III-та награда за поезия за Бистра Величкова в конкурса “…Накрай света” 2021 г.

Бистра Величкова получи III-та награда за поезия в Националния литературен конкурс за поезия “…Накрай света” 2021 г., организиран от литературния сайт Tetradkata.com. Наградата посвети на своята баба – д-р Бистра Тодорова.

Снимка 1: Бистра Величкова с грамотата и плакета, пред домашната градина от мушката на баба си в родния си дом; Снимка 2: Д-р Бистра Тодорова и внучката ѝ Бистра Величкова, по време на Юбилей на д-р Бистра Тодорова; Снимка 3: Д-р Бистра Тодорова (бабата на Бистра Величкова), на 19 г., 1-ви курс студентка по Медицина в София, след войната, 1948 г. Снимката е пред храм паметника „Александър Невски“ в София. Снимка 4: Грамотата, плакет и снимката на бабата на Бистра Величкова. Снимки: Бистра Величкова

По повод на наградата, Бистра Величкова написа следното във Фейсбук профила си:

„Наградените стихове са посветени на моята баба, д-р Бистра Тодорова. За това и наградата я посвещавам на нея. Може да се каже, че това е нейна награда, защото именно моята баба, ме научи да чета, да пиша и разви най-важното чувство за един поет, чувството на емпатия към болката на другия. Тя винаги е била първият читател на творбите ми и най-искрен и безпощаден критик. От малка ми рецитираше любимите си стихове на Елисавета Багряна, Станка Пенчева, Валери Петров, Жак Превер, Веселин Ханчев: “За силата, която вля у мене, / когато беше най-безсилна ти.”

Благодаря ѝ за личния пример, който ми е дала като жена, като майка, като отдаден лекар професионалист, като баба и пра баба. Благодаря за уроците ѝ по борбеност и несломимост към предизвикателствата на живота. Да приемеш живота такъв, какъвто е, да го живееш и да се радваш на това, което имаш и преживяваш. И не на последно място, да виждаш поезията в ежедневието и бита. Тя казваше, че ден, в който не е прочела дори едно изречение, е напразно отминал ден. Четеше много и умееше да разказва увлекателно.

Благодарна съм и съм щастлива, че имах такава жена до себе си през всичките години от раждането си до сега.

Благодаря ти бабо, за тази награда! Тези стихове са за теб! Наградата е твоя!“

По-долу представяме две от стихотворенията получили отличието:


ЖИВЕЯ С ЕДНО ОТСЪСТВИЕ

Живея с едно отсъствие,
прегръщам го за лека нощ,
говоря си с него.
На негово място имаше човек,
който винаги е бил до мен,
сигурно присъствие, като смяната на сезоните,
като лято, което изчезва в зима,
като миговете, които се претопяват в спомен,
като снимките, които избледняват с времето,
като вещите му, които остават дълго време,
след като него го няма.
Баба.
Очила, часовник, фенер, лупа,
разпиляни вестници с новините на деня.
Само новината за отсъствието си не може да прочете.
Отметната завивка на леглото,
сякаш ей сега се приготвя да си легне.
Ядем черен шоколад, както правим винаги вечер
и си говорим дълго преди заспиване.
След това и двете се превръщаме в отсъствие.
Докато спим не знаем, че ни няма.
На сутринта само аз съм тук,
в прегръдките на най-силно присъстващото отсъствие.


***
Най-тъжни са
усмихнатите снимки
на тези,
които ги няма.


Благодаря на Tetradkata.com за възможността за участие в конкурса, както и за оценката и признанието на авторитетното жури в състав: Аксиния Михайлова, доц. д-р Иван Христов, Калоян Христов.
Наградените автори бяха обявени през октомври 2021 г.

Пояснения към снимките от колажа по-горе:

Снимка 1: Бистра Величкова с грамотата и плакета, пред домашната градина от мушката на баба си в родния си дом;
Снимка 2: Д-р Бистра Тодорова и внучката ѝ Бистра Величкова, по време на Юбилей на д-р Бистра Тодорова;
Снимка 3: Д-р Бистра Тодорова (бабата на Бистра Величкова), на 19 г., 1-ви курс студентка по Медицина в София, след войната, 1948 г. Снимката е пред храм паметника „Александър Невски“ в София.
Снимка 4: Грамотата, плакет и снимката на бабата на Бистра Величкова, на която тя посвещава наградата си от конкурса за поезия „Накрай света 2021“.

