Протестът на мислещия човек: хронология на едно болезнено израстване

„И в няколко дена, тайно и полека,
народът порасте на няколко века“
„Под игото”, Иван Вазов

В последните дни сме свидетели на уникални, спонтанни и много единни протести. Това са протести на мислещите хора. Да, такива имало. Не футболни агитки, не националистически скинарски групи, не купени протестиращи. Не! Нормални, мирни граждани, които просто искат промяна. Промяна не на една партия с друга, не на синьо вместо червено, а промяна на политическите лица и фигури, които вече 23 години дърпат конците и управляват държавата. А според някои, вече са 68 години.

Протестите в София и в цяла България, продължават вече 8 дни. Снимка: Бистра Величкова

Протестите в София и в цяла България, продължават вече 8 дни. Снимка: Бистра Величкова

Гражданите искат промяна на политическия манталитет, който вече просто не работи. Не, това не е 1990 г., когато излизаш пред тълпата с мегафон, развяваш едно синьо знаме и казваш – „Долу комунистите” и това автоматично печели народната любов и следва вълна от ликуване. Народът вече не се лъже така лесно. Благодарение на политиците ни, през годините доста се е калил. Пораснал е.

Ако гледаме на народа, преживял прехода, като на човешки живот, то през 1990 г. като малко наивно дете сме вярвали на всичко, което ни кажат. После на 7 годишна възраст, през 1997 г., когато е трябвало да влезем в първи клас, почваме по малко да се усещаме, че понякога ни лъжат. Въпреки това все още сме малки и наивни, и се хващаме за силното дясно пространство, на Иван Костов като удавници за сламка. Тогава още не знаем, че в нормалните демократични страни, дясното не съществува благодарение на острата си омраза към лявото. Разбира се, на всеки четири години, в случай че правителствата успеят да изкарат пълния си мандат, невръстният народ на прехода остава все по-разочарован и все повече излъган, и ограбен. През 2001 г., детският ни оптимизъм и надежда за промяна е по-силен от всякога, когато тържествено се завръща царят – Симеон Сакскуборггостски, който е готов да оправи държавата за скромните 800 дни. Бързо и безболезнено, разбира се. И ние започваме да броим и да зачеркваме дните на календара. Но докато дните минават, а онези в парламента редят схеми, народът на прехода расте. Учи се по трудния начин, с пробване и грешки, с разочарования от неизпълнените обещания, със самосъжаление към самия себе си и собствената си наивност.

Протестите в София и в цяла България, продължават вече 8 дни. Снимка: Бистра Величкова

Протестите в София и в цяла България, продължават вече 8 дни. Снимка: Бистра Величкова

Междувременно е дошла 2005 г., точно сме навлезли в тийнейджърската възраст, хормоните и страстите бушуват. Като резултат от небалансираното ни състояние, в следствие крехката ни възраст, ние избираме един особен микс на управление между БСП, НДСВ и ДПС – социалисти, царисти и етническа партия. Както знаем, почти не е имало правителство, в което ДПС да не участва. В настоящото, те отново са на челни позиции.

И така, тройната коалиция се оказа поредното фиаско и разбиване на главата право в стената. Но не трябва да се сърдим на самите себе си или да се учудваме от резултата. Това са нормални сътресения и грешки за малката възраст на демократичното ни общество. Ние тепърва се учим на демокрация. През 2009 г., 19 години от началото на Прехода, ние вече си мислим че знаем всичко и сме видели всичко. Не ги искаме старите „муцуни” и пак викаме за „Промяна”. Как? Кой? От къде?! И хоп, ето го. Човекът Промяна пристига. Генерал Бойко Борисов – спасителят на нацията. Човекът охранявал Тодор Живков и Симеон Сакскуборгготски. Харизматичен, бивш пожарникар, по-късно главен секретар на МВР и накрая премиер. Говори с езика на народа. „Вие сте прости и аз съм прост, за това се разбираме”, каза публично самият той. И пак повярвахме! Или поне една част от нашето юношеско демократично съзнание. Да видим пък този какво ще направи, казахме си. Може пък да дойде промяна. Да, промяна дойде, но каква!!! Г-н Бойко Борисов ще остане в историята като човекът построил много пътища и магистрали, и открил сериозен брой детски градини. Приоритет си му бяха пътищата, а да, и спортните зали. Всеки с интересите си. А образованието, здравеопазването и социалната политика да ги разкъсват уличните кучета навън, с които нито едно правителство не можа да се пребори. Важното е да има по какво да вървим, а до къде ще стигнем с неграмотно и ниско образовано население е друг въпрос…

Протестите в София и в цяла България, продължават вече 8 дни. Снимка: Бистра Величкова

Протестите в София и в цяла България, продължават вече 8 дни. Снимка: Бистра Величкова

Днес, през 2013 г., народът на прехода вече е на 23 години. Не са много, но не са и малко. Изпатили сме си от буйните тийнейджърски години, изоставила ни е първата ни любов, а и втората, и третата. Вече сме се научили да не вярваме лесно. За това сега, когато имаме ново правителство със старите лица, ние показваме недоволството си много отрано и проявяваме внезапна единност като нация. Вече нямаме време за „кредит на доверие”. Не. Тук не става въпрос за 100 дни, в които да дадем възможност на кабинета „Орешарски” да направи нещо. Ние своя кредит на доверие го даваме вече 23 години. Извинете! Ние вече ви нямаме доверие. А както се вижда, вие нямате доверие на самите себе, а и помежду си. Или старите лица, които пак искат да дърпат конците трябва да се променят, което е напълно невъзможно, или просто трябва да се махнат. За което и се скандира навън.

