Тигърът търси дракона, за да открие себе си

Моноспектакълът „Тигър и дракон“ на Ованес Торосян по сценарий на Йоана Мирчева в „Театър 199“, разказва за търсенето на себе си и борбата със света, за да намериш призванието си.

Във всеки от нас има един въображаем тигър, който реве неистово, когато попаднем там, където не ни е мястото. Той реве, когато работим работа, която не ни е призвание и се измъчваме, реве, когато се насилваме да обичаме без да го чувстваме, реве срещу всичко, което е лъжа за самите нас. Само, когато се вслушваме в тигъра в нас, в неговото негодувание, само тогава ще намерим себе си и мястото си в света; Само тогава ще се срещнем очи в очи с дракона – нашето призвание в живота и ще бъдем удовлетворени, щастливи и живеещи със смисъл.

Ованес Торосян в постановката „Тигър и дракон“ по сценарий на Йоана Мирчева в „Театър 199“. Снимка: Симон Варсано

Това е основното послание в най-новата пиеса „Тигър и дракон“ на сценаристката Йоана Мирчева. В главната роля е, невероятно талантливия и намерил мястото си в света на театъра, Ованес Торосян. Режисьор на постановката е доц. Юрий Дачев. Сценограф – Ханна Шварц. Музикалното оформление е на Мартин Каров.

На сцена на „Театър 199“, Ованес Торосян сякаш играе себе си – без маска, „без грим, без претенции“, както се казва и в театралния афиш. Героят му разказва за търсенията си в живота, за опита да откриеш себе си, за сблъсъка с реалността, с материалността на живота, така важна, за да оцелееш. И вечното невписване никъде, вечното неприемане, чувство за отчужденост, чувство че не си разбран, че не си на мястото си. Всичко това те кара да полудееш, да викаш, тигъра в теб реве и те разкъсва. Работиш като продавач на кожени чанти в магазин с име „Вашата кожа“, правиш рап група, опитваш се да започнеш живота си самостоятелно, без да зависиш материално от родителите си (когато си млад) и никога нищо не се получава. Защо? Защо светът не ме приема? Защо не откривам мястото си никъде? Защо въобще се опитвам да го намеря в една проядена среда от изкуствени хора в костюми (в която добре се вписва стария приятел на героя от рап групата, който се е взел твърде насериозно във фирмата, в която работи).

Ованес Торосян в постановката „Тигър и дракон“ по сценарий на Йоана Мирчева в „Театър 199“. Снимка: Симон Варсано

Защо се опитвам да се адаптирам аз – търсещият истински чувства и емоции, летене, трептения на душата, а не просто дрънкане на златни монети в джоба и безличното „браво“ на обществото? Защо ви изглеждам като просяк и наркоман, когато аз просто търся себе си и нищо от това, което ми се предлага не ми харесва? Нищо не ми харесва, нали?! Аз съм глезен, мързелив, добре ми е да живея с родителите си и да ме издържат? Всъщност просто не искам да работя! Нали така мислите всички?! „Хей, хора, дайте ми назаем железния си мироглед“. Не можете да погледнете отвъд опаковката, нали?! А опаковката на търсещия себе си, човек, не е лъскава. Тя е протрита, смачкана, тъжна, скъсана от опити да намери себе си. Тя е като стари дънки изтъркани от носене, скъсани на коленете от падания, но не и от пречупване, компромиси и „просене“ да бъдеш приет.

Ованес Торосян в постановката „Тигър и дракон“ по сценарий на Йоана Мирчева в „Театър 199“. Снимка: Симон Варсано

