Филмът „Воев“ – откровен кино портрет на фронтмена на „Нова генерация“

Плакат на филма. Снимка: Нели Недева- Воева

„Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави. От срам.“

„Патриотична песен“
Димитър Воев, група „Нова генерация“

Това предсказание изпя поетът и музикант Димитър Воев (1965 г. – 1992 г.), фронтмен на ню уейв групата „Нова генерация“, през 1991 г. Воев е един от най-емблематичните представители на неформалната, културна вълна в България, от края на 80-те и началото на 90-те години. Той твори по време на тоталитарния, социалистически режим и зараждащия се Преход – периоди белязани от цензура и разпад на „ценности“.

Песента „Патриотична песен“, ясно описва състоянието на обществото в първите години на Прехода. Но колко актуално звучат думите на поета и днес. „Болният продукт“ продължава да не намира лечение за своя душевен разпад. Единственият лек и през 90-те и сега през 2022-ра година се оказват песни с дълбочина, подобни на тези на „Нова генерация“. И именно сега, когато се намираме отново в световен разпад на ценности, излиза документалният филм „Воев“, посветен на живота и творчеството на Димитър Воев. Режисьор на филма е Биляна Кирилова (филмът ѝ е дебют в жанра на пълнометражното документалено кино). Сценаристи на филма са Биляна Кирилова, Неда Миланова (а към идеята за филма се включва и Валерия Стойкова). Филмът е продукция на Мач Пойнт Продакшънс, продуцент е Валерия Стойкова. (Повече информация за целия екип на продукцията, можете да намерите на официалната страница на филма „Воев“ във Фейсбук). Премиерата на филма се състоя на 12 март 2022 г., в кино „Люмиер“ в София, като част от програмата на София Филм Фест.

Група „Нова генерация“. Снимка: Нели Недева-Воева

Режисьорката Биляна Кирилова и екипът ѝ работят върху филма близо 6 години. Преминали са през много трудности и препятствия по пътя си на реализация. През цялото време ги е движило, искрената вяра в творчеството и личността на Димитър Воев. Трудностите им остават „зад кадър“, а крайнят продукт, който представят на зрителите, е една наистина професионална продукция, която разказва обективно, искрено и задълбочено за творческия път на музиканта. Декорът на който говорят близки и приятели на Воев, е много добре подбран, в разпадаща се сграда, в изоставен строеж. Напълно в съзвучие с мрачната стилистика на групата „Нова генерация“. Качеството на кадрите е много добро, както и озвучаването. Гласът зад кадър (на Иван Москов) също звучи добре, с ясна дикция.

Интересното е, че в този филм за първи път се появяват родителите на Димитър Воев. Те говорят за неговото детство и как баща му, му е купил първата китара, и го е пратил да работи, за да я изплати. Макар и далеч от музиката и изкуството, родителите му са го подкрепяли в желанието му да свири. Баща му е казал (цитирам по памет от филма): „Някои имат връзки, други пари, ти нямаш нищо. Ти си сам с китарата. Трябва да покажеш какво можеш“. Посъветвал го е, всеки ден да намира време да свири. Воев е ходел на уроци по китара, солфеж и пеене. Приятелите му са се смeели добронамерено, че той не може да пее. Те, признават, обаче, че това, което е пленило публиката и феновете му, са били по-скоро текстовете на песните му, в които се съдържа много поезия:

„Над площад, потънал в срам,
слепи художници рискуват.
Аз вече минах от там
слепи са защото, се срамуват.
Развей черен флаг
на който пише без думи:
Мръсно ми е
в душата ми!“

