„Резерват Северозапад“: изгубени за света, запазили себе си

Резерват Северозапад

Филмът „Резерват Северозапад“ докосна дълбоко сърцето ми. Така, както много често се случва с творчеството на Фенерски! В своя филм, Фенерски е уловил не само трудното време, през което преминава страната ни и дрипавата ни действителност, но се е протегнал отвъд тях и е намерил човека — човека на брега на големия океан на живота. Там където уж се случва всичко голямо и значимо; там където е Европа, благоденствието, цивилизацията. И уж всичко е там в големия океан, а всъщност всичко се оказва тук — на брега, в това голямо туптящо сърце на малкия силует, който привидно безцелно тътри нозе по крайбрежния пясък; къпе се гол в реката, гони говедата по поляната, свири циганска музика, пие до безпаметност ракия в кръчмата и проклина черните си дни: “да съм жив, един ден да умра че да са рода”.

Зиката - един от емблематичните герои във филма "Резерват Северозапад"

Зиката – един от емблематичните герои във филма „Резерват Северозапад“

Същия този малък голям човек се оказва всеки един от нас, внезапно поразен от осъзнаването, че утре на хоризонта на живота нищо няма да е останало от днешните “важни” цели. Само нашите стъпки по пясъка на онзи бряг още ще са там. По тези стъпки ни води Фенерски към тихия спомен на нашето детство — най-здравият подслон и най-сигурната ни обител: “Като порастеш, върни се на село да станеш мъничек”. Ееех, защо застава топка на гърлото ми, докато гледам това, захвърлен на 2000 километра от мястото, където чувствам, че принадлежи сърцето ми? Един от многото малки човеци изгубили се по света в търсене на себе си. Като пристанищен фар, този филм ни подсеща на къде е пътят към дома. Защото в измисления ни свят, е толкова лесно да забравиш, дори помага да забравиш, кой си, за да “успееш”. Както каза Отеца в „Параграф 22“: “В този свят, в който успехът е единствената добродетел, аз обричам себе си на провал”.

“Резерват Северозапад” е един филм за хората, които са се изгубили за големия

Друг герой от филма "Резерват Северозапад"

Друг герой от филма „Резерват Северозапад“

свят, за да запазят себе си. Нещо като малката ни, невзрачна страна — резерват сред Европейските големци, “успяващите”. Както един от героите – Мими, споделя: “Баща ми казваше: “За изпити пари и за умрял баща не се жали”. Едва когато татко умря разбрах, какво е искал да каже: трябва да ценим хубавите неща, докато ги имаме”. Така е и с истинските неща в живота ни: любовта, човещината, смирението, корените ни. Трябва да ги пазим, докато ги имаме. След това вече, ще е късно. Филмът на Фенерски ни връща към тези истини, с бащина ласка изтрива сълзите ни и тихо ни нашепва, че все още не сме напълно изгубени. Просто трябва да следваме стъпките по пясъка, докато не отделяме очи от хоризонта.

Автор: Неор Начев

* Рецензията е публикувана първо в Kultur Bench, на 12 април, 2013 г.

Други статии на Неор Начев в „Двойна измама“

————————————-

На червеноНеор Начев   освен автор, предимно на музикални рецензии и ревюта, той е и основното действащо лице зад българския дарк-уейв акустичен проект На Червено. Текстове и песни на групата може да намерите на следните линкове: сайт на групата, песни в My Space, Facebook, YouTube. Нетрадиционното му собствено име е резултат от опит на майка му, тогава докторантка по молекулярна биология, да впечaтли своя професор като кръсти първородната си рожба на името на разработвания тогава в лабораторията нов елемент, наречен “neomycin resistance element” или накратко “neor”. Впоследствие опитът се оказва неуспешен в повече от един аспекта.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s