Петър Чухов от “ЛаТекст”: Казвали са ни, че сме следващата “Нова генерация”

Петър Чухов. Снимка:

Петър Чухов. Снимка: Андрей Ларионов

Петър Чухов – поет и музикант, един от членовете на литературната рок група “ЛаТекст”.

Петър Чухов е български поет и музикант. Роден е през 1961 г. в София. Има бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Автор е на 11 книги, част, от които са “Градината на слабата реалност” (1995; награда за дебют на конкурса “Южна пролет”), “Руни” (1998), “Мулето на Педро” (1999; книга на годината на сп. “Егоист”) и др. По негови произведения са играни театрални спектакли в ТР Сфумато и @лма @лтер. Печелил е много международни награди за поезия и хайку. Негови текстове са преведени на английски, френски, немски, японски, чешки и др.

Петър Чухов е свирил в няколко рок-групи – „Субдибула”, „Тутакси”, „Стенли”, „Пешо и алкохолиците”, „Кокарда”), съосновател на етнорок група „Гологан”.

На 29 февруари 2012 г. Петър Чухов (поезия, вокал, китара) заедно с Елена Пенева (вокал, синтезатор), Иван С. Вълев (бас, вокал) и Гриша Маникатов (барабани) създават група „ЛаТекст” (LaText) – група за поезия и алтернативен рок. Необичайното за тази група е, че свири литературен рок, което представлява четене на поезия на фона и ритъма на рок музика. Наскоро, ЛаТекст направиха първия си самостоятелен концерт в София, на който представиха и дебютния си сингъл „Любовна херостратегия“.

– LaText e първата литературна рок група в България. Съществува ли такъв жанр по света? И има ли такива групи, които членовете на групата харесвате и по някакъв начин са ви повлияли?

– Литературна рок група е едно доста условно наименование. Всъщност характерното за нас е, че парчетата ни са изградени около мои стихотворения, които аз не пея, а просто изговарям. Музиката обаче не е просто фон, а е равностойна част от всяка композиция, както в едно традиционно рок парче, на моменти може би дори доминира. По света има много такива примери, достатъчно е да посоча Laurie Anderson и албумът на The Doors „An American Prayer”, в който след смъртта на Jim Morrison останалите от групата добавят музика към записи, в които той е рецитирал поезията си. Освен тях нещо подобно, но не съвсем, са изпълнители като Tom Waits, Nick Cave и Leonard Cohen, например. В музикално отношение обаче влиянията и вдъхновенията ни идват от съвсем други посоки, като всеки от нас има своите любими банди, на места вкусовете ни се пресичат, но някъде доста се раздалечават.

– Какво означава литературен рок? Къде е пресечната точка между поезия и рок?

– Доколкото е уместно, това понятие би трябвало да означава, че текстовете, които дават импулс за парчетата, всъщност са литературни творби с пълноценен самостоятелен живот. В случая това са стихотворения, по-голямата част публикувани в мои книги и периодични издания в България и чужбина, за някои от които съм печелил литературни награди. Един обикновен текст може добре да допълни някаква музикална идея, но той рядко има самостойна литературна стойност. Изключение правят песните, в които са използвани вече готови стихотворения, но обикновено това е традиционна римувана поезия, удобна за пеене. При нас текстовете са в свободен стих и е почти невъзможно да се запеят, а и смисълът им изпъква именно, когато бъдат изговаряни. Да съчетаеш многопластовостта и деликатния естетизъм на поезията с грубата, първична енергия на рока е сериозно предизвикателство. Всяка от тези две страни допълва другата с онова, което й липсва. Поезията насища рока с по-дълбок смисъл, отиващ отвъд непосредственото въздействие, а пък той я динамизира и я превръща в събитие „тук и сега”.