Песента „Тъмна земя“
„Нова генерация“

Димитър Воев с първородната си дъщеря. Снимка: Нели Недева-Воева

Всяко време и общество има своите гласове, пророци, „черни овци“, които пречистват душата и я правят бяла, които ти отварят очите за истината и правят битието ти малко по-поносимо, и по-смислено. Такъв е бил Воев. Харизматична личност. Личност с идеи. Провокативен, нестандартен за времето си. Висок мъж, с черни дрехи и червено червило, който целува улични улуци, по които се стича дъждовна вода; Личност, която вижда недъзите на обществото и се опитва да ги критикува, и да се пребори с тях, чрез творчеството си. Той възпява абсурдите и на тоталитаризма, и на началото на Прехода. Абсурди, които се случват и днес. И ще се случват винаги. За съжаление, както се случва с много подобни таланти, като него, не е бил напълно оценен приживе. А геният му, сякаш е твърде голям и за да се запази вселенският баланс (както казва Пенчо Попов-Чугра във филма), съдбата му изпраща покосяваща болест (тумор на мозъка), която го убива и го прави член на „Клуб 27“ – клубът на починалите музиканти, и творци на 27-годишна възраст. Преди да си отиде, до последно е свирил и работил върху песните от албума „Отвъд смъртта“, който за съжалние, не успява да завърши. Албумът излиза след смъртта му.

Плакат на филма „Воев“. Снимка: Официалната Фейсбук страница на филма

За краткия си, но интензивен живот, Воев успява да прозре и да каже много неща, които остават някак общочовешки и непреходни, актуални за всяко време. Защото, оказва се, че проблемът не е във времето, в което живеем, проблемът е в хората, които населяват времето. Проблемът е в обществото, в човешката природа, която не ни позволява да бъдем други, освен „болен продукт“, „навели глави от срам“. На въпрос на журналиста Емил Братанов, дали обстановката в България пречи на творчеството (в интервю по БНР – предаването „Музикална кутия“, март 1991 г.), Димитър Воев, отговаря така:

Димитър Воев. Снимка: Нели Недева-Воева

Може би. Искам да кажа, че обстановката, тя е толкова шибана, че естествено пречи. Обаче има такъв момент, че в една гадна такава, затворена система, когато човек е опрян до стената и от другата страна се задава един чук, който иска да му разбие главата, тогава човек наистина може да измисли нещо, което е по-абсурдно и по… може би пък и по-истинско. Защото, ако си пиех свободно и спокойно кафето, и всичко ми беше точно, сигурно щях да правя песни, от които да излизат слънчеви лъчи и да струи радост….

Важно е да споменем, че освен филмът „Воев“, през декември 2021 г. издателство „Paradox“, публикува книгата „Непрочетено. В.“, с цялото творчество на поета и музиканта. Там са събрани, освен текстове на песните му, бележки от негови дневници и разсъждения за живота. В рамките само на няколко месеца, излизат две продукции – книжна и кино – посветени на това голямо и важно име за българската музикална сцена. Те помагат за архивиране на изкуството и личността на Воев, за разказването и предаването им на следващите поколения. Защото всяко поколение е „нова генерация“ и винаги въпросите ще бъдат „към цяла нация“. А когато емблема на обществото е „човек с анцуг“, който „грухти през града“, единствените отговори пак ще са в песните на Димитър Воев. Завинаги.

Снимките са авторско право на техния автор: Нели Недева-Воева

–––

Следващите прожекции на филма „Воев“ ще бъдат в следните градове:

Пловдив: 22 март – Lucky Дом на киното, 18.30 ч.
Варна: 26 март – Фестивален и конгресен център – Варна, 20.00 ч.
София: 2 април – Дом на киното, 20.00 ч.

За повече информация, следете официалната страница на филма „Воев“ във Фейсбук.

БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

* Текстът е публикуван за първи път в сайта на сп. „Жената днес“.

Свързани статии по темата:

Реклама

Бистра Величкова: Светлината на мрака ни спасява

Бистра Величкова. Снимка: Личен архив

Бистра Величкова e един от участниците в литературния пърформънс за откриването на фестивала „Улица Нов Живот – Вход Б“ (в памет на Димитър Воев, създател на музикалната дарк уейв група „Нова генерация“) на 20 октомври, 19:00 ч. във Фабрика Автономия (ул. Цар Самуил 149).