Реклама

Отпътуване (разказ)

Сборник с номинираните и наградените творби от конкурса „С море в сърцето“, Царево 2020 г. Снимка: Бистра Величкова

Отпътуване. Пресичане на границата. Трансцендиране на Аз-а. Географска шизофрения. Сърцето остава тук. Тялото продължава. Натам. Нанякъде. Разкъсване. Разпадане. Мисълта за миналото. Спомените, които теглят като магнит назад оловните нозе. Очакването, което тласка мисълта напред. Туптящите сърца и хилядите гласове, които те викат. Назад. Назад. Към себе си. Към тези, които те обичат. Към тези, които обичаш. Към тези, които оставяш, защото се обичате. За да се видите отново. Скоро. В онова утре, което е след цяла вечност. Разделени от любовта. Един от парадоксите на живота. Един от онези трудни избори. Ще се видим, нали? Съвсем скоро, нали? Нали?? И чувствата те разкъсват отвътре. Като среднощен вой на самотен вълк-единак от сърцето на най-тъмната нощ. Сам в безвремието между два избора. Между две реалности. Разкъсан между това което е било и което ще бъде. Разкъсан отвътре. Ще се видим, нали? Скоро! Нали? А когато онова утре се случи, ще се срещнем ли наистина? И същите ли ще бъдем? Наистина. Никога нищо не е същото. Сърцето винаги се завръща там, където никога не е било. Защото никога нищо не е същото. Отпътуване. И какво ще завариш после? Неизвестност. Очакване. Болка. Географска шизофрения. Ористта на времето ни? Наследството на 90те Личен избор? Търсене? Търсене. Търсене! Прегръщам с най-топлата прегръдка на света всички, които обичам. Всички в сърцето ми. Всички. Избора ни разделя. За да ни свърже отново. Някога. Някъде.

НЕОР НАЧЕВ

* Разказът е сред номинираните на Националния литературен конкурс „С море в сърцето“, Царево 2020 г. Разказът е публикуван в книга от конкурса, където могат да бъдат прочетени всички номинирани и наградени творби. Книгата е налична и в онлайн формат на следния линк.

ШАПКАТА (разказ)

Сборник с номинираните и наградените творби от конкурса „С море в сърцето“, Царево 2020 г. На снимката – един от най-младите читатели на книжката. Снимка: Бистра Величкова

Обикновена детска площадка, в сив софийски квартал. Края на пролетта. Дърветата са зелени. Децата тичат и играят наоколо, катерят се по катерушките, спускат се по пързалките. На пейките седят предимно родители и си говорят за проблемите на захранването, безсънните нощи, когато боледуват децата и липсата на места в детските градини. На пейка в края на градинката, седи възрастен мъж с голяма сламен шапка, тип каубойска, ловджийско елече в защитен цвят, бежови чорапи високо вдигнати над глезена, обут в сандали. До него – жълта пазарска торбичка с надпис на голяма верига магазини. В едната ръка държи запалена цигара, в другата малка бутилка водка „Савой“. Ту дърпа от цигарата, ту отпива от бутилката, ту псува, като повтаря псувнята по три пъти. „Ма… им да е… на тях“. И така три пъти. Едно малко детенце, на годинка и няколко месеца, с клатушкащи се, още неуверени крачки се запъти към него. Спря се на около метър и го погледна право в очите. Явно му се виждаше много интересн човек, различен от всички наоколо. Мъжът се смути леко от детето, после му стана неудобно от бутилката водка. Прибра я, като ученик, който са го хванали да пие в час и се усмихна на детенцето:

– Здравей! Как си ти? Интересен ли съм ти? Ами да, интересен съм, защото имам голяма шапка, нали? Аз съм чичо Христо Каубоя. Така ми викат приятелите. Тази шапка ми е подарък от сина, от Америка. Антика, от истински каубой! А ти как се казваш?

Детенцето се усмихна срамежливо, когато му заговори мъжът. То не спираше да го гледа право в очите и с интерес да поглъща образа му.

