Undead Spirits of Malinova Dolina: 25 Year Anniversary

Oppressor* (Ъпресор, Bulg.) was a death metal band formed in 1992 in Malinova Dolina, Sofia, Bulgaria.

Album cover and logo by Margarita Omar

The band’s debut album „Satan’s Hand“ was recorded in 1992 in an improvised DIY home studio in Fimata’s appartment in „Durvenitsa“ quarter, Sofia. At the time all band members were in their teens. „Satan’s Hand“ remains the only album of the band so far.

The main musical influences of Oppressor were Sepultura, Venom, Celtic Frost, Black Sabbath and Napalm Death. Lyrics discuss themes such as death, suicide, satanism and destruction. During the recording of „Satan’s Hand“ album, Emi and Gerdjo were using a set of wash basins stuffed with old newspapers as a replacement for a proper drum kit. This further contributes to the heavily DIY quality of the sound.

In 2017 or 25 years after „Satan’s Hand“ has been recorded, Neor Nachev (На Червено, Gare Terminus) accidentally discovered the original cassette tape with the recording. He transformed the content into digital format, which Margarita Omar (Gare Terminus, На Червено) edited and remastered. The remastered record has been released under the name „Undead Spirits of Malinova Dolina: 25 Year Anniversary“.

*Note: not to be confused with the US band under the same name.
credits

Released September 21, 2017

Serafim Serafimov (Fimata) – electric guitar
Nikolay Gerdjikov (Gerdjo) – drums, back vocals (Voyvoda, Sisters of Radomir)
Emanuil Donev (Emi) – drums
Neor Nachev – vocals, acoustic guitar (На Червено, Gare Terminus)

Edited and mastered by Margarita Omar
Album cover and logo by Margarita Omar

Реклама

III-та нагарда за Неор Начев на Националния поетичен конкурс Нова Загора 2015 г.

III-та награда на Неор Начев на 11-ия Национален поетичен конкурс "Нова Загора 2015"

III-та награда на Неор Начев на 11-ия Национален поетичен конкурс „Нова Загора 2015“

Неор Начев, поет и създател на българския акустичен проект На Червено, спечели III-та награда на Националния поетичен конкурс Нова Загора 2015 г. Стихотворението с което спечели е със заглавие „Зърно по зърно“.

Второ място беше за Кръстьо Раленков, от гр. София, а Първо място – за Цвета Иванова, от гр. Сливен.

В единадесетото издание на конкурса участие взеха 108 автора от над 40 населени места в страната. Компетентното жури с председател Камелия Кондова – поетеса и членове: Веска Павлова – литературовед и Елена Арабаджиева – секретар на НЧ „Д. П. Сивков – 1870”, присъдиха отличията.

Повече информация за конкурса и награждаването, може да намерите на този линк.

По-долу може да прочетете награденто стихотворение на Неор Начев.

ЗЪРНО ПО ЗЪРНО

На напукан перваз на софийска сграда
на „Цар Симеон”
старица храни с житни зърна белия гълъб
В стаята е тихо и тъмно и само
скърцането на вехтия стенен часовник
отмерва празни минути
…тик….чккрррр…
…скррррц…
…так…
зърно
по
зърно

Зад стъклото на прашния скрин мирно стои
невидим мъж в униформа с медали
отдава чест под синьо небе с знамена и звезда
…тик….чккрррр…
…скррррц…
…так…
в деня
на
победата

До него две руси детски главици се смеят
под лъчите на лятното слънце
и бели женски ръце без лице
…тик….чккрррр…
…скррррц…
…так…
ги къпят
с речна
вода

В ъгъла пламък мъждиво присветва
върху разпятие
и капки горещ восък методично оформят
сталагмити нагоре по кръста
докато старица храни с житни зърна белия гълъб
…тик….чккрррр…
…скррррц…
…так…
капка
по
капка
нагоре по кръста

Неор Начев

Пощенската бележка на Неор Начев, за изпратено стихотворение за конкурса в Нова Загора 2015 г.

Пощенската бележка на Неор Начев, за изпратено стихотворение за конкурса в Нова Загора 2015 г.

* Стихотворението на Неор Начев е публикувано за първи път в LiterNet, 23.07.2017, № 7 (212)

Неор Начев е поет и създател на българския акустичен проект На Червено. Публикувал е художествени текстове във в. „Литературен вестник“ и в. „Стършел“, както и музикални ревюта в сп. „Metal Hammer Bulgaria“ и онлайн изданието за култура Kulturbench. Част от публикациите му могат да бъдат намерени тук. Блога на Неор Начев е достъпен на следния адрес: https://neorna4ev.wordpress.com/.