Всичко това е героят на Ованес Торосян в пиесата „Тигър и дракон“. Един търсещ млад човек, който се бори със себе си и със света за своето място под слънцето, за своя талант, който трябва да бъде открит и да огрее всички ни; Който да ни спаси от безсмислието на живота и да изиграе себе си на сцената, като ни разкаже как е намерил мястото си именно на нея. Един ден отчаяният и търсещ герой попада в театъра, защото баща му трябва да занесе цвете на една актриса. В този момент, това търсещо, нещастно от несполуки момче, се хипнотизира от сцената, на която вижда дракон, част от представление, което се репетира. Този случаен момент в театъра, белязва целия му живот, пътя му и най-накрая намирането на себе си. Но всичко това става възможно, само защото той се е вслушвал в тигъра в себе си, който е ревял неистово при всеки път, когато не е на мястото си. Не трябва да се търпи, да си кривиш душата, само за да успееш да се впишеш в някакви рамки и благоприличен живот; Само и само, за да угодиш на всички, както се случва с „отличника“ на родата Стефко, който прави всичко „правилно“, според очакванията на другите: работи като адвокат, печели пари, женен е, има деца. В действителност е дълбоко нещастен и неудовлетворен от живота. Но го е страх да послуша тигъра в себе си и да потърси своя път и своята истина.

Йоана Мирчева. Снимки © Бистра Величкова

Текстът на Йоана Мирчева изобилства от шеги, хумор, мъдрости, рап парчета, Шекспирови сонети, а Ованес Торосян го оживява толкова автентично, сякаш си срещнал човек на улицата, който ти разказва личната си история. Режисурата на Юрий Дачев, също е безупречна, с изключително творчески хрумвания, като например наблюдаването на главния герой на самия себе си в спомените си, открехвайки театрална завеса или пък нанасянето му да живее в тясна квартира, която представлява колоната на театъра до седалките на зрителите в залата.

„Тигър и дракон“ е постановка за търсещия млад човек, който се бори срещу света в името на това да открие своето място, онази професия, за която е създаден и за която всички ще му се възхищават, когато я практикува, защото там е заложен целият му талант. Дали и замесените в създаването на тази постановка – Йоана Мирчева, Ованес Торосян и Юрий Дачев не са вложили част от търсещите си Аз-ове, намерили таланта си в театъра?! Ако съдим по силното въздействие на постановката, отговорът е налице. Те са си намерили мястото, защото са послушали тигъра (таланта си) в себе си и са го сляли с дракона (своето призвание ).

И накрая един съвет, ако все още се чудите кои сте, къде сте, защо не се намирате, вместо да се напивате от негодувание или по-градивното да отидете на психотерапевт, за да го питате вие ли сте криви или светът, вместо всичко това, отидете в „Театър 199“ в София и гледайте постановката „Тигър и дракон“. Тя ще даде отговор на всичките ви колебания и въпроси. А за онези от вас, които вече са си намерили мястото в света, отидете, за да видите личната си борба изиграна на сцената.

БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

Следващите дати на които можете да гледате „Тигър и дракон“ в „Театър 199“ са 3 и 26 декември 2022 г.

* Рецензията е публикувана в сайта на сп. „Жената днес“, 29.11.2022 г.

Реклама

Йоана Мирчева: Образованието е инструментът, с който развиваш таланта си

Йоана Мирчева. Снимки © Бистра Величкова

Йоана Мирчева. Снимки © Бистра Величкова

Йоана Мирчева е авторът на текста на песента „Сънища от синьо”, която спечели златен приз, в първото издание на конкурса за нова българска популярна песен „Лирата на Орфей“, който се проведе на 17 юли 2015 г., в Пловдив. Изпълнител на песента е Петя Буюклиева. Музиката и аранжимента са на Васил Делиев.

Йоана Мирчева е родена е през 1987 г., в София. Завършила е „Драматургия” в НАТФИЗ. Работила е като сценарист на телевизионни и театрални продукции. Член е на гилдията на българските радио и телевизионни сценаристи. Тази година спечели голямата награда „Пегас” на конкурса за дебютна литература „Южна пролет”, за сборника разкази „Слепи срещи“. В края на август, нова песен по нейн текст – „Дъжд от секунди”, ще участва на фестивала „Златният орфей”, в Слънчев бряг. Песента е писана специално за фестивала, както изисква регламентът на конкурса. Също така записва рап песни под собствен лейбъл и прави Stand up комедийни шоута.

