Кошмар (разказ)

Разказът „Кошмар“ на Неор Начев е публикуван във в. „Стършел“, бр. 18, 3 май, 2013 г.

Пак сънувах кошмар. Този път ми откраднаха пантофите. Отидох да се оплача в полицията. Чукам на вратата на дежурния инспектор.

Чувам гласа на инспектора отвътре:

– Ако сте чистачката – влизайте. Ако не сте – почукайте пак след два часа и на друга врата.

– Аз съм – казвам аз.

– Е, влизайте, де! Специална покана ли чакате? Той бил! – казва на себе си, подигравателно.

Влизам и заварвам инспектора да се излежава на плетена люлка тип хамак, висяща от тавана на два метра над земята. Най-невъзмутимо ме поглежда отгоре и пита:

– Защо чукате?

– Имаше врата.

Инспекторът се отблъсква леко с една ръка в стената и се залюлява. След което казва подигравателно на себе си:

– Имало врата!

После се обръща пак към мен:

– Вижте, нямам време за хитри шегички. Тук е полиция, а не цирк. Давайте по същество!

– Откраднаха ми пантофите.

– И двата ли?

– И двата.

– Ами сега?

– Затова идвам при вас. Надявам се да ги откриете…

– Не можете ли бос да ходите?

Замислям се.

– Хм, по принцип мога… Има малък проблем обаче, вкъщи е много мръсно. Като ходя бос, стъпалата ми стават черни от мръсотия. Дори на улицата е по-чисто от вкъщи…

Инспекторът ме поглежда и отговаря веднага:

– Ами ще ходите на улицата тогава.

– Г-н инспектор, вие не разбирате, аз ходя по пантофи само вкъщи.

– Сега разбирам. Вашият случай е от специалните – извръща глава настрани и се подсмихва ехидно. После леко се залюлява и пак ме поглежда подигравателно.

– Г-н инспектор, положението е сериозно! Това не ми се случва за пръв път! Снощи по същото време ми откраднаха очилата.

– И очилата, значи… По същото време, значи… Трябва да ви призная, че имаме и други подобни оплаквания. Става въпрос за организирана престъпна група.

– Не бихте ли могли нещо да направите? Умолявам ви! Вчера не виждах, днес не мога и да ходя…

– Страхувам се, че няма да е лесно. Работата е там, че това е група от изключително опитни измамници. Почти невъзможно е да ги заловим, тъй като те действат само в сънищата ви.

– Разбирам…

– Виждам две решения: или вие ще трябва да се събудите, или полицията ще трябва да заспи. Но тъй като полицията вече спи, предлагам ви вие да се събудите. Ако и тогава пантофите ви все още ги няма, пак ще дойдете тук и ще видим какво ще ви правим.

– Ами ще се събудя тогава… Благодаря за съвета.

– За нищо! Ние затова сме тук, за да събуждаме доверието у хората!

Поглеждам го за последно, преди да си тръгна, и му казвам:

– Пак благодаря! И последен въпрос, просто от любопитство, защо лежите в този хамак?

– Като всеки труден въпрос и този има няколко отговора – отвръща ми инспекторът. – първо – за да гледам на света отвисоко, второ – за да заспивам аз, когато гражданите не искат да се събудят. И не на последно място – за да може чистачката да чисти пода.

– Разбирам…

– Все ми е едно дали разбирате или не. И стига вече въпроси! Тук въпросите задавам аз! А вие… време е вече да се събудите, иначе аз ще заспя!

И аз се събудих.

* Разказът „Кошмар“ на Неор Начев е публикуван във в. „Стършел“, бр. 18, 3 май, 2013 г.

Реклама