Стихове на Неор Начев в “Manu Propria”

Името ѝ беше Лакримоза

Очите ѝ струяха със синьото на небето,
а косата ѝ бе нишки от воала на нощта
Каза ми, че Blue Sunday е любимата ѝ песен
и че с Doors може да бъде навсякъде едновременно
Името ѝ беше Лакримоза
и обеща, че ще се срещнем отново

Стихове на Неор Начев в Manu Propria - 108-109 стр.

Стихове на Неор Начев в Manu Propria – 108-109 стр.

Факт

Колкото и бързо да бягаш,
не можеш да избягаш по-далеч от сутринтa

Стихове на Неор Начев в Manu Propria - 110-111 стр.

Стихове на Неор Начев в Manu Propria – 110-111 стр.

* Стиховете на Неор Начев са публикувани в „Manu Propria“ заедно с илюстрации на художничката Калина Вутова, 31 юли, 2015 г.

На червеноНеор Начев е поет и основател на българския дарк-уейв акустичен проект „На Червено“. Публикувал е разкази и стихове във в. „Литературен вестник“ и в. „Стършел“, както и музикални рецензии в сп. „Metal Hammer Bulgaria“. Негови песни и текстове са достъпни на официалния сайт на групата, в SoundCloud и в YouTube.

Други публикации на Неор Начев в “Двойна измама”

Приказка за четирите кученца

Разказът "Приказка за четирите кученца" на Неор Начев е публикуван във в. „Литературен вестник“, брой 35, 5-11.11.2014 г., стр. 15

Разказът „Приказка за четирите кученца“ на Неор Начев е публикуван във в. „Литературен вестник“, брой 35, 5-11.11.2014 г., стр. 15

Тази нощ пак сънувах странен сън. Не ми се беше случвало от последния път. Този път бяхме в един софийски Мол с тренера ми по футбол от 7-ми клас – бате Божидар от Грудово. Докато тренера оглеждаше топките на спортния щанд, аз срещам една германка с лилава перука, с червен нос и с жълт работен комбинезон. Поразително прилича на човека от емблемата на МакДоналдс, но не е той (знам, защото го питах, и той каза, че не е германка). Та тази германка разказва приказката за четирите кученца на група деца, седнали в кръг на пода пред нея. Спирам се и се заслушвам…

„Една майка кучка родила четири кученца. Първо родила първото, после родила второто, после родила третото и накрая родила четвъртото.”

Едно от децата учтиво пита германката защо е нужно да ги изброява всичките, а тя отвръща: „Ами нали трябва всички да се родят!” и продължава:

„Майката кучка започнала да храни четирите кученца. Първо нахранила първото, после нахранила второто, след това нахранила третото и накрая нахранила четвъртото”.

„А защо ги изброявате всички втори път?”, пита пак детенцето, а германката обяснява: „Ами нали трябва всички да се нахранят!” и продължава:

„После, майката кучка завела кученцата да ги изкъпе на реката. Първо изкъпала първото, после изкъпала второто, след това изкъпала третото и накрая изкъпала четвъртото“.

Детенцето тамън да попита отново и едно друго, по-голямо от него, му показва с пръст пред устата да мълчи и му подсказва на ухото: „Нали трябва да се изкъпят всичките!”

Изведнъж обаче друго детенце се провиква: „Ама кое кученце е първото, кое кученце е второто, кое кученце е третото и кое кученце е четвъртото?”

Германката сбръчква вежди и се замисля: „Прави сте! Трябваше да ги номерираме от самото начало. Ту да му се не види!”, завайква се, „Всичко се обърка, а не сме стигнали и средата!”.

В този момент се появява Исак Нютон, кимва окуражително на германката и без да говори (Нютон, разбира се, не може да говори, защото е мъртъв) казва:

„Така е, деца! Възможно е първото кученце, което се е родило, да се е нахранило второ и да се е изкъпало трето. Също така, не е изключено кученцето, което се е родило второ да се е нахранило второ, но да се е изкъпало първо”.

Сред групата деца настъпва оживление, а германката им дава знак да пазят тишина, докато Нютон говори:

„В общия случай, нека N е броя на кученцата и нека K е броя на действията които майката кучка упражнява върху тях (N и K са естествени числа). И така, пита се колко са възможните начини по които една майка кучка може да извърши K действия върху N кученца?”

Децата въртят очи нагоре, опитвайки се да сметнат на ум. Някои броят на пръсти.

Отговорът, разбира се, не е труден!“, помага им сър Нютон, при вида на озадачените им лица, „Ясно е, че броя на пермутациите на кученцата (без повторение) е N факториел. Върху всяка пермутация могат да бъдат изпълнени K действия. Следователно общия брой действия върху всички възможни пермутации (без потворение) на кученцата е N факториел умножено по K. За целите на нашата приказка N е равно на 4, а K е 3. Следователно отговорът на задачката е 72”.

