Rewind на Zero Slum или Успешен Опит за Превъртане

"Rewind" - Zero Slum

„Rewind“ – Zero Slum

Какво е Zero Slum? Предизвикателство? Нещо такова. И също нещо като Jeff Beck и Joe Satriani пият бира в задимен бар някъде в дъждовния Сиатъл и нищят вселенските истини: “блус или тишина?”, “Фендър или Гибсън?”. През това време на сцената свирят Mother Love Bone, чието пияно роуди без да иска е подменило няколко от дистер-ите с дилей, а барабаните е прекарал на фийдбек директно през радио-уредбата, която не е настроена на станция. На съседната маса са момчетатa от Autechre, които разпалено дискутират нещо със Squarepusher, когато внезапно покрай тях минава Brian Eno и поръчва за всички щипка d-лисергична киселина към бирата. Част от тази звукова халюцинация се оказва и Zero Slum, който след като сутринта е записал новото си парче вдъхновен от конфликтен диалог със своя тостер (Angry Toaster), решава че настоящата какофонична обстановка е не по-малко достойна за овековечаване на лента. Резултатите са налице. И са много. И са разнообрази. Явяват се под формата на албума “Rewind“: 12 пирона в елекронен стил заковани със семплирани китарни рифове, колкото съвсем да не ви се разхлопа дъската. Подробен, но неизчерпателен разбор следва.

Slight Distraction: Разпръснати перлени топчета от китарни звуци върху стъклен под от електроника. Пукнатините скоро са на лице: начупени бийтове и режещи семпли.

Wakeup call: Подводен dub. Радио-повикване до китове. Неуспешно. Моля, подайте ми шнорхела от китарни стърготини. Помощ, изчезвам под синт-океана! Следва удавяне.

Beaaat: Електронна рага омазана в тежък dub. Димни завеси и THC в дробовете. Залитане към Tricky? Бристолска параноя. Не за дълго. Red Hot-ския фънк те спасява в последния момент. Подай ми коза! Мамка му, чакай! Това е само началото на трипа… Мазна китарна пътека те води все по-навътре в гората на вечното забвение. Истински футурситичен beat. За справка, прегледайте си пак своя Керуак и Гинзбърг.

Dem strings: Хитра препратка към Them Bones (направихте ли си гръндж домашното?). Но само до заглавието. Следва беземтежно реене сред платата на Orbus Terrarum, нарушено само от щипещи китарни семпли.

Haunted again: Да, haunted и още как… От спомени вероятно. Несъществували. Вероятно. Сякаш други има! Първото парче с вокално присъствие в албума. Мекия отнесeн глас (на Mickey Z?) е в пълен синхрон с импресионистичните шарки нахвърляни от китарата.

Wicked disease: Помните ли коледните камбанки? Колко хубаво присветват

Zero Slum

Zero Slum

звездиците на елхата, нали? От тихата лудост съвсем навреме те измъква гласа на Meggy: единствен ориентир в огледалния лабиринт от многомерни звукови коридори, без вход и без изход. Вокални влияния откъм Bjork-ска Исландия. Шизофренни наслагвания на гласови линии, съшити с китaрни рифове в дантелен гоблен в P.J.Harvey концепция. Или нещо такова.

In the arms of music: След опасно пътешествие из електронната карта на лудостта, това парче ни завръща близо до спасителните граници на рока. Само не се отпускайте прекално, защото не е като и да сте съвсем близо до тези граници. Просто приятелско предупреждение! Размазани гръндж вокали, да… Много размазани. Да. И рифове. Да. И все пак. И все пак… Не е като да сте прекалено близо. Не е.

All the celebrations passed: Хипнотични вокали те водят по незнайни пътеки. На къде? За гъби, разбира се. На моменти това парче силно напомня за българската банда Gravity Co. Особено вокалите: от стила до смесването.

Deb: Съживителна глътка свеж въздух със силен гръндж привкус внесен до голяма степен от вокала (Марин Маринов?) с доволна доза Zeppelin-ски вой. Китарни протяжности в стил Gilmour в The Division Bell.

Let me rewind: Приликата с Gravity Co. не ме напуска. Последно размазване, като за последно, с последното парче на електро-чил сагата “Rewind”. Заглавието също е напълно подходящо, защото в края на тавата това е наистина естествения ти импулс: да превъртиш от начало (в пряк и преносен смисъл). Направете го и вие!

Албумът “Rewind” на Zero Slum е достъпен напълно безплатно онлайн в SoundCloud и YouTube. Повече за групата може да научите на фейсбук страницата.

Приятно Rewind-ване!

Автор: Неор Начев

* Ревюто е публикувано първо в Kultur Bench, на 21 април, 2013 г.

Други статии на Неор Начев в “Двойна измама”

————————————-

На червеноНеор Начев   освен автор, предимно на музикални рецензии и ревюта, той е и основното действащо лице зад българския дарк-уейв акустичен проект На Червено. Текстове и песни на групата може да намерите на следните линкове: сайт на групата, песни в My Space, Facebook, YouTube. Нетрадиционното му собствено име е резултат от опит на майка му, тогава докторантка по молекулярна биология, да впечaтли своя професор като кръсти първородната си рожба на името на разработвания тогава в лабораторията нов елемент, наречен “neomycin resistance element” или накратко “neor”. Впоследствие опитът се оказва неуспешен в повече от един аспекта.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s