Желяз Турлаков: Здравната осигуровка да покрива лечението за наркомания

Желяз Турлаков. Снимка: Личен архив

Желяз Турлаков. Снимка: Личен архив

Желяз Турлаков е бивш наркозависим, който наскоро стана водач на листа на политическата партия „Ред, законност и справедливост“ (РЗС). Той се включва не като партиен член, а чрез гражданската квота, обявена от партията. Целта му е да постави проблема с наркозависимите на политическо ниво и да се създаде държавна политика за справянето с него.

През 2005 г. Желяз основава център за лечение на зависими „Ново начало“. Самият той, преди това, 10 години се е борил със зависимостта си към дрогата. След като се справя с този проблем, посвещава живота си на това да помага на други попаднали в капана на наркотиците. Желяз е философ по образование, консултант към Националния център по наркомании и асистент по психо-драма. Той е и лидер на национално Движение „Квартала“.

Желяз Турлаков разказа как сериозните проблеми с наркозависимите и липсата на държавна политика по въпроса, са го накарали да се кандидатира за депутат. Надява се да успее да промени нещо в системата, която от 20 години е в застой.

Наркозависимите – броят им расте, възрастта пада

„300 хиляди души в България ежедневно употребяват различни наркотици, а от тях 30 000 са пристрастени към хероина“, казва Желяз Турлаков, цитирайки данни от последния доклад на Държавния департамент на САЩ. Той допълва, че „според него реалният брой на употребяващите наркотици е много по-голям и непрекъснато се увеличава. В същото време държавата ни продължава да абдикира от проблемите на зависимите и техните семейства“.

Турлаков споделя, че за разлика от всички европейски държави, метадоновото лечение у нас не се поема от Здравната каса. Освен това, липсва клинична пътека за лечение на зависимости, което означава, че дори и здравноосигурени, тези хора остават извън системата.

„Проблемът с наркозависимите у нас е много сериозен. С всяка година броят им се увеличава, а възрастта, на която започва употребата намалява“, споделя Желяз Турлаков. „Вида дрога се променя, хероина вече е все по-малко популярен. Той беше изместен от синтетичната дрога – амфетамините. Те, обаче не са по-малко опасни. Хероинът действа на определен център на мозъка, създава физическа и психологическа зависимост. При амфетамините зависимостта е повече психологическа, но те са много опасни наркотици, защото причиняват страшни поражения на мозъка – депресия, понякога и психоза“.

Мит е, че наркоман се става в определени квартали

„Мит е това, че наркоман се става в определни квартали, райони, определни суб групи. Не е така. Никой не е застрахован. Има наркозависими с висши образования, от добри семейства, където привидно нещата изглеждат добре. Няма квартал, блок или кооперация, в който да няма поне един наркозависим“, казва Турлаков.

Снимка: Бистра Величкова

Свиване на цигара с марихуана. Марихуаната се води за един от леките видове наркотици. Най-често с нея се започва експериментирането. Снимка: Бистра Величкова

„Въпреки притеснителните статистики и нарастващата злоупотреба с дрога, в България за последните 20 години отношението и борбата към наркозависимите и наркотиците не се е променила въобще. Няма държавна политика за това“, смята той.

„Докладите относно наркотиците у нас, идващи от Европа са изключително критичени, въпреки че, когато излязоха, Бойко Борисов и Цветан Цветанов казваха, че едвали не са похвални. Това не е така. Фактът, че американската организация „ДЕА“ идва у нас и прави офис тук е показателен за притеснителното положение, в което се намираме. („ДЕА“ – американска агенция за борба с наркотиците – бел.а.)“, обяснява кандидат-депутата от гражданската квота на РЗС.

„Никой не говори за това, защо в последните години на митниците има рекордно малък процент хванати пратки на хероин и кокаин. Това значи, че или не влизат никакви наркотици у нас, което би било странно, предвид високата употреба, или че влизат, но не са спирани на границата“, казва Турлаков.

Според него, проблемът с наркозависимите трябва да се разглежда не като здравен, а като социален, „защото, когато имаме един наркозависим, засегнат е не само той, но и неговите близки, родители. Потърпевши са и много инситуции – образователните, социалните, здравните, но и МВР“.

Наркозависимите не са престъпници

„Много от тези хора имат и някакъв криминален опит. Този опит, разбира се има една единствена цел – да се набавят наркотици. Статистиката казва, че от всички 100% от извършените престъпления в България, по-малко от 5% са тези, извършени от наркозависими. Това е важно да се знае, защото е мит в обществото, че наркоманите са големи престъпници. Истината е, че големите престъпления не се извършват от наркозависими“, убеден е Желяз Турлаков.

