професионален спортист си, ще изчистиш още малко мазнини, ще потренираш и си готова. И аз викам, вярно, защо пък да не се пусна. Но, ако тогава знаех какво точно означава това “да изчистиш малко”, сигурно никога нямаше да се захвана. Така през 2013 г. започнах да тренирам професионално фитнес. Първата ми подготовка няма да я забравя никога. Тогава започнах спазването на хранителен режим. Една нощ толкова много огладнях, че сънувах, че се наяждам с всичко, което ми попадне. Събудих се рано и се чудех дали наистина съм се наяла и как ще кажа на треньора ми за това. Беше ми изключително трудна първата подготовка. След като мина състезанието ми трябваха два месеца, за да спра да ям много при вида на всякаква храна. Втората подготовка вече беше по-лесна, тялото беше свикнало. За пет седмици се подготвих. Като разбира се, преди това, цяла година тренирах под режим. След като станах шампион на България се появи желанието ми да се пробвам навън, за да видя дали и там ще ме оценят. Понякога се случва да се разминават критериите за оценяване в страната и в чужбина. Искаше ми се да видя дали съм конкурентна навън.

Тодорка Иванова – Тоди на Световното първенство по фитнес в Полша, ноември 2016 г., в категория “Женска физика”, над 163 см. Снимка: Gabor Photo
Колко време се готвихте за световното първенство по фитнес и културизъм през 2016 г.?
Започнах подготовка веднага след предишното световно, където станах пета. Една година не съм излизала от форма и съм спазвала стриктен хранителен режим. Тренировките ми бяха двурязови. Тренирах по 12 пъти средно на седмица. Работех с идеята, че аз ще стана шампион. Като видях, че на предишното световно, в Унгария, влязох в шестицата, което беше голям успех, много се мотивирах да бъда в още по-добра форма, за да стана първа.
След като цяла година спазвате специфичен хранителен режим, когато се случи да излезете с приятели, на ресторант, какво си поръчвате?
Салата от краставици и пилешко филе, без мазнина. Хранителният ми режим беше предимно от месо и зеленчуци. При плодовете не всички са позовлени, защото имат захар, макар и да е фруктоза. Но аз си имам веднъж в седмицата т. нар. “happy day” (“щастлив ден”), или както му казват в средите “мръсен ден”, в който можеш да ядеш, каквото си поискаш и да си доставяш удоволствие. През седмицата държа стриктно хранителния режим и в неделя мога да ям всичко – сладолед, шоколад и т.н. Разбира се, колкото повече наближава състезанието, този “щастлив ден” се разрежда и е все по-нарядко.
Когато се готвите за състезание предполагам е забранено да пиете алкохол и да пушите цигари?
По принцип да, но аз като се готвя за състезание пуша като комин. А по принцип не пуша. Веднага след като ми мине състезанието, спирам да пуша. Причината е, че в периода на подготовката си лишен от много неща, лишен си от храната, която ти се яде, от алкохол. Цигарите са единственото нещо, което можеш да правиш без да се чувстваш виновен, че ти вреди на фигурата. Това е малкият кеф. Алкохол не мога да кажа, че не съм пила. Треньорът ми не беше много съгласен, но аз пиех. Разбира се пиех най-ниско калоричния алкохол и по много малко, например един-два пръста бяло вино вечер.