Група LaText (отляво надясно) – Гриша Маникатов (барабани), Елена Пенева (вокал, синтезатор), Петър Чухов (поезия, вокал, китара), Иван С. Вълев (бас, вокал) и . Снимка: Владислав Христов

Група LaText (отляво надясно) – Гриша Маникатов (барабани), Елена Пенева (вокал, синтезатор), Петър Чухов (поезия, вокал, китара), Иван С. Вълев (бас, вокал) и . Снимка: Владислав Христов

– Кога и защо решихте да създадете групата? Защо избрахте точно името LaText?

– С бас китариста Иван С. Вълев и барабаниста Гриша Маникатов работим заедно отдавна – свирили сме в „Гологан” и сме направили още една рок банда – „Кокарда”. Подтикът дойде от Иван, който ми предложи две – три свои музикални идеи, които, според него, добре се съчетавали с някои мои стихотворения и тримата започнахме да работим върху тях. Аз също имах материал в тази посока, тъй като комбинацията между рок и поезия е моя стара мечта. Първоначално, да си призная, ми се струваше, че нещата не се получават много добре, но с времето мнението ми се промени и когато през февруари 2012 г. ме поканиха да участвам на форума „При мамута” в Софийския университет, където се събират поети, музиканти и учени, реших, че това е подходящият момент да проверим как ще се възприеме нашият експеримент. Тогава още нямахме име, но датата на тази изява, 29 февруари, приемаме за рожден ден на групата. Името дойде малко по-късно пак по предложение на басиста ни Иван С. Вълев и аз пак бях скептичен в началото, после обаче видях, че е подходящо. То акцентира върху думата „текст” и по този начин показва отправната ни точка, а частицата „ла” пред него дърпа към музиката, но вкарва и допълнителни значения.. Закачката с популярната дума „латекс” също е симпатична – периодично се появяват хора, които харесват страницата ни във фейсбук например, защото смятат, че имаме нещо общо с определени сексуални предпочитания, което въобще не е така.

– Как приемат хората рецитала на поетични творби на фона на рок музика?

Хората от литературните среди и почитателите на словото като цяло определено приемат много добре това, което правим. Повечето от тях усещат необходимостта поезията да има и друго свое битие, което да я ревитализира, да й дава живот извън страниците на книгата, вестника, списанието или компютърния екран. Галванизиращата сила на рока рядко оставя някого безразличен. Разбира се има и изключения, хора, които смятат, че така текстът се обезсилва до някаква степен, но всъщност тази връзка „слово – музика” идва още от древността, така че рецептата е стара и изпитана. По-сложно е отношението на музикалната публика. Въпреки че реакцията в повечето случаи също е положителна, първоначално се наблюдава едно леко слисване. След като привикнат обаче, слушателите започват да възприемат това, което се случва, като нещо естествено и да му се наслаждават. Макар че не е лесно да се наложи такъв експеримент, той ни дава предимството да имаме потенциална публика сред две аудитории, които разбира се донякъде се припокриват – любителите на поезията и музикалните фенове. Въпросът е да успеем да я привлечем, което и правим, бавно, но, надявам се, сигурно.

– В песните ви се усеща едно ню уейв звучене, това умишлено ли е търсено? Мислите ли, че в последно време този стил музика се завръща и отново има интерес към него?

– В музиката си, ние използваме много и различни музикални стилове. Ню уейв, пънк, пост пънк и ска са от тези, които с характерната си динамика създават подходяща основа за изговаряне на текстове. Може би женският вокал и използването на синтезатор на места дърпа към ню уейва, но определено това не е основната ни и единствена посока, макар че очевидно хората ни свързват с него. След последния ни концерт например двама души от публиката възторжено ни поздравиха, като казаха, че ние сме следващата „Нова генерация”. Сравненията с тази култова българска уейв група донякъде се дължат на текстовете, но явно има прилики и в музиката. Относно завръщането на ню уейва, мисля че по принцип напоследък, даже вече от доста време, се забелязва възраждане на интереса към музикалните течения от трите най-богати и формиращи съвременната музика десетилетия – 60-те, 70-те и 80-те.

– Наскоро се състоя първият ви самостоятелен концерт в София. Как се получи според теб? Каква беше реакцията на публиката?