Йоана Мирчева пише така, както говори и говори така, както трябва да се приема животът – с хумор и осмиване на абсурдните, и драматични моменти, за да ги пребориш. Не случайно от скоро представя комедийния си талант и на „stand up comedy“ шоута в столични клубове. Признава, че образованието по „Драматургия“ в НАТФИЗ много й е помогнало за професионалното развитие. Вярва, че то е важен инструмент, който помага за осъвършенстване на таланта, а и „там се срещаш и работиш с професионалисти”. Първата година, обаче, не я приемат, въпреки че се e готвила с ентусиазъм още от 11 клас. Този вариант, не й влизал в плановете. Един месец плаче, тръшка се и осмисля живота. След това Гергана Турийска (днес известна като създател на популярната „Пощенска кутия за приказки”, за публично четене на разкази на различни автори), която също е скъсана на изпита в НАТФИЗ, я кани да работи в телевизия „ММ”, в която в този момент имат нужда от хора. „Това беше най-великото работно място. Страшно готини хора, творчески дух, свобода…”, признава Йоана с носталгия, че телевизията вече не съществува. Дори си спомня как е наредила последния музикален плейлист на телевизията, с последната песен „November rain” на“Guns’n’Roses”. Бърза да обърне тъжния тон за несъществуващата телевизия и казва: „От тогава планувам да напиша във визитката си – затварям телевизии всякакви”.

Писането на текстове за песни “си е занаят”

Йоана пише текстове на песни от малка, помагайки на известния текстописец на най-големите ни естрадни певци (Лили Иванова, Орлин Горанов и др.) –

Йоана Мирчева. Снимки © Бистра Величкова

Йоана Мирчева. Снимки © Бистра Величкова

Боби Мирчев. Съдбата избира именно той да е и нейн баща! „Мисля че писането на текстове е генетично завещан бизнес”, казва с усмивка тя. Като малка мечтае да стане певица, но баща й й казва, че няма глас, за това е добре да се откаже навреме. Но пък я окуражава в таланта й да пише текстове и все повече й дава негови поръчки, когато е претоварен.

Йоана казва, че писането на текстове “си е занаят”. „Има два начина да се пишат текстове за песни”, разказва тя, „единият е просто да го напишеш, да го излееш като стих и после някой композитор да създаде музика по него. Другият вариант, по-често срещаният, е по вече създадена музика да се напише текст. В този случай, композиторът ти помага, като припява кантото с „на-на-на”. Така можеш да преценяваш точно сричките. Освен това, не е необходимо римите да са точни – например: „нощта и мечта” – винаги да завършва думата на „а”. Но фонетично поне, трябва да звучат близко. Понякога самите изпълнители не се чувстват комфортно с някои думи, които са много красиви, но са трудни за изпяване. Има и конкретни букви, като „ъ”, „у”, които са трудни за пеене. Или пък, ако предишната дума завършва с „и”, а следващата започва с „и” – „си искам”, това не може да се изпее”. Това са само част от дребни неща, които човек трябва да преценява, когато пише текст за песен, смята Йоана. „Имала съм случаи, в които една дума ми е отнемала повече време, отколкото целият текст. С дни мисля само една дума. Много зависи как завършва фразата, дали се изпява нагоре или надолу, дали веднага прелива към припева. В различните текстове, различна дума е била проблема”.

В драматургията – първото, което научаваш е, че няма описание

Признава, че е много щастлива, че от малка знае какво иска да прави в живота. От тогава не е имала никакво съмнение и колебание. Знае, че трябва да пише. Смята че обучението й по Драматургия в Театралната академия в София, й е помогнала много за придобиването на технически умения. „На кандидат-студентските изпити, в един човек гледат потенциала, който академията може да развие, ако учи там”, казва Йоана. „Аз преди това, пишех, както съм чела в книгите – с много описания. Докато в драматургията, първото нещо, което трябва да научиш е, че няма описание. Не можеш да напишеш нещо, което не може да се види. Не може да кажеш: „Тя се чувстваше потисната и тъжна”. Трябва да покажеш атмосферата, например: „Около нея тече фестивал, всички хора се веселят, пеят, танцуват. Тя обаче, нищо не забелязва, седи и гледа в една точка”. Това е драматургията. Да пишеш действено и възможно най-кратко и ясно”. И наистина този драматургичен стил може да се види в дебютния й сборник разкази „Слепи срещи”. Стилът е лек, динамичен и думите повличат читателя, докато не стигне до края на историята.  Йоана казва, че пише това, което би й харесало да прочете. Подобно действено писане, според нея, има в творбите на Чарлз Буковски, в разказите на Милан Кундера, Реймънд Карвър, както и при всички други майстори на късия разказ.

