При лекаря (разказ)

– Докторе, решила съм го! Ще ги махам! – каза жената, влизайки в кабинета.

– Чакайте, чакайте… Спокойно сега. Седнете първо да ви прегледам.

– Не, не. Няма какво и да ме преглеждате, аз ви казвам, че са много зле и са за вадене…

Доктора се усмихна и понечи да каже нещо, но жената продължи:

– Даже съм готова, ако кажете сега да влизаме в операционната – събличам се, слагам зелената престилка и шапка, и лягам. Само и само да се отърва от тази напаст.

Разказът „При лекаря“ на Бистра Величкова е публикуван във в. „Стършел“, бр. 50, 12 декември, 2014 г.

Разказът „При лекаря“ на Бистра Величкова е публикуван във в. „Стършел“, бр. 50, 12 декември, 2014 г.

Жената седна на стол като не спираше да говори. Едва успявайки да вземе думата между разпокъсаните й обяснения, лекарят каза:

– Така, отворете хубаво устата и кажете “А-а-а”.

Следвайки инструкциите жената отвори уста:

– А-а-а!

Пациентката продължи с отворена уста:

– Аааа и о’те не’то… Там и’а е’ни сек’уети…

Доктора махна шпатулата, тя се закашля.

– Да, секрети има, вие сигурно сте ги видял?! – направи кратка пауза, изчаквайки доктора да отговори и точно, когато той понечи да каже нещо, тя вече загубила търпение го прекъсна – Добре, прегледахте ме значи! Да отивам ли в операционната?

– Вижте, госпожо… – опита се пак да вземе думата лекаря.

Жената отново не го остави да се доизкаже.

– Не, докторе, няма смисъл да ми спестявате, каквото и да е. Наясно съм, че ситуацията е много зле. Цяла нощ не съм спала от тия сливици, като две буци ги усещам, боли ме гърлото. Просто ще ме довършат психически.

– По принцип… – започна пак доктора.

– Да, да, ще ги махнем за по принцип. Напълно съм съгласна с вас. Аз помня, така една приятелка беше точно моят случай – гърлото й много зле, червени сливици, та се влачи сума ти време, с едни ангини. Ама, лекарят й не е бил като вас да й даде правилната диагноза и веднага да назначи операция. Иначе с пълна упойка ли мислите да я направите?

– Ами…

– Ами да, няма какво да се чудим, направо с пълна упойка, да не усетя нищо и вие да може на спокойствие да ги извадите всичките до една.

– Госпожо! Виждам, че вече сама си поставихте диагноза и лечение, но искате ли все пак да чуете и моето мнение?! – Каза вече изнервено доктора, изгубил търпение.

Жената леко се стресна от тона му. Погледна го плахо и едва каза, почти разплаквайки се:

– Олелелеее, значи е по-зле, отколкото си мислех…

– Госпожо! – лекарят продължи без да обръща внимание на емоционалната й реакция – Сливиците ви са напълно здрави, сочни и чисти. Няма налепи, няма секрети. В напълно добро здраве са.

При тези думи жената притихна, след което промълви:

– Ами това, че ги усещам като буци и ме болят?

– Внушавате си, госпожо! Най-много това да е, защото са ви малко по-широки криптите* и там се задържа храна и се получават топчета…

При последната реплика жената онемя. Стисна здраво дръжките на стола, преглътна напрегнато, впери ококорени очи в доктора и пророни:

– По-широки крипти! – после продължи пак настоятелно – Е, за това поне не трябва ли операция? Не могат ли да се стеснят?!

Разказът „При лекаря“ на Бистра Величкова е публикуван във в. „Стършел“, бр. 50, 12 декември, 2014 г.

Разказът „При лекаря“ на Бистра Величкова е публикуван във в. „Стършел“, бр. 50, 12 декември, 2014 г.

– Не, госпожо, нищо не може да се направи! Пък и те с годините ще се стеснят и няма да ви правят проблеми! – отвърна развеселен лекаря. – Това е нормално! Господ ги е направил така сливиците на хората, за да могат да се хранят и дишат! И вие не сте изключение от човешкия вид.

Жената мълчеше и се чудеше какво да каже. Заоглежда се без цел ту наляво, ту надясно. После погледна пак лекаря и каза:

– Добре де, а някакви лекарства да ми предпишете все пак?

– За кое госпожо, след като сте здрава?

– Ами, ей така, заради тия крипти ли как ги нарекохте, и въобще, за да не се разболея, защото според мен…

– Госпожо… – стрелна я доктора с поглед.

Тя усети раздразнението му, но се осмели да каже плахо и тихо:

– Поне един антибиотик…? Да съм си сигурна…?! Моля ви се направете нещо, поне да не ми създава проблеми това гърло…

Докторът въздъхна уморено и каза:

– Добре, хайде, за да не кажете, че сте била напразно при лекаря… ще направя нещо за ваше добро…

Той oтиде до медицинския шкаф и взе ролка бинт и лейкопласт.

Минути по-късно, чакащите пред лекарския кабинет, видяха как вратата бавно се отваря. От там излезе, леко объркана жена. Устата й, чак до носа беше покрита в здрава бинтова превръзка. През бинта се чуваха нечленоразделни звуци на пациентката:

– Кккк…. ддд?!! Ккк…?!!

Малко след нея на вратата се появи леко развеселения доктор, който й махаше за довиждане, с думите:

– Да, да, точно така. И нали се разбрахме, да говориме по-малко, за да не е криптите да се разширят още повече!

След което през неумело прикрит смях каза:

– Моля, следващият!

* Крипти на сливиците са отвори между клетките на сливицата. Някои хора имат по-широки крипти, което не е опасно или ненормално. С възраста те се стесняват.

Starshel_front_12.12.2014Разказът „При лекаря“ на Бистра Величкова е публикуван във в. „Стършел“, бр. 50, 12 декември, 2014 г.

Други хумористични разкази от автора, публикувани във в. „Стършел“ са: „Богатство на езика“ (2013 г.) и „Котка в клетка“ (2014 г.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s