– За нас това беше наистина празник, както и би трябвало да бъде, защото празнувахме първия си рожден ден. Атмосферата беше страхотна, на сцената имахме гости – приятели поети и музиканти – и всички се забавлявахме много добре. Публиката беше многобройна и също се забавляваше, но от разговорите след концерта разбрах, че хората не само са се наслаждавали на музиката, но са слушали внимателно и текстовете, което за нас е много важно, тъй като те са в основата на нашия проект.

– Представихте вече дебютния си сингъл „Любовна херостратегия“. Какво означава „херостратегия“? Кога можем да очакваме цял албум на групата?

– „Херостратегия” е измислено от мен понятие, макар че нищо чудно и някой друг да е достигнал до него, трябва да проверя в Гугъл, знаеш, че там човек разбира колко много от идеите му вече са дошли на някой друг. Думата идва от името на Херострат, обикновен човечец от древна Елада, Гърция който обаче толкова отчаяно мечтаел за слава, че подпалил храма на Артемида в Ефес, за да остане в историята. Най-общо – „херостратегия” е стратегията на някой, който няма реален потенциал и шанс за нещо, но на всяка цена иска да го постигне. В любовта, уви, това се случва често. В стихотворението съм се заиграл и със запалването на цигарата като подпалвачески акт. Ключовата реплика от парчето „Ще ти запаля цигарата” вече започва да се превръща в крилата фраза в определени среди.

Работим върху първия албум на групата. Имаме вече няколко записани в студио парчета, подготвяме и други. Ако не ни мине котка път, се надявам до края на годината да сме готови изцяло с продукт, който ще включва около 15 композиции на диск, както и книжка с текстовете на български и английски.

– Ти си основател и на “Гологан“ – група за етно-рок поезия. Тя продължава ли да съществува? Може ли да се каже, че “LaText” е новият „Гологан“?

– Трима от четиримата членове на „LaText” сме и в „Гологан” – аз, басистът Иван С. Вълев и барабанистът Гриша Маникатов. За момента поради различни причини сме замразили активната работа там, събираме се само, ако ни поканят да свирим специално на някой фестивал или друго по-голямо участие. Но това не значи, че няма да продължим. Вратата не е затворена.

Не бих казал, че „LaText” е новият „Гологан”. В „Гологан” поезията и музиката съществуват поотделно, с другия поет в групата, кавалджията Иван Христов, четем стиховете си между парчетата, в които често певицата Анджела Родел използва мотиви от народни песни с оригиналните им текстове. Докато в LaText стиховете са органична част от всяко едно парче. А и музиката е съвсем различна.

Група ЛаТекст. Снимка: Владислав Христов

Група ЛаТекст. Снимка: Владислав Христов

– Освен създател на група LaText, ти също така сериозно се занимаваш с писане на поезия и хайку. Имаш много издадени книги, международни награди и признания. Какви са предимствата на поезията пред прозата?

– Основното предимство, особено в наше време, е краткостта. В това отношение стихотворенията приличат на поп или рок парчета, може би затова в LaText ги съчетаваме с музика. Докато, разказите и особено романите, приличат на симфонии или опери. Човек може да препрочита едно стихотворение десетки пъти, както многократно слуша едно парче, и всеки път да открива нови неща. Много по-рядко се случва да препрочетеш роман. Липсата на време поради преизобилието на информация е най-големият проблем днес. Поезията освен това е подходяща за четене на компютър, дори, особено, когато говорим за хайку, на мобилен телефон. Едно сполучливо стихотворение съдържа страшно много сгъстена емоционална информация, тя е достатъчна да те зареди с енергия за дълъг период от време. Сгъстена литература, съдържаща потенциал, подобен на този в атомното ядро – ето какво е поезията, а хайкуто – още повече.

– Какво е за теб поезията?

– Възможност да се използва всяко нещо като безкраен резервоар за духовна енергия. Пречупено през призмата на поезията всичко изглежда значимо, заслужаващо внимание, интересно, предизвикателно.

