Колко са важни зимните шапки (In memoriam)

Проф. Тодор Петев. Снимка: ФЖМК

Проф. Тодор Петев. Снимка: ФЖМК

Почина проф. Тодор Петев, късно вечерта на 14 октомври, 2015 г. Преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет “Свети Климент Охридски” (виж справка за него накрая на текста).
Тъжна новина. Една от онези, които винаги идват неочаквано. Веднага се сещам за мисъл на проф. Петев, която той ни каза по време на една от лекциите по Теории за масовата комуникация.

Той каза: “Впускайте се в живота, живейте го и пътувайте. Пътувайте, защото днес границите са отворени, но утре може отново да се затворят, защото всичко е циклично”.

Това ни го каза през 2007 г., когато България влезе в Европейския съюз и никой дори не помисляше, че границите могат отново да бъдат затворени. И то толкова скоро. А днес сме свидетели на първите прояви на това. Голяма част от нас тогава, плануваха да зaминат на лятна бригада в САЩ и тези негови думи ни стимулираха още повече за нов опит отвъд океана и по света. Самият той често ни разказваше истории от неговия престой като преподавател в САЩ. Разправяше ни как всяка сутрин тичал по брега на океана и гледал простора в далечината, и си мислел колко далеко е всъщност България. Не го познавах без инвалидна количка. За това се опитах да си го представя как тича свободно. Мислено съжалявах за съдбата му. Въпреки това, усещах, че той беше много по-свободен от всички, които имаха щастието да са здрави и да ходят без помощ. Той излъчваше сила и висок дух. С веселия си, висок глас, по коридора на факултета зареждаше всички.

Лекциите на професор Петев във Факултета по журналистика и масова комуникация бяха повече лекции за живота, отколкото лекции по журналистика. Самият факт, че той идваше всяка седмица, движейки се трудно в инвалидната си количка и заставаше пред нас, с широка усмивка и бодро питаше всички ни как се чувстваме днес, това вече беше урок по сила на духа. Всички наши дребни студентски, младежки проблеми внезапно се изпаряваха и професорът ни караше да се усмихнем и ние. Той беше по-енергичен, позитивен и весел от всички нас – три групи 20-годишни второкурсници, които смятаха, че по-трудно от изпитите в края на семестъра – няма! И по-голяма трагедия от любовната, едва ли може да съществува.

На една от лекциите в началото на декември, повечето бяхме разсеяни, защото тихо обсъждахме и се вълнувахме от предстоящия студентски празник, на 8-ми декември. Професорът усети, че в този ден май няма да успее да ни заинтригува с теоретичните методи в комуникацията и медиите, и реши да ни разкаже за неговия 8-ми декември. Тогава определено постигна пълна тишина в залата и привлече всички погледи към себе си:

“И ние така като вас, бяхме млади. Знам, че не можете да си го представите, но е така. 8-ми декември беше голям празник. В задния двор на Ректората се бяхме събрали, имаше музика, вино от едни бъчви. Виното се лее, ама пък свършиха чашите. И как да стане?! Ние сме жадни, вода не смеем да пием. А нали и трябва да поканим дамите на танци. Чудим се с приятелите какво да правим. Аз изведнъж си свалих зимната шапка и казвам, сипвайте виното тук, няма какво да му мислим. И всички последваха примера ми. Тогава разбрах колко важно нещо са зимните шапки”.

Залата избухна в смях. Толкова много ни хареса идеята на професора, че бяхме решили да я изпробваме и ние, дори някои се заканиха, че ще си вземат по няколко шапки за предстоящия празник!

Разбира се, разказвам историята по памет, но виното в шапката се е запечатало ясно и винаги ме кара да се усмихвам, като си спомням тази история.

От професор Петев научихме, че дори да си взел всичките си изпити във Факултета (дори този по “Статистика” и “История на Балканите”) има един изпит, който е най-труден, за който няма конспект, няма предварително написани материали, според които да се подготвиш, няма и точни критерии за оценяване. Това е изпитът на собствения ти живот. За него никой университет не може да те подготви. Но преподавателите като професор Петев, поне могат да ти подскажат, че съществува такъв и трябва да дадеш всичко от себе си, за да го пребориш, каквито и абсурди да включва той. И да запазиш усмивката на лицето си, въпреки всичко. И винаги да се опитваш да намериш решение на проблемите, дори когато чашите за вино са свършили. Винаги има какво да се направи. Просто помислете с главата си и свалете шапката си, за да се напълни с алтернатива, която ще ви стопли и даде смисъл да продължите.

Усмихнат, бодър, енергичен, с висок дух, въпреки всичко! Така ще го помним ние студентите, а и вероятно всички, които са го познавали. Благодарим Ви професор Петев, че ни показахте как се усмихва човек, въпреки живота. И как се живее вечно, въпреки смъртта! Поклон пред светлата Ви памет!

—————————–
Проф. д-р Тодор Петев е социолог и изследовател на масовите комуникации. Основател е на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” във Факултета по журналистика и масова комуникация. Бил е декан на ФЖМК в периода 1993 – 1995 г. Има публикации във Франция, Румъния, САЩ и Чехия. Изнасял е лекции по връзки с обществеността при криза. Специализирал е в Полша и САЩ – Фулбрайт изследовател. Носител е на отличия на ЮНЕСКО, ИПРА, БДВО и Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Носител на наградата “PR легенда” от втория PR фестивал, организиран от Българското дружество за връзки с обществеността и асоциацията на имиджмейкърите “Имагинес” (2008 г.).

* Текстът на Бистра Величкова е публикуван за първи път в Е-vestnik, на 17 Октомври 2015 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s