Филмът „Воев“ – откровен кино портрет на фронтмена на „Нова генерация“

Плакат на филма. Снимка: Нели Недева- Воева

„Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави. От срам.“

„Патриотична песен“
Димитър Воев, група „Нова генерация“

Това предсказание изпя поетът и музикант Димитър Воев (1965 г. – 1992 г.), фронтмен на ню уейв групата „Нова генерация“, през 1991 г. Воев е един от най-емблематичните представители на неформалната, културна вълна в България, от края на 80-те и началото на 90-те години. Той твори по време на тоталитарния, социалистически режим и зараждащия се Преход – периоди белязани от цензура и разпад на „ценности“.

Песента „Патриотична песен“, ясно описва състоянието на обществото в първите години на Прехода. Но колко актуално звучат думите на поета и днес. „Болният продукт“ продължава да не намира лечение за своя душевен разпад. Единственият лек и през 90-те и сега през 2022-ра година се оказват песни с дълбочина, подобни на тези на „Нова генерация“. И именно сега, когато се намираме отново в световен разпад на ценности, излиза документалният филм „Воев“, посветен на живота и творчеството на Димитър Воев. Режисьор на филма е Биляна Кирилова (филмът ѝ е дебют в жанра на пълнометражното документалено кино). Сценаристи на филма са Биляна Кирилова, Неда Миланова (а към идеята за филма се включва и Валерия Стойкова). Филмът е продукция на Мач Пойнт Продакшънс, продуцент е Валерия Стойкова. (Повече информация за целия екип на продукцията, можете да намерите на официалната страница на филма „Воев“ във Фейсбук). Премиерата на филма се състоя на 12 март 2022 г., в кино „Люмиер“ в София, като част от програмата на София Филм Фест.

Група „Нова генерация“. Снимка: Нели Недева-Воева

Режисьорката Биляна Кирилова и екипът ѝ работят върху филма близо 6 години. Преминали са през много трудности и препятствия по пътя си на реализация. През цялото време ги е движило, искрената вяра в творчеството и личността на Димитър Воев. Трудностите им остават „зад кадър“, а крайнят продукт, който представят на зрителите, е една наистина професионална продукция, която разказва обективно, искрено и задълбочено за творческия път на музиканта. Декорът на който говорят близки и приятели на Воев, е много добре подбран, в разпадаща се сграда, в изоставен строеж. Напълно в съзвучие с мрачната стилистика на групата „Нова генерация“. Качеството на кадрите е много добро, както и озвучаването. Гласът зад кадър (на Иван Москов) също звучи добре, с ясна дикция.

Интересното е, че в този филм за първи път се появяват родителите на Димитър Воев. Те говорят за неговото детство и как баща му, му е купил първата китара, и го е пратил да работи, за да я изплати. Макар и далеч от музиката и изкуството, родителите му са го подкрепяли в желанието му да свири. Баща му е казал (цитирам по памет от филма): „Някои имат връзки, други пари, ти нямаш нищо. Ти си сам с китарата. Трябва да покажеш какво можеш“. Посъветвал го е, всеки ден да намира време да свири. Воев е ходел на уроци по китара, солфеж и пеене. Приятелите му са се смeели добронамерено, че той не може да пее. Те, признават, обаче, че това, което е пленило публиката и феновете му, са били по-скоро текстовете на песните му, в които се съдържа много поезия:

„Над площад, потънал в срам,
слепи художници рискуват.
Аз вече минах от там
слепи са защото, се срамуват.
Развей черен флаг
на който пише без думи:
Мръсно ми е
в душата ми!“

Песента „Тъмна земя“
„Нова генерация“

Димитър Воев с първородната си дъщеря. Снимка: Нели Недева-Воева

Всяко време и общество има своите гласове, пророци, „черни овци“, които пречистват душата и я правят бяла, които ти отварят очите за истината и правят битието ти малко по-поносимо, и по-смислено. Такъв е бил Воев. Харизматична личност. Личност с идеи. Провокативен, нестандартен за времето си. Висок мъж, с черни дрехи и червено червило, който целува улични улуци, по които се стича дъждовна вода; Личност, която вижда недъзите на обществото и се опитва да ги критикува, и да се пребори с тях, чрез творчеството си. Той възпява абсурдите и на тоталитаризма, и на началото на Прехода. Абсурди, които се случват и днес. И ще се случват винаги. За съжаление, както се случва с много подобни таланти, като него, не е бил напълно оценен приживе. А геният му, сякаш е твърде голям и за да се запази вселенският баланс (както казва Пенчо Попов-Чугра във филма), съдбата му изпраща покосяваща болест (тумор на мозъка), която го убива и го прави член на „Клуб 27“ – клубът на починалите музиканти, и творци на 27-годишна възраст. Преди да си отиде, до последно е свирил и работил върху песните от албума „Отвъд смъртта“, който за съжалние, не успява да завърши. Албумът излиза след смъртта му.

Плакат на филма „Воев“. Снимка: Официалната Фейсбук страница на филма

За краткия си, но интензивен живот, Воев успява да прозре и да каже много неща, които остават някак общочовешки и непреходни, актуални за всяко време. Защото, оказва се, че проблемът не е във времето, в което живеем, проблемът е в хората, които населяват времето. Проблемът е в обществото, в човешката природа, която не ни позволява да бъдем други, освен „болен продукт“, „навели глави от срам“. На въпрос на журналиста Емил Братанов, дали обстановката в България пречи на творчеството (в интервю по БНР – предаването „Музикална кутия“, март 1991 г.), Димитър Воев, отговаря така:

Димитър Воев. Снимка: Нели Недева-Воева

Може би. Искам да кажа, че обстановката, тя е толкова шибана, че естествено пречи. Обаче има такъв момент, че в една гадна такава, затворена система, когато човек е опрян до стената и от другата страна се задава един чук, който иска да му разбие главата, тогава човек наистина може да измисли нещо, което е по-абсурдно и по… може би пък и по-истинско. Защото, ако си пиех свободно и спокойно кафето, и всичко ми беше точно, сигурно щях да правя песни, от които да излизат слънчеви лъчи и да струи радост….