Бистра е фен е на Димитър Воев и „Нова генерация“ още от времето, когато е била “малко момиченце” в училище. Още от тогава се е научила да не дарява никого с “погледи ласкави” и да “избягва да бъде добра”. Винаги ще е благодарна за спасителната функция на Митко Воев и песните му в трудния период на израстването си и екзистенциалните прозрения, които са ѝ донесели. В момента Бистра Величкова е журналист и писател. Има редица публикации в периодичния печат и литературни награди за поезия, и проза. Автор е на книгата “Малка, мръсна и тъжна”.

– Защо се включихте във фестивал „Улица Нов Живот – Вход Б“?

– Включих се, защото продължаваме “да сме болен продукт на своето време и вашия труд”, защото сме “градски устроени празни съдби”, чието бъдеще продължава да се определя от “грухтенето” на “човек с анцуг”; Защото фестивал като този показва, че тъмната вълна е светлината в края на тунела. Още през 80-те “Нова генерация” зададоха въпросите си към “цяла нация”, които и днес остават все така актуални и все така без отговор. Завинаги. Този фестивал почита паметта на Димитър Воев, на създадената от него група “Нова генерация” и показва една приемственост между поколенията; приемствеността на тъмния огън, който гори в душите ни, докато вървим със “смъкнати гащи” и наведени глави “от срам”, мълчим “патриотично”, “а вълк в гърдите ни вие”. “Улица Нов Живот – Вход Б” е алтернативният свят, в който светлината на мрака ни спасява и ни помага да съществуваме по-пълноценно заедно.

Постер на фестивала „Улица Нов Живот – Вход Б“

Повече за фестивала във Фейсбук.

20 години отвъд смъртта

Tази година се навършват 20 години от смъртта на легендарния музикант Димитър Воев – основател на култовата дарк уейв група „Нова генерация”. По ирония на съдбата, той умира малко, след като записва демо версията на втория и последен албум – „Отвъд смъртта”

Снимка: Нели Недева – Воева

1978-ма година. Между улиците „Иван Вазов”, „Славянска” и „Аксаков” в центъра на София, тичат три момчета. Това са Митко, Кристиян и Кирил. Току що са свършили часовете им в 7-мо СОУ. Бързат към дома на Митко, за да хванат саморъчно направените китари и да свирят. Още никой не знае, че само след няколко години същите тези момчета ще изпеят с цяло гърло: „Ние сме нова генерация завинаги…”. Да. Това са те. Тримата от най-първия състав на култовата дарк уейв група „Нова генерация”, по-известни като Димитър Воев, Кристиян Костов и Кирил Манчев. Групата се сформира в началото на 80-те години и става емблематична за цяло едно поколение. Димитър Воев е автор на текстовете на песните, вокал и басист на групата. За краткия си живот от 27 години, той оставя творчество, което не просто докосва, а пронизва сърцето и те оставя дълго да трепериш след думите и звуците на песните. На 5 септември 1992 г. великият музикант напуска завинаги „тази тъмна земя без светлини”, както той сам я определя в своя песен. Причината за смъртта му е тумор на мозъка. 20 години по-късно песните му продължават да се слушат, а феновете на групата и на фронтмена сякаш се увеличават с времето. По повод тази годишнина близки приятели и роднини, разказват за спомените си за личността на Митко Воев и за създадената от него група „Нова генерация”.

Нова генерация. Снимка: Нели Недева – Воева

„Въпреки текстовете, които пишеше, той никога не е бил мрачен човек. Имаше дълбоки вътрешни преживявания. Когато бяхме на купон или в компания, той не говореше много. Седеше и наблюдаваше”, разказва Кристиян Костов, приятел на Димитър от детинство и член на групата.

