Накаран да замлъкне… с чадър. Документален филм за Георги Марков

Георги Марков

Георги Марков

На 7 септември 1978 г на моста Ватерло в Лондон се случва едно от най-мистериозните политически убийства от времето на Студената война. Българският дисидент Георги Марков е отровен с пробождане в крака, както си мисли той – с върха на чадър. Четири дни по-късно, на 11 септември 1978 г. той умира вследствие спирането на поредица органи. Това е може би единственото политическо убийство от онова време, толкова детайлно описано и коментирано, което остава все още неразкрито.

Именно за това убийство обвързано с историята и острото противопоставяне на Изтока и Запада разказва най-новият документален филм „Накаран да замлъкне. Писателят Георги Марков и убийството с чадър“. Режисьор и сценарист на филма е Клаус Дексел. Световната премиерна прожекция на филма се състоя първо в България на 14 март като част от 17-тия София Филм Фест. Авторът на филма, съпругата на писателя – Анабела Маркова, както и  част от екипа на продукцията присъстваха на прожекцията у нас.

Кой е Георги Марков

Георги Марков, писател, преквалифицирал се по принуда в журналист, емигрира 1969 г.  от България на Запад, след като поредица негови пиеси са свалени от сцената или забранени след смазването на Пражката пролет и окупацията  на Чехословакия от войските на Варшавския договор.

От началото на 60-те години той се счита за един от най-надарените млади български автори. Неговите романи и разкази са превеждани в чужбина, пиесите му се играят в редица страни от социалистическия блок. Творбите му от този период, в които се разглеждат проблемите на социалистическото ежедневие („Жените на Варшава“, „Покушителите“) са силно повлияни от „раведряването“ в културата на Източния блок, белязало края на 60-те години.

По това време в София той принадлежи към един тесен елит от творци и интелектуалци, с който притежаващият цялата власт в държавата обича да се обгражда. Достъпът до този привилегирован кръг му позволява много добре да опознае Живков и да изследва както слабостите и грешките му, така също неговите силни страни.

След забраняването на неговите пиеси и романи благодарение на все още много добрите си връзки Марков успява да получи виза и да замине за Италия при условие, че след три месеца ще се завърне в България. След изтичането на определения срок обаче той отказва да се върне и остава първоначално в Болоня при своя брат, който е емигрирал преди това.

През 1970 година Георги Марков решава да се установи в Лондон, където отначало през 1971 г. е назначен в българската редакция на Би Би Си, а по-късно получава ангажименти от Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“.  Още през 1972 г. като „предател“ получава от българския съд задочна присъда за „вражеска дейност“ в размер на шест години и половина затвор.

Кадър от документалния филм  "Накаран да замлъкне. Писателят Георги Марков и убийството с чадър"

Кадър от документалния филм „Накаран да замлъкне. Писателят Георги Марков и убийството с чадър“

„Задочни репортажи за България“

В своята ежеседмична поредица „Задочни репортажи за България“, излъчвана неделя вечер за  „Радио Свободна Европа“ той критикува остро тоталитарната система в своята родина и особено държавния ръководител. Поради краткото си пребиваване в близкия кръг на Тодор Живков Георги Марков може да включи в журналистическите си материали редица конкретни коментари и преки лични наблюдения, които придават на репортажите му за Живков висока степен на автентичност.

Според генерала от КГБ и бивш заместник началник на съветското контраразузнаване Олег Калугин в края на 1977 г.  в Москва е пристигнало писмо от тогавашния български министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. В него по поръчение на Тодор Живков се търси помощ от съветските другари за елиминирането на „предателя“ и „врага“ Георги Марков. Андропов, тогавашен шеф на КГБ, отказва пряко участие, но дава съгласие да бъде оказана техническа помощ. Първите два опита за отравяне – единият през февруари 1978 г. в Мюнхен, където Марков пребивава две седмици, за да направи записи в студиото на „Свободна Европа“  –  най-вероятно са проведени самостоятелно от българските служби. Те се провалят поради лошата подготовка, което е предизвикало гнева на Тодор Живков.  Активното участие на КГБ става все по-наложително и в София пристига екип от сътрудници на Олег Калугин. Заедно с арсенала от техническо оборудване те доставят в България и разработената още през 1944 г. в секретната лаборатория „12“ бързо действащата и по-това време невъзможна за откриване отрова рицин. Съществуват свидетелства, че за създаването на този препарат са извършвани жестоки експерименти върху стотици германски и японски  военнопленници.

Едва третият опит за убийство – на моста Ватерло в Лондон през септемви 1978 г. е успешен. Марков умира на 49 години, а съпругата му Анабел, по баща Дилк, остава вдовица с тригодишна дъщеря.

Предполагаемият извършител – Франческо Гулино или още агент „Пикадили“

Предполагаемият убиец на Георги Марков - Франческо Гулино (агент Пикадили). Снимка: „Аудиовидео Орфей“

Предполагаемият убиец на Георги Марков – Франческо Гулино (агент Пикадили). Снимка: „Аудиовидео Орфей“

Предполагаемият извършител, агент „Пикадили“ , известен още като Франческо Гулино е италианец с датско гражданство. През 1971 г. на 25 годишна възраст, той е вербуван от българските тайни служби, след като на два пъти преди това е арестуван с „обвинения“ за трафик на наркотици. След подписването на декларация за сътрудничество Гулино е подпомогнат да започне самостоятелен бизнес като търговец на антикварни предмети и картини в Копенхаген. По това време датските тайни служби са концентрирани върху дейсността на съветските агенти и очевидно са подценили дейността на българските тайни служби на своя територия.

През 1977 г. „Пикадили“, както е наричан Гулино в архивите на Държавна сигурност, посещава четири пъти Англия. Поради унищожаването на неговото работно досие точният оперативен характер на задачите трудно може да бъде установен. При по-късните си разследвания Скотланд Ярд установяват, че при всичките си посещения Гулино винаги е отсядал в непосредствена близост до жилището на Георги и Анабел Маркови. Вероятно  една от задачите му е била да изучава навиците и ежедневните маршрути, по които се движи Георги Марков. В досието му, изследвано от българският журналист Христо Христов, материали от което са публикувани в неговата книга „Двойният живот на агент Пикадили“ съществуват доклади за провеждано няколкоседмично обучение на Гулино през декември 1977 г.  Документирано е също така, че след извършването на убийството агент „Пикадили“ напуска Англия и никога вече не се връща там. Няколко месеца след 10 ноември 1989 г. непосредствено преди демократичните избори през юни 1990 г. Франческо Гулино е „замразен“ като активен агент.

Едва след смяната на властта в България след изборите в края на 1991 година българското разследване на убийството на Георги Марков е насочено  да търски улики във връзка с агент „Пикадили“. Въз основа на намерените в архива на Първо главно управление два тома лично дело на Франческо Гулино като сътрудник на ДС той е издирен и арестуван през февруари 1993 г. в Копенхаген. Проведен е деветчасов разпит от британски и български следователи в присъствието на датските власти. Впоследствие българските прокуратура и следствие отказват да предоставят официално исканите от датските правови органи документи и това ги принуждава да освободят от ареста Франческо Гулино. Седмици след това той напуска Копенхаген и изчезва от полезрението на следователите.

Филмът може да се гледа в кината за ценители, онези, които не са вградени в гигантските търговски храмове на консуматорството!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s