ИЗЧЕЗВАТ С ГОДИНИ – стихове в „Литературен вестник“ – бр. 41-42, 2014 г.

ИЗЧЕЗВАТ С ГОДИНИ – Стихотворения от Бистра Величкова

Стихотворения на Бистра Величкова във в. "Литературен вестник" - бр. 41-42, 17-31.12. 2014 г.

Стихотворения на Бистра Величкова във в. „Литературен вестник“ – бр. 41-42, 17-31.12.2014 г., стр. 16

Мадам Мишима

На сутринта
той я оставя на магистралата за София
„не прилича на проститутка“,
помисли си той
никога никоя не прилича
спира друг
качва се
слиза на театъра
представление
Мадам Мишима
мрачният поглед
сладката тъга,
красивата болка
и опита за самоубийство
подготвян цял живот

Вечерта късно
я чака в хола
със заклана кокошка
от баба му
без глава
битов авангард
„не прилича на кокошка без глава“
никога никоя не прилича
сепуко
два литра ракия
и светът е без глава
ексцентричен фарс
с тяло на мъж
взимам го на стоп
и лягам до него,
за да не го обичам,
докато е мъртъв

животът ме самоубива
всеки ден
на сутринта

когато се събуждам
без глава
и с тяло на друг

Отровният цвят на буржоазията

Поезията,
която кърви с отровния цвят
на буржоазията
избра любовта ни да е като
на Рембо и на Верлен,
да те мразя,
докато те обичам
и да режа дланите ти с нож,
докато тихо полудяваш
със абсент в бара.
После ме целуваш
и благодариш,
че се раждаш,
докато те убивам
А вечерта се прибираш при жена си –
виновен и пиян,
чукаш я до болка
и все повече се влюбваш
в мен
Тя ражда,
а ние с теб
бягаме далеко
от отредените ни роли
в буржоазно погубващи
света ни
дни
Залагаме всичкото си време
и в замяна изчезваме
скитаме се,
пием,
бием се
и просим,
спим по улици
и стълбища,
и влажни,
и потънали
в прах
тавани,
саморазрушаваме се
в поетични строфи
с любов,
хашиш
и евтин алкохол,
докато полудееме
и се слеем със прахта,
забравени завинаги
в прегръдка на тавана.
Но сърцата не спират да се бият
с учестени удари,
неравномерни,
и кръвта
избива,
нахлува
в главите
и в стаята
залива ни
един със друг,
дишаме с дробовете
на еднополовите си души.
Докато ти си мъж,
а аз – жена
или пък обратното,
свободни сме да изберем.
И ти избираш пак жена си,
а аз оставам на ъгъла на булеварда
с мръсни дрехи и олющен маникюр,
и се смея истерично,
с догарящия фас хашиш
в уста
и те сънувам гол
и в рима.
А покрай мен минава
мъж пиян, с костюм
и пита
колко струвам.
И преди да разкопчая
панталона му,
му отговарям:
„Колкото любовта на Рембо и на Верлен!“
Струвам цял един живот за двама“,
който съществува
само през нощта,
в абсент
и кръв,
и болка,
на един таван,
където само
Бог ни е свидетел,
че не съгрешихме,
никога
когато се обичахме.

Преглед на печата

„Какво правим ние в световния хаос?“
„Ти си тази, от която искам да чуя „да“!“
„Спя с друга, признава той“
„Пак сме на двойна загуба!“
„Под 6 и над 9 часа сън е еднакво вредно“
„Цената на успеха – дрога и развод“
„Билки срещу гравитацията и стареенето“
„Арестуват голи демонстранти, пречели на движението!“
„Всеки втори – пияница, всеки първи – кандидат.“
„Жълт код – студ и жега“
„Лъвът да се пази от Стрелеца –
предстои им игра на котка и мишка.“

… изчезват с години

после ми казват,
че ме сънуват

973 21 21, 3:40 сутринта

има песни
които се слушат
само в таксита

възхвала на невъзможната любов

обичам
невъзможната,
обречената
любов
онази,
без минало,
без бъдеще,
без сватбена снимка
на стената
без планове,
без къща,
кола
и деца
само с онази
туптяща болка отляво,
достатъчна,
за да опишеш в стихове
онова,
което не съществува

Из живота на марионетките

„Цял живот страдам от това,
че търся близост с хората“,

казва онзи мрачен мъж
в „Из живота на марионетките“
на Ингмар Бергман

Винаги остават
толкова далечни
и чужди,
че няма смисъл дори
да се опитвате
да говорите
на един език

* Стихотворенията на Бистра Величкова са публикувани за първи път във в. „Литературен вестник“ – бр. 41-42, 17-31.12.2014 г., стр. 16

Още стихове от авторката можете да прочетете във в. „Литературен вестник“ (2012 г.), в. „Литературен вестник“ (2013 г.), в „Кръстопът“ (март, 2013 г.) и на профила й в LiterNet.

One thought on “ИЗЧЕЗВАТ С ГОДИНИ – стихове в „Литературен вестник“ – бр. 41-42, 2014 г.

  1. Pingback: Мадам Мишима | С мълчание до края

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s