Професия копирайтър: В един момент работиш за бира, после за банка, накрая за вафла

Александър Славов, копирайтър. Снимка: Личен архив

Александър Славов, копирайтър. Снимка: Личен архив

Александър Славов е на 29 години. Роден е във Варна, където завършва езикова гимназия. След това учи Връзки с обществеността (PR) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършил е и магистратура по маркетинг в УНСС. От 5 години работи като копирайтър, започвайки от най-ниското стъпало. В момента е старши копирайтър (senior copywriter) в All Channels Communication Group. Kазва, че най-важното в тази професия е „да си любопитен, постоянно да се информираш и да имаш представа за случващото се в различни сфери“. Като малък е искал да стане шивач, зидар, готвач или футболист. Професията „копирайтър“ не е била в плановете му, но се оказва точно за него. Портфолиото му можете да разгледате тук.

Какво означава професия „копирайтър”?

Сещам се как един колега от друга агенция каза, че в трудовата му книжка пишело „поет-писател“. Чувал съм и за „текстописец“ и „сценарист“. На практика копирайтърът в една рекламна агенция има задачата да мисли и да пише. Независимо какво е заданието, трябва да го осмислиш внимателно и после започваш да „твориш“. Съответно понякога мислиш върху послания, клипове и какво ли още не за огромен клиент, а друг път четеш опаковки за превръзки и търсиш грешки. Но и това е част от играта.

От колко време се занимавате с тази работа? Как и защо решихте, че искате да работите точно това?

Копирайтър съм от повече от 5 години, като всичко започна от най-ниското стъпало. През 2010 г. си карах магистратурата и пишех за 3 сайта от вкъщи. Реших, че трябва да поработя и от офис – да се социализирам малко. Един приятел, който вече се занимаваше с това, ми разказа в какво се изразява работата и аз реших, че звучи доста интересно. Направих един стаж при тях и нещата потръгнаха.

Къде и какво трябва да учи човек, за да работи тази професия? Повечето копирайтъри в България, които познавате, какво са завършили?

Доколкото знам, има дисциплина „Творческо писане“ в Нов Български университет (НБУ). Нещо подобно има и в Софийския университет. Аз обаче завърших PR, познавам и други копирайтъри, които са завършили това. Опитът ми показва, че копирайтърите завършват и какво ли не друго – от българска филология през психология до право.

Кои са най-важните умения в тази работа? Кое е най-трудното? А най-лесното?

Важно е да си любопитен – постоянно да се информираш и да имаш представа за случващото се в различни сфери. Освен това е хубаво да имаш логическа мисъл и добра езикова култура. Най-трудно е, когато зациклиш. А това се случва. Но тогава идва и най-лесното, а именно да се отпуснеш с една биричка и за малко да се откъснеш от задачата.

С какви предизвикателства се сблъсквате ежедневно?

Основно предизвикателство е да превключваш между клиенти – защото в един момент работиш за бира, после за банка, после за лекарство, а накрая за вафла. Но всъщност това му е и интересното.

“Героите също плачат” е един от многото проекти на Александър.

“Героите също плачат” е един от многото проекти на Александър Славов

Кое е това, което най-много ви харесва в работата като копирайтър?

Харесва ми разнообразието, както и фактът, че постоянно предизвикваш сам себе си. Мислиш си, че си измислил нещо яко, после някой ти казва, че идеята ти не струва или е правена. И ти започваш да мислиш нови начини да постигнеш търсената цел, и то по горе-долу интересен начин.

Има ли еднообразие и рутина, дори и в творческа работа като тази на копирайтъра?

Абсолютно. Не съм сигурен, че има работа, в която отсъства еднообразието. Като за начало коригирането на текстове си е еднообразна работа и само педантичността ти те кара да ги четеш внимателно, за да откриеш някоя евентуална грешка. Но не може без това.

Като малък какъв мечтаехте да станете?

Исках да ставам шивач. После зидар. После готвач. После футболист. После журналист за автомобили (което поне съм го работил). Всъщност копирайтър не съм искал да бъда, но пък нещата се подредиха приятно.

Смятате ли, че рекламните агенции у нас са развити и конкурентоспособни на тези в Европа и САЩ? Какво има още да учи България в тази сфера?

Един от проектите на Александър Славов

Един от проектите на Александър Славов

От една страна, директно бих казал, че имаме да гоним чуждите агенции. От друга обаче, има представители на български агенции, които се представят чудесно на различни рекламни фестивали (за което голямо „евала“). Освен това агенциите в чужбина също правят кампании, с които не се гордеят, докато достигнат до перлите в портфолиото си. Иначе ми се струва, че има какво да учим в посока digital. Но и това ще стане.

Имал ли сте желание да практикувате професията си на копирайтър в чужбина?
Да си копирайтър в чужбина не е лесно. Трябва да познаваш съответния език до съвършенство. Друг вариант е да не се занимаваш директно с писането на текстове, а само да мислиш стратегически. Но да си призная честно, никога не ме е блазнело да работя в чужбина.

Какво бихте посъветвали младите хора, които биха искали да работят като копирайтъри? Какво трябва да направят за тази цел? За какви трудности трябва да бъдат подготвени, ако желанието им се сбъдне?

Бих ги посъветвал да се отпуснат, да не взимат работата си прекалено сериозно и да си правят кефа. Защото тази работа е съвършеният пример, че трябва да харесваш това, което правиш, за да ти се получава. И според мен, ако някой иска да стане копи (както му казваме съкратено), бих му казал да прочете малко по темата, да се замисли дали му се занимава и ако да – смело да си търси агенция. Разбира се, тогава трудностите тепърва започват – в началото си нов и ти се струва, че всички около теб знаят адски много. Но спокойно – после влизаш в ритъм и с малко усилия започваш да ги догонваш.

“Героите също плачат” е един от многото проекти на Александър Славов

“Героите също плачат” е един от проектите на Александър Славов

Според вас до колко образованието е важно за професионалната реализация в живота?

Това, което ще кажа, не е нищо ново, а именно, че за някои професии качественото образование си е направо задължително. Що се отнася до професията на копирайтър, там не се налага да имаш тясно специализирани познания, а по-скоро обща култура (която може да се натрупа независимо от специалността, която си избрал да учиш) и чувство за хумор.

* Интервю на Бистра Величкова, публикувано за първи път в сп. Banitza, 28 октомври, 2015 г. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s