Филмът „φ1.618“ на Тео Ушев – сюрреалистичен, пост модерен, абсурден, корпореален

„Бездарен си, защото си безсмъртен. Ако смъртта ти дишаше във врата, поеми щеше да пишеш.“, това казва Гаргара (Мартина Апостолова) на Криптон (Деян Донков) – главните герои в първия пълнометражен игрален филм на режисьора Теодор Ушев „φ1.618“. Сценарист на филма е авторът на романа „Пумпал“ Владислав Тодоров, който е и продуцент, заедно с Орлин Руевски.

Накратко сюжетът е следният: Криптон е безсмъртен био-титан, който е затворен в Пумпала, където мисията му е да препише всички книги на човечеството и след това да ги изгори. А самият космически кораб Пумпалът се готви да напусне земята. Във филма, Пумпалът всъщност е паметника на Бузлуджа, идеологически символ на комунистическия режим. Заедно с Криптон е и най-красивата жена, която лежи с „консервирана“ красота, полужива. Последната книга, която трябва да препише се оказва забранена, от нея се появява Гаргара. Следва пътешествие на Криптон и Гаргара към Солниците, преминаване на препятствия и връщането им отново в Пумпала, където обаче Криптон вече е смъртен. Там се влюбва в „консервираната“ красива жена, събужда я с целувка и бягат от кораба.

Филмът представлява сюрреалистична дистопия (дехуманизиран, нежелан свят) и гротеска пародия. Всичко изглежда като нещо, което се случва на границата между сън и реалност, често пъти дори кошмар или LSD „bad trip“ (страшни халюцинации под действието на наркотици). Силният сюрреализъм създава усещането за абсолютен хаос във филма, смесване на всякакви жанрове, декори, герои, идеи. Това е филм, в който има всичко – нямо кино, маршова музика, която напомня комунистическите манифестации, абсурдни сцени с гол танцьор накичен със златни накити (Иво Димчев), който всички боготворят и танцуват хипнотизирани, заобиколени от римски статуи, докато обаче внезапно не се появява странен луд с тенджара под налягане и не пуска бомба и взривява всички. Има сцена с пищно римско-ориенталско напиване под звуците на дискотечна музика. Но главната героиня слага отрова в питиетата им и те умират. Има анимационни сцени и „умен“ часовник, който може да души хора. Цялото това жанрово смесване придава умишлено търсен кич. Абсурдните моменти създават усещане за неяснота у зрителя защо дадено нещо се случва, но приемаш, че тази непоследователност е търсен ефект.

Също така, не става напълно ясно каква точно е мисията на Криптон и Гаргара, защо се скитат и какво търсят. Попадат в плен на някакъв странен владетел (Китодар Тодорв), който ги освобожадава като ги пита гатанка. След което им дава череп, който да занесат на някой си отново неясен пресонаж. Накрая Криптон умира, въпреки че е безсмъртен, за да се прероди в смъртен. Този момент е нещо като развръзка на иначе липсващата връзка и кулминация във филма. Но да предположим, че такъв е жанра – сюрреалистичен, пост модерен, странен. И вече като смъртен Криптон успява да целуне и вдъхне живот на красивата жена, заключена в космическия кораб Пумпала. Двамата драматично бягат от кораба, който избухва и не става ясно взривява ли се или излита в космоса. Но важното е, че Криптон и красавицата се целуват и внезапно сме в жанра на романтичен екшън. Зад тях ефектен взрив и пламъци, а те отдадени на любовта. И накрая мъдрата реплика, от която се нуждае всяка подобна сцена: „Къде е щастието, когато си смъртен?“ и отговрът – глас зад кадър: „В любовта“. Човек остава с усещането, че този филм е казал и всичко, и нищо. И докато се чудиш какво точно е посланието му, чуваш завършващата песен „Сняг“ – естраден шлагер на Богдана Карадочева по текст на стихотворение на Николай Кънчев: „Любовта изгoря, ти тpепepиш, / пoд нeбeтo студeнo ти cпpя. / Как ceга тoплинa ще нaмеpиш? Любовта изгoря, ти paзбpa. Излишни ca думите вече, възтopзитe, пocлe гнeвa.“.

Който е гледал филма „Дзифт“ също по сценарии на Владислав Тодоров, ще е наясно какво горе долу да очаква и от филма „φ1.618“. Въпреки че, „Дзифт“ поне имаше по-ясна сюжетна линия. И направо да си го кажем, беше по-нормален филм от „φ1.618“. А защо се казва именно така, с тази гръцка буква, това също го приемаме като част от сюрреалистичната експериментална загадка на авторите му. Според речника с буквата „φ“ (чиято стойност приблизително е равна на 1,618) се обозначава константата на златното сечение. То е ирационално число в математиката, което изразява отношение на части, за които по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото към по-голямата. А каква е връзката на φ1.618 с Пумпала, остава загадка, отговорът на която знаят само био-титаните. Корпореално, както казват героите във филма, при вида не необясними явления.

От 25 ноември 2022 г. филмът „φ1.618“ ще бъде излъчван в кината в цялата страна.

Бистра Величкова

* Рецензията е публикувана на сайта на сп. „Жената днес“, 25.11.2022 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s