Важно е да споменем, че освен филмът „Воев“, през декември 2021 г. издателство „Paradox“, публикува книгата „Непрочетено. В.“, с цялото творчество на поета и музиканта. Там са събрани, освен текстове на песните му, бележки от негови дневници и разсъждения за живота. В рамките само на няколко месеца, излизат две продукции – книжна и кино – посветени на това голямо и важно име за българската музикална сцена. Те помагат за архивиране на изкуството и личността на Воев, за разказването и предаването им на следващите поколения. Защото всяко поколение е „нова генерация“ и винаги въпросите ще бъдат „към цяла нация“. А когато емблема на обществото е „човек с анцуг“, който „грухти през града“, единствените отговори пак ще са в песните на Димитър Воев. Завинаги.

Снимките са авторско право на техния автор: Нели Недева-Воева

–––

Следващите прожекции на филма „Воев“ ще бъдат в следните градове:

Пловдив: 22 март – Lucky Дом на киното, 18.30 ч.
Варна: 26 март – Фестивален и конгресен център – Варна, 20.00 ч.
София: 2 април – Дом на киното, 20.00 ч.

За повече информация, следете официалната страница на филма „Воев“ във Фейсбук.

БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

* Текстът е публикуван за първи път в сайта на сп. „Жената днес“.

Свързани статии по темата:

Реклама

Пънкари, метъли, хипари – порив за свобода или „идеологическа диверсия”

„Идеологическа диверсия” и „групи на нездрава основа” са само част от определенията, с които социалистическата власт в България през 80-те години нарича хипари, битници, пънкари, уейвове и метъли. Названията са допълнени и от определения като „разложени елементи”, „неформали” и „дегенерати”. А младежите тогава са искали просто свобода и достъп до западните музикални течения.

Българските младежи през 80-те години куфеят на концерт

Български младежи през 80-те години куфеят на концерт

30 години по-късно тези контракултурни или субкултурни групи и техните взаимоотношения с тогавашната власт стават предмет на научно изследване и анализиране.

„Досега винаги се е правил анализ на новата българска история през политическата призма, а сега ние се опитваме да погледнем на тези години чрез контракултурите, сформирани тогава. Целта ни е да направим историческа антропология”, казват историците доц. Михаил Груев и Боян Гюзелев, инициатори на проекта. А проектът е – фотоизложба и съставяне на книга за „Младежката контракултура в България на 70-те и 80-те години”.

Изложбата вече е факт и е отворена за посетители от 14 март до 5 април 2013 г. в галерия „Алма Матер”, на културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автори на изложбата са Михаил Груев, Боян Гюзелев, Нели Недева – Воева, Роберт Леви. Книгата, посветена на същата тема, в момента е в процес на писане и предстои да излезе догодина.

Изложба и книга за контракултурата на 70-те и 80-те години в България

Преди 2 години двамата историци – доц. Михаил Груев и Боян Гюзелев решават да

започнат да събират артефакти, разкази и истории за субкултурните или още контракултурните движения в България през 70-те и 80-те години. Те попадат на хора, които са били част от тези движения – хипари, метъли, рокери и др., и които са били обект на някакъв вид репресия на режима, поради принадлежността им към тези неформални групи.

Организаторите споделят, че „целта на изложбата и на книгата е да се разгледа

Пънкът и ню уейва навлиза в България през 80-те години

Пънкът и ню уейва навлиза в България през 80-те години

феномена на младежката контракултура като социално явление, като продукт на появилото се в този период разделение между младите хора в България и режима, и неговата идеология. В изложбата са показани емблематични карикатури, бичуващи явлението от правоверни марксистко-ленински позиции, и знакови заглавия от специфичния жанр на милиционерските брошури, даващи „ключ“ на властта, която се опитва да разбере и контролира проблема”, казват организаторите.

„Искахме да сравним разкази и снимки на тогавашните младежи с документите и досиетата, направени за тях от властта. Някои от тях сами бяха проверили досиетата си, които Държавна сигурност е съставила за тях”, казва доц. Михаил Груев, който е преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет.

2-ри отдел на 6-то управление в ДС се занимава с младежта

Реакцията на Държавна сигурност към новите младежки контракултурни движения

Реакцията на Държавна сигурност към новите младежки контракултурни движения

„Тогава 2-ри отдел на 6-то управление на Държавна сигурност (ДС) се занимава с младежта по принцип. Там са се събирали и документи на Комсомола. Комсомолът е бил натоварен от Комунистическата партия да отговаря за политиката към младежта, да наблюдава нововъзникващите феномени и да обмислят начини как да се борят с тях. Целта е била да се запази т.нар. монопол върху българската младеж”, продължава разказа си за проекта доц. Михаил Груев. Той казва, че това, което целят да покажат в изложбата и в книгата, е лично и емоционално. „То няма претенцията да бъде някакъв дистанциран, хладен и строго научен поглед върху това време. Ние сме убедени, че то не може да бъде гледано по този начин. То трябва да бъде гледано с емоцията и заряда, който тези млади хора в онова време са носели”.

Най-общо проектът проследява периода между 70-те и 80-те години, въпреки че самите организатори признават, че основният материал е предимно от 80-те години. Преди 70-те години, също се открояват контракултурни движения обвързани с музиката. 50-те и 60-те години са годините на джаза. В България тази музика се е смятала за упадъчна. Приемала се е и за форма на идеологическа диверсия. Този феномен така и не получава публичност у нас, защото репресивният апарат тогава е бил по-силен, отколкото през 80-те.

15 май, 1987 г. Летен театър, София

15 май, 1987 г. Летен театър, София

От друга страна, през 60-те години е имало алтернативни форми и групи като например обособен кръг от алпинисти, планинари. Контактът с природата тогава се е възприемал като вид алтернативна форма на живот. Но това са тенденции в обществото, под повърхността. По думите на доц. Груев, те стават видими след 1968-ма година.

