Благовеста Пугьова: Точната книга може да промени живота на всяко дете

Снимки: Личен архив

Снимки: Личен архив

Благовеста Пугьова е на 28 години. Родена е в Благоевград, но казва, че по-скоро е израсла в Симитли и близките диви села. Завършила e финанси в УНСС, в София и данъчно право в London School of Economics and Political Science, в Лондон. Работи като мениджър „Бизнес развитие” в китайска инвестиционна компания (Bulgaria Development /Holdings/ Limited). Освен това, тя е и създател, директор, и доброволец на фондация „Подарете книга”. Организацията се занимава с даряване на книги в домовете за сираци, както и общуване, и създаване на личен контакт и приятелство с децата. Благовеста е и автор на стихосбирката „Утре в 10 на луната” (ИК „Жанет-45”). В момента работи върху втората си поетична книга.

Как и защо решихте да създадете фондацията „Подарете книга”? Какви са основните й цели и функции?

Като студентка работех в предаването „Отечествен фронт” и виждах най-страшните случки в домовете за деца. Запознавах се с деца минали през ада в какви ли не форми и исках някак да им помогна. Така се сприятелих с едно момиче остнало без родители, на което помагах, но по-скоро бях каката, която тя нямаше, и разбира се й подарих много книги. Така дойде наивната идея, че една пълна библиотека, дори само една книга, точната книга, може да промени живота на всяко дете. Изключително наивно, нали?! Хубавото на идеите е, че се развиват и напасват към света, стига да не ги оставиш. Разбира се осъзнах, че само с книги не се променя живота на дете. Трябваха хора, доброволци, други каки и батковци като мен, които да си говорят с тези деца, да им отворят книгите, или да им разкажат за техния живот, да им отворят света. Това и правим в момента, подаряваме книги, но по-скоро подаряваме приятели.

АКО ТРЪГНЕШ ПРЕЗ ГЛАВА С ЦЯЛАТА СИ ЧЕСТНОСТ И СМЕЛОСТ КЪМ ЕДНА ИДЕЯ, ТЯ НЯМА НАЧИН ДА НЕ СЕ СЛУЧИ – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЩЕ СЕ ИЗМЕНИ, НО ЩЕ СЕ СЛУЧИ

Имате кампания за набиране на доброволци за дейността на фондацията. Можете ли да разкажете по-подробно за това? Как може някой да стане доброволец при вас и какво се изисква от него?

Ние сме само знаменцето, което развяваме пред хората, за да влязат в институциите и да общуват с тези деца. Веднъж да достигнат до там, вече е въпрос на свободно общуване – като финансист обичам да използвам сравнението „свободни пазарни отношения”. Дали доброволеца ще се сприятели с едно дете, или с три, дали ще си говорят по телефона, дали ще се виждат често – това зависи от доброволеца и детето. Точно както аз съм общувала със седката леля Нужка и съм научила много от нея, от батко ми Иво и от още много хора. Просто тези деца не трябва да стоят затворени в една сграда под режим и да ги пазим от света, по начин, който ги прави непригодни за него след 18 години. Просто трябва да общуват. Лесно се става доброволец, просто трябва да се запишеш на сайта ни www.podaretekniga.org, пътуваме всяка събота и неделя до различни места в страната с бус, организиран от фондацията и се връщаме около 18 ч.

Снимки: Личен архив

Снимки: Личен архив

ЕДИНСТВЕНОТО ВАЖНО НЕЩО Е ДА СЕ ЧУВСТВАШ НА МЯСТО, И ДА СИ УБЕДЕН, ЧЕ СЕ БОРИШ ЗА ПРАВИЛНАТА КАУЗА И НА ПРАВИЛНОТО МЯСТО

Трудно ли е да се създаде и поддържа фондация с подобна цел или НПО в България? С какви трудности се сблъсквате ежедневно?

Ако тръгнеш през глава с цялата си честност и смелост към една идея, тя няма начин да не се случи – задължително ще се измени, но ще се случи. Всички трудности идват от това да спечелиш доверието на хората – те виждат, когато нещо е чисто, но ако искаш да го видят навреме е важно и да им помогнеш да го разберат. Аз например имах страх от думата „фондация”, от дете я свързвах само с „Бъдеще за България” на Елена Костова. Много държах да не сме фондация, поне докато не започнаха да ни пречат да посещаваме домовете просто като група доброволци. До преди няколко месеца нямахме никакви административни разходи, нито служители или офис – просто държах да няма никакви поводи за съмнение, че всичко се прави с чисто сърце. И хората ни вярват.

