“Слабини”-те на Васил Прасков, или за силата да умираш красиво

днес се навършват
15 минути от смъртта ми

Васил Прасков

SlabiniПоезията на Васил Прасков е сурова, реалистична до болка, някой дори би казал брутална на моменти. Въпреки това, тя е много по-чувствена и крехка, от много стихове за любовта, писани със захаросана нежност и прекомерна романтика. В стиховете на Прасков няма рима, няма красота – в традиционния смисъл на тази дума, няма бъдеще, но има истинска, страстна и болезнено унищожаваща любов, която постоянно умира, постоянно се самоунищожава, постоянно кърви, докато се ражда отново и отново. Прасков описва болката, невъзможността, смъртта като неизменна част от любовта и живота, и като нещо дори по-красиво от самата любов. В споделената любов и щастието няма истинска поезия, защото няма и истинска трагедия. Там, където има бъдеще, за поета няма смисъл. А, ако няма бъдеще, той просто умира в думи на белия лист. Като всеки поет-декадент Прасков вижда красота в упадъка, който е и последният пристан на някакъв смисъл в и без друго безсмисления и умиращ живот. Затова и най-красивото и силно чувство като любовта е описано през призмата на мрака, на болката, на романтичния упадък. За това и думите в тях са реалистични. Авторът назовава нещата с истинските им имена, с имената, с които се говори за любовта на улицата, в кръчмите и в бардаците. Да, това е любовта, това е животът – „пълен ташак“, „сърцето мастурбира“, някой „духа“, докато друг изпитва „оргазъм“, а мъж „сънува, че е жена“. Подобни думи може би за някой биха звучали нецензурно в поезията, но не е ли поезията едно криво огледало на истинския живот? В този случай, нецензурно ли е да се обичаме? И срамуваме ли се, когато правим това, което се страхуваме да изречем на глас? Поезията на Васил Прасков е искрена до болка и в най-бруталните думи и строфи прозира силно чувство и дълбока тъга.

Тъй като за хубавата поезия е трудно да се пише критика и да се поставя в рамки, които се опитват да я обяснят, текстът по-долу представлява една, нека я наречем – поетична рецензия на творчеството на Васил Прасков, от последната му книга. С този текст, като един обикновен читател, се опитвам в чиста, дестилирана форма да предам емоцията, която предизвиква поезията на Прасков. Няма рационално и методично да анализирам и деконструирам стиховете, подобно на физик, който се опитва да обясни красотата на дъгата като съвкупност от светлинни вълни, трептящи в различна честота. Просто ще се опитам да говоря за поезията му с неговите думи, за да бъдем максимално близко до това, което ни казва авторът.

Стихосбирката "Слабини" (Пергамент, 2015) на Васил Прасков. Снимка: Бистра Величкова

Стихосбирката „Слабини“ (Пергамент, 2015) на Васил Прасков. Снимка: Бистра Величкова

Поетична рецензия за стихосбирката „Слабини“ на Васил Прасков

„Всичко е пълен ташак, освен тази любов“ крещи Васил Прасков от бездната на белия лист.

Васил Прасков. Бивш затворник, бивш самоубиец, бивш любовник. Настоящ човек. Той е „тийнейджър с вечерен грим и налудничав поглед“. Той е „всички мъртви“. Той е „сутеньорът“, който ревнува от клиента, докато чака работното време на живота да свърши. „Помниш ли, когато закусвахме преди секс?“, а след това как се „целуваме зад кенефите/ в небесните градини“ на най-калния град, който ни обичаше като бездомници?! „В София изоставихме любовта си/ нека наричаме дъжда с истинските му имена“. „Нещо в начина по който ме убиваш/ ме кара да чувствам/ че не мога да живея без теб“.

Поезията на Васил Прасков от последната му стихосбирка „Слабини“ е „целувка с език“, на влюбен в болката; опит за самоубийство, докато „времето е спряло като дъжд“. Тя е „яздене на смъртта между кофите“; крадене на „релси и кабели“, „спиране на тока в квартала“. Стиховете на Прасков са „излагане“ и разпиляване на душата в най-тъмните и мръсни ъгли на града, полудял от опити за нормалност, от опити за морал и приличие.