1968 г. – навлизането на контракултурата у нас

„Това, което се случва след Пражката пролет и след 9-тия Фестивал на младежта и студентите през 1968-ма година в София е важна хронологическа граница. Именно от тази година нататък, тези музикални вкусове и течения, се оформят в България като контракултури и субкултури”, казва историкът.

Български хипари спят в чували някъде край морето, в очакване на изгрева на 1-ви юли.

Български хипари спят на открито в спални чували, вероятно в очакване на изгрева на 1-ви юли.

„Ние сме се опитали да обхванем основните групи – хипарите, битниците, рокерите, метълите, пънковете и уейвовете. В България за битници не може съвсем да се говори. У нас те са неразделими от хипарията. По света те са феномен на 60-те години, но в България нещата идват по-късно”, казва доц. Груев.

В своя проект той и колегата му Боян Гюзелев, освен чрез музикалните течения, анализират тези субкултури през местата, които те смятат за свои. Едно от важните места е на брега на морето, особено на 1-ви юли, когато младежите отиват там, за да посрещнат изгрева.

„Джулая“ – българският принос в хипарията

"Джулай морнинг" - българският принос в световната хипария

„Джулай морнинг“ – българският принос в световната хипария

„Когато говорим за Джулая, в неговата основа, е преди всичко хипарията. Той възниква във Варна, някъде около 1982 г. Тогава една варненска група постепенно се разширява и започват да правят срещите си на кея, на вълнолома във Варна. Уникалното е, че Джулая е само български празник. Това е важно, защото по принцип, цялата тази субкултура е подражателна – на течения, на начин на живот на младежите от Запада, които са изживели всичко това малко по-назад във времето. Никъде на Запад обаче няма такова нещо и традиция, да се посреща слънцето на морето в първия ден на юли”, казва изследователят.

Именно за това, според доц. Груев, хипарската култура в България не може да се разглежда само като подражателна на Западните течения. Тя придобива много специфики, които нямат аналози навън. Именно в България песента „July morning” на Uriah Heep получава смислова тежест. Тя е като израз на съпротива на младите хора срещу режима, срещу сивотата, на онази система. „Ако трябва да кажем какъв е българският принос към световната субкултура, това безспорно е Джулая”, уверен е доц. Груев.

Българските хипари през 80-те години

Българските хипари през 80-те години

Освен морските сбирки за Джулай морнинг, други места, които контракултурните феномени образуват са в градска среда. Паметника на Патрирах Евтимий, по-известен като Попа в София, е популярно пънкарско сборище през 80-те години. Там до него е и Стената (на гърба на бившия нотариат), където се пишат лозунги и се оставят цветя в чест на Джон Ленън, основател на легендарните „Бийтълс“. Тези места намират своето продължение на гърба на Паметника на Съветската Армия, където е т.нар. Къща на Баба Яга. Други култови места в столицата са Кравай, Дупката при НДК. А при кино „Петър Берон” е било сборището предимно на метъли, защото през 80-те там е било единственото публично място, където е можело да се слуша легално метъл и то само в четвъртък.

Български уейвове или една Нова генерация завинаги

Български уейвове или една Нова генерация завинаги

„Младежката контракултура беше свързана с предпочитанията към различни музикални течения, а те носеха със себе си други субкултурни белези – начин на обличане, прически, различни дискретни белези на другостта. Освен всичко това, за нас беше много важно да разгледаме и средата, в която възникват тези движения, но и средата, която те оформят около себе си”, казва доц. Груев.

„Нови цветя” – първата пънк група от Кюстендил

„Поставили сме акцент върху няколко емблематични групи. Много интересна е кюстендилската група „Нови цветя“, която се възприема като първата пънк група в България. Ражда се през 1979 г. в гаража на Джони, фронтмен на групата. Те са доказателство за това, че тези субкултурни феномени сред младите хора в България, не са само продукт на софийската действителност. Пловдивската хипария също е голям феномен, със сбирките на Античния театър”.

Милена Славова и Васил Гюров през 80-те години

Милена Славова и Васил Гюров през 80-те години

„Нова генерация”, „Ревю” и „Кале” – началото на ню уейва

„Разбира се, разгледали сме и първите стъпки на Ню уейва в България през групи като „Нова генерация”, „Ревю” и „Кале”. Обърнали сме внимание и на метълските групи. При тях обаче се оказа доста трудно да дефинираме кои са метъли. Има няколко групи на различни места в страната, които претендират да са първи. Според нас с най-голям ефект върху формирането на метъла в България има групата „Тротил“.

Наркотиците и контракултурата

„Що се отнася до наркотиците и връзката им с контракултурните движения, безспорно те съществуват. Те са като някакъв призрак. Има зависимост между двете, но не наркотиците са били главното”, смята доц. Михаил Груев.

„Наркотиците у нас най-сериозно проникват след фестивала на младежта и студентите през ‘68-ма. Тогава в София идват много хора отвън, те са допуснати да влязат в страната именно като такива крайно леви течения – хипари, битници. Тогава режима се убеждава всъщност, че тези леви са много по-различни от това, което режимът си представя за ляво. И през тях разбира се проникват и много наркотици. Появяват се и първите зависими. Но това е друга тема. Тя присъства по някакъв начин в нашето изследване, но не е център”.

След ‘90-та, а сега накъде?

Една Нова генерация се чуди накъде да поеме, след 1990-та година

Една Нова генерация се чуди накъде да поеме, след 1990-та година

Какво се случва обаче след ‘90-та година с контракултурата у нас? Изчезват ли музикалните групи, които са основните двигатели на субкултурните движения? Доц. Михаил Груев отговаря:

„Не изчезват субкултурите, просто стават други. Това е най-трудното врем за тези хора, които са били против комунистическата система. Тя се срутва, но става така че всъщност промените оставят много от тях без работа, без перспектива.