Германката въздъхва с облекчение и с нескрито възхищение възкликва: „Благодаря ви, сър Нютон!”, след което скришом дава знак на децата, които се изправят, застават мирно и в един глас рецитират: „Благодарим ви, сър Нютон!”. И пак: „Благодарим ви, сър Нютон!”. И пак: „Благодарим ви, сър Нютон!”.

Нютон артистично се покланя и без да се движи се оттегля (Нютон, разбира се, не може да се движи, защото е мъртъв).

„И така, деца, започваме отначало!”, продължава с възобновен ентусиазъм германката. „Една майка кучка родила четири кученца. Първо родила първото, после родила второто, после родила третото и накрая родила четвъртото. После първо родила второто, после родила първото, на трето място родила третото и накрая четвъртото. След това, първо родила третото, второ родила четвъртото, след него родила второто и последно родила първото. После…”

Пак същото детенце от преди (а може и друго да е било – трудно е да се каже, тъй като нямаха номера, а имаше и близнаци) я прекъсва нетърпеливо: „Госпожо германке, нужно ли е да изброяваме всичките кученца във всеки възможен ред?!”

Германката този път видимо се вкисва: „Деца, четирите кученца са главните герои на нашата приказка и затова е редно да се запознаем с тях! Как ще се запознаем с тях, ако не знаем кои са? Освен това нали чухте какво каза сър Нютон: пермутациите са без повторение, така че, моля ви имайте търпение! И така, до къде бяхме стигнали…?”

В този момент до мен се появява тренера и казва: „Готово! Намерих меча топка!”, а в ръцете си държи издължена кожена топка, с форма на яйце, на бели и черни райета. Прилича на топка за ръгби, но не е (знам, защото я питах и тя каза че е меча топка). Възкликнах: „Не знаех, че ще играем с мечи топки, тренер!”, а той ме стрелва косо с поглед, главата му наклонена на една страна, подобно на гълъб и казва укорително: „Много се смееш!”.

И аз се събудих.

* Разказът на Неор Начев е публикуван във в. „Литературен вестник“, брой 35, 5-11.11.2014 г., стр. 15

––––––––––––––––

На червеноНеор Начев   освен поет, писател, автор на музикални рецензии, е и основното действащо лице зад българския дарк-уейв акустичен проект На Червено. Текстове и песни на групата може да намерите на следните линкове: сайт на групата, песни в My Space, Facebook, YouTube. Нетрадиционното му собствено име е резултат от опит на майка му, тогава докторантка по молекулярна биология, да впечaтли своя професор като кръсти първородната си рожба на името на разработвания тогава в лабораторията нов елемент, наречен “neomycin resistance element” или накратко “neor”. Впоследствие опитът се оказва неуспешен в повече от един аспекта.

Други статии на Неор Начев в “Двойна измама”

Стихове на Неор Начев във в. „Литературен вестник“ – брой 27, 2013 г.

Стихове на Неор Начев във в. "Литературен вестник", брой 27, 17-23.07.2013 г., стр. 4

Стихове на Неор Начев във в. „Литературен вестник“, брой 27, 17-23.07.2013 г., стр. 15

VARGTIMMEN

Самоубийствата се случват в 5 сутринта –
кратък миг на яснота
на границата между две изкуствени реалности,
в който виждаме света какъвто е:
съвършен
без нас

КРАЙ

През първата половина на живота си
създаваме призраци,
които да ни дават липсващия смисъл
През втората половина ги убиваме
един по един
методично
На края ни се иска поне един
да бяхме оставили жив
И тогава разбираме защо краят
е край

АПОЛОН И ДИОНИСИЙ В КРЪВ

Създаде сам измамния си свят
от логика и ред,
защото на логиката
може да се вярва
Но пак ирационалността на истинския
те преследва
и с пулсиращото си сърце
и с кръвта на твоите спомени залива
абаносовото бяло на замъка от ред

НАЙ-КРАСИВАТА СМЪРТ

Една пролет
като Май през ‘97-ма
със звук на онзи Ник Кейв,
който ме самоуби
като пропусна в мен любовта,
с дъх на целувка
и с усещане за най-красивата смърт,
след която всичко е само
бледо подобие на съществуване

* Стиховете са публикувани във в. „Литературен вестник“, брой 27, 17-23.07.2013 г., стр. 15

––––––––––––––––

На червеноНеор Начев   освен поет, автор на музикални рецензии, е и основното действащо лице зад българския дарк-уейв акустичен проект На Червено. Текстове и песни на групата може да намерите на следните линкове: сайт на групата, песни в My Space, Facebook, YouTube. Нетрадиционното му собствено име е резултат от опит на майка му, тогава докторантка по молекулярна биология, да впечaтли своя професор като кръсти първородната си рожба на името на разработвания тогава в лабораторията нов елемент, наречен “neomycin resistance element” или накратко “neor”. Впоследствие опитът се оказва неуспешен в повече от един аспекта.