Йоана Мирчева. Снимки © Бистра Величкова

Йоана Мирчева. Снимки © Бистра Величкова

„Сънища от синьо” е по-джазменско парче

„Написването на текста на песента „Сънища от синьо”, с която спечелихме „Лирата на Орфей”, ми отне доста време. Тя е със сложна конструкция. В нея между куплетите няма бридж, който да ги свързва, нито има ясен припев. Вторият припев е по-дълъг, в друга тоналност. Композиторът Васил Делиев е джазмен и много е разчупил песента – ту нагоре, ту надолу като височини. Но това е, за да може да се покаже и целият потенциал на гласа на Петя Буюклиева.

Според Йоана „Сънища от синьо” е музикантско, по-джазменско, по-фестивално парче. „Не мога да кажа, че това е комерсиална песен, която ще се завърти по радиото и ще има хиляди фенове. Но със сигурност има своята публика”.

Обикновено, Йоана пише текстовете на песни по поръчка. Музиканти или изпълнители искат текст за някое ново парче. „Това си е като всяка работа. Понякога можеш много да се вдъхновиш, друг път може да не е чак толкова лично изживяване, но да го напишеш и изпълнителят, или този който го е поискал, да е доволен”. Разказва интересен случай, в който певица е дошла при нея и й казала: „Искам някакъв текст за проблемите в България, ама такова хапливо, веселко, тип новите рапъри…” Понякога се случва да напише  текст, обаче изпълнителят след това да й каже, че не го чувства, че не може да го изпее… „Тогава ти променяш някои неща, но най-често, ако не го хареса от първия път, след това така и не го чувства…”

В България има талантливи хора, но няма сцена. Хората се показват, не казват

На въпроса какви са й впечатленията от българската музикална сцена в момента, Йоана казва, че според нея „има повече хора, отколкото сцена”. Тя смята, че има много талантливи хора, които имат какво да кажат, но нямат поле за изява.

„Такива хора, като музикантите от „Нова генерация”, в момента няма. Те са били хора с много силно послание и кауза. С песните и текстовете си, правят дисекция на обществото и повеждат всички след себе си. Такова нещо, такива изпълнители в момента няма”, споделя Йоана. „Може би това е, защото и времето в което творят сегашните изпълнители не ги провокира. Няма нещо кой знае колко драматично. Редовните проблеми в България съществуват, разбира се. Но те не са притиснати, нито от комунизъм, нито от някакво жестоко потисничество, нито от липса на свобода. В днешно време хората са толерантни и могат да бъдат такива каквито са, имат някаква свобода…

Рядко се ражда човек, който има какво да каже и който така да го каже, че останалите хора да се вдъхновят и да го последват. В днешно време, нещата са комерсиални, хората се показват, а не казват. Показват колко са яки, някакъв начин на живот, към който уж всеки трябва да се стреми – хубави крака, красива визия, скъпи дрехи, купон до зори… Но това не е животът. Има много талантливи хора в България, които правят музика, професионално, песни, които звучат добре, но хора с послание, мисля че няма. Все още никой не казва нищо сериозно. Просто се прави музика, предимно за забавление.

У нас можеш да бъдеш забелязан по-лесно, но е борба

Йоана Мирчева. Снимки © Бистра Величкова

Йоана Мирчева. Снимки © Бистра Величкова

„Да си творец в България е борба, както навсякъде и както с всичко”, казва Йоана. „Хубавото у нас е, че тук можеш да стигнеш до всеки. През три телефонни номера можеш да стигнеш дори и до президента. В сферата на изкуството е така – все някой от твоите познати ще познава този, който ти трябва. Освен това, тъй като средата е по-малка, имаш шанса като направиш нещо интересно да си първи и да те забележат. Но недостатъкът на такава творческа работа и среда е, че няма постоянство – нито в ангажиментите, нито в условията на работа. Трудно е да влизаш от проект в проект постоянно. Понякога имаш натоварени периоди, друг път – не.