Действително, музиката е световно средство за изкарване на прехрана и за това много от тях заминаха да търсят късмета си навън. Някой го намериха, други се върнаха…”

А дали днес няма възвръщане на хипарските ценности, на жаждата за близост с природата носеща със себе си и порива към свободата?

Протестиращите на Орлов мост – новата контракултура

Протестиращите на Орлов мост, юли, 2012 г. Снимка: Сергей Антонов, OFFNews.bg

Протестиращите на Орлов мост, юли 2012 г. Снимка: Сергей Антонов, OFFNews.bg

„Да, има”, казва доцентът по съвременна българска история. „Въобще напоследък темата за контракултурата получи някаква неочаквана актуалност с протестите около Орлов мост. Самите ние не очаквахме нашата работа да бъде интерпретирана в този контекст. Вече ме питаха дали нашето изследване е свързано с протестите. Не, не е. Но протестите показват, че всяко поколение намира своите основания да протестира срещу едно или друго нещо. На второ място има чисто поколенчески специфики на този конфликт между младите хора и статуквото само по себе си. На трето място обаче, се оказва много трудно да се намери общо сечение между всички тези протестни форми и цели.

Общото между субкултурите от 70-те и 80-те години и днешните е, че и двете групи са срещу системата, но те се намират и в някакво съревнование и противоборство. Това можем да го видим в днешните протести, където групите са като орел, рак и щука”.

Българската контракултура, формирана от младежи повлияни от новите музикални течения

Българската контракултура, формирана от младежи повлияни от новите музикални течения идващи от Запад

А защо именно сега се появява подобен анализ на контракултурните движения? Отговорът е прост – защото е минало достатъчно време и може вече да се преосмисли този период. „А и трябва да има дистанция. Това е основно правило в науката”, казва доц. Михаил Груев. „Трябва да има дистанция, за да може един факт и епоха да се превърне в обект на изследване. Вече мина достатъчно време, за да се погледне на този феномен като на легитимен обект за историческо-антроположко изследване. Също така е важно и да не се изпусне момента, защото все още е възможно да бъдат събрани свидетелства от хората, които са били съвременници и участници в това време. За това, според нас, именно сега е точният момент за такъв вид изследване”.

Бистра Величкова

* Статията е публикувана, с друго заглавие, в OFFNews, 25 март, 2013 г.

Група „КЛАС“: Революцията да бъде в главите на хората

Среща след 20 години раздяла – интервю с Бойко, Момчил и Иван от група „КЛАС“

Иван Градинаров (китара), Бойко Петков (вокал и бас), Момчил Колев (кийборд). Снимка: Бистра Величкова

Група „КЛАС“ – Иван Градинаров (китара), Бойко Петков (вокал и бас), Момчил Колев (кийборд). Снимка: Бистра Величкова

Група „Клас“ са едни от онези забравени „цветя от края на 80-те“, на българската ню уейв сцена. Те се нареждат до групи като „Нова генерация“ и „Ревю“. В края на 80-те „Клас“ разцъфна с култовите песни „Чай“, „Река си ти“, „Госпожа Емилия“, „Гълтам дим“ и др. А на „Сутринта“, когато „небето избледнява“ и „напомня за деня“ вече беше ’91-ва година. Край. „Цветята“ вече ги няма. Всичко се случи като в миг, който се запечата в сърцата на онова поколение, което помни и израстна на Кравай. След ’90-та голяма част от тях избягаха от България, емигрираха, изгубиха се или пък може би се намериха… Не е ясно кое изчезна първо – „цветята“ или „децата“, които им се радваха. Важното е, че се случи в един и същи момент, а те едни без други не могат да съществуват. 20 години по-късно група „Клас“ в състав Бойко Петков (вокал и бас), Иван Градинаров (китара) и Момчил Колев (кийбордист, познат от дуото „Дони и Момчил“) възкръсват и се качват отново на сцената. Оказва се, че има глад за тяхната музика, оказва се, че феновете все пак не са ги забравили. За това на 19 април те ще направят голям концерт в зала „Фестивална“ в София. В момента те репетират ежедневно за голямото събитие. Ето какво разказаха те за периода на дълга пауза, за завръщането им на сцената, за звездите и ролята на медиите в изграждането на звезди, за комерсиализацията и за истинската българска музика.

– Събирате се отново след близо 20 години. Как се чувствате?

Бойко Петков: Не, не е съвсем така. Ние започнахме да работим върху нови песни в последните 2-3 години. Сега сме се събрали най-вече по повод концерта през април, но и да запишем нов албум.

– Как дойде идеята за записване на нови песни преди години? Въобще как решихте да се съберете отново, след толкова време?

Момчил Колев: Събрахме се вкъщи на един купон и жена ми каза: „Защо не пробвате пак да свирите заедно?“ Ние не мислихме много и така стана.

Бойко Петков: Да, Ани, съпругата на Момчил беше инициаторът. Тогава направихме песента „Сини слънца“. Малко по-късно Иван се обади и каза, че има няколко идеи за нови песни и така тръгнаха нещата.

Иван Градинаров: Както си седях ме обхвана отново желанието да пиша музика и дойдох при Бойко със 7-8 неща. Основно музиката е моя, като аранжимента и текстовете ги доработваме с Бойко и Момчил.

– На какво се дължи отсъствието на група „Клас“ след 1990-та година?

Иван Градинаров: На много фактори. Не може да се посочи една причина за това, например скарахме се, и за това се разделихме. Не. Просто така се стекоха обстоятелствата. Всеки започна някакви самостоятелни проекти и работа в друга посока. Разбира се, никога не сме излизали извън сферата на музиката. Освен това, нямаше и голям смисъл да свирим тогава. Беше изключително трудно музикант в България да се издържа от подобно нещо.