– Кога разбра, че съдбата ти е отредила да бъдеш поет? Кое те накара да повярваш в себе си и в творческите ти способности?

– Поетичната нагласа повече или по-малко е характерна за детството. Когато тя се запази и след порастването, човек трябва да приеме, че или е инфантилен, или е поет. Аз предпочетох второто. Вярвам в себе си като творец, защото желанието ми за творчество никога и при никакви обстоятелства не ме е напускало. Надявам се, че и за в бъдеще това няма да се случи.

– Ако трябва да напишеш хайку, в което да опишеш настоящата ситуация в България, как би звучало?

финансова криза
просякът продава
шапката си

Като се замислиш, в България повечето просяци наистина нямат шапки пред себе си. Държат и ти поднасят някакви смачкани пластмасови чашки. Много силен образ на ужасяващото ни положение.

ЛаТекст на концерт. Снимка: Владислав Христов

ЛаТекст на концерт. Снимка: Владислав Христов

– Кога и къде феновете на LaText могат да очакват следващия ви концерт?

– Още не е ясна конкретна дата и място, но ще бъде скоро и, както на последния ни концерт, смятаме пак да има гости с нас на сцената. За конкретните събития интересуващите се могат да следят на сайта ни, а също и на страницата ни във Фейсбук.

По-долу може да прочетете текстове на Петър Чухов, които се изпълняват на фона на рок музика, с група „LaText”:

ЛЮБОВНА ХЕРОСТРАТЕГИЯ

Ще ти запаля цигарата
ще ти запаля цигарата
това едва ли
ще ме обезсмърти
едва ли ще остана в историята
в биографията
в биологията
но поне докато цигарата ти 
изгори
ще те гледам бавно
дълго
почти вечно
и ще бъда 
почти щастлив

НАСЛЕДСТВО

Когато баща ми почина
ми остави в наследство
десетки разрушени
пясъчни замъци

Аз се надявам да бъда
по-добър баща –
когато умра
синът ми ще наследи
моите непокътнати
въздушни кули


МЕСТОИМЕНИЯ
ИЛИ
ОТКЪСВАНЕ НА ОПАШКАТА

Забелязъл съм,
че когато насън
ми се струпат Хималаи от неприятности,
започвам да мисля за себе си
в трето лице.
МЕСТОИМЕНИЯ
ИЛИ
ОТКЪСВАНЕ НА ОПАШКАТА

Забелязъл съм,
че когато насън
ми се струпат Хималаи от неприятности,
започвам да мисля за себе си
в трето лице.

Той пропада в оживелия асансьор,
него го гонят,
в гърлото му забиват
пищящи ножове.

Накрая аз се събуждам.
Той остава в съня.
Бог да му е на помощ!

РОМАНС

Да си мъж
е вулгарно,
но все още престижно –
по-високият ръст,
дефинитивните мускули,
косматата оранжерия,
осребрила плътта.

– Аз съм мъж! –
казва той, когато си ляга,
но гласът му е толкова слаб,
че онази спяща красавица
в дълбините на тялото му
въобще не го чува.

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

Отношението й към живота
се изчерпва с това
да диша.

Спи твърде дълго: сънят
е протекъл из цялата стая –
наводнил е часовника,
дърпа иконата
с Богородица и Младенеца.

Събужда се ужасена.

Постепенно идва на себе си
и си дава сметка – без много да бърза
някой се възхищава
на тялото й.

Уви, не е принц, тъй че тя
със съжаление
заспива отново.

САМО

Само нейната рокля
е червена
на чернобялата снимка
но това не е доказателство
за убийство
не е доказателство
за любов

нощният влак преминава
от една дата в друга
вратата на купето се отваря
сама

Само неговите очи
са сини
на чернобялата снимка
но това не е признак на слабост
не е и признак
на живот

нощният влак преминава
от една тъмнина
в друга
вратата на купето се затваря
сама

* Интервюто е публикувано първо в Kultur Bench, 25 април, 2013 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s