Други статии на Неор Начев в “Двойна измама”

ГНЯВ НАРОДЕН – НА ЧЕРВЕНО

ГНЯВ НАРОДЕН

‘земи тия криви рими — без пари давам ги!
Не се продава което е от сърцето ми
Не се права на гангстер
Като Ъпсурт оставам го на него, пич
но не съм фен и на Горан Брегович
‘щото сами себе си закопаваме
докато чакаме все някой друг да оправя ни
Братя Маргинали под чадъри ги пазят ченгета
с черни куфари в черни Беемвета
Глупаци до живот и царе за 800 дена
докато шепа дрипльовци на вън вика “Промена!”
Промяна ли? Аре ето ви!
Земете тия стари нови муцуни — ето ги!
Пра’ат се на агънца, но не е лесно
Колко- и да се боядисват са се същите — от Шесто

‘земи, шефе тия рими
В тях гнева народен чуваш ли
Още малко кожите им ще щавите
Под ножовете им ще отговаряте

Протестното шествие по бул. "Евлоги Георгиев". Снимка: Бистра Величкова

Протестното шествие по бул. „Евлоги Георгиев“, през юни 2013 г. Снимка: Бистра Величкова

Колко години треба още да вървим надолу
68 стигат — тая песен май я пяхме скоро
в едно минало време което казваха било е наше
но нашето е минало а наш’те викат “Надеждата ни в вас е!”
Уморени сме! Не разбрахте ли?
От какво ли? Оглупяхте ли?
С две висши и диплома от чужбината
младеж се завръща с надежда в родината
300 лева, за да промотира цени надути
на новата услуга: “Безплатни минути”
Безплатни са, но не за тебе, копеле
Без трудов договор си и без осигуряване
Но ‘сичко е ток щото май си за малко
стажа ти изтече — колко жалко!
“Успех, момче!”, вика шефа преди да излезеш
и мазно кани следващия след тебе да влезе

Иначе “Работа колкото искаш!”, министъра вика
Не можело ‘сички да са специалисти!
Пицари, пазачи, готвачи, лапачи,
срамна работа няма — той сам познавач е
И потъва удбно в брониран Джип зад тъмни стъкла
И се усмихва доволно от екрана с шампанско в ръка
И после го снимат на едни острови в яхта
в компанията на едни други трудови братя
И сичко е шес’ и не била работата голяма,
“Защото”, казва министъра “срамна работа няма!”
И верно за инициативните хляб винаги има –
кавали по телефона в Call Центъра за 800 кинта
Борса за черноработници стана страната ни,
а ония викат “Радвай се, че в Европа си!”
Но малко още кожите ни ще щавите
Пред гнева народен скоро ще отговаряте

‘земи, шефе тия рими
В тях гнева народен чуваш ли
Още малко кожите им ще щавите
Под ножовете им ще отговаряте

15 юни (събота) - 2-рия ден от протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Снимка: Бистра Величкова

15 юни (събота) 2013 г. – 2-рия ден от протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Снимка: Бистра Величкова

И на теб ли ти писна, копеле от мерзавци
От лайнари, тежкари, търгаши, еснафи
“Тука има – тука нема!” играчи на дребно
В евтин базар превърнаха храма, не е ли верно?
И преди и сега партийни младежи
на почит са и плетат мрежи
Високо в структурата да се издигат желаят
Като партийния лидер да бъдат мечтаят
Прости момчета, на прост народ падари,
в евтино риалити шоу артиси бездарни
Но ние нещастниците сме много повече
безмълвно търпим, но не забравяме
Само толко’ може от празен джоб да се ‘земе
Преди да е започнало свърши новото ви време
И малко още кожите ни ще щавите
Пред гнева народен скоро ще отговаряте

“A помните ли преди 89-та?”, вика другаря
“Билета — 6 ст’инки, работа за ‘сички!”, народа уговаря
“Проф-съюза дава карти за почивка:
лев и двайсе’ е един храноден в Китен”
Как за 68 години не се научихме да мислим с главите си
Вместо това мислим само с ушите си
‘сичко е демагогия, прах в очите ни
и преди и сега се едни са цените
‘щото не се променя на човещината цената
А тя е ниска щом рибата мирише от главата
Затова, копеле земи лопатата и сам помогни си
За да може и онзи горе да помогне на ‘сички
Щото докато вярваш, че там има някой,
който знае по-добре кое за тебе как е
същия този от твойта наивност печели процент,
докато ти се правиш на ощетен