Бойко Петков: За да се прави музика, както правихме ние песните на „Клас“, трябва човек да се посвети изцяло на това. Не трябва да правиш нищо друго. Именно с такова отдаване са създадени всички тези известни хитове. За тях сме работили денонощно, докато стане всяка една песен на ниво. Аз до последно упорствах с „Клас“, но когато стана ясно, че нито медиите, нито феновете се интересуват от нас, нямаше смисъл повече да има такава група. Изглеждаше самоцелно. След 1990 г. тези големи промени, които настъпиха в обществото и държавата се отразиха изцяло на културния живот. Тогава масово групите, които съществуваха от края на 80-те и първите години на 90-те, изчезнаха. Не можете да ми кажете името на нито една група, която е останала тогава. Дони и Момчил направиха свой дует, който беше успешен. Те записваха в нашето студио. Но, заедно с тези промени след 90-те, вкусовете на хората се промениха, цялата маса от фенове изчезна. Според мен една голяма част просто са емигрирали в този момент, защото условията за живот и перспективите не бяха много добри в България. Моите впечатления от нашите фенове са, че те са интелигентни хора. Много от тях заминаха тогава и интересът изчезна. Създадоха се частни радиостанции. За кратко време живеехме с илюзията, че те ще поемат идеята да лансират българската музика, така че да създават хитове. Оказа се, че те не се интересуват от българска музика. В една такава ситуация трябва да си луд, за да продължаваш да правиш нещо, което никой не желае.

Група "КЛАС" през 80-те години. Снимка: Фейсбук страница на групата

Група „КЛАС“ през 80-те години. Снимка: Фейсбук страница на групата

– В момента средата по-благоприятна ли е за правене на българска музика?

Момчил Колев: Тогава имаше повече ентусиазъм. Сега всичко е структурирано и е в сферата на професионализма. Тогава всеки искаше да покаже най-доброто от себе си, най-емоционално да се представи. Това може би липсва в момента, по-сухо е.

Бойко Петков: Сега има някакъв опит за комерсиализиране на нещата, който според мен е доста далеч от истината. От друга страна, в последните години има някакво раздвижване и се създават доста нови, млади рок групи. Правят участия, те си ги наричат концерти, по клубове, опитват се да правят изяви, качват песни и клипове в Youtube и подобни места. Това са млади хора, които идват със своята емоция и желание да свирят музиката, която им харесва. Според мен, не е по-лесно в момента да се прави музика, защото медиите тотално отсъстват от процеса на създаване, на популяризиране и налагане на музика и музикални вкусове. Това е една част в целия процес в музикалната индустрия. Българските медии изостават от събитията, които се случват в държавата, в това число и в културата, в частност в музиката. Те са много след събитията. Те какво очакват? Някой от само себе си да стане звезда, да извади три хита и те да му се налепят като мухи. Няма да стане! Този филм вече отдавна е в архивите.

– Това значи ли, че подкрепяте идеята медиите да изграждат звезди?

Иван Градинаров: Да, в цял свят е така… Без подкрепата на медиите, няма кой да изгради звездите.

Бойко Петков: Те винаги са изграждали звездите. Само че, има една тънка подробност, че медията сама по себе си е нищо, важни са хората, които работят в тази медия – водещи на предавания. В историята на съвременната рок музика, това са личности, които са създали и са показали на хората звезди като Елвис Пресли, Бийтълс, Пинк Флойд, Лед Цепелин и т.н. Тези хора са изиграли много важна роля в развитието на музиката.

– Казвате, че медиите изграждат звезди. Доколко тогава музиката няма да се комерсиализира? Те ще определят един музикант като звезда, а друг, който да кажем има повече качества като изпълнител, ще бъде пренебрегнат и оставен на заден план?

Иван Градинаров: Музиката в световен мащаб е толкова комерсиализирана, че едва ли може да се получи по-голямо комерсиализиране от това.

– В такъв случай, ако приемем, че медиите отсъстват като създатели на звезди, това не е ли вид спасение от комерсиализация у нас?

Иван Градинаров: Не, не е спасение, защото хората, които искат да посветят живота си на музика трябва по някакъв начин да се реализират, да бъдат чути. Ако ги няма в медиите, всичко се превръща в един ъндърграунд.

– В момента има някои определени музиканти, които присъстват в медиите, но това не означава, че те правят интересна и качествена музика.

Бойко Петков: Медията какво е? Тя е медиатор, посредник, между авторите, изпълнителите и публиката. Не са медиите, тези които казват кой е звезда. Феновете са тези, които харесват някой, харесват песните му и казват: „Ето този човек ми харесва, той е звездата“. Медиите съответно, виждайки нагласите на хората, започват да проявяват интерес към този човек. Това е нормалният начин. Медията предлага на обществото някакви образци, защото предполагаме, че там има професионалисти, които разбират от музика, който ще преценят кое е интересно и кое – не. Медията се съобразява с обществото и с това, което то казва кои са звезди. В България това не се случва.

Иван Градинаров: Освен това, по въпроса за комерсиализирането на музиката, в световен мащаб има страхотни музиканти, които са световно известни и всички медии, и продуцентски къщи ги лансират. В същото време, в противовес на това нещо, ако влезете в метрото на Лондон или Ню Йорк, където свирят улични музиканти, можете да чуете феноменални изпълнения, но те просто нямат този шанс. Това е вид комерсиализиране на нещата. За тях може би има места за изява, но не може всички добри музиканти по света да станат звезди.

– Вие от група „Клас“, възприемате ли се като група, която е комерсиална? Ако някой ви определи така как бихте се чувствали?

Иван Градинаров: Не. Не можем да се определим като група, която е комерсиална при положение, че това не е нашето основно нещо, от което живеем. В момента, ние правим музика за удоволствие и за нашите фенове. Единствената причина, ние да се съберем отново е, че първо ни е приятно да правим музика, второ феновете ни изявиха желание да ни видят на сцена. Това беше достатъчно силна мотивация, за да направим нещо. Не очакваме да спечелим от това, не очакваме и да си изкарваме прехраната с това . Всеки от нас си има посока, в която се движи. Така че няма как да се определим като комерсиална група.