– Мило детенце, ами ти на къде си тръгнало? А? Защото аз например се връщам от Топлофикация! Знаеш ли ти какво е То-пло-фи-ка-ци-я? Имате ли парно вкъщи? Е, от там, значи са ми начислили едни хиляда лева, дето ходи ги разбери от къде са. Сам човек в гарсониера! Ти ми кажи, може ли да похарча за отопление аз хиляда лева. Гледаш ме, дрипльо, нали? Беден ти се струвам, ама аз съм с две висши – немска филология и външна търговия. И за какво?! Все без работа, гледах болни родители, изпратих децата в чужбина, внуците, малко по-големи от теб, не говорят български. Какво ми остава? Водката и цигарката. И ако може да не ме вкарат в затвора от Топлофикация…

Снимка със заглавие: „Огледало на живота“ с посредник птиците“. Снимка: Бистра Величкова

Детенцето слушаше внимателно и макар да беше съвсем малко, и да не можеше да говори, изглеждаше сякаш разбираше всичко. Изведнъж, то вдигна ръчичка и посочи един бял гълъб току-що долетял до пейката на мъжа.

– Даа, знам, знам. Не ми я пробутвай ти тази история за бялата лястовица. Чело си много ти, личи ти, че си интелигентно дете. Още носиш мъдростта и опита от предишния си живот. Но скоро като проговориш, ще го забравиш и ще започнеш всичко наново. Ще станеш като другите хлапета в квартала, дето все ми се подиграват и на шапката, и на елечето, и на сандалите. А в тази шапка е съдбата на целия ми живот.

Детенцето погледна шапката и я посочи с ръка.

– А, искаш шапката ли? Хайде, ела да ти я сложа. Ще ти я подаря, тя е само за истински каубои!

Мъжът се протегна към главата на детето, опитвайки се да му сложи шапката. В този момент, от другия край на градинката като разярена орлица, на която ѝ крадат малкото, тичаше майката на детенцето. Дръпна го рязко от мъжа и посегна да махне шапката. Започна да се кара на детенцето:

– Бързо идвай при мен! Къде се скиташ и говориш с непознати?!

Детето изпадна в истеричен плач, дърпайки се да се върне при мъжа. Майката буквално го влачеше към групичката от други майки. За да надвика детския плач, тя крещеше ядосано:

– Ама, до кога тия пианици ще се въртят из детските градинки и площадки? Кой знае какво може да му направи този! Тръгна да му слага мръсната си шапка на главата! Отвратително! Налива се тук цял следобед. Пиян, та му кървят очите. То вече да те е страх и в градинката да излезеш.

През това време детенцето продължаваше да се дере от плач. Тя го взе на ръце, а то се извиваше в нея. Сълзите капеха по плочките, а то цялото червено като домат. Глас не му оставаше от рев. Майката от ядосана стана притеснена. Опитваше се да го успокои, но нищо не помагаше.

Сборник с номинираните и наградените творби от конкурса „С море в сърцето“, Царево 2020 г. Снимка: Бистра Величкова

Мъжът гледаше цялата сцена от пейката си, докато запалваше нова цигара. Извади отново бутилката с водка и отпи две глътки. После стана и тръгна с бавни, недобре балансирани крачки към майката. Не обърна внимание на възмутения ѝ, критичен поглед, спокойно свали шапката си и я подаде на плачещото дете. То взе щастливо шапката и внезапно се успокои като с магия. Усмихна се на мъжа, докато по бузите му все още течаха сълзи. С интерес въртеше голямата шапка в малките си ръчички и искрено се радваше. Мъжът също се усмихна и бавно закрачи нанякъде, без цел и посока. И без шапката, в която беше съдбата на целия му живот.

БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

* Разказът е сред номинираните на Националния литературен конкурс „С море в сърцето“, Царево 2020 г. Разказът е публикуван в книга от конкурса, където могат да бъдат прочетени всички номинирани и наградени творби. Книгата е налична и в онлайн формат на следния линк.

Стихове отличени с II-ра награда на конкурса „Димитър Бояджиев“ – 2013 г.

РЕСТО*

Поетичен сборник от конкурса за поезия "Димитър Бояджиев" - 2013 г.

Поетичен сборник от конкурса за млади поети „Димитър Бояджиев“ – 2013 г.