‘земи, шефе тия рими
В тях гнева народен чуваш ли
Още малко кожите им ще щавите
Под ножовете им ще отговаряте

Протестите в София, срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и срещу новото правителство. Снимка: Бистра Величкова

Протестите в София, през юни 2013 г., срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и срещу новото правителство. Снимка: Бистра Величкова

Статии на Неор Начев в „Двойна измама“

На червеноНа Червено е българска акустична дарк-уейв група, от един човек – Неор Начев, формирана през 90-те години в София. Текстове и песни на групата може да намерите на следните линкове: сайт на групата, песни в My Space, Facebook, YouTube.

Кошмар (разказ)

Разказът "Кошмар" от Неор Начев, е публикуван във в. "Стършел", бр. 18,  3 май, 2013 г.

Разказът „Кошмар“ на Неор Начев е публикуван във в. „Стършел“, бр. 18, 3 май, 2013 г.

Пак сънувах кошмар. Този път ми откраднаха пантофите. Отидох да се оплача в полицията. Чукам на вратата на дежурния инспектор.

Чувам гласа на инспектора отвътре:

– Ако сте чистачката – влизайте. Ако не сте – почукайте пак след два часа и на друга врата.

– Аз съм – казвам аз.

– Е, влизайте, де! Специална покана ли чакате? Той бил! – казва на себе си, подигравателно.

Влизам и заварвам инспектора да се излежава на плетена люлка тип хамак, висяща от тавана на два метра над земята. Най-невъзмутимо ме поглежда отгоре и пита:

– Защо чукате?

– Имаше врата.

Инспекторът се отблъсква леко с една ръка в стената и се залюлява. След което казва подигравателно на себе си:

– Имало врата!

После се обръща пак към мен:

– Вижте, нямам време за хитри шегички. Тук е полиция, а не цирк. Давайте по същество!

– Откраднаха ми пантофите.

– И двата ли?

– И двата.

– Ами сега?

– Затова идвам при вас. Надявам се да ги откриете…

– Не можете ли бос да ходите?

Замислям се.

– Хм, по принцип мога… Има малък проблем обаче, вкъщи е много мръсно. Като ходя бос, стъпалата ми стават черни от мръсотия. Дори на улицата е по-чисто от вкъщи…

Инспекторът ме поглежда и отговаря веднага:

– Ами ще ходите на улицата тогава.

– Г-н инспектор, вие не разбирате, аз ходя по пантофи само вкъщи.

– Сега разбирам. Вашият случай е от специалните – извръща глава настрани и се подсмихва ехидно. После леко се залюлява и пак ме поглежда подигравателно.

– Г-н инспектор, положението е сериозно! Това не ми се случва за пръв път! Снощи по същото време ми откраднаха очилата.

– И очилата, значи… По същото време, значи… Трябва да ви призная, че имаме и други подобни оплаквания. Става въпрос за организирана престъпна група.

– Не бихте ли могли нещо да направите? Умолявам ви! Вчера не виждах, днес не мога и да ходя…

– Страхувам се, че няма да е лесно. Работата е там, че това е група от изключително опитни измамници. Почти невъзможно е да ги заловим, тъй като те действат само в сънищата ви.

– Разбирам…

– Виждам две решения: или вие ще трябва да се събудите, или полицията ще трябва да заспи. Но тъй като полицията вече спи, предлагам ви вие да се събудите. Ако и тогава пантофите ви все още ги няма, пак ще дойдете тук и ще видим какво ще ви правим.

– Ами ще се събудя тогава… Благодаря за съвета.

– За нищо! Ние затова сме тук, за да събуждаме доверието у хората!

Поглеждам го за последно, преди да си тръгна, и му казвам:

– Пак благодаря! И последен въпрос, просто от любопитство, защо лежите в този хамак?

– Като всеки труден въпрос и този има няколко отговора – отвръща ми инспекторът. – първо – за да гледам на света отвисоко, второ – за да заспивам аз, когато гражданите не искат да се събудят. И не на последно място – за да може чистачката да чисти пода.

– Разбирам…

– Все ми е едно дали разбирате или не. И стига вече въпроси! Тук въпросите задавам аз! А вие… време е вече да се събудите, иначе аз ще заспя!

И аз се събудих.

* Разказът „Кошмар“ на Неор Начев е публикуван във в. „Стършел“, бр. 18, 3 май, 2013 г.