Бойко Петков: Когато композираме, не мислим дали музиката, която правим ще се продава. Това значи да си комерсиален – да направиш продукт, който да се продава. Ние изобщо не мислим в посока: „Дай сега, ще направим три супер хита и да видиш как ще ги продадем“.

– Да, но това е един от начините да влезете в медиите.

Иван Градинаров: Ние не се напъваме да влезем в медиите.

Бойко Петков: Ако правим комерсиална музика ли? Не са ми интересни тези медии. Не бих седнал да мисля как да направя песен, така че те да ме харесат, съжалявам.

Иван Градинаров: Имаме нова песен, която се върти в Youtube и има „хикс“ броя гледания. За нас това е значително по-интересно, отколкото 20-те излъчвания, които ще получим, в която и да е българска медия.

Група "КЛАС" в студиото на Бойко Петков. Снимка: Бистра Величкова

Група „КЛАС“ в студиото на Бойко Петков. Снимка: Бистра Величкова

– Аудиторията, която ви слуша, ви харесва именно заради това.

Бойко Петков: Най-вероятно е така. Тези неща, обаче най-добре могат да ги кажат хората, които харесват нашата музика и ни слушат. Ето колко интересно нещо се оказа това,че за толкова години, ние не сме направили абсолютно нищо, за да поддържаме интереса към нас, а въпреки това, има много хора, които слушат тези стари песни и искат да ги чуят на живо. Това за нас беше голяма изненада. Интересно е да се разбере защо е станало това нещо.

Иван Градинаров: Една от причините е точно това – че не сме комерсиални.

– В момента според вас има ли ъндърграунд в българската музика в сравнение с 80-те години? Казвате, че тогава е имало повече ентусиазъм…

Бойко Петков: Според мен, днес всеки един младеж или тийнейджър, още преди да е решил с какво иска да се занимава, е напълно наясно с начина, по който информацията циркулира в интернет и с това как става рекламирането и лансирането на отделни хора и идеи. Когато той реши да прави музика, вече знае, че може в интернет сам да се популяризира, да качи свои песни, клипове. Това променя коренно нагласата и мотивацията на един човек сега да прави музика. Събират група, още не са измислили едно парче като хората, обаче имат цяла стратегия в кои сайтове ще завъртят парчетата. Това е много смешно, защото то не работи. Това е абсолютна заблуда. Когато се насити пространството с некачествена, изкуствено направена музика, пластмасова, в един момент хората започват да изпитва желание да чуят нещо истинско.

Иван Градинаров: Понеже въпросът беше за ъндърграунда. Ъндърграунд има в България и винаги ще има. Ъндърграундът е нещо, което, без значение какво се случва в музикалния свят, винаги ще съществува. Всъщност от там излизат много музиканти. Сега е съвсем различно. Навремето, за да чуеш ъндърграунд трябваше да стигнеш до някое читалище, примерно. В момента ъндърграунда можеш да го чуеш с едно кликване в интернет.

– Има ли някои нови български групи, които са ви направили впечатление? Виждате ли в някои последователи на ню уейва?

Момчил Колев: Gravity Co. е една от групите.

Иван Градинаров: Тя не е много нова група. Gravity Co. ми е любима българска група. Също харесвам „Остава“. Те са от времето на „Клас“, появиха се 4-5 години след нас. Първите песни ги записаха в нашето студио. От начало групата се казваше „Добре дошли в Остава“ или „Welcome to Remain”. Сред метъл бандите има една нова, която много ми хареса – „Odd Crew“.

– Група „Клас“ се появява по същото време, когато излизат и „Нова генерация“. Какви са ви спомените ви от него?

Бойко Петков: Бяхме познати, колеги. Срещали сме се по концерти, по улицата, на Синьото кафе. Той си беше малко затворен човек, имаше си негово виждане. Обсъждали сме музиката и нещата, които правим като колеги.

– Някои казват, че уейвът е музиката на 80-те и в днешно време тя няма бъдеще. Вие какво мислите за подобни виждания?

Момчил Колев: Има бъдеще, но се получиха много разклонения. Най-интересното при ню уейва е, че съчетава много видове стилове в една форма. Това даде много свобода на музикантите да влязат в пространства, в които музиката не се беше развивал до тогава. Тези пространства се разклониха и всяко течение вече произлиза от музиката на 80-те и началото на 90-те. Уейвът даде много простор за развитието, иначе всички щяха още да свирят ритъм енд блус или хеви метъл. Сега има една група Hurts, която е чист ню уейв и е много популярна. Много хора се връщат към този звук и идеите, защото просторът и свободата е много голяма. Това е нещо, което липсва в днешното съвремие – свободата. Мисля че много хора ще се връщат към звука от 80-те години, в момента има такава тенденция.

Иван Градинаров: Ако няма бъдеще ню уейвът защо „The Cure” пълнят стадиони? Аз лично съм абсолютен противник на класифицирането на стилове. Не мога да разбера защо трябва това да се прави. Има музика – по-лошо изсвирена и по-добре изсвирена. Не виждам никаква причина да се твърди, че ню уейвът е изчезнал. Има банди, които свирят таква музика. Освен това, както в природата, така и при музиката има цикличност. Едни течения отминават, после се появяват отново…

Бойко Петков: Уейвът се появи през 80-те години. В България този стил започна с „Тангра“ – с формацията с Дани и Стенли. Това беше преди средата на 80-те години. След това се появихме ние и още няколко групи, които пък през 90-те изчезнаха. Англия беше основно изворът на ню уейв музиката. В Европа тази музика беше много популярна , но в Америка не чак толкова. „U2” започнаха от един китарен ню уейв. Дори като ню уейв група се сочат „ The Police“ на Стинг. Чел съм такива определения в английската преса. Получава се така, че даден стил в един момент се изчерпва, но след време отново се усеща нуждата от този тип музика.