“Беше вглъбен в себе си. Не е имал много приятели”, споделя Васил Гюров, фронтмен на група „Ревю”, свирил заедно с Димитър Воев в „Кале” и в „Нова генерация”. „На купоните не оставаше до късно. Също така той рядко пиеше. Имало е случаи на година по един път да употребява алкохол”.

„До 8-ми клас, докато учехме в 7-ма гимназия, Митко беше незабележим. По нищо не можеше да познаеш, че този човек ще има да каже толкова много на света”, продължава Кристиян. „Той не беше политичен. Не се интересуваше кой е на власт. Не мислеше дали е комунизъм или капитализъм, той пишеше песни за човека, за човешкото”.

Димитър Воев и Мони Воев. Снимка: Нели Недева – Воева

„Митко беше силна личност, такива хора не се раждат често”, допълва Мони Воев, брат на музиканта. „Помня, когато бяхме деца, винаги, ме взимаше с него като излизаше да играе в квартала. Въпреки че бях по-малък с 4 години, ме взимаше и се грижеше за мен. Също имаше голяма страст да събира индианци и каубойци. Нареждаше ги и не ми даваше да ги пипам”.

„Той се вдъхновяваше в най-неочаквани моменти”, разказва Васил Гюров. „Идва Митко в нас, за да ме вземе да излизаме някъде и докато се обличам гледам, че пише нещо. После ми вика „Айде да направим едно парче”. И аз вадя китарата, свиря му някакво парче, което съм измислил, той довършва текста, изпяваме го и го записваме. Повечето от песните на „Кале” са написани по този начин. Една такава песен е „Природно мъдри монахини”.

„Митко беше страшно отдаден на музиката. Свиреше по 6 часа на ден и родителите ни го подкрепяха”, казва Мони Воев.

„Баща им – Пафката ни направи първите китари. На Митко баса беше с формата на звезда”, допълва Кристиян. „Тогава, по онова време нямаше от къде да си купиш китара, а ако имаше тя беше безумно скъпа. Баща му правеше усилватели и ни направи и китари, ей така от дърво”.

Когато са едва 13 годишни тримата приятели от квартала в центъра на

Димитър Воев и Васил Гюров. Снимка: Нели Недева – Воева

столицата, започват да свирят. Васил Гюров се запознава с тях в младежката школа при Военния клуб, където и четиримата ходят да се учат на китара и бас. „По онова време всички свиреха хард рок. Ние искахме да свирим нещо по-различно. И аз тогава му предложих на Киро (Крили Манчев – бел.а.) да направим друга група малко по-различна, която да се казва „Кале”. В нея поканихме да свири и Митко Воев”, разказва Васил.

1987г. се смята за официалната година на създаването на групата „Нова генерация”. Името идва от поема на Димитър Воев, която се казва „Нова генерация завинаги”. През тази година в състава влизат Димитър Воев, Кристиян Костов, Михаил Пешев и Алина Трингова. През годините членовете се сменят. Единственият, който фигурира във всички формации на групата е Димитър Воев.

През 1989 г. излиза първата плоча с песни на „Нова генерация”, която е поделена наполовина с „Контрол”.

„Преди да издадем, какъвто и да е албум, песните ги свирехме основно по купони с приятели”, казва Кристиян. „Пееха се много и на младежките сборища при градинката на Кристал и на Кравай. През 80-те тези места заедно с Попа и Синьото кафе, бяха едни от първите, където младежи можеха свободно да се събират, да свирят на китари и да се веселят”, допълва Мони Воев. Васил Гюров обяснява, че всички музиканти и хора свързани с изкуството, които са се събирали по тези места, милицията ги е наричала „неформали”.

Нова генерация. Снимка: Нели Недева – Воева

През 1990 г., поради новата възможност за пътуване навън, много от членовете на групата заминават за чужбина – Кирил Манчев и Алина Трингова отиват в Канада, където живеят и до днес. Митко, вече женен, остава в България. По-късно му се раждат две дъщери.