Питам я дали не е имала желание да работи в офис, с работно време, заради относителната финансова стабилност. „Работила съм на място с работно време, в офис. Но там работата пак беше креативна. Работила съм нещо, което ми харесва. Ако работиш нещо, което не ти харесва, тези 4 стени в офиса могат да ти се отразят много зле. Най-важното е да правиш това, което обичаш и те зарежда.”

Работила съм в магазин за чанти от телешка кожа

„Веднъж съм била изправена пред ужасния избор – да работя нещо, което не ми е на сърце, за да оцелея материално. Тогава ми беше много тежко. Експериментът продължи 1 ден, в който работих като продавачка в магазин, за дамски чанти от телешка кожа. Беше ужасно! И аз буквално избягах.

При творческите професии е много важно подкрепата на семейството  и приятелите ти. Ако те вярват, че това е твоят път, твоето нещо, че имаш талант и ще постигнеш резултати, ще ти помогнат, когато си по-закъсал. А ти пък можеш да си дадеш време, докато се оправят нещата и отново имаш проекти.

Рапърката Bijou G, от лейбъла „Go Home Records”. Снимка © Go Home Records

Рапърката Bijou G, от лейбъла „Go Home Records”. Снимка © Go Home Records

Йоана e и рапърката Bijou G, от лейбъла „Go Home Records”

Наред с всичките си творчески занимания, под артистичния псевдоним Bijou G, Йоана записва и рап песни с лейбъла „Go Home Records”. В него се включват рапърът Пикасо (Росен Дуков), Драго Симеонов (по-известен като радио водещ), актьорът Константин Лунгов и певецът Ясен Зердев. Първият професионално записан сингъл на формацията се казва „Shuga Fab” (песен посветена на софийския квартал „Захарна Фабрика“). Новата песен, която подготвят в момента се казва „Офертата чук” и ще бъде готова през есента. “Не гледам на това занимание, като нещо сериозно. По-скоро е интересен и креативен начин да прекараш време с приятелите си”, казва скромно Йоана. „Моите песни са по-скоро за забавлениe. В тях нямa стремеж за социално послание. Забавлявам се в римите и жанра, който ми е на сърцето, с приятелите ми и с малката публика, пред която представяме нещата си. Това е просто друг канал на думите, които са ми в главата”.

Вярвайте в себе си и имайте реална оценка за талантите си

На въпроса какво би казала на хората, които искат да пишат и да правят музика в България, Йоана отговоря: „Бих им казала, първо да повярват в себе си. След това, да знаят на кой да се доверяват, около себе си. Това е много важно, защото по пътя си ще получаваш различни мнения. Важно е да имаш твои хора, на които вярваш безрезервно, в тяхната точна оценка за теб. Също така, човек трябва да има и реална оценка за самия себе си, за своите таланти и възможности”.

Образованието е инструментът, който прави от младите, хора с потенциал и визия

Йоана Мирчева. Снимки © Бистра Величкова

Йоана Мирчева. Снимки © Бистра Величкова

А дали е важно образованието за професионалното развитие на човека? Според Йоана: „Понякога, когато имаш талант и можеш нещо, то избива и без да си учил. Но това не се случва толкова често. Образованието е важно, защото с един гол талант, нищо не става. Дори след като завършиш, се случва дипломата да не ти свърши работа за нищо. Но тя е важна. Тя е това, което Стивън Кинг казва за хубавите идеи: „Хубавите идеи са като изкопаеми в земята. Като добър писател (но и за всичко друго), ти трябва да имаш подходящите инструменти, за да изкопаеш това хубаво нещо в теб, в най-големия му, цялостен вид”. Образованието са инструментите, с които изваждаш, оформяш и усъвършенстваш таланта си. Образованието е важно и за да си отвориш нови хоризонти. Ако това, което учиш не е това, което искаш, оставяш го и започваш друго. Можеш да започнеш да учиш нещо ново и на 35 години. Важното е да знаеш защо го правиш, да имаш мотивация и вдъхновение, да не го правиш, защото трябва. Защото накрая виждаме една голяма група млади хора, които имат по три магистратури, без да са наясно за какво са им! Моят съвет е – прави нещата с план и идея за бъдещето. Вярвам, че образованието е инструментът, който прави от младите, хора с потенциал и визия”.