Група "КЛАС" през 80-те години. Снимка: Фейсбук страница на групата

Група „КЛАС“ през 80-те години. Снимка: Фейсбук страница на групата

– По ваше време е имало неформални райони на свободата в София, като например Кравай, Синьото кафе. Какви са ви спомените от тези места?

Момчил Колев: Това бяха страхотни места. Там се събираха хора с еднакви вкусове, с еднаква естетика. Това беше много красиво, защото не беше нужно да търсиш „твоите“ хора цял живот, за да ги намериш. Просто отиваш на едно място, където срещаш сродни души.

Бойко Петков: Това беше наистина мястото, където искаш да отидеш. Ако си ню уейв искаш да отидеш там. Всички идваха с уейв облеклата, с прическите, с грима. Беше много готино. Там хем се виждахме с колеги от другите ню уейв групи, хем и с цялата група от фенове. Ние бяхме едно. И те облечени с черните шлифери, с шарените прически. Там ставаха всъщност контактите между музикантите и публиката.

– Подобни места виждате ли днес в София, еквивалент на Кравай?

Иван Градинаров: Сигурен, че има. Като започенм от Билкова аптека и подобни места. Това са все средища, където определен тип хора – музиканти и хора на изкуството си дават среща. Има такива места. В никакъв случай не са чалготеките, това го знаем всички.

– Като споменахте чалгата, наскоро стана ясно, че една голяма поп-фолк компания е спечелила пари по европроект от Европейския съюз. Как ще коментирате това?

Бойко Петков: Всеки с бизнес е свободен да кандидатсва за финансиране.

Иван Градинаров: Аз ще го коментирам по един много прост начин. Абсолютно се абстрахираме от предпочитанията ни към типа музика. Ако човек погледне чисто прагматично на нещата, въпросната компания е професионално най-добре поставената като структура в тази държава. Това автоматично означава, че има всичките шансове кандидатствайки за един проект, с плюсовете, които има, да спечели едни пари. Ако някой се изправи и каже, друга телевизия или организация е по-добра от тази, ама на нея не й дават пари, тогава човек може да се замисли и да каже – тук има някаква несправедливост. При положение, че има една структура, която е направила всичко необходимо, за да спечели тези пари, какво значение има дали ние харесваме музиката на тази структура или не?!

– При това положение, означава ли, че преходът, който започна през 90-те години въобще не е свършил, защото този тип музика най-активно превзе сцената именно в този период?

Иван Градинаров: Този тип музика превзе сцената в годините на прехода поради факта, че 90% от интелигентните хора напуснаха държавата. И този вид музика е отражение на интелекта на онези, които я слушат. Не искам да засегна никого, дори не става въпрос за интелект, а за манталитет.

Бойко Петков: Те си харесват тази музика, не можем да им забраним да я слушат.

Група "КЛАС" през 80-те години. Снимка: Фейсбук страница на групата

Група „КЛАС“ през 80-те години. Снимка: Фейсбук страница на групата

– А това, че се възвръща интересът към група „Клас“ и други групи като вас, не означава ли, че някои от емигриралите съвременници на тази музика се завръщат? Или просто музикалните вкусове се променят към по-добро?

Иван Градинаров: Това, че има отново интерес към „Клас“ означава, че тези, които са с по-прочистено съзнание са пораснали достатъчно, за да почнат да оценяват някакви неща. Емигриралите не се завръщат.

Бойко Петков: Дайте да видим колко е голяма масата, която харесва поп-фолк и чалга музика и колко са хората, които харесват „Клас“! Има една малка група хора, които имат потребност от музика като нашата, всичките останали харесват нещо друго и тях не можеш да ги впечатлиш с песни като „Река си ти“ или „Чай“. Това са реалностите в България. Една огромна маса, която си харесва музика ”Б” и една мъничка група, която си харесва музика”А”.

Иван Градинаров: Аз за това не се притеснявам да кажа какво мисля за хората, които слушат чалга, защото няма шанс тези хора да дойдат и да започнат да слушат група „Клас“. Те нито са наши потенциални фенове, нито ги очакваме да станат, нито имаме общ език с тях.

Бойко Петков: Ако говорим за това, че ние искаме да има култура в тази държава, то по някаква причина, музиката на „Клас“ се възприема като музика, която работи за културата. Това е начинът, по който ние допринасяме и работим за тази кауза. Аз не бих тръгнал да развявам плакати пред Народното събрание „Забранете чалгата, дайте закон за ню уейва“. Мога да измислям интересни парчета – да пиша текстове и музика, и това ми доставя удоволствие. Вместо да ходя и да обяснявам за тоя и оня, и музиката им каква била, я аз да седна и да измисля интересни песни! Аз нека да ги направя, пък после хората може и да ги харесат. Това ще да има по-голямо влияние. Това е начинът, по който всеки човек, който държи да има култура у нас трябва да подходи – да тръгне със собствените си идеи и да се бори за тях. В манталитета на българина е залегнало само да се оплаква, но пасивно. Той нищо не харесва, но никога не казва как да стане по-добре. Вместо да хленчиш, същото време го употреби, за да покажеш, макар и с нещо малко, че едно нещо може да бъде по-интересно, по-добре направено, по-полезно. Ако всеки направи така, тогава вече можем да говорим за тенденции, в които някой би надделял.

– Мислите ли, че днес се увеличават този тип хора, които действат и правят интересни неща в културен план, а и не само?

Момчил Колев: Би трябвало. Хората вече би трябвало да се заситят от тази чалга, защото тя тъпче на едно място от много години. Също така, се раждат нови хора, които имат нови потребности. Аз мисля, че потребностите все повече отиват в посока на културни и интелигентни хора, отколкото на простащината.

Иван Градинаров: Аз ще ви дам един много показателен пример, знаете ли коя е най-голямата мечта на всяка фолк певица? Най-голямата й мечта е да пее поп. Това е много показателно за това какво се случва. Очевидно има някаква промяна на заобикалящата среда, в която тези хора пеят и правят, и очевидно това променя тяхното мислене.