Rewind на Zero Slum или Успешен Опит за Превъртане

"Rewind" - Zero Slum

„Rewind“ – Zero Slum

Какво е Zero Slum? Предизвикателство? Нещо такова. И също нещо като Jeff Beck и Joe Satriani пият бира в задимен бар някъде в дъждовния Сиатъл и нищят вселенските истини: “блус или тишина?”, “Фендър или Гибсън?”. През това време на сцената свирят Mother Love Bone, чието пияно роуди без да иска е подменило няколко от дистер-ите с дилей, а барабаните е прекарал на фийдбек директно през радио-уредбата, която не е настроена на станция. На съседната маса са момчетатa от Autechre, които разпалено дискутират нещо със Squarepusher, когато внезапно покрай тях минава Brian Eno и поръчва за всички щипка d-лисергична киселина към бирата. Част от тази звукова халюцинация се оказва и Zero Slum, който след като сутринта е записал новото си парче вдъхновен от конфликтен диалог със своя тостер (Angry Toaster), решава че настоящата какофонична обстановка е не по-малко достойна за овековечаване на лента. Резултатите са налице. И са много. И са разнообрази. Явяват се под формата на албума “Rewind“: 12 пирона в елекронен стил заковани със семплирани китарни рифове, колкото съвсем да не ви се разхлопа дъската. Подробен, но неизчерпателен разбор следва.

Slight Distraction: Разпръснати перлени топчета от китарни звуци върху стъклен под от електроника. Пукнатините скоро са на лице: начупени бийтове и режещи семпли.

Wakeup call: Подводен dub. Радио-повикване до китове. Неуспешно. Моля, подайте ми шнорхела от китарни стърготини. Помощ, изчезвам под синт-океана! Следва удавяне.

Beaaat: Електронна рага омазана в тежък dub. Димни завеси и THC в дробовете. Залитане към Tricky? Бристолска параноя. Не за дълго. Red Hot-ския фънк те спасява в последния момент. Подай ми коза! Мамка му, чакай! Това е само началото на трипа… Мазна китарна пътека те води все по-навътре в гората на вечното забвение. Истински футурситичен beat. За справка, прегледайте си пак своя Керуак и Гинзбърг.

Dem strings: Хитра препратка към Them Bones (направихте ли си гръндж домашното?). Но само до заглавието. Следва беземтежно реене сред платата на Orbus Terrarum, нарушено само от щипещи китарни семпли.

Haunted again: Да, haunted и още как… От спомени вероятно. Несъществували. Вероятно. Сякаш други има! Първото парче с вокално присъствие в албума. Мекия отнесeн глас (на Mickey Z?) е в пълен синхрон с импресионистичните шарки нахвърляни от китарата.

Wicked disease: Помните ли коледните камбанки? Колко хубаво присветват

Zero Slum

Zero Slum

звездиците на елхата, нали? От тихата лудост съвсем навреме те измъква гласа на Meggy: единствен ориентир в огледалния лабиринт от многомерни звукови коридори, без вход и без изход. Вокални влияния откъм Bjork-ска Исландия. Шизофренни наслагвания на гласови линии, съшити с китaрни рифове в дантелен гоблен в P.J.Harvey концепция. Или нещо такова.

In the arms of music: След опасно пътешествие из електронната карта на лудостта, това парче ни завръща близо до спасителните граници на рока. Само не се отпускайте прекално, защото не е като и да сте съвсем близо до тези граници. Просто приятелско предупреждение! Размазани гръндж вокали, да… Много размазани. Да. И рифове. Да. И все пак. И все пак… Не е като да сте прекалено близо. Не е.

All the celebrations passed: Хипнотични вокали те водят по незнайни пътеки. На къде? За гъби, разбира се. На моменти това парче силно напомня за българската банда Gravity Co. Особено вокалите: от стила до смесването.

Deb: Съживителна глътка свеж въздух със силен гръндж привкус внесен до голяма степен от вокала (Марин Маринов?) с доволна доза Zeppelin-ски вой. Китарни протяжности в стил Gilmour в The Division Bell.

Let me rewind: Приликата с Gravity Co. не ме напуска. Последно размазване, като за последно, с последното парче на електро-чил сагата “Rewind”. Заглавието също е напълно подходящо, защото в края на тавата това е наистина естествения ти импулс: да превъртиш от начало (в пряк и преносен смисъл). Направете го и вие!

Албумът “Rewind” на Zero Slum е достъпен напълно безплатно онлайн в SoundCloud и YouTube. Повече за групата може да научите на фейсбук страницата.

Приятно Rewind-ване!

Автор: Неор Начев

* Ревюто е публикувано първо в Kultur Bench, на 21 април, 2013 г.

