Воят на хората-кучета

КучетаЗнаете ли какво е да си скитник? Бездомник? Да си улично куче? Улична лампа? Да си един от подминатите, разминатите, да си един огромен вик в града, който живее по ръба на бръснача, да си от бедните, бесните, лудите, да спиш до непознати в къщи от картон и да гледате “черно-бели филми в най-олющеното кино” на реалността? Поетът Александър Байтошев знае тези неща, защото както казва той в най-новата си втора стихосбирка “Кучета” (ИК “Жанет-45”): “Ходих из улиците и се вглеждах в хората/всеки един ми е беден баща (“Седем и петнайсет вечерта”). Авторът се чувства кръвно свързан с трагедията и болката на онези хора и/или кучета на улицата. Сякаш улицата ги уеднаквява, приравнява ги в ниското, а и ги сближава в общата им съдба. Там долу, всички са равни и им е достатъчно “малко хляб,/ светлината на луната”, хванали здраво единственото, което имат и което ги свързва все още със света – връзката на обувката. А “обувката е нещо много важно/за един бездомник”, за да има с какво да върви надолу: “Стълбите свършиха/ продължих да слизам” (“Спускане”). Но дори и връзката на обувката си, те са готови да подарят на света, защото “само, ако ти я подаря,/ще бъда свободен” (“Кратко стихотворение за любовта”).

В стихосбирката “Кучета” поетът и художника Байтошев се сливат в едно в буквален и преносен смисъл. Самият той освен автор на текстовете е и автор на художественото оформление на корицата. Той рисува като пише. И пише, когато рисува. Вътре в самите текстове авторът скицира като с черен туш, болезнени контури и графики от уличните съдби на незабележимите, невидимите хора, хората-кучета или кучетата-хора, които подминаваме безразлично всеки ден. Подминаваме ги, както пластмасовите безжизнени манекени зад витрините на лъскавите магазини. Те са част от декора на града. И манекените, и онези спящи на улицата на кравай, за минувачите са неодушевени. Единствено лампата – “окото на улицата” ги вижда, стопля и гори. Докато “кучетата” вият, скимтят, умират или “се преместват на нов ъгъл” (“Самотниците”).

Рецензията на Бистра Величкова за книгата "Кучета" на Александър Байтошев (ИК “Жанет-45”, Пловдив,  2014 г.) е публикувана във в. "Литературен вестник", бр. 5, 4-10.02.2015 г., 3 стр.

Рецензията на Бистра Величкова за книгата „Кучета“ на Александър Байтошев (ИК “Жанет-45”, Пловдив, 2014 г.) е публикувана във в. „Литературен вестник“, бр. 5, 4-10.02.2015 г., 3 стр.

Воят на метафоричния образ на кучетата пронизва оглушително всяка страница на поетичния сборник на Александър Байтошев. Цялата книга е като един вик, тя е “Тялото вик”, както се казва и едно от стихотворенията: “Във всеки град/има по един огромен вик./Спи в телата на лудите./Виси по голите дървета.” Единствените, които чуват този вик са лудите и дърветата. Но те нищо не могат да направят. Не могат да го успокоят, не могат да му помогнат. Лирическият герой е единственият, който е с разума си и може да чувства, но той мълчи, “чупи се от мълчание”. Защото сякаш и той се оказва едно “куче”, което вие наум, “опустошава мислите с ръкомахания” и продължава да събира все “повече бръчки по очите” (“Едно куче”). Но накрая на книгата той ни обещава: “Ще се върна да разкажа”. И ние започваме да чакаме това завръщане, вероятно в следващия уличен вой, затворен в единствения неодушевен предмет, който чува, чувства и говори – книгата; Бъдещата трета книга на Александър Байтошев, която ще чакаме като бездомници в къщите си от картон, докато си вярваме, че не, ние не сме кучета. И воят, който чуваме е на някой друг.

Бистра Величкова

* Рецензията за книгата на Александър Байтошев „Кучета“ (ИК “Жанет-45”, Пловдив,  2014 г.) е публикувана за първи път във в. „Литературен вестник“, бр. 5, 4-10.02.2015 г., 3 стр.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s