Бойко Петков: В последните три години забелязвам една група от млади хора, които започнаха да търсят по-интересното, по-стойностното, по-качественото. Те ходят на концерти на повечето ъндърграунд групи, които излизат и са интересни с това, че не са комерсиални. Това го нямаше преди години. Може би ще има по-голямо значение, отколкото си мислим, отношението на всеки един от този кръг млади хора към всичко, което се случва наоколо. Тяхната позиция и активност ще се окаже много решителна стъпка. В едно близко бъдеще – 1-2 години напред ще е интересно да се наблюдават как ще се променят нещата. Възможно е една малка група от хора, както се е случвало неведнъж в историята, да промени сериозно пластовете в обществото.

– В такъв случай може ли да се каже, че сте оптимисти за бъдещето на България?

Бойко Петков: Аз не съм, а ми се иска. Оставям си една вратичка, ако точно една такава група хора, в един момент вземе духовните тенденции в свои ръце. Не е изключено да се променят нещата.

Иван Градинаров: Фактът, че не сме напуснали държавата означава, че по някакъв начин сме оптимисти. Аз лично, както предполагам Бойко и Момчил, се водим от поговорката „Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще“. Всеки българин хленчи за нещо. Стига сте хленчили! Направете нещо, за да се променят нещата по някакъв начин! Не е нужно да се правят революции. Революции могат да се правят по друг начин. Човек, който е недоволен от нещо започва да прави нещата така, че да е доволен от това, което прави и да го прави по начина, по който му се иска. Ако всеки започне да мисли и действа по този начин, нещата ще се променят, няма начин да не се променят.

Момчил Колев: Понякога се налага да махнеш тези отгоре, за да получиш някакъв резултат.

Иван Градинаров: Да, но в момента живеем в друго време и махането на тези отгоре ще ги замести с други не по-различни от тях. За това революцията трябва да дойде в главите на хората по друг начин, а не с махането на един или друг политик. Понеже стигнахме и до политика, искам да каже, че политика се прави от богати хора, а не от бедни. Трябва хората, които правят политика да са богати, а не тепърва да искат да забогатяват от политика. В България няма такива хора – потомствен аристократ или потомствен политик.

– Искам да ви попитам за новия албум, който подготвяте. Кога предстои да излезе?

Бойко Петков: През 2007 г. записахме първата нова песен, след голямата пауза. Песента се казва „Сини слънца“. Има вече доста неща, върху които работим Имаме около 10 песни събрани, но едва ли всички ще влязат.

Иван Градинаров: В момента от първостепенно значение ни е концертът.

Момчил Колев: Ако не беше концертът, може би средата на тази година щяхме да сме готови с новия албум.

– До колко в новите песни запазвате стария стил на групата?

Иван Градинаров: Само публиката може да каже. Тенденцията е албума да има малко по-китарно звучене. Това е генералната промяна, която може би ще се случи.

Бойко Петков: Песните са по-различни. Ние в момента работим върху новия албум и все още не знаем как ще изглежда. Със сигурност ще е звучи по-различно. За нас това е по-интересно. Няма смисъл да се връщаме толкова години назад и да повтаряме същите тези форми. Но в крайна сметка ние не можем да избягаме много далеч от нашето мислене и идеи. Правим нещата естествено, както ни идват. Дори за нас ще е итнересно да видим какво ще излезе накрая.

19 април 2013 г., концерт на група "КЛАС" в зала Фестивална, в София.

19 април 2013 г., концерт на група „КЛАС“ в зала Фестивална, в София.

– На концерта през април предвиждате ли да свирите нови песни?

Бойко Петков: Плануваме да изпълним две, максимум три нови песни. Поради подготовката за концерта, ние нямаме възможност да направим много нови, готови завършени песни, които да изпълним. Друг проблем е, че тези песни никой няма да ги е чувал и няма да са интересни на публиката. Хората знаят старите ни песни и те са им интересни.

– В какъв състав ще излезете да свирите на сцената?

Бойко Петков: Освен нас тримата, на концерта ще свири и синът ми – Емил Петков. Той ще свири на бас. Другият е Калоян Рамаданов, барабанист. Той всъщност е наш фен и се съгласи да свири с нас. Преди, вместо барабани сме използвали електронни програми, а сега залагаме на живо свирене на барабани. Това е новост за нас.

– На концерта планувате ли да спазите облеклото присъщо на уейв стила?

Иван Градинаров: Не бих казал. Честно казано това няма място сега. Обличаме се така, както преценим – стилно. Няма да се опитваме да се връщаме в 80-те години, защото това е безсмислено. Ние не сме на по 20 години…

– Много хора изразиха разочарование от високата (за България) цена на билета за концерта (30 лв. при предварителна продажба и 40 лв. в деня на концерта). Как ще коментирате това?

Бойко Петков: В сравнение с какво е висока?

Иван Градинаров: Аз лично не искам да коментирам цената на билета. Тя е такава, каквато е. Има причини цената да е такава. Ние, заедно с нашите промоутъри за концерта, сме преценили, че това е цента на билета. Има основателни причини това да е така. Няма с какво да я сравните, защото ако отворите сега цените на билетите за концерти на български изпълнители какво ще видите? Примерно, Кичка Бодурова – 35 лева. Според мен това е несъстоятелен разговор. Ако наистина някой си направи труда провери каква е цената за такъв тип концерт, в голяма зала като зала Фестивална, ще си обясни и цената. Не ни засяга никой с коментарите за цената и ние в страницата във Фейсбук избягваме да го коментираме. Ние не правим този концерт с идеята да спечелим пари. Ако дойдат „хикс“ човека най-вероятно няма да загубим. Повече няма да коментираме тази тема.

* Интервюто на Бистра Величкова с група „Клас“ е публикувано първо в OFFNews, 24 януари, 2013 г.