Други статии на Неор Начев в “Двойна измама”

————————————-

На червеноНеор Начев   освен автор, предимно на музикални рецензии и ревюта, той е и основното действащо лице зад българския дарк-уейв акустичен проект На Червено. Текстове и песни на групата може да намерите на следните линкове: сайт на групата, песни в My Space, Facebook, YouTube. Нетрадиционното му собствено име е резултат от опит на майка му, тогава докторантка по молекулярна биология, да впечaтли своя професор като кръсти първородната си рожба на името на разработвания тогава в лабораторията нов елемент, наречен “neomycin resistance element” или накратко “neor”. Впоследствие опитът се оказва неуспешен в повече от един аспекта.

„Резерват Северозапад“: изгубени за света, запазили себе си

Резерват Северозапад

Филмът „Резерват Северозапад“ докосна дълбоко сърцето ми. Така, както много често се случва с творчеството на Фенерски! В своя филм, Фенерски е уловил не само трудното време, през което преминава страната ни и дрипавата ни действителност, но се е протегнал отвъд тях и е намерил човека — човека на брега на големия океан на живота. Там където уж се случва всичко голямо и значимо; там където е Европа, благоденствието, цивилизацията. И уж всичко е там в големия океан, а всъщност всичко се оказва тук — на брега, в това голямо туптящо сърце на малкия силует, който привидно безцелно тътри нозе по крайбрежния пясък; къпе се гол в реката, гони говедата по поляната, свири циганска музика, пие до безпаметност ракия в кръчмата и проклина черните си дни: “да съм жив, един ден да умра че да са рода”.

Зиката - един от емблематичните герои във филма "Резерват Северозапад"

Зиката – един от емблематичните герои във филма „Резерват Северозапад“

Същия този малък голям човек се оказва всеки един от нас, внезапно поразен от осъзнаването, че утре на хоризонта на живота нищо няма да е останало от днешните “важни” цели. Само нашите стъпки по пясъка на онзи бряг още ще са там. По тези стъпки ни води Фенерски към тихия спомен на нашето детство — най-здравият подслон и най-сигурната ни обител: “Като порастеш, върни се на село да станеш мъничек”. Ееех, защо застава топка на гърлото ми, докато гледам това, захвърлен на 2000 километра от мястото, където чувствам, че принадлежи сърцето ми? Един от многото малки човеци изгубили се по света в търсене на себе си. Като пристанищен фар, този филм ни подсеща на къде е пътят към дома. Защото в измисления ни свят, е толкова лесно да забравиш, дори помага да забравиш, кой си, за да “успееш”. Както каза Отеца в „Параграф 22“: “В този свят, в който успехът е единствената добродетел, аз обричам себе си на провал”.

“Резерват Северозапад” е един филм за хората, които са се изгубили за големия

Друг герой от филма "Резерват Северозапад"

Друг герой от филма „Резерват Северозапад“

свят, за да запазят себе си. Нещо като малката ни, невзрачна страна — резерват сред Европейските големци, “успяващите”. Както един от героите – Мими, споделя: “Баща ми казваше: “За изпити пари и за умрял баща не се жали”. Едва когато татко умря разбрах, какво е искал да каже: трябва да ценим хубавите неща, докато ги имаме”. Така е и с истинските неща в живота ни: любовта, човещината, смирението, корените ни. Трябва да ги пазим, докато ги имаме. След това вече, ще е късно. Филмът на Фенерски ни връща към тези истини, с бащина ласка изтрива сълзите ни и тихо ни нашепва, че все още не сме напълно изгубени. Просто трябва да следваме стъпките по пясъка, докато не отделяме очи от хоризонта.

Автор: Неор Начев

* Рецензията е публикувана първо в Kultur Bench, на 12 април, 2013 г.

Други статии на Неор Начев в „Двойна измама“

————————————-

На червеноНеор Начев   освен автор, предимно на музикални рецензии и ревюта, той е и основното действащо лице зад българския дарк-уейв акустичен проект На Червено. Текстове и песни на групата може да намерите на следните линкове: сайт на групата, песни в My Space, Facebook, YouTube. Нетрадиционното му собствено име е резултат от опит на майка му, тогава докторантка по молекулярна биология, да впечaтли своя професор като кръсти първородната си рожба на името на разработвания тогава в лабораторията нов елемент, наречен “neomycin resistance element” или накратко “neor”. Впоследствие опитът се оказва неуспешен в повече от един аспекта.