Тази поезия „танцува под дланите“, „диша тежко“, „космите на ръката настръхват“, докато „рисува с език по зърната – спасение“. Думите, подредени в стиховете му, са „твоята ръка в панталона/ твоите оргазми/ и твоят смях“. Тези думи са твоята скорост. Докато четеш Прасков, „сънуваш, че си жена“, а „болката е мъж“. С поезията на бившия затворник на прокълнатия ни свят, се учим „да мълчим на неговия език“. А на другия ден, прерязваме „вените на небето“, докато „караме смъртта да ни чака“, а „приятелите ни се хвърлят под влакове“.

Стихосбирката "Слабини" (Пергамент, 2015) на Васил Прасков. Снимка: Бистра Величкова

Стихосбирката „Слабини“ (Пергамент, 2015) на Васил Прасков. Снимка: Бистра Величкова

Докато се влюбваш в туптящите от болка думи, му казваш: „Сърцето ми мастурбира/ внимавай да не те опръскам/ с кръвта си“. После ти се иска да го попиташ: „Къде ти е халката?“. А Прасков отговаря някъде от подземията на живота, че „когато си с грим/ и два различни черни чорапа/ любовта е сянка на кожа/ върху мускула на сърцето“.

Всеки нов стих на Васил Прасков е очакван като „мъртво вълнение“, за да влезе отново „смъртта във вените“ и да „танцува“ на „приливи и отливи“, в „твоя цвят“, на нашето „нямо кино“. „Всеки ден се самоубиваме“, „докато смъртта ни събере“, както болката събира слабините в най-силните опити за красиво умиране – в поезията на арестувания до живот в себе си – Васил Прасков. Човекът, който обича тъгата.

БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

Бистра Величкова на XXV-тия поетически трубадурски двубой между Иван Димитров и Васил Прасков Снимка: "Двойна измама"

Бистра Величкова  Снимка: „Двойна измама“

*Tекстът е прочетен на XXV-то издание на поетическия трубадурски двубой между Иван Димитров (със секундант Лора Динкова) и Васил Прасков (със секундант Бистра Величкова). Юбилейната схватка се състоя на 26 ноември, 2015 г., в клуб към Столичната библиотека. Гласовете на публиката избраха за победител поета Васил Прасков. Автор и организатор на събитието е Петър Чухов.

** Рецензията е публикувана за първи път в LiterNet, 02.02.2016 г., № 2 (195)

Реклама

Васил Прасков представи новата си книга „Слабини” с четене на „Рамбо 13”

SlabiniПоетът Васил Прасков представи най-новата си книга със стихове „Слабини” (изд. „Пергамент“), заедно с част от легендарния литературен кръг „Рамбо 13”, на 10 юли, в клуб “Neu Berlin”, в София.

Авторът беше поканил и млади поети, които да прочетат свои творби във втората част на събитието. Между четенията музикантът Симеон Шиндаров изпълни свои импровизации, на виолончело.

„Радвам се, че книгата най-накрая успя да излезе след много трудности. Ръкописът беше отхвърлен от много издателства и хора. За това специални благодарности на моите издатели от „Пергамент”. Дори книгата ми е посветена на Ваня Константинова, лека й пръст, която застана зад ръкописа с цялата си страст и цялото си сърце, заедно с Георги Милев. Благодаря и на Владислав Христов, който ме мотивира да се случи тази книга и да не се отказвам”, каза авторът Васил Прасков на откриването на премиерата.

За работата по книгата той е ангажирал млади творци – редактор на книгата е поетесата и фотограф Марица Колчева, а оформянето на стиховете вътре е направено от младия поет Стефан Гончаров. Художник на корицата е Иво Рафаилов.