Времената се променят, българските граждани се променят, узряват. Единственото, което стои все на едно място са политиците ни. Едни и същи лица, с един и същ манталитет, за който общественото мнение не означава нищо, за който развитието на държавата, в която всички живеем, е без значение. Единствената цел е да се вземе, каквото има за взимане от общото в държавата и да се вкара в обръщение в частното, с цел лично благоденствие. Обръчи от фирми, приятелски кръгове около властта, купени медии, олигархични структури, офшорки, милиарди в Швейцария! Достатъчно! 23 години стигат! 45 също! Тези схеми вече не работят. И колкото и да ви се иска, този път народът няма да ви прости. Няма и да ви повярва, че искате да промените нещо в името на държавата.

Протестите в София и в цяла България, продължават вече 8 дни. Снимка: Бистра Величкова

Протестното шествие по бул. „Евлоги Георгиев“, в София. Снимка: Бистра Величкова

В България, вече има гражданско общество, което не търпи така лесно да го манипулират, лъжат и ограбват под носа. И протестите от последните дни са доказателство за това. По улиците излязоха нормалните и мислещите хора на България. Изненада! Такива имало. И един друг сме изненадани като се виждаме по улиците, като виждаме, че всъщност не сме сами. Но управлението на ГЕРБ и манипулативните, продажни медии, насадиха в съзнанието на хората, че всъщност цялата ни нация се състои от едни прости лупенизирани хора, че всичко е чалга, всичко е мутри и манекенки. И това е животът ни тук, в България. Друго няма. Култура, образование, мислещи хора няма. Или поне, умишлено им се прави пълно пренебрегване. Защото мислещите и образованите са опасни. Те могат да разсъждават критично. И потиснати от промиването на мозъци и от просташката

Провокаторите и платените протестиращи се оказаха в сериозна изолация и безсилие да оправдят 30-те лева, които им се плащат, за да създават безредици. Снимка: Бистра Величкова

Провокаторите и платените протестиращи се оказаха в сериозна изолация и безсилие да оправдят 30-те лева, които им се плащат, за да създават безредици. Снимка: Бистра Величкова

среда, мислещите и нормалните хора дълго време се бяха скрили и затворили все повече в себе си и в своите малки приятелски кръгове, от себе подобни. Днешните протести събраха именно тези изтласкани в периферията хора, които властващата арогантност и простащина беше натикала в ъгъла. Това, което виждаме днес по улиците на София и въобще в цяла България, е шествие на мислещите, на образованите, на интелигентните. На всички, които просто искат да живеят достойно в собствената си родина. Видяха се по площадите – млади, усмихнати хора, с умни лица, семейства с малки деца, хора с костюми и куфарчета, дошли на протеста направо от работа. Видяха се и множество интелектуалци, писатели, артисти, университетски преподаватели, журналисти. Всички онези, чиито гласове се чуваха доскоро единствено или чрез Фейсбук постове, или чрез статии по малкото смислени печатни медии.

На протестите мясово се виждат семейства с малки деца. Снимка: Бистра Величкова

На протестите масово се виждат семейства с малки деца. Снимка: Бистра Величкова

Тези протести са един празник за България. Те действат обнадеждаващо, за това, че не си сам, че всъщност хората, които не одобряват арогантността, простащината и чалгаризацията във всички сфери на живот са много повече, отколкото си предполагал. Имало хора, които все още уважават ценности като морал, образование и култура.

И дали е случайно, че мислещите хора излязоха на улиците, след като правителството от арогантни физкултурници на ГЕРБ вече не е на власт? До тогава всички тези хора са били морално потискани. А абсурда, с който новото правителство започна мандата си, вече преля чашата и хората не издържаха и изкрещяха „Оставка”.

Управляващите трябва да разберат, че старият им подмолен и задкулисен начин на управление вече не работи. Народът на прехода вече порасна и въпреки последствията и уродливите издънки, които се виждат в обществото, има хора, които мислят и няма да позволят повече подобно безочливо и долно лицемерие към гражданите.

И нека не бъдем разбирани погрешно, ние, протестиращите граждани на улицата, не мразим никого от политиците ни до сега. Всъщност въобще не ни интересуват. Да са живи и здрави, и да се радват на откраднатото от джобовете ни. Но всички те, до един, показаха, че мразят собствения си народ и родина. Не искаме възмездие, нито от настоящите, нито от предишните, просто нека мирно и кротко са оттеглят от властта и оставят страната да се развива, така че когато сме в чужбина да не ни е срам да казваме, че идваме от България!

Бистра Величкова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s