Димитър Воев. Снимка: Нели Недева – Воева

Въпреки този труден за групата период, той продължава делото и мисията „Нова генерация”. В интервю от октомври 1990 г. Димитър Воев казва:  „Мисля, че единственото нещо, което ме кара да правя тази група е моята любов към музиката. Не съм очаквал, че може да се окаже толкова силно! Другото важно нещо е, че с цялото свое съществуване и действие, една група като нашата при всички положения помага на демократичните промени в страната и най-вече на опозицията…”

През 1992 г. Митко започва да усеща силни болки в главата. По ирония на съдбата, точно тогава групата е в процес на записване на втория албум „Отвъд смъртта”. „Той беше решил, като запишем демо записите, тогава да влезе в болница да се лекува. Идеята беше, след като се оправи да запишем песните, както трябва в студио. Това обаче не се случи, защото той така и не излезе от там… По-малко от месец, откакто беше в болницата и си отиде…”, споделя братът на музиканта.

Снимка: Нели Недева – Воева

След смъртта на главната движеща сила на групата – Димитър Воев, „Нова генерация” прекратява съществуването си. Едва през 2003 г. се събира отново за концерт в София, тъй като Алина Трингова си идва за малко от Канада. Следват още няколко спорадични концерта, където свирят някои от старите парчета, но вече и нови. През 2009 г., под английския вариант на името на групата – „New Generation”, останалите членове на формацията издават албума „VIA”. Звученето на песните е вече много по-различно от стария стил на групата.

Ако беше тук сега, какво бихте казал на Димитър Воев, 20 години по-късно? Васил Гюров отговаря: „С най-добрите си приятели ми е приятно да мълча. С Митко бих помълчал”.

––––––––––––––––-

Фестивал „УЛИЦА НОВ ЖИВОТ“

По случай 20-та годишнина от смъртта на Димитър Воев на 26, 27 и 28 октомври в София, се проведе фестивала „Улица НОВ ЖИВОТ”. Той се организира от фондация „Димитър Воев”, наскоро създадена от съпругата на музиканта Нели Недва-Воева.

На 26-ти октомври в столичния клуб Jet Rock, почит на Митко Воев отдадоха групите:

Абсолютно Начинаещи
Ксетка фон тейп
Ла Текст
С 300 зора
Bright Sight
Психобагажник
Bahur
The Barbarones
Цветя и жени
Trendafil & Chugra
Под дъжда

В основната фестивална вечер – 27.10., в столичния клуб “Mixtape 5” се проведе концерт, на който свириха музиканти от различни поколения или както ги нарече Емил Братанов „динозаврите от Поколението на Цветята от края на 80-те“. Те излязоха на сцената в следния ред:

Атлас и БГ Бенд
Пролетарии
Любо Малковски
Илияна и Розенкварцекспрес
Мъртви Поети
Light Vocal Band (Проект Димитър Воев)
КЛАС
Трендафил и Чугра
Voyvodа
Babyface Clan
Gravity Co
Ревю и Милена + Кольо Гилъна (Контрол)
Мишо, Мони, Катя и Крис (Нова Генерация) + Васил Гюров
Емил Вълев (Виолетов Генерал) и Сибила Серафим

На 28.10. преиздадената стихосбирка „Поздрави от мен боговете“ беше представена в „Сфумато“ заедно с филма „Нова генерация и приятели“ от 1992-ра, на Емил Енчев и Иво Христов. Продължава и изложбата „След Воев…“ с платна на различни художници и документи в „Тhe fridge & Хаспел“.

Бистра Величкова

Изпълнение на група „КЛАС“ по време на концерта за годишнината от смъртта на Димитър Воев, клуб Mixtape 5, София. Група „КЛАС“ събра най-много аплодисменти от феновете