Като ученичка пробила ушите си
с нагорещена игла,
на лагер на Игликина поляна,
после
се прибрала в къщи
с обръсната глава.
Баща ѝ я изгонил,
след това
ѝ купил перука,
за да може да ходи на училище.
Престилката винаги
закопчана
до горе
и дълга
до под
коляното,
иначе бият печат
и намаляват поведението.
А тя си татуира,
отлитаща
птица,
заради гаджето,
което отива
в казармата.
Когато излезе от там,
тя вече беше женена
за онзи мъж,
който ѝ обеща да ѝ
направи фризьорски салон,
в който тя щеше да разказва за
първата си
любов,
която отишла в казармата
и после…
реже кичури и ги хвърля на пода
и после…
с пластмасова метла и лопата
измита
мъртвите
спомени
и поднася огледалото

„Готово! Харесва ли ви така?!”

Клиентите плащат
за историята ѝ,
а тя вместо ресто
споменава за сина си –
Емигрант в Щатите.

„Пет години няма право да се връща.
После, ако събере пари за билет…”

излиза пред салона,
пали цигара,
докосва
дупките
на ушите си
по навик,
напипва липсата
на обици,
а птицата
застинала
в полет
в зеленикаво мастило
под кожата,
горе над китката,
продължава
да маха с крила
и да отлита
все
по-надалеко

Поетът Димитър Бояджиев

Поетът Димитър Бояджиев

 

 

 

 

 

 

 

МАЛКО ПРЕДИ КРАЯ

                      По текст и мотиви от пиесата
                      „Заболяване на младостта”
                      от Фердинанд Брукнер

„В последния момент да се решим
и да станем еснафи,
това е единственото спасение
от катастрофата”,
каза Фредер
на Дезире,
в „Заболяване на младостта”,
докато тя беше стъпила
на ръба на прозореца
с разперени ръце.
„Само една малка стъпка отвъд,
каза тя,
„отвъд удоволствието,
отвъд болката
и…”,
Човек повече никога
не се събужда.
Идеалът за нея беше
да свърши в някой бардак
с опиум,
но дори
това не успя да направи,
защото отдавна знаеше,
че всичко тленно
ще я разочарова….

РÓЗА БЕЗ БОДЛИ

нищо не знам за него,
не съм го виждала преди,
няма да го видя,
след това
нищо не знам за живота му
къде и как живее
при кого се прибира вечер

не знам

нито от какво е дълбокият белег
на лявата му бузата,
нито защо едното му око е
притворено, синьо,
със засъхнала кръв,
нито кога и как са отрязани
пръстите
на едната му ръка.

единственото,
което знам за него е
усмивката без зъби,
която видях, докато
ми подаряваше розата
без бодли

продавачът
на цветя
на улицата

УЛИЦА ПОД НАЕМ

На улица без изход
наематели
от онези
с брадите,
опърпаните дрехи
и бездомни кучета
около тях.
Трима си подават
бутилката с червено вино,
двама инвалиди
разреждат с водка
сутрешното
си кафе.
Срещу тях
холандски багер
разбива и копае
под асфалта,
Нова улица,
чиста и красива
като зад витрина
на празен магазин.
Акордеонистът
с трите пръста
(бивш джебчия)
свири
„Одата на радостта”,
докато
виното и водката
изтичат между вкопчените
в спасението ръце

на онези наематели
на улица без изход

* Стихотворенията „Ресто“, „Малко преди края“, „Роза без бодли“ и „Улица под наем“ на Бистра Величкова са отличени с II-ра награда на второто издание на Националния литературен конкурс за поети на възраст до 30 г. „Димитър Бояджиев“ – 2013 г. Стиховете са включени в общ поетичен сборник „Няма да се извиня за младостта“, заедно с още 10 отличени автори от конкурса. Другите автори в сборника са: Мартина Вичева, Иван Вълев, Владислав Дацов, Нели Кацарова, Дафин Козарев, Габриела Русева, Виктор Топалов, Даниел Тунев, Гала Цонева. I-ва награда – издаване на стихосбирка е присъдена на Лилия Кашукеева от Благоевград.

Още стихотворения на Бистра Величкова можете да прочетете във в. „Литературен вестник“ (2012 г.), в. „Литературен вестник“ (2013 г.),  и сп. „Кръстопът“ (2013 г.)