Снимка: Shutterstock

Много младежи смъркат кокаин или амфетамини, повлияни от компанията и финансовите си възможности. Тези наркотици водят предимно до психологическа зависимост. Снимка: Shutterstock

„Много хора си мислят, че наркозависим се става ей така за 24 часа. В моята практика съм срещал хиляди звисими и никой не е започвал с презумпцията, че ще стане зависим. 90% от хората започват в училищна възраст. Опитват от любопитство. Каква превенция се прави в училище за това?“

„В момента ние от „Ново начало“ правим една кампания – „Разговор за зависимостта от първо лице“. До сега сме обиколили Етрополе, Пирдоп, Златица, Благоевград, Пловдив. Ходим заедно с момчета, които са минали през този проблем и са се справили, и разказват на учениците за опита си. Оказва се, че учениците са много будни и имат много повече информация за тези неща, отколкото си мислят техните родители и учители.“

Съществен проблем е обаче, това, че в центъра за лечение „Ново начало“ могат да постъпват само хора навършили 18 години. Според такива правила е регистриран центърът. Така е и в другите клиники за рехабилитация от наркозависимост у нас. Турлаков смята, че това е абсурдно, предвид факта, че много от наркозависимите започват да употребяват на 15-16 години. Тогава, дори и да се установи проблема те нямат правото да постъпят на лечение, дори и в малкото частни центрове за това. „Има възможности за индивидуално лечение, но лишаването от участие в групова терапия е сериозен недостатък“, смята Турлаков. Това е още един проблем, за който той търси решение и съдействие от страна на държавата, и за решението на който ще се бори, ако влезе в парламента.

Няма клиничен път за лечение на „наркомания“

„През годините съм контактувал с изключително много хора – и с г-н Борисов, и с Фандъкова, и със здравни министри, членове на здравни комисии, и преди това с тройната коалиция. Скоро говорих и с партията на Меглена Кунева. Това, което получавам са едни кухи обещания, като речеви актове. Или пък липса на каквото и да е внимание и заинтересованост. Беше ни обещано, че ще се направи фонд, нищо не стана. Никаква промяна. В тази сфера, положението в България е такова, каквото е било преди 10 и преди 20 години. То е много порочно, защото когато няма правила и закони, нещата се израждат, като това да се плаща метадона и това хората да няма къде да отидат да се лекуват…“, убеден е Желяз Турлаков.

Снимка: интернет (копиране на снимката с некомерсиална цел)

Хероинът е финалната фаза на експериментирането с дрога. Стигне ли се до там, пътят обратно се оказва много мъчителен. Създава се силна физическа и психологическа зависимост. Снимка: Интернет

В момента няма клиничен път, по който наркозависим да получи здравна помощ от държавните поликлиники и болници. Човек не може да получи помощ за такова нещо от личния си лекар. „За това, трябва да се въведе такова правило, че всеки, който има здравна осигуровка, трябва да има право да получава помощ и при болест като наркоманията, защото това е болест“, смята Турлаков и допълва, че това ще е още едно от нещата, които ще се бори да промени, ако влезе в парламента.

„На практика няма начин как безплатна услуга да се предостави преди някой да я заплати, защото това е материална база, храна, наемане на специалисти за работа със зависимите. Подобна безплатна услуга може да се получи само с подкрепа на държавата, чрез парламента. Това ще стане само, ако се направят определени промени в законите, чрез които държавата да предостави подпомагане за своите граждани и решение на този проблем.“

„Всяка партия би трябвало да има гражданска квота с хора, доказали се в една или друга сфера, които могат да се включат в управлението. Реално единствено партия РЗС даде възможност да се включат хора, при които не е необходимо да има т.нар. вътрешна селекция. Всички други партии казват – да, ние ще включим граждански организации, но механизма за това е или да си член на партията, или приближен на партията“, обяснява кандидат-депутата.

Желяз Турлаков няма илюзиите, че ще влезе в парламента със сигурност. „Реших, че включването ми в тази гражданска квота на РЗС ще ми помогне най-малкото да повдигна и да говоря повече за проблема, ще има повече дебати за държавната политика и отношението й към наркозависимите. Каквото и да се случи след изборите, аз ще продължа борбата, защото вярвам, че е важно и има смисъл… Има смисъл, заради бъдещето на нашите деца, а и на по-доброто функциониране на държавата, чиято основна цел е да бъде в подкрепа и помощ на гражданите“.

Интересна подробност за Желяз Турлаков е, че той е правнук на министър от правителството на Александър Стамболийски. Дядо му – Марко Турлаков е управлявал финансите и железниците. Предвид този факт, може би широката обществена дейност на Желяз и опитите му да влезе в политиката, не са толкова изненадващи.

* Текстът е публикуван, с друго заглавие, в OFFNews, 31 март, 2013 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s