„Войвода“ – за да се избавиш

Ревю на дебютния албум „Бунт“ на „Войвода“

„Войвода“ са самобитни и истински. Макар и не за масовата публика, „Войвода“ са група на днешното време. Техните корени обаче са в онази тъмна земя, на границата между пънка и уейва, където се ражда мрачният призрак на готик музиката. Или дарк уейва. Или готик рока. Или дарк амбиент-а. Наречете го, както искате, важна е идеята. Важна е идеята за тъмната вълна, заливаща черните Балкански хълмове. Там където гората е недружелюбна към „американска верска мисия“, защото се подчинява на своя собствена вяра! Там където „ви суветвам да не патувате ноче [защото] во планина по некога ке има разбойници“. Ако все още не разбирате за какво говоря, чуйте дебютното ЕП на „Войвода“ – „Бунт“! И го чуйте добре, защтото в днешно време е истинска рядкост да попаднете на нещо подобно из „ъндърграунд средите“ в София. Нека се опитам да ви разкажа…

Откриващото парче на „Бунт“ – U.S.O. трещи с емоция от втората вълна на готик рока. Имаше една група – „Nosferatu“, помните ли я? U.S.O. напомня на тях: носещ се мрачен ритъм на фона на синтезатори и пъплещ поватрящ се бас. Ако пък се сещате за една друга култова банда – „Shadow Box“ – тук ще чуете Чиори от „Shadow Box“ да припява надъхано в кор стил някъде в бекграунда. Стабилните барабани са дело на друга третина от Shadow Box – Серж.

И докато U.S.O. е като скачане от скалата на Камен Бряг, следващото парче – „Вени“ – е като момента, в който падащото тяло се врязва в студените води на Черно море (най-черното!); „Вени“ е тихото потапяне в твоята самота – в София, в България, навсякъде:

„Има ли кой да ни избави? Да ти подаде въже? И докaто нежно стенеш да ти пререже вените…“. Това парче определено е личният ми фаворит. Отново има класичеки готик синтезатор и чувство на обреченост. Ниското хорово пеене на моменти напомня друга много кадърна БГ група – Балканджи.

Третото парче – „Doubts“ – показва дарк-амбиент и агро-тек лицето на групата: тежки .семплирани блек метъл вокали, синтезатори и …скитове на македонски. Основният мотив наподобява музика от компютърна игра. „Doubts“ плавно преминава в „The Guns of December“, което пък ви отнася към „Faith“ на The Cure, но …не съвсем. Чувството на тихо отчаяние е същото, но разликата е в синтезаторите, механизираното звучене (в добрата му проява), и разбира се македонските скитове.

„Бунт“ с трясък затръшва вратата на ковчега (след теб!) със закриващото „Die gangster kinder“. Това парче е напълно в електро-индъстриъл стил. Може би това е и парчето, което е най-сравнимо с това което се случва на дарк-амбиент сцената от последните години – „Das Ich“, „Hocico“, „Die Form“, „:wumpscut:“, и т.н. Не мога да крия, че това е моето най-малко любимо парче, но кой пък съм аз, че да съдя? Чуйте сами!

Истинско щастие е, че най-после се намери групата която да вземе тлеещия факел от легендата „Нова Генерация“ и да го понесе напред! Защото, за да продължиш святото дело на Генерацията не означава да свириш като Нова Генерация. Да продължиш делото на Нова Генерация означава да продължиш историята на тъмната вълна в България; означава да свириш като себе си, докато във всеки тон отеква звукът на Воевата идея: „ние сме завинаги нова генерация с кървящи от мъка и болка очи, знаем че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добри дни“.

Всяко време има своята нова генерация, но Идеята остава завинаги. Важно е именно Идеята да се предава напред! В противен случай рискуваме да се удавим в „шампанско и сълзи“. Идеята е важно да се предава напред, защото само тя може да ни избави и да ни накара да си подадем ръка, вместо въже. Чуйте „Войвода“ – те знаят по-добре тия работи!

Автор: Неор Начев

* Ревюто е публикувано за първи път на 16 септември, 2009 г. в Last.fm. Дебютният албум на „Войвода“ излиза през същата година.

Други статии на Неор Начев в „Двойна измама“

––––––––––––

na4ervenoНеор Начев освен автор, предимно на музикални рецензии и ревюта, той е и основното действащо лице зад българския дарк-уейв акустичен проект На Червено. Текстове и песни на групата може да намерите на следните линкове: сайт на групата, песни в My Space, Facebook, YouTube. Нетрадиционното му собствено име е резултат от опит на майка му, тогава докторантка по молекулярна биология, да впечaтли своя професор като кръсти първородната си рожба на името на разработвания тогава в лабораторията нов елемент, наречен “neomycin resistance element” или накратко “neor”. Впоследствие опитът се оказва неуспешен в повече от един аспекта.