По-долу, можете да прочетете текста на песента, с който Йоана Мирчева спечели златен приз на „Лирата на Орфей“ в Пловдив, през юли, 2015 г.

СЪНИЩА ОТ СИНЬО

Музика: Васил Делиев
Текст: Йоана Мирчева
Изпълнител: Петя Буюклиева

Няма нищо, недей да обясняваш
След думите ти времето ще спре.
Вече зная, идваш и си тръгваш
И може би така е по-добре.
Всяка среща, първа и последна,
Оставя някой път незивървян.
Няма смисъл от толкова въпроси
Нашата любов остава блян.

ПРИПЕВ: Сънища от синьо докосват небето
И рисуват двама ни в нещо непознато
После пак ще се събудим.

Знам от тебе, нищо не е вечно
Всяка обич носи огнен прах.
Но ти помни, от мене нещо
Във огън няма как да има страх.
Виж отново, всичко се променя,
Но щом се видим сякаш е преди.
И тръгваме по своите посоки
В съня ни пазим нашите следи.

ПРИПЕВ: Сънища от синьо докосват небето
И рисуват двама ни в нещо непознато
Сънища от синьо, те са нашата тайна
Във тях ще се познаем няколко живота,
После пак ще се събудим

Текст и снимки: Бистра Величкова

* Статията е публикувана за първи път на сайта, на сп. „Образование“, 24 юли, 2015 г.

„Малка, мръсна и тъжна“ с I-ва награда на „Южна пролет“ – 2015 г.

Сборникът разкази „Малка, мръсна и тъжна“ (ИК Рива, 2014) на Бистра Величкова, получи Първа награда в категория „Проза“ на 43-я Национален конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, в град Хасково. Награждаването се състоя на 24 април, 2015 г. в театъра „Иван Димов“, в Хасково.

Бистра Величкова на награждаването на дебютния си сборник разкази "Малка, мръсна и тъжна" на конкурса "Южна пролет" - 2015 г., Хасково. Снимка: Haskovo.info

Бистра Величкова получи Първа награда за дебютния й сборник разкази „Малка, мръсна и тъжна“ на конкурса „Южна пролет“ – 2015 г., град Хасково. Снимка: Haskovo.info

Втора награда в категорията „Проза“ получи Катерина Хапсали за романа „Гръцко кафе“. Голямата награда Пегас взе Йоана Мирчева за сборника разкази „Слепи срещи“.

В категория „Поезия“ наградата Пегас получи Илиян Любомиров от София за „Нощта е действие“. Бяха раздадени и две допълнителни награди: Първа за Стойчо Младенов от Троян за „Между два града“ и Втора за Ангела Пранарова от Благоевград за „Кутия за стихове и перли“.

„Пегас“ в категорията „Сценарий“ получи Станимир Великов за сценария си „Кучета“, а за литературна критика Здравко Дечев от Габрово за „Устност – писменост във възрожденската култура: (Феноменология на българския глас)“.

Лауреатите на "Южна пролет" 2015 г. с председателя на журито проф. Боян Биолчев. Отляво надясно: Илиян Любомиров, проф. Боян Биолчев, Бистра Величкова, Йоана Мирчева. Снимка: "Двойна измама"

Лауреатите на „Южна пролет“ 2015 г. с председателя на журито проф. Боян Биолчев. Отляво надясно: Илиян Любомиров, проф. Боян Биолчев, Бистра Величкова, Йоана Мирчева. Снимка: „Двойна измама“

Писателят и краевед Вълко Грозев получи наградата „Александър Паскалев“ за цялостен принос в областта на литературата и изкуството.

Наградата за местен автор на КДК бе за пресаташето на областна администрация Светлана Николова за стихосбирката й „Дъждовни магистрали“.

Журито на конкурса „Южна пролет“ – 2015 г. беше в състав: председател проф.