Книгата „Слабини” и „Arest.com” са отхвърляни от много издателства

„Предишната ми стихосбирка излезе през 1996 година. В „Слабини” практически влязоха неща, които съм писал и публикувал в литературния печат през последните 15 години (включително в електронните издания

Поетът Васил Прасков чете по време на премиерата на новата си стихосбирка "Слабини"

Поетът Васил Прасков чете по време на премиерата на новата си стихосбирка „Слабини“. Снимка: Бистра Величкова

за литература като Литернет, Кръстопът и Пъблик Репъблик)”, каза Васил Прасков пред списание „Образование”. “Ръкописът, както и този на сборника ми с проза „Arest.com“, имаше нелека съдба. Преди да види бял свят, бе отхвърлян от издателства и институции, докато не попадна на издателите си от „Пергамент“ – Ваня Константинова и Георги Милев, благодарение на които книгата стана факт”.

В първата, „литературно-критическа“ част на събитието, участие взеха Георги Милев, от издателство „Пергамент”, поетът Божидар Пангелов и Лъчезар Лозанов (поет и журналист).

Във втората част, беше представено литературно четене на Васил Прасков и членове на неформалната група за културен тероризъм „Рамбо 13” и приятели. В него участие взеха поетите: Кристиан Илиев, Емилиян Петков, Бистра Величкова, Мартин Костов, Иван Комитов, Лъчезар Лозанов, Данаил Досев, Божидар Пангелов, Стефан Гончаров. С изпълнение на авторска музика на Симеон Шиндаров, на виолончело.

Васил Прасков е истински литературен маргинал

За книгата „Слабини”, Ваня Константинова пише следното: “По-любовно нещо не съм чела… не ми звучи романтично, по-скоро – драстично, любов не ми се връзва с романтика… кърваво ми звучи”.

“Отдавна не съм бил толкова радостен и тъжен едновременно. Разбира се, повече радостен. Ръкопис, отхвърлен от толкова издателства и дори институции. Авторът няма нужда от повече популярност!”, казва издателят Георги Милев.

От стихосбирката "Слабини" на Васил Прасков. Снимка: Бистра Величкова

От стихосбирката „Слабини“ на Васил Прасков. Снимка: Бистра Величкова

„Васил Прасков е истински литературен маргинал и точно тази маргиналност го спасява във времената, в които поезията се отдалечава от литературата и се превръща в социална поза. Неговият отговор е да бъде смел и директен. (…) „Слабини“ е книга за хората, които си позволяват да бъдат слаби, да се влюбват, да губят любовта си, да я надмогват, това са същите хора, които могат да си позволят и да бъдат силни. „Слабини“ не е удобна книга и поради това, тя ще бъде премълчана. Драги мълчащи, не забравяйте – тишината умножава поезията, а в тази книга има много поезия.”, пише за книгата поетът Владислав Христов.

Премиерата на "Слабини" в "Neu!Berlin" в София. Снимка: Бистра Величкова

Премиерата на „Слабини“ в „Neu!Berlin“ в София. Снимка: Бистра Величкова

Кой е поетът Васил Прасков

Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е “Философия” в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите със стихове – “Малките” (изд “Аудитория”, 1992) и “География на времето” (излиза с конкурс на “Литературен вестник”, 1996), както и на сборника с проза “Arest.com” (изд. „Пергамент“, 2014). В края на 90-те години на миналия век е гост-редактор във вестник “Литературен форум” (на месечното приложение за ъндърграунд и субкултура „Мухозоли“), както и водещ на рубриката “Идиот” в същото издание. От 1990 г. до днес има множество публикации в периодичния литературен печат, както и в различни електронни издания (включително кинокритика и текстове с религиозно-философска насоченост). Един от основателите на групата за културен тероризъм “Рамбо 13″. Стихове и разкази от автора, можете да прочетете на профила му в ЛитерНет.

Видео от премиерата на „Слабини” на Васил Прасков, в клуб “Neu!Berlin” , в София.

* Новината е публикувана за първи път на сайта на сп. Образование, 14 юли, 2015 г.