Катрина Евтимова – от СМГ до Харвард

Снимки: Личен архив

Снимки: Личен архив

Катрина Евтимова е родена през 1991 г. в София. Завършила е Софийската математическа гимназия (СМГ). Бакалавърът си по математика завършва в Университета Харвард, САЩ, където е приета да учи със стипендия. След това, две години е работила като изследовател в Колумбийския университет. Сега й предстои да започне магистратура по наука за данните (data science) в New York University, в Ню Йорк. Специално за сп. Образование, Катрина разказа за пътя си от СМГ до Университета  Харвард, САЩ.

„В СМГ кандидатствах след 4 клас. Двамата ми родители са инженери и винаги са държали на математиката. Забелязаха, че нивото на обучение по този предмет в училището, където учех тогава, не е много високо и решиха, че е добра идея да уча в Математическата гимназия”, разказва Катрина. По-голямата й сестра, също е стимул, тя да се занимава с математика по-сериозно, тъй като преди нея вече я приемат да учи в СМГ. Двете сестри първоначално започват да посещават курсове по математика там, при г-н Стоянов – настоящият директор на Математическата гимназия. Катрина признава, че тези курсове са били много забавни, с интересни логически задачи. Именно там се е запалила по математиката, благодарение на господин Стоянов, за който смята, че е чудесен педагог. „Мисля че е трудно да се определи на ранна възраст кое дете има талант, по-скоро е въпрос на много труд”, казва Катрина и допълва, че никога не е чувствала математиката като нещо трудно или тежко. „Много зависи от начина, по който е поднесен материала и задачите. Ако се направи по интересен и забавен начин за децата на тях започва да им харесва”. По време на обучението си в СМГ, Катрина се е явявала на много състезания по математика, организирани от Съюза на математиците и Института по информатика и математика. Тези състезания започват още от първи клас. „Когато се събереш със съмишленици и всички ходят на състезания, тези неща стават нещо нормално и ежедневно”, признава тя. „В 7-ми клас ходих на едно отборно състезание до Хонг Конг и беше много вълнуващо. Имаше много предварителни състезания и пресявания, за да стигне човек до там. Също съм ходила на малката Балканиада в Молдова”.

Никога не ми е било фикс идея да уча в Америка, просто следвах това, което ми е интересно

Катрина избира да продължи образованието си в Америка, където по-голямата й сестра вече учи. За да кандидатства там е било необходимо да държи изпитите TOEFL, SAT 1и SAT 2. „Освен тези специализирани тестове, гледат и извънкласните занимания. Много държат на тях в САЩ”, казва тя. На базата на този общ резултат Катрина печели стипендия, за обучението си в Университета Харвард. „Все още не мога да повярвам, че бях приета и завърших Харвард. Но това е и голяма доза късмет”, казва скромно тя.   „Винаги съм следвала това, което ми е интересно. Математиката ми беше наистина интересна и приятна, и всички състезания и конференции в училище бяха част от естествения ми път, който успешно продължи в един от най-добрите университети в САЩ. Но никога не ми е било фикс идея, че трябва непременно да завърша в Америка, че трябва там да остана… Водещото е било да правя и да се развивам в това, което ми е интересно”, признава откровено Катрина.    

Адаптиране към системата на обучение в САЩ

За трудностите в чужбина казва, че „всяко преместване, заминаване в чужбина, отделяне от семейството изисква време да се адаптираш, към новия начин на живот. Едно от по-трудните неща като пристигнах беше това, че не бях много добре

Снимки: Личен архив

Снимки: Личен архив

запозната със системата на обучение в Америка. А тя е много по-различна от тази, която аз познавах до момента в България. Дори и у нас, в университета е много по-различно, отколкото в училище и трябва време човек да се адаптира”.

В САЩ – отделят внимание на студентите, насърчава се работата в група

„В Университета  Харвард, ми направи впечатление, че се отделя много специално внимание на студентите, има личен контакт с тях, консултации с преподаватели, допълнителни часове. Също е много популярна работата заедно с други студенти, работата в група се насърчава. Всяка седмица се дават домашни и задачи, и работим върху тях в екип, а не всеки сам да се затвори в една стая и да започне да страда, че не може да намери решението на задачата. Като цяло университетът предлага много източници за помощ”, споделя Катрина.  

Важно е да взимаш часове по предмети извън твоята специалност

„В Америка едно от интересните неща е, че насърчават студентите да взимат часове извън тяхната специалност. Ние, имахме, т.нар. „general requirements, което означава че всеки студент трябва да вземе часове в областта на природните науки, литературата, историята, изкуството. За това, в Америка бакалавърът е 4 години, тъй като 25% от часовете, които взимаш са извън специалността ти”, казва Катрина. Тя самата извън задължителните лекции по математика, е записала и часове по архитектура, история и икономика.

В Америка не съм се чувствала чужденец

„Нямало е момент, в който да съм се чувствала чужденец в Америка. Тя е много интернационална страна. Дори и американците са до някаква степен чужденци, защото родителите им са емигрирали от някъде другаде. За това са и много отворени към всякакви хора. Не съм се чувствала сама там, тъй като постоянно се организираха много социални събития. Особено за международните студенти има голяма подкрепа от университета. В общежитието, където живеех аз, например, имаше по-големи студенти, които живееха заедно с по-малките. Бяха нещо като съветници, не само за ученето, но и за живота. Когато имахме проблем, с каквото и да е, винаги можеше да се обръщаме към тях. Те организираха срещи всеки четвъртък в общежитието. Събирахме се просто, за да видим кой как е, да си поговорим”.

Пробвайте много неща, за да намерите вашия път

Катрина съветва младите хора, на които им предстои да бъдат студенти и да направят избор къде и какво да учат, да пробват много неща, да не спират да търсят и да правят това, което чувстват, че им идва отвътре. „Но и да знаят, че трябва много труд да положат, каквото и да решат да правят. И да не се обезсърчават, когато някой им каже „Не” или срещнат някаква пречка. Нека си отварят очите, за това какви възможности има пред тях и продължават напред по своя път”. 

Статия на Бистра Величкова

* Статията е публикувана за първи път на сайта на сп. „Образование“, 4 август, 2015 г. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s