В началото на юли тази година „Подарете книга“ отпразнува 5 години от своето създаване. Каква равносметка си правите за това време? До колко успяхте да постигнете заплануваните цели? 

Ако целта ни е до всяко дете в институциите да има един приятел, ментор, доброволец, бавно вървим натам. И честно казано предпочитам да няма домове за деца, и да няма нужда от нас, но това е химера – домове има навсякъде. И все пак 150 наши доброволци пътуват всеки месец до своите деца и това е огромна стъпка, много деца са променили живота си, върнали са се на училище, справили са се с различни трудности заради тези приятели. И най-хубавото е, че това приятелство ще остане дори утре фондацията да я няма. Това е най-големият успех и се надявам просто доброволците да стават още и още.

Снимки: Личен архив

Снимки: Личен архив

Тъй като фондацията ви е с благотворителна цел, как се справяте финансово?

След като повече от 4 години работихме без администрация и финансиране за пътуванията, вече имаме грант от Програмата за подкрепа на неправителствените организации в България и имаме вече двама служители, офис, и средства, за да платим транспорта на доброволците до децата. Въпреки това, аз като основател, държа да работя нещо друго, за да не си изкарвам заплата от моята си мечта. Искам „Подарете книга” да си остане мечтата, за която се боря по детски. Другата ми работа е Мениджър бизнес развитие в голяма инвестиционна компания. Много хора разчитат на мен и често не мога да си тръгна просто така, в края на работния ден. Още повече имайки предвид, че шефовете ми са в Хонг Конг и работното време доста се разтяга. Трудно се справям и с двете, но не е невъзможно.

Следвала сте и в България, и във Великобритания. Как бихте коментирала общото и различното в двете образователни системи? И до колко образованието според вас има значение при професионалната реализация след това?

С риск да прозвучи грубо, мисля, че няма нищо общо между двете системи, за съжаление. Тук очакваха да знаем много неща на теория, а аз съм човек, който помни идеи, но не и факти. Малко от нещата съм ползвала след това, а нови умения не мисля, че съм придобила. В Лондон беше съвсем различно – учиш доста неща, но на изпита се изисква да дадеш правно становище, подобно на това, което би те питал клиент, ако ти си му адвокат. Може пък просто аз да имам специални образователни нужди, и просто нашата система да не е била за мен, но надали проблемът е в  мен.

ПОЕЗИЯТА СА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ 4 ЧАСА В ДЕНОНОЩИЕТО, КОИТО СИ НАБАВЯШ И НИКОЙ ЧАСОВНИК НЕ МОЖЕ ДА ГИ ЗАСЕЧЕ

Пишете и поезия. Миналата година издадохте дебютната си стихосбирка „Утре в 10 на луната”. Защо избрахте точно това заглавие?

Едно стихотворението е кратък разказ как двама смело се уговарят да отидат на Луната утре сутринта в 10, в 7.20 ч. бързат към Кейп Канаверал, а по-късно по новините съобщават, че днес никой не е кацал на Луната. А аз съм точно човек, който като си каже, че тръгва утре в 10 към Луната, и тръгвам, не го отлагам.

Какво ви вдъхновява за стиховете ви? Какво ви дава поезията? Повече помага или пречи в живота?

Всяка тъга, гняв, шок, радост, страх, борба са вдъхновение и се затлачват някъде, ако не ги подредя някак си с поезията. Ако изчислявам времето си в часове трудно балансирам между трите ми аз – доброволеца, мениджъра, поета, но честно погледнато, ако я няма поезията да вкара в думи и релси хаоса в главата и душата ми, сигурно ще полудея. Поезията са допълнителни 4 часа в денонощието, които си набавяш и никой часовник не може да ги засече.

Какво бихте казала на младите хора, които живеят в България и са изправени пред избора – образование и реализация у нас или в чужбина?

Държавите се доближават една до друга, ценностите толкова се сливат, че не е предателство към никого каквото и да избереш. Единственото важно нещо е да се чувстваш на място, и да си убеден, че се бориш за правилната кауза и на правилното място.

Интервю на Бистра Величкова

* Интервюто е публикувано за първи път в печатното издание на сп. „Образование“, бр. 60, м. август 2015 г. 

Интервю с Благовеста Пугьова в сп. "Образование", брой 60, август 2015 г., стр. 32

Интервю с Благовеста Пугьова в сп. „Образование“, брой 60, август 2015 г., стр. 32

Интервю с Благовеста Пугьова в сп. "Образование", брой 60, август 2015 г., стр. 33

Интервю с Благовеста Пугьова в сп. „Образование“, брой 60, август 2015 г., стр. 33

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s