Тодорка Иванова – Тоди със златен медал на Световното първенство по фитнес в Полша, ноември 2016 г., в категория “Женска физика”, над 163 см. Снимка: Igor Kopcek, EastLabs Team
Как се чувствахте на световното? Какво си помислихте преди да излезете да се представите?
Много се вълнувах. Помислих си, как искам този път да стана първа. Много исках да стане. Знаех, че съм в много добра форма и се надявах и другите да я оценят.
Как се почувствахте след състезанието?
Помня как казаха името ми, че на първо място е Тодорка Иванова от България. Аз не можех да повярвам, че съм световен шампион. Състезанието мина за 10 минути, а аз няколко седмици след това не можех да осъзная какво се е случило. Тогава за пореден път се убедих, че ако човек много иска нещо, няма как да не го постигне. Имаш ли ясна цел и силно желание, нещата рано или късно се случват.
Какво беше качеството, с което поведохте другите и победихте?
Нямам идея, може би с чар и усмивка (смее се). От всички 16 състезателки в категорията, аз бях най-дребничка. Тенденцията в тази категория не е да си голям и да имаш, колкото се може повече мускули. Важното е въпреки мускулите да изглеждаш женствено. А не да си като мъж с женски бански. В крайна сметка, това е женска физика, а не женски боди билдинг.
Чували ли сте критики към вас, че това с което се занимавате е мъжки спорт и че изграждате мъжки тип тяло?
Да, чувала съм много такива критики. Признавам, че съм любител на мъжките спортове. Израснала съм с момчета. Като дете, в квартала нямаше други момичета и аз играех само с момчета. Все се опитвах да се доказвам, че мога като тях. Това, че практикуваш мъжки спортове, не те прави по-малко жена. Изборът да бъдеш мъжкарана и да изглеждаш като мъж е личен. Има прекрасни дами, които се занимават с мъжки спортове и са много красиви и нежни жени. В бойния спорт ММА, например, в който се травмират жестоко, има и жени. И въпреки типа спорт, състезателките изглеждат женствени и са красиви.

Тодорка Иванова – Тоди с финалистките на Световното първенство по фитнес в Полша, ноември 2016 г., в категория “Женска физика”, над 163 см. Снимка: Igor Kopcek, EastLabs Team
Въпреки това, за една жена не е ли по-трудно да постигне релеф на тялото и мускулите, какъвто имат мъжете?
Да, разбира се. Дори е разпространено мисленето, че жените не трябва да тренират с тежести, защото ще станат като културисти, ще натрупат много мускули, което е много грозно. Това не е вярно, защото мускулите не растат като гъби. Моето тяло е плод на голям труд, който съм полагала в продължение на 16 години. Ако си човек, който тренира за удоволствие, примерно три-четири пъти седмично и вдигаш тежести, много трудно ще натрупаш мускули, така че да изглеждаш като културист. Всеки иска да изглежда перфектно, без нито една подкожна мазнина, но това не е полезно, особено за жените. При нас, трябва да имаш определен процент подкожни мазнини, с които хормоните да бъдат в баланс. При жената, като спаднат процентите мазнини в тялото и ѝ спира месечния цикъл. Не можеш да поддържаш релефно тяло на културистка, без мазнини, и в същото време да имаш и цикъл, и хормоналните процеси в тялото ти да се случват нормално. При подготовката ми за световното първенство около 3-4 месеца нямах цикъл.

Тодорка Иванова – Тоди. Снимка: Станимир Влаховски
Като треньор, какви съвети давате на хората по отношение на хранителен режим, брой тренировки на седмица?
Тренировките, които давам зависят от възможностите на хората в момента. Не какво са правили преди три месеца, а какво могат да направят в момента. Важно е колко са заети в ежедневието, какво свободно време имат, кога се хранят, по колко време спят. Препоръчвам минимум да се тренира поне три пъти на седмица. Два пъти е малко, три пъти е поносимо добре. По отношение на храната, бих казала, че човек може да се храни с всичко, което не е в опаковка. Това, което е в опаковка не е истинска храна. Ако е направено вкъщи, сготвено както трябва, това вече е храна. Можеш да ядеш всичко, но е важно количеството, което изяждаш. Не е добре например цял ден нищо да не ядем и вечерта да си наваксаме всички хранения, да преядем и оттам, след това да не можем да заспим. При тренировките е важно да се включват упражнения с тежести и аеробна работа, т. нар. кардио, както всички му казват. Освен трениране на мускулите, трябва да се тренира сърцето и дишането.
Препоръчвате ли хранителни добавки за хора, които не тренират професионално?
Не. Нека първо да потренираме редовно и да видим как се движат процесите, как се възстаноява тялото и от какво има нужда. Може да се окаже, че като потренира човек може да стане по-енергичен, по-работоспособен и да няма нужда от никакви добавки.
Автор: БИСТРА ВЕЛИЧКОВА
* Интервюто е публикувано за първи път в сп. „Жената Днес“, октомври 2017 г.