Стихове във в. „Литературен вестник“ – брой 21, 2013 г.

"Литературен вестник", бр. 21, 2013 г.

„Литературен вестник“, бр. 21, 2013 г.

БЕЗ ЗАХАР

Боли ме за него
и черната му котка Том,
с която живеят в
апартамент
с мебели
от моето детство
и библиотека с всички томове
на Вазов.
Боли ме за него
и детето му,
което никога не е виждал,
защото тя е избягала
в Англия.
Боли ме,
когато ме кани на гости
на чаша черно кафе
без захар
и ме запознава със
Самотата.
Когато си тръгвам
ми дава единственото,
което има –
болка,
която отдавна
е забравила
да боли.

***

мъжете на 23
и
мъжете на 32
огледално
си приличат

ЖЕНАТА,
КОЯТО СЪЩЕСТВУВА В ГРЪБ

Косата й се разпилява
като слама
мъртва трева,
която лесно гори,
в очите
на друг,
пуши,
а зениците й
се разширяват
разширяват,
докато в тях не влезе
целият свят,
толкова голям
и безкраен
първо го заобича
после го намрази
завинаги,
видя всичко
само за миг,
изгоря
и си пожела
повече никога
да не чувства.

От тогава зениците й
се смалиха
очите й станаха
още по-зелени
и режеха
като онези
диви треви
през пролетта

Вече никой не смееше
да я погледне в очите –

жената,
която съществува в гръб

ЖИВОТ НАЗАЕМ

Той работи в Енергото,
взима 600 лева,
на месец му удържат 500
за апартамента в Надежда,
който купи
със заем от банката,
и всичко заради
жена и две деца.
След работа
работи на строеж,
събота и неделя
прекопава градини,
не знам кога спи,
но аз сънувам неговия сън
за по-добър живот
назаем.

НЕЗАВИСИМА

                             Балада за един паднал ангел
                             по Унгарски танц №5 в G минор
                             на Йоханес Брамс

Тя свиреше Унгарския танц
на Брамс,
баща й беше бизнесмен,
учителката й по пиано
се казваше Елвира
любовница на
един бизнесмен
и на един баща
„Ще стане голяма
пианистка от нея ”,
казваше тя
и затваряше пианото „Беларус”
с мирис на нафталин.
Записаха я да учи в
частен колеж,
където се открояваше
с черната си коса
и бялото си лице.
Свиреше на китара,
после мина на хероин.
Изключиха я.
Свиреше на шапка
в центъра на града,
после молеше
за 20 стотинки
с пресипнал глас,
после трепереше на улицата
в старото си кожено яке.
„Зависима”,
казваха хората.
Последно пробождане
болка,
наслада
и пръстите й треперят
в ритъма на
Унгарския танц на Брамс.
Пиано вече не й трябва,
защото тя стана
независима.

* Стихотворенията са публикувани за първи път във в. “Литературен вестник”, брой 21, 5-11.06.2013 г., стр. 14.

Още стихотворения от Бистра Величкова във в. „Литературен вестник“ (2012 г.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s