Лауреатите на Южна пролет 2015 г. си правят селфи пред театъра "Иван Димов", в Хасково. Снимка: "Двойна измама"

Лауреатите на Южна пролет 2015 г. си правят селфи пред театъра „Иван Димов“, в Хасково. Снимка: „Двойна измама“

Боян Биолчев, членове: Валери Стефанов, Амелия Личева, Милена Лилова, Иван Павлов, Ели Видева връчиха наградите на следните автори.

В тазгодишния конкурс участващите дебютанти бяха: 17 – в категория Поезия, 18 –  в категория Проза. Условието за участие е книгите на авторите да са публикувани през изминалата 2014 г. (до март 2015 г. включително). А самите автори да не са по-възрастни от 40 години.

Участници в конкурса „Южна пролет“ – 2015 г.

КАТЕГОРИЯ „ПОЕЗИЯ“

Валери Валериев (София, 1984 г.) – „Факти“ (Литературен вестник, 2014 г.)

Лауреатите в парка Кенана, Хасково. Снимка: "Двойна измама"

Лауреатите в парка Кенана, Хасково. Снимка: „Двойна измама“

Манол Глишев (София, 1983 г.) – „Машина от думи“ (Жанет-45, 2014 г.)

Стефан Гончаров (София, 1996 г.) – „Геон“ (АРС, 2014 г.)

Гергана Господинова (Стара Загора, 1989 г.) – „Mare dento = Навътре в морето“ (Стара Загора: КОТА, 2015 г.)

Ивайло Динев (Благоевград, 1989 г.) – „Варварска почит“ (Епископ Константин Преславски, 2015 г.)

Венцеслав Енчев (Габрово, 1974 г.) – „Бутик за поезия“ (София: Булгед, 2014 г.)

Ралица Калоянова (Хасково, 1992 г.) – „Мястото: Лирика“ (Хасково: Шипка прес, 2014 г.)

Димитър Карагеоргиев (Добрич, 1977 г.) – „Убийцата любов“ (Изида, 2014 г.)

Мартин Костов (София, 1997 г.) – „Дом“ (ДА, 2014 г.)

На среща с ученици в Младежкия Дом, Хасково. Снимка: "Двойна измама"

Лауреатите на среща с ученици в Младежкия Дом, Хасково. Снимка: „Двойна измама“

Илиян Любомиров (София, 1990 г.) – „Нощта е действие“ (Жанет-45, 2014 г.)

Христина Маджарова (Елхово, 23 г.) – „И за любов да пишем е престъпно“ (Български издател, 2014 г.)

Стойчо Младенов (Троян, 1996 г.) – „Между два града“ (Жанет-45, 2014 г.)

Ангела Пранарова (Благоевград, 1989 г.) – „Кутия за стихове и перли“ (Пловдив: Хермес, 2014 г.)

Благовеста Пугьова (1987 г.) – „Утре в десет на луната“ (Жанет-45, 2014 г.)

Събиране и четене след награждаването. Снимка: "Двойна измама"

Четене след награждаването. На снимката – Ралица Райчева. Снимка: „Двойна измама“

Десислава Христова (Варна, 1982 г.) – „Въпрос на гледна точка“ (Бургас: Либра Скорп, 2014 г.)

Ирена Цветков (1974 г.) – „Невидими сълзи“ (Българска книжица, 2014 г.)

Красимир Щаков (Поморие, 1987 г.) – „Изгубеност“ (София: Булгед, 2014 г.)

КАТЕГОРИЯ „ПРОЗА“

Наталия Атанасова (Варна, 1988 г.) – „Непотърсена печалба“ (Хермес, 2014 г.)

Венелин Бараков (Трявна, 1974 г.) – „Етюди по човешкото“ (Литературен

Снимка: "Двойна измама"

Снимка: „Двойна измама“

вестник, 2014 г.)

Бистра Величкова (София, 1986 г.) – „Малка, мръсна и тъжна“ (Рива, 2014 г.)

Венета Въжарова (София, 1978 г.) – „Демон, Юда и Магьосника“ (Весела Люцканова, 2014 г.)

Силвия Жекова (Варна, 1982 г.) – „Неосъзнато бягство“ (Плевен: izdavam.com, 2014 г.)

Славея Захариева (Хасково, 15 г.) – „Гора от вятър“ (Тонипрес, 2014 г.)

Богомил Иванов (Велико Търново, 17 г.) – „Ракиени времена“ (Фабер, 2014 г.)

Иван Иванов (Кортен, 38 г.) – „Зад плета: Една история за селската любов с елементи на хорор, драма, комедия и още нещо…“ (Хулите, 2014 г.)

Снимка: "Двойна измама"

Снимка: „Двойна измама“

Ангелина Маринкова (Белокрила) (Самоков, 1996 г.) – „В търсенето на рая“ (фентъзи роман, Приятел-Самоков, 2014 г.)

Филип Маркулиев (София, 1983 г.) – „Между стените“ (Жанет-45, 2014 г.)

Йоана Мирчева (София, 1987 г.) – „Слепи срещи“ (Артишок, 2014 г.)

Кристина Митева (София, 1981 г.) – „Планетата земя е тъжно синя: Триптих“ (Захари Стоянова, 2014 г.)

Радмила Младенова (София, 1977 г.) – „Бялата ни спалня“ (ICU, 2014 г.)

Ралица Райчева (София, 1975 г.) – „Видях те, божи служителю“ (АСИ Принт, 2014 г.)

Илиян Любомирв чете от книгата си. Снимка: "Двойна измама"

Илиян Любомиров чете от книгата си. Снимка: „Двойна измама“

Дияна Тончева (Велико Търново, 1981 г.) – „Онова, което винаги ще е там“ (Велико Търново: ПИК, 2014 г.)

Димана Трънкова (1980 г.) – „Усмивката на кучето“ (Колибри, 2014 г.)

Катерина Хапсали (София, 39 г.) – „Гръцко кафе“ (Колибри, 2014 г.)

Категория „Детска литература“

Диана Димитрова (Добрич, 1990 г.) – „Влад“ (Полиграфически комбинат, 2015 г.)

Категория „Литературна критика“

Здравко Дечев (Габрово, 1978 г.) – „Устност – писменост във възрожденската култура: (Феноменология на българския глас)“.

Откриване на литературните дни "Южна пролет" в Хасково, с ритуалното запалване на огъня на творчеството. Снимка: "Двойна измама"

Откриване на литературните дни „Южна пролет“ в Хасково, с ритуалното запалване на огъня на творчеството от Светлозар Стоянов (носител на „Пегас“ 2010 г.). Снимка: „Двойна измама“

История на конкурса „Южна пролет“

Националният конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ e учреден от Община Хасково и Съюза на българските писатели през 1973 г. и се връчва ежегодно в 2 категории: – за най-добра поетична книга и – за белетристична книга. От 1978 г. през година се връчва и за – критическа книга.

За конкурса се приемат първи книги на автори до 40 години в следните жанрове: поезия (стихосбирки, поеми), проза (разкази, повести, романи), литературна критика и литературна история. Във всеки жанр се присъжда по една официална награда – званието „Лауреат“ с връчване на бронзова статуетка „Пегас“ и парична сума.

Снимка: "Двойна измама"

Снимка: „Двойна измама“

Носители на наградата през годините са Росен Босев, Таньо Клисуров, Борис Христов, Владимир Попов, Петя Дубарова (посмъртно), Георги Чаталбашев, Иван Росенски, Георги Рупчев, Васил Сотиров, Николай Петев, Елка Няголова, Георги Гълов, Георги Цанков, Гриша Трифонов, Антон Баев, Димитър Атанасов, Валери Стефанов, Юрий Юнишев, Анри Кисиленко, Владимир Янев, Добринка Корчева, Бойко Пенчев, Георги Господинов, Христо Запрянов, Алберт Бенбасат, Йордан Ефтимов, Силвия Чолева, Владимир Шумелов, Иванка Могилска, Иван Желев, Стоил Рошкев, Иван Христов, Иван Ланджев, Радослав Чичев и още много автори, за които това е първо значимо признание.

Повече информация за конкурса за дебютна литература Южна пролет – 2015 г. на Haskovo.info и Haskovo.bg.

Повече за книгата „Малка, мръсна и тъжна“ в блога „Двойна измама“ и на Фейсбук страницата. Разкази от книгата